Чл. 1. (1) Тази наредба урежда изискванията при производството, вноса, пускането и предлагането на пазара в Република България на козметични продукти.
(2) Категориите козметични продукти са посочени в приложение № 1.
Чл. 3. (1) Козметичният продукт, който се предлага на пазара, не трябва да причинява увреждане на човешкото здраве, когато се прилага при нормални и разумно предвидими условия на употреба и са взети под внимание неговото предназначение, етикетиране, инструкциите за употреба и унищожаване, както и всички други указания, предоставени от производителя или вносителя.
(2) Спазването на изискванията по ал. 1 не освобождава лицата от спазването на другите изисквания в наредбата.
Чл. 4. В производството на козметични продукти се влагат багрила, посочени в приложение № 3, багрила, предназначени само за оцветяване на косата, консерванти, посочени в приложение № 4, и ултравиолетови филтри, посочени в приложение № 5.
Чл. 5. (1) Забранява се предлагането на пазара на козметични продукти, които съдържат:
1. вещества, посочени в приложение № 6;
2. (изм. - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) вещества, посочени в приложение № 7, извън разрешените максимални концентрации, условия, изисквания и срокове;
3. багрила, които не са посочени в приложение № 3, с изключение на багрилата, предназначени само за оцветяване на косата;
4. багрила, посочени в приложение № 3, използвани извън изискванията, с изключение на багрила, предназначени само за оцветяване на косата;
5. консерванти, които не са посочени в приложение № 4;
6. консерванти, посочени в приложение № 4, извън разрешените максимални концентрации, условия и изисквания, освен ако не се използват други концентрации за специални цели, свързани с предназначението на продукта;
7. ултравиолетови филтри, които не са посочени в приложение № 5;
8. ултравиолетови филтри, посочени в приложение № 5, извън разрешените максимални концентрации и упоменатите условия и изисквания.
(2) Допускат се следи от веществата, посочени в приложение № 6, при условие че при спазване на добрата производствена практика в козметичната промишленост тяхното отстраняване е технически невъзможно и са спазени изискванията по чл. 3.
Чл. 6. Козметичните продукти могат да се предлагат на пазара само ако върху опаковката им е нанесена следната неизтриваема и лесна за четене информация:
1. фирмата, седалището и адреса на управление на производителя или наименованието и адреса на представителството му или фирмата, седалището и адреса на управление на вносителя и на производителя, за продуктите от внос; те могат да бъдат изписани със съкращения или чрез инициали само в случай, че е възможно да бъдат точно разпознати от потребителя;
2. нетна маса или обем при пакетирането, изразени в грамове или милилитри, с изключение на случаите на пакетиране на продукти, съдържащи количество по-малко от 5 г или 5 мл , безплатни мостри, опаковки за еднократна употреба; за продукти, продавани в обща опаковка, за които масата и обемът не са от значение, се указва само техният брой, с изключение на случаите, когато броят на продуктите се вижда лесно отвън или продуктът се продава индивидуално;
3. минимален срок на трайност, до който този продукт, съхраняван при подходящи условия, продължава да изпълнява както своята първоначална функция, така и изискванията, посочени в чл. 3; датата на минималния срок на трайност се означава с думите "Минимална трайност до ...", следвани от самата дата или знак, посочващ мястото на датата върху опаковката; при необходимост тази информация се допълва с условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се гарантира посоченият минимален срок на трайност; датата се обозначава ясно, с последователно посочване на месеца и годината; при минимален срок на трайност на козметичния продукт по-дълъг от 30 месеца маркировката за минимален срок на трайност не е задължителна;
4. специални указания при употреба, като задължително се посочват дадените в колона "Условия за употреба и предупреждения, които да се съдържат в етикета" на приложения № 3, 4, 5 и 7;
5. допълнителна информация за предпазни мерки при козметичните продукти за професионална употреба;
6. номер на партидата на производителя или указание за идентифициране на продукта;
7. функция на продукта, освен ако не е ясно от предназначението му;
8. списък на съставките, посочени в низходящ ред според количеството вложена маса към момента на влагането им; списъкът се предхожда от думата "състав"; съставките в концентрации по-малки от 1% могат да бъдат описани в произволен ред след тези с концентрации по-големи от 1%. Парфюмните и ароматните композиции и техните изходни суровини се означават с думата "парфюм" или "аромат"; багрилата могат да бъдат описани в произволен ред след другите съставки в съответствие с номера на цветния индекс или означението по приложение № 3; за декоративните козметични продукти, предлагани в различни цветови гами, всички употребявани багрила се изброяват при условие, че се прибави изразът "може да съдържа"; всяка съставка се идентифицира и означава с общоприетото й наименование, изписано по Международната номенклатура на козметичните съставки (INCI).
Чл. 7. (1) Информацията по чл. 6 трябва да бъде изписана както върху първичната, така и върху вторичната опаковка на продукта.
(2) Информацията, посочена в чл. 6, т. 8, може да бъде изписана и само върху вторичната опаковка. Това се отнася и за информацията по чл. 6, т. 6, ако размерите на първичната опаковка не позволяват изписването й.
(3) Когато размерите на първичната и вторичната опаковка не позволяват върху нея да бъде изписана пълната информация за предпазните мерки при употреба, предназначението, начина на употреба и списъка на съставките на продуктите, то тази информация се прилага към козметичния продукт под формата на листовка, етикет, лента или картичка. В този случай върху първичната и вторичната опаковки се посочва информация в съкратен вид или се изписва символът, посочен в приложение № 8.
(4) При продажба на сапуни, ароматизиращи топчета за вана и други продукти с размери, непозволяващи изписването на информацията по чл. 6, т. 8, тази информация се посочва в указание, поставено в непосредствена близост до продуктите, изложени за продажба.
(5) Изискванията по чл. 6 се спазват и при продажба на козметични продукти, които се пакетират в момента на продажбата им по искане на потребителя или са предварително пакетирани за непосредствена продажба.
(6) Информацията по чл. 6, т. 2, 3, 4, 5 и 7 се изписва задължително на български език. При продажба на козметични продукти от внос се допуска тази информация да бъде изписана на отделна брошура, етикет, лента или картичка, придружаваща единичната опаковка.
(7) При етикетирането, рекламата и предлагането за продажба на козметичните продукти не се допускат текстове, наименования, изображения, търговски марки, фигури и други знаци, сочещи характеристики, които продуктите не притежават.
(8) Върху етикета трябва да се постави информация, когато с продукта са проведени изпитвания върху животни. В нея се посочват данни дали тестовете са проведени с крайния продукт и/или неговите съставки.
Чл. 8. (1) С цел да бъде запазена производствената тайна производителят с разрешение на главния държавен санитарен инспектор може да не посочва една или повече от съставките от списъка по чл. 6, т. 8.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за случаите, когато една или повече от съставките могат да доведат до увреждане здравето на потребителите.
(3) Запазването на тайната не освобождава производителя от спазването на всички други изисквания на наредбата.
Чл. 9. (1) В случаите по чл. 8 производителят или вносителят на козметичния продукт подава молба до главния държавен санитарен инспектор на Република България.
(2) Молбата съдържа данните:
1. фирма, седалище и адрес на управление;
2. идентифициране на съставката, за която се иска запазване на тайната, като се посочват:
а) номер по Международната химическа класификация (CAS), по Инвентаризационния списък на Европейската общност на съществуващите търговски химични вещества (ЕINECS) и номер на цветния индекс за багрилата; химично наименование; наименование по номенклатурата на Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC); наименование по Международната класификация на козметичните съставки (INCI); наименование по Българската фармакопея; наименование съгласно международните непатентовани имена, препоръчани от Световната здравна организация; наименование и официален номер съгласно Европейския списък на нотифицираните химични вещества (ЕLINCS); посочват се данните, които са налични за съответната съставка;
б) в случаите, когато за някои съставки от естествен произход няма номер или наименование по буква "а", се посочват: названието на основния материал на съставката; частта от организма, от която произлиза съставка от растителен или животински произход; наименованието на разтворителя, когато е компонент на съставката;
3. оценка на безопасността на съставката върху човешкото здраве при използваната концентрация в крайния продукт; оценката се основава на токсикологичната характеристика на съставката, химичната й структура и нивото на експозиция; оценката се изготвя при спазване изискванията по чл. 10, ал. 1, т. 4 и 5, ал. 3 и 4;
4. предвиждана употреба на съставката с посочване на категорията козметични продукти, в които ще бъде влагана;
5. подробна обосновка на мотивите за необявяване на съставката, които могат да бъдат с цел запазване тайната на:
а) идентичността на съставката или нейната функция в козметичния продукт, когато не са общоизвестни;
б) информацията за съставката, когато още не е станала публично достояние, включително и в случаите, когато има подадено заявление за патентоване на съставката или нейното приложение;
в) информацията за известна съставка, която може да бъде лесно възпроизведена и да накърни интереса на лицето, което иска запазване на тайната.
6. наименование (наименования) на козметичния продукт, в който е предвидено да се влага съставката; когато наименованието на продукта още не е определено, то може да бъде посочено допълнително, но не по-късно от 15 дни преди пускането на продукта на пазара;
7. документ, удостоверяващ разрешение, дадено от друга държава, за запазване на тайната за тази съставка, ако има такъв.
(3) В срок до четири месеца главният държавен санитарен инспектор разрешава на производителя или вносителя да не обявява съставката или мотивирано отказва.
(4) Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(5) В разрешението за необявяване на съставката главният държавен санитарен инспектор посочва регистрационния номер, под който съставката ще бъде обявена на опаковката.
(6) Регистрационният номер се състои от седем цифри, като първите две от тях са годината на издаване на разрешението, а вторите две - кодът на България като страна, издала разрешението, и последните три цифри се определят от главния държавен санитарен инспектор.
(7) Полученият регистрационен номер се изписва на опаковката, на мястото на съставката, като се спазват изискванията по чл. 6, т. 8.
(8) Производителят или вносителят на козметичния продукт информира своевременно Министерството на здравеопазването за всички промени, които настъпват с представените по ал. 2 данни. При промяна на името на козметичния продукт, съдържащ тази съставка, Министерството на здравеопазването трябва да бъде уведомено най-малко 15 дни преди пускането на продукта на пазара.
(9) Главният държавен санитарен инспектор може да отнеме издадено разрешение, когато представените промени не удовлетворяват изискванията за безвредност за здравето на потребителите, както и в случаите на поява на нови данни от науката и практиката за здравен риск. Заинтересуваното лице се уведомява за взетото решение. Решението за отнемане подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(10) Разрешението за необявяване на една или повече съставки е със срок 5 години.
(11) Производителят или вносителят на козметичния продукт могат да поискат удължаване на срока. За целта подават аргументирана писмена молба до главния държавен санитарен инспектор. Разрешението за необявяване на съставката не може да бъде продължено с повече от 3 години.
Чл. 10. (1) За целите на контрола производителите и вносителите на козметични продукти съхраняват постоянно и в леснодостъпен вид на адреса, посочен на етикета, следната информация:
1. качествен и количествен състав на козметичния продукт; за парфюмните композиции и парфюмите се посочват името и кодовият номер на композицията и името и адресът на доставчика им;
2. физикохимични и микробиологични спецификации на суровините и готовия продукт, както и критерии за чистота и за микробиологичен контрол на козметичния продукт;
3. технология на производството, съобразена с добрата производствена практика в козметичната промишленост;
4. оценка на безопасността на крайния продукт върху човешкото здраве, която се основава на токсикологична характеристика на всяка съставка, нейната химична структура и ниво на експозиция и е извършена в съответствие с изискванията на добрата лабораторна практика;
5. име и адрес на квалифицираното лице, извършило оценката на безопасността по т. 4;
6. съществуващи данни за нежелани ефекти върху човешкото здраве, произтичащи от употребата на козметичния продукт;
7. доказателство за ефекта, приписван на козметичния продукт, когато се налага поради естеството на ефекта или продукта.
(2) Информацията по ал. 1 трябва да бъде на български език.
(3) Оценката на безопасността за козметичните продукти, произвеждани в страната, се извършва само от лице, което притежава висше образование по медицина и призната специалност по токсикология или кожни и венерически болести (дерматология) или висше образование по фармация и призната специалност и има придобита професионална компетентност в областта на козметиката. Лицето, изготвило оценката на безопасността, носи пълна отговорност за нейната достоверност и изчерпателност.
(4) За продуктите от внос се изисква оценката на безопасността да е извършена от лица, притежаващи диплома по медицина, фармация, токсикология или дерматология или друга подобна дисциплина.
(5) Лицето, отговорно за производството или вноса, трябва да притежава необходимата професионална квалификация или опит в областта на козметиката.
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) (1) Преди пускането на пазара на произведен в страната козметичен продукт, който е нов за производителя, той представя в регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ) по седалището на фирмата уведомление съгласно приложение № 10.
(2) Преди пускането на пазара на козметичен продукт, който вносителят внася за първи път в страната, той представя в регионалната ХЕИ по седалището на фирмата уведомление съгласно приложение № 11.
(3) Уведомлението по ал. 1 или по ал. 2 се представя в регионалната ХЕИ в два екземпляра, първият от които остава в инспекцията, а вторият, с нанесен входящ номер, се връща на производителя или вносителя.
Чл. 12. Контролът по спазване изискванията на наредбата се осъществява от органите на държавния санитарен контрол по реда на Закона за народното здраве и правилника за неговото прилагане.
Чл. 13. Не може да бъде отказано, забранено или ограничено от контролните органи пускане и предлагане на пазара на козметичен продукт, който отговаря на изискванията на тази наредба.
Чл. 14. При данни за заболяване, причинено от използването на козметичен продукт, контролните органи могат да изискат от производителя или вносителя съответната необходима информация за веществата, вложени в козметичния продукт, която да бъде използвана за целите на бързо и подходящо лечение на това заболяване. Информацията не може да бъде използвана за други цели.
Чл. 15. (1) (Предишен текст на чл. 15 - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Контролните органи могат временно да забранят или ограничат продажбата на пазара на всеки козметичен продукт, когато се установи въз основа на доказателства, че този продукт представлява риск за здравето на хората, въпреки спазването на изискванията на тази наредба.
(2) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Контролeн орган, който е предприел някое от действията по ал. 1, извършва проучване на здравния риск, свързан с употребата на козметичния продукт, след което взима окончателно решение за забрана продажбата на продукта или за използване при определени условия.
(3) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) В случаите, когато действията по ал. 2 са предприети от регионалната ХЕИ, тя изпраща в Министерството на здравеопазването копие от окончателното решение за забрана продажбата на продукта или за използване при определени условия.
Чл. 16. Министерството на здравеопазването събира и анализира информацията за козметичните продукти по чл. 15 и за извършените действия във връзка с чл. 8, ал. 1 и предоставя събраната информация, когато това се налага за изпълнение на международните задължения на правителството в тази област.
Чл. 17. (Нов - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) (1) По искане на заинтересовано лице главният държавен санитарен инспектор издава санитарно разрешително за износ на козметичен продукт, с което се удостоверява спазването на нормативно установените изисквания за производство на продукта.
(2) За издаване на санитарно разрешително по ал. 1 заинтересованото лице подава заявление в Министерството на здравеопазването, в което се посочват:
1. наименование, седалище и адрес на управление на фирмата;
2. наименование на страната, за която се изнася стоката;
3. търговско наименование, категория и вид на козметичния продукт.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:
1. копие от съдебното решение за регистрация на фирмата съгласно Търговския закон и удостоверение за актуално състояние;
2. оценка на безопасността на козметичния продукт съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4;
3. копие от уведомлението по чл. 11, ал. 1.
(4) Санитарно разрешително за износ на козметичен продукт се издава в срок до 10 дни от подаване на заявлението по ал. 2.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Козметичен продукт" е всяка субстанция или препарат, предназначен за контакт с различните външни части на човешкото тяло - кожа (епидермиса), коса, нокти, устни и външни полови органи, или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна на външния вид и/или корекция на миризмите и/или предпазване и поддържане в добро състояние.
2. "Съставка" е всяко химично вещество или препарат от синтетичен или естествен произход, използвани при производството на козметични продукти. Не са съставки замърсителите на изходните суровини, помощните технически материали, използвани при приготвянето им, но неприсъстващи в крайния продукт, както и материали, използвани в точно определени количества като разтворители или като носители на парфюмни и ароматни композиции.
3. "Първична опаковка" е опаковката, която непосредствено съдържа козметичния продукт.
4. "Вторична опаковка" е допълнителната опаковка, в която се поставя първичната опаковка с козметичния продукт.
5. "Обща опаковка" е опаковка, съдържаща повече от един козметичен продукт.
6. "Потребител", "производител", "вносител" и "пускане на пазара" са съгласно § 1, т. 1, 3, 4 и 5 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия.
7. "Ултравиолетови филтри (УВ филтри)" са вещества, които, включени в козметични продукти за защита от слънцето, които са специално разработени за филтриране на определени УВ лъчи, за да запазят кожата от определени вредни въздействия на тези лъчи, и които може да се добавят към козметични продукти в границите и при условията на приложение № 5. Не са УВ филтри по смисъла на наредбата тези, използвани в козметични продукти само за предпазване на продукта от УВ лъчи.
8. "Консерванти" са вещества, които може да се добавят към козметичните продукти с основна цел предотвратяване на развитието на микроорганизми в такива продукти и които може да се добавят към козметични продукти в границите и при условията на приложение № 4. Не са консерванти по смисъла на наредбата други вещества, използвани в рецептурата на козметичните продукти, които могат също да имат антимикробни свойства и така да спомагат за запазването на продуктите, например много етерични масла и някои алкохоли. Тези вещества не са включени в това приложение.
§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Забранява се предлагането на пазара на козметични продукти, които съдържат вещества или комбинация от вещества, изпитвани върху животни след 30 септември 2004 г.
§ 3. (Попр. - ДВ, бр. 63 от 2001 г.) Инструкции и указания по прилагане на наредбата дава министърът на здравеопазването.
§ 4. (Попр. - ДВ, бр. 63 от 2001 г.)Тази наредба се издава на основание § 11 от заключителните разпоредби във връзка с чл. 20 от Закона за народното здраве.
§ 5. (Попр. - ДВ, бр. 63 от 2001 г.) Наредбата влиза в сила 24 месеца след обнародването й в Държавен вестник и отменя Наредба № 34 за хигиенните изисквания към козметичните средства (ДВ, бр. 82 и 83 от 1995 г.).
към Наредбата за изменение и допълнение
на Наредба № 26 от 2001 г. за изискванията
към козметичните продукти
(ДВ, бр. 78 от 2003 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 10. Забранява се предлагането на пазара след 15 април 2004 г. на козметични продукти, които не отговарят на изискванията, въведени с § 6, 7 и 8 на тази наредба, с изключение на случаите по § 7, т. 2, за които забраната влиза в сила веднага.
Списък на категориите козметични продукти
Кремове, емулсии, лосиони, гелове и масла за кожата (ръце, лице, крака и т. н.).
Маски за лице (с изключение на пилинг продуктите).
Оцветени основи (течности, пасти, пудри).
Пудри за гримиране, пудри за след баня, хигиенни пудри и т. н.
Тоалетни сапуни, сапуни-дезодоранти и т. н.
Парфюми, тоалетни води и одеколони.
Продукти за баня и душ (соли, пяна, масла, гелове и др.).
Депилатоари.
Дезодоранти и противопотни продукти.
Продукти за поддържане на косата:
- за боядисване и изрусяване;
- за къдрене, изправяне и фиксиране;
- за поддържане на трайни прически ;
- за почистване (лосиони, пудри, шампоани);
- кондициониращи продукти (лосиони, кремове, масла);
- за фризиране (лосиони, лакове, брилянтин).
Продукти за бръснене (кремове, пени, лосиони и т. н.).
Продукти за гримиране и почистване на грима от лицето и очите.
Продукти, предназначени за приложение върху устните.
Продукти за поддържане на зъбите и устната кухина.
Продукти за поддържане на ноктите и лакиране.
Продукти за външна интимна хигиена.
Продукти за слънчеви бани.
Продукти за придобиване на загар без слънчево въздействие.
Продукти за избелване на кожата.
Продукти против бръчки.
Списък на химическите вещества, съдържащи се в продуктите, изключени
от обсега на наредбата
Стронций и неговите съединения, с изключение на стронциев лактат, стронциев нитрат и стронциев поликарбоксилат от приложение № 6, стронциев сулфид, стронциев хлорид, стронциев ацетат, стронциев хидроксид, стронциев прекис, заложени в приложение № 7, част 1, и стронциеви лакове, пигменти и соли на багрилата, изброени с означение (2) в приложение № 3, част 1.
Списък на багрилата, разрешени за употреба в козметични продукти (1)
Област на приложение: Колона 1: Багрила, разрешени за всички козметични продукти. Колона 2: Багрила, разрешени за всички козметични продукти, с изключение на
предназначените за прилагане в областта на очите, по-специално
грим за очи и средства за почистване на грим около очите.
Колона 3: Багрила, разрешени за приложение в козметични продукти, които не са
предназначени за контакт с лигавиците.
Колона 4: Багрила, разрешени само за козметични продукти за краткотраен контакт с кожата.
(1) Разрешават се лакове или соли на тези багрила, съдържащи вещества,
незабранени от приложение № 6 или неизключени с приложение № 2 от обхвата на тази наредба.
(2) Разрешават се също неразтворими бариеви, стронциеви и циркониеви
лакове, соли и пигменти на тези багрила. Те трябва да преминат през тест за неразтворимост.
(1) Отнася се само за продукти, които могат да се използват за деца под
3-годишна възраст и които остават в продължителен контакт с кожата.
*Веществата, отбелязани със символа (+) може също да бъдат добавяни към
козметичните продукти в концентрации, различаващи се от заложените в това приложение за други специфични цели, видни от предназначението на продуктите, например като дезодориращи агенти в сапуни или противопърхутни агенти в шампоани.
**Всички готови продукти, съдържащи формалдехид или вещества от това
приложение и които освобождават формалдехид, трябва да имат етикет с предупреждение "съдържа формалдехид", когато концентрацията на формалдехид в готовия продукт надвишава 0,05 %.
***За целите на този списък със "соли" са означени соли на катионите
натрий, калий, калций, магнезий, амоняк и етаноламини; соли на хлоридния, бромидния, сулфатния, ацетатния анион, и с "естери" са означени: метилов, етилов, пропилов, изопропилов, бутилов, изобутилов, фенилов естер.
(1) Не се изисква, ако концентрацията е 0,5 % или по-малка и когато се
използва само за целите на предпазване на продукта.
Приложение № 6 към чл. 5, ал. 1, т. 1
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 78 от 2003 г.)
Списък на веществата, които козметичните продукти не трябва да съдържат
1. N-5-хлорбензоксазол-2-ил ацетамид
2. Бета-ацетоксиетил триметил амониев хидроксид (ацетилхолин и
неговите соли)
3. Деанол ацеглумат*
4. Спиронолактон*
5. [(4-хидрокси-3-йодофенокси)-3,5-дийодофенил] оцетна киселина и
нейните соли
6. Метотрексат*
7. Аминокапронова киселина* и нейните соли
8. Цинкофен*, неговите соли, производни и солите на тези производни
съединения
9. Тиропропинова киселина* и нейните соли
10. Трихлороцетена киселина
11. Aconitum napellus L. (листа, корени и галенови препарати)
12. Аконитин (основен алкалоид на Aconitum napellus L.) и неговите
соли
13. Adonis vernalis L. и неговите препарати
14. Епинефрин*
15. Алкалоидите на Rauwolfia serpentina и техните соли
16. Алкин алкохоли, техните естери, етери и соли
17. Изопреналин*
18. Алил изотиоцианат
19. Алокламид* и неговите соли
20. Налорфин*, неговите соли и етери
21. Симпатикомиметични амини, въздействащи на централната нервна
система
22. Анилин, неговите соли и халогенираните и сулфонирани производни
23. Бетоксикаин* и неговите соли
24. Зоксазоламин*
25. Прокаинамид*, неговите соли и производни
26. Бензидин
27. Туаминохептан*, неговите изомери и соли
28. Октодрин* и неговите соли
29. 2-Амино-1,2-бис(4-метоксифенил)етанол и неговите соли
30. 1,3-диметилпентиламин и неговите соли
31. 4-Аминосалицилова киселина и нейните соли
32. Толуидини, техните изомери, соли, халогенирани и сулфонирани
производни
33. Ксилидини, техните изомери, соли и халогенирани и сулфонирани
производни
34. Императорин [9-(3-метоксилбут-2-енилокси)фуро (3,2-г)хромен-7-он]
35. Ammi majus и неговите галенови препарати
36. 2,3-дихлор-2-метилбутан
37. Вещества с андрогенен ефект
38. Антраценово масло
39. Антибиотици
40. Антимон и неговите съединения
41. Apocynum cannabinum L. и неговите препарати
42. Апоморфин (5,6,6а,7-тетрахидро-6-метил-4Н-дибензо(де,г)-хинолин-
10,11-дихидро алкохол) и неговите соли
43. Арсен и неговите съединения
44. Atropa belladona L. и нейните препарати
45. Атропин, неговите соли и производни
46. Бариеви соли, с изключение на бариев сулфат и сулфид при условията,
описани в приложение № 7, цветни лакове, соли и пигменти на
основата на багрилните вещества, указани с означение (2) на
приложение № 3
47. Бензол
48. Бензимидазол-2(3Н)-он
49. Бензазепини и бенздиазепини
50. 1-диметиламионметил-1-метилпропил бензоат (амилокаин) и
неговите соли
51. 2,2,6-триметил-4-пиперидил бензоат (бензамин) и неговите соли
52. Изокарбоксазид*
53. Бендрофлуметиазид* и неговите производни
54. Берилий и неговите съединения
55. Бром, елемент
56. Бретилиум тозилат*
57. Карбромал*
58. Бромизовал*
59. Бромфенирамин* и неговите соли
60. Бензилониум бромид
61. Тетриламониум бромид*
62. Бруцин
63. Тетракаин* и неговите соли
64. Мофебутазон*
65. Толбутамид*
66. Карбутамид*
67. Фенилбутазон*
68. Кадмий и неговите съединения
69. Кантариди, Cantharis vesicatoria
70. (1R,2S)-хексахидро-1,2-диметил-3,6-епоксифталов анхидрид
(кантаридин)
71. Фенпробамат*
72. Нитропроизводни на карбазола
73. Въглероден дисулфид
74. Каталаза
75. Кефалин и неговите соли
76. Chenopodium ambrosioides (етерично масло)
77. 2,2,2-трихлоретан-1,1-диол
78. Хлор
79. Хлорпропамид*
80. Дифеноксилат* хидрохлорид
81. 4-фенилазофенилен-1,3-диамин цитрат хидрохлорид (хризоидин
цитрат хидрохлорид)
82. Хлорзоксазон*
83. 2-хлор-6-метилпиримидин-4-ил диметиламин (кримидин - ISO)
84. Хлорпротиксен* и неговите соли
85. Клофенамид*
86. N,N-бис (2-хлоретил) метиламин N-окис и неговите соли
87. Хлорметин* и неговите соли
88. Циклофосфамид* и неговите соли
89. Маномустин* и неговите соли
90. Бутаниликаин* и неговите соли
91. Хлормезанон*
92. Трипаранол*
93. 2-[2-(4-хлорфенил)-2-фенилацетил] индан 1,3-дион (Хлорфацинон -
ISO)
94. Хлорфеноксамин*
95. Фенагликодол*
96. Хлоретан
97. Хром; хромена киселина и нейните соли
98. Claviceps puprurea Tul., неговите алкалоиди и галенови препарати
99. Conium maculatum L. (плод, прах, галенови препарати)
100. Глицикламид*
101. Кобалт бензолсулфонат
102. Колхицин, неговите соли и производни
103. Колхикозид и неговите производни
104. Colchicum autumnale L. и неговите галенови препарати
105. Конвалатоксин
106. Anamirta cocculus L. (плод)
107. Croton tiglium (масло)
108. 1-бутил-3-(N-кротоноилсулфанилил) урея
109. Кураре и курарин
110. Синтетични кураризанти
111. Водороден цианид и неговите соли
112. 2-алфа-циклохексилбензил (N,N,Ny,Ny-тетраетил) триметилендиамин
(фенетамин)
113. Цикломенол* и неговите соли
114. Натриев хексациклонат*
115. Хексапропимат*
116. Декстропропоксифен*
117. Орто, орто-диацетил-N-алил-N-норморфин
118. Пипазетат* и неговите соли
119. 5-(алфа, бета-дибромфенетил)-5-метилхидантоин
120. N,Ny-пентаметиленбис(триметиламониеви) соли, напр. пентамeтониев
бромид*
121. N,Ny-[(метилимино)диетилен] бис (етилдиметиламониеви) соли,
напр. азаметониев бромид*
122. Цикларбамат*
123. Клофенотан*; ДДТ (ISO)
124. Хексаметиленбис (триметиламониеви) соли, напр. хексаметониев
бромид*
125. Дихлоретани (етилен хлориди)
126. Дихлоретилени (ацетилен хлориди)
127. Лизергид* и неговите соли
128. 2-диетиламиноетил 3-хидрокси-4-фенилбензоат и неговите соли
129. Хинокаин* и неговите соли
130. 3-диетиламинопропил цинамат
131. о,оy-диетил-о-4-нитрофенил фосфоротиоат (паратион - ISO)
132. (Оксалбисиминоетилен) бис [(орто-хлорбензил) диетиламониеви]
соли, напр. амбеномиев хлорид*
133. Метилприлон* и неговите соли
134. Дигиталин и всички хетерозиди на Digitalis purpurea L.
135. 7-[2-хидрокси-3-[(2-хидроксиетил)-N-метиламино]пропил] теофилин
(ксантинол)
136. Диоксетедрин* и неговите соли
137. Пипрокурариум*
138. Пропифеназон
139. Тетрабеназин* и неговите соли
140. Каптодиам*
141. Мефеклоразин* и неговите соли
142. Диметиламин
143. 1,1-бис(диметиламинометил)пропил бензоат(амидрикаин, алипин) и
неговите соли
144. Метапирилен* и неговите соли
145. Метамфепрамон* и неговите соли
146. Амитриптилин* и неговите соли
147. Метформин* и неговите соли
148. Изосорбид динитрат*
149. Малононитрил
150. Сукцинонитрил
151. Динитрофенолови изомери
152. Инпрокон*
153. Димевамид* и неговите соли
154. Дифенилпиралин* и неговите соли
155. Сулфинпиразон*
156. N-(3-карбамоил-3,3-дифенилпропил)-N,N-диизопропилметиламониеви
соли, напр. изопропамид йодид*
157. Бенактизин*
158. Бензатропин* и неговите соли
159. Циклизин* и неговите соли
160. 5,5-дифенил-4-имидазолидон
161. Пробенецид*
162. Дисулфирам*; тирам (ISO)
163. Еметин, неговите соли и производни
164. Ефедрин и неговите соли
165. Оксанамид* и неговите производни
166. Езерин или физостигмин и неговите соли
167. Естери на 4-аминобензоената киселина със свободна аминогрупа, с
изключение на посочените в приложение № 5
168. Холинови соли и техните естери, напр. холин хлорид
169. Карамифен* и неговите соли
170. Диетил 4-нитрофенил фосфат
171. Мететохептазин* и неговите соли
172. Оксфенеридин* и неговите соли
173. Етохептазин* и неговите соли
174. Метхептазин* и неговите соли
175. Метилфенидат* и неговите соли
176. Доксиламин* и неговите соли
177. Толбоксан*
178. 4-бензилоксифенол, 4-метоксифенол и 4-етаноксифенол
179. Паретоксикаин* и неговите соли
180. Фенозолон*
181. Глутетимид* и неговите соли
182. Етиленов окис
183. Бемегрид* и неговите соли
184. Валноктамид*
185. Халоперидол*
186. Параметазон*
187. Флуазинон*
188. Трифлуперидол*
189. Флуорезон*
190. Флуороурацил*
191. Флуороводородна киселина, нейните нормални соли, нейните
комплексни съединения и флуороводороди с изключение на посочените
в приложение № 7
192. Фурфурилтриметиламониеви соли, напр. фуртретониев йодид*
193. Галантамин*
194. Прогестогени
195. 1,2,3,4,5,6-хексахлорциклохексан (ВНС-ISO) (линдан)
196. (1R, 4S, 5R, 8S)-1,2,3,4,10,10-хексахлоро-6,7-епокси-1,4,4а,5,6,7,
8,8а-октахидро-1,4:5,8-диметанонафталин (ендрин - ISO)
197. Хексахлоретан
198. (1R, 4S, 5R, 8S)-1,2,3,4,10,10-хексахлоро-1,4,4а,5,8,8а-
хексахидро-1,4:5,8-диметанонафталин (изодрин - ISO)
199. Хидрастин, хидрастинин и техните соли
200. Хидразиди и техните соли
201. Хидразин, неговите производни и соли
202. Октамоксин* и неговите соли
203. Варфарин* и неговите соли
204. Етил бис(4-хидрокси-2-оксо-1-бензопиран-3-ил) ацетат и соли на
киселината
205. Метокарбамол*
206. Пропатилнитрат*
207. 4,4y-дихидрокси-3,3y-(3-метилтиопропилиден)дикумарин
208. Фенадиазол*
209. Нитроксолин и неговите соли
210. Хиосциамин, неговите соли и производни
211. Hyoscyamus niger L. (листа, семена, прах и галенови препарати)
212. Пемолин* и неговите соли
213. Йод
214. Декаметиленбис (триметиламониеви) соли, напр. декаметиониум
бромид
215. Ипекакуана (Cephaelis ipecacuanha Brot. и сродните й видове)
(корени, прах и галенови препарати)
216. (2-изопропилпент-4-еноил)урея (апроналид)
217. Алфа-сантонин (3S, 5aR, 9bS)-3,3а,4,5,5а,9b-хексахидро-3,5а,9-
триметилнафто(1,2-b)фуран-2,8-дион
218. Lobelia inflata L. и нейните галенови препарати
219. Лобелин* и неговите соли
220. Барбитурати
221. Живак и неговите съединения с изключение на специалните случаи,
включени в приложение № 4
222. 3,4,5-триметоксифенетиламин и неговите соли
223. Металдехид
224. 2-(4-алил-2-метоксифенокси)-N-N-диетилацетамид и неговите соли
225. Куметарол*
226. Декстрометорфан* и неговите соли
227. 2-метилхептиламин и неговите соли
228. Изомептен* и неговите соли
229. Мекамиламин*
230. Гуаифенезин*
231. Дикумарол*
232. Фенметразин*, неговите производни и соли
233. Тиамазол*
234. 3,4-дихидро-2-метокси-2-метил-4-фенил-2Н,5Н, пирано/3,2-с/-
/1/бензопиран-5-он/циклокумарол/
235. Каризопродол*
236. Мепробамат*
237. Тефазолин* и неговите соли
238. Ареколин
239. Полдин метилсулфат*
240. Хидроксизин*
241. 2-нафтол
242. 1-и 2-нафтиламини и техните соли
243. 3-(1-нафтил)-4-хидроксикумарин
244. Нафазолин* и неговите соли
245. Неостигмин и неговите соли (напр. неостигмин бромид*)
246. Никотин* и неговите соли
247. Амил нитрити
248. Неорганични нитрити с изключение на натриев нитрит
249. Нитробензол
250. Нитрокрезоли и техните алкални метални соли
251. Нитрофурантоин*
252. Фуразолидон*
253. Пропан-1,2,3-триил тринитрат
254. Аценокумарол*
255. Алкален пентацианонитрозилферат /2-/
256. Нитростилбени, техните хомолози и производни
257. Норадреналин и неговите соли
258. Носкапин* и неговите соли
259. Гуанетидин* и неговите соли
260. Естрогени с изключение на изброените в приложение № 2
261. Олеандрин
262. Хлорталидон*
263. Пелетиерин и неговите соли
264. Пентахлоретан
265. Пентаеритрил тетранитрат*
266. Петрихлорал*
267. Октамиламин* и неговите соли
268. Пикринова киселина
269. Фенацемид*
270. Дифенклоксазин*
271. 2-Фенилиндан-1,3-дион (фениндион)
272. Етилфенацемид*
273. Фенпрокумон*
274. Фенирамидол*
275. Триамтерен* и неговите соли
276. Тетраетил пирофосфат; TEPP/ISO/
277. Тритолил фосфат
278. Псилоцибин*
279. Фосфор и метални фосфиди
280. Талидомид* и неговите соли
281. Physostigma venenosum Balf.
282. Пикротоксин
283. Пилокарпин и неговите соли
284. Алфа-пиперидин-2-ил бензил ацетат лявовъртящ треоформ
(левофацетоперан) и неговите соли
285. Пипрадрол* и неговите соли
286. Азациклонол*и неговите соли
287. Биетамиверин*
288. Бутопиприн* и неговите соли
289. Олово и неговите съединения с изключение на посочените в № 55
на приложение № 7, при определените условия
290. Кониин
291. Prunus laurocerasus L. (лавровишнева вода)
292. Метирапон*
293. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Радиоактивни вещества съгласно
изискванията на Наредбата за основните норми за радиационна
защита (ДВ, бр. 5 от 2001 г.)
294. Juniperus sabina L. (листа, етерично масло и галенови препарати)
295. Хиосцин, неговите соли и производни
296. Златни соли
297. Селен и неговите съединения с изключение на селенов дисулфид
при условията, определени в № 49 на приложение № 7
298. Solanum nigrum L. и неговите галенови препарати
299. Спартеин и неговите соли
300. Глюкокортикоиди
301. Datura stramonium L. и неговите галенови препарати
302. Строфантини, техните аглюкони и съответните им производни
303. Strophantus видове и техните галенови препарати
304. Стрихнин и неговите соли
305. Strychnos видове и техните галенови препарати
306. Наркотици, естествени и синтетични: всички вещества, изброени в
Таблици I и II на Конвенцията за наркотичните медикаменти,
подписана в Ню Йорк на 30 март 1961 г.
307. Сулфонамиди (сулфаниламид и неговите производни, получени чрез
заместване на един или повече Н-атоми в -NH2 групите) и техните
соли
308. Султиам*
309. Неодим и неговите соли
310. Тиотепа*
311. Pilocarpus jaborandi Holmes и неговите галенови препарати
312. Телур и неговите съединения
313. Ксилометазолин* и неговите соли
314. Тетрахлоретилен
315. Тетрахлорметан
316. Хексаетил тетрафосфат
317. Талий и неговите съединения
318. Гликозиден екстракт от Thevetia nerifolia Juss.
319. Етионамид*
320. Фенотиазин* и неговите съединения
321. Тиокарбамид и неговите производни с изключение на изброените в
приложение № 7
322. Мефенезин* и неговите естери
323. Ваксини, токсини или серуми
324. Транилципромин* и неговите соли
325. Трихлорнитрометан (хлорпикрин)
326. 2,2,2-триброметанол (триброметилов алкохол)
327. Трихлорметин* и неговите соли
328. Третамин*
329. Галамин триетиодид*
330. Urginea scilla Stern. и неговите галенови препарати
331. Вератрин, неговите соли и галенови препарати
332. Schoenocaulon officinale Lind. (семена и галенови препарати)
333. Veratrum Spp. и техните препарати
334. Мономер на винилхлорида
335. Ергокалциферол* и холекалциферол (витамини D и D )
2 3
336. Соли на орто-алкилдитиовъглеродните киселини
337. Йохимбин и неговите соли
338. Диметил сулфоксид*
339. Дифенилхидрамин* и неговите соли
340. 4-терт-бутилфенол
341. 4-терт-бутилпирокатехол
342. Дихидротахистерол*
343. Диоксан
344. Морфолин и неговите соли
345. Pyrethrum album L. и неговите галенови препарати
346. 2-/4-метоксибензил-N-/2-пиридил/амино/етилдиметиламин малеат
347. Трипеленамин*
348. Тетрахлорсалициланилиди
349. Дихлорсалициланилиди
350. Тетрабромсалициланилиди
351. Дибромсалициланилиди
352. Битионол*
353. Тиурам моносулфиди
354. Тиурам дисулфиди
355. Диметилформамид
356. 4-фенилбут-3-ен-2-он
357. Бензоати на 4-хидрокси-3-метоксицинамил алкохол, с изключение
на нормалното съдържание в използваните естествени етерични масла
358. Фурокумарини (напр. триоксизалан*, 8-метоксипсорален, 5-
метоксипсорален), с изключение на нормалното съдържание в
използваните естествени етерични масла. В слънцезащитните и
бронзиращи продукти съдържанието на фурокумарини трябва да бъде
под 1 мг/кг
359. Масло от семена на Laurus nobilis L.
360. Сафрол, с изключение на нормалното съдържание в използваните
естествени етерични масла при концентрации, ненадвишаващи: 100 ppm
в готовите продукти; 50 ppm в продуктите за хигиена на зъбите и
устата, като сафролът не трябва да се използва в пастите за зъби,
предназначени специално за деца
361. 5,5y-ди-изопропил-2,2y-диметилбифенил-4,4y-диил дихипойодит
362. 3y-етил-5y,6y,7,8y-тетрахидро-5y,5y,8y,8y-тетраметил-2y-
ацетонафтон (7-ацетил-6-етил-1,1,4,4-тетраметил-1,2,3,4-
тетрахидронафтален)
363. Орто-фениленедиамин и неговите соли
364. 4-метил-m-фениленедиамин и неговите соли
365. Аристолохинова киселина и нейните соли; Aristolochia spp. и
техните препарати
366. Хлороформ
367. 2,3,7,8-тетра хлордибензо-р-диоксин
368. 2,6-диметил-1,3-диоксан-4-ил ацетат (Диметоксан)
369. Пиритион натрий (INNM)
370. N-(трихлорметилтио)-4-циклохексен-1,2-дикарбоксимид (Каптан)
371. 2,2y-дихидрокси-3,3y,5,5y,6,6y-хексахлордифенилметан
(хексахлорофен)
372. 6-(пиперидинил)-2,4-пиримидиндиамин 3-оксид (миноксидил) и
неговите соли
373. 3,4y,5-трибромсалициланилид
374. Phytolacca spp. и техните препарати
375. Третионин* (ретинова киселина и нейните соли)
376. 1-метокси-2,4-диаминобензол (2,4-диаминоанизол-CI 76050) и
техните соли
377. 1-метокси-2,5-диаминобензол (2,5-диаминоанизол) и техните соли
378. Багрило CI 12140
379. Багрило CI 26105
380. Багрило CI 42555
Багрило CI 42555-1
Багрило CI 42555-2
381. Амил 4-диметиламинобензоат, смесени (разнородни) изомери
(Падимат А /INN/)
382. Бензоил пероксид
383. 2-амино-4-нитрофенол
384. 2-амино-5-нитрофенол
385. 11-алфа-хидроксипрен-4-ене-3, 20-дион и неговите естери
386. Багрило CI 42640
387. Багрило CI 13065
388. Багрило CI 42535
389. Багрило CI 61554
390. Антиандрогени със стероидна структура
391. Цирконий и неговите съединения, с изключение на веществата,
изброени в № 50 на приложение № 7, и циркониеви лакове, пигменти
или соли на багрила, изброени с означение (2) на приложение № 3
392.
393. Ацетонитрил
394. Тетрахидрозолин и неговите соли
395. Хидрокси-8-хинолин и неговия сулфат, с изключение на случаите
на употреба, предвидени в № 51 на приложение № 7
396. Дитио-2,2y-биспиридин-диоксид 1,1 (с добавка на трихидратен
магнезиев сулфат) - (пиритион дисулфид + магнезиев сулфат)
397. Багрило CI 12075 и неговите цветни лакове, пигменти и соли
398. Багрило CI 45170 и 45170:1
399. Лидокаин
400. 1,2-епоксибутан
401. Багрило CI 15585
402. Стронциев лактат
403. Стронциев нитрат
404. Стронциев поликарбоксилат
405. Прамокаин
406. 4-етокси-m-фенилендиамин и неговите соли
407. 2,4-диаминофенилетанол и неговите соли
408. Катехол
409. Пирогалол
410. Нитрозамини
411. Вторични диалканоламини
412. 4-амино-2-нитрофенол
413. 2-метил-m-фенилендиамин
414. 4-терт-бутил-3-метокси-2,6-динитротолуен (Musk Ambrette)
415.
416. Човешки клетки, тъкани или продукти
417. 3,3-бис/4-хидроксифенил/фталид/Фенолфталейн*/
418. 3-имидазол-4-ил акрилова киселина и нейния етилов естер
(уроканова киселина)
419. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Специфичнорисковите материали и
съставките, произхождащи от тях, съгласно чл. 13, ал. 1 на Наредба
№ 34 от 2002 г. за профилактика и борба с някои трансмисивни
спонгиформни енцефалопатии по животните (ДВ, бр. 85 от 2002 г.)
и специфичнорисковите материали и съставките, произхождащи от
тях, съгласно чл. 65 на наредбата в случаите, когато са с
произход от страна, която не е поставена в някоя от категориите
по приложение № 1 на посочената наредба.
Производни на животинската мазнина могат да се използват, ако
са използвани и сертифицирани по съответния ред от производителя
следните методи:
- Трансестерификация или хидролиза при най-малко 200 градуса
Целзий и съответно подходящо налягане в продължение на 20 минути
(глицерин, мастни киселини и техните естери);
- Осапунване с NaOH12 М (глицерин и сапун);
- Обработване на партиди: при 95 градуса Целзий, в продължение
на три часа или
- Непрекъснат процес при 140 градуса Целзий, налягане 2
Бара(2000 hPa), в продължение на осем минути или
- Еквивалентни условия
420. Необработен и пречистен каменовъглен катран
421. 1, 1, 3, 3, 5 - пентаметил-4, 6 - динитроиндан (москен)
422. 5-терт-Бутил-1, 2, 3-триметил-4, 6-динитробензен (тибетски
мускус)
(*) Наименованията, означени със звездичка, са публикувани в
"Компютърна разпечатка 1975 на Международните непатентовани наименования (INN) на фармацевтичните продукти, списъци 1 - 33 на предложените INN", СЗО Женева, август 1995.
423. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Масло от бял оман (Inula helenium)
(CAS № 97676-35-2), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
424. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Бензилцианид (CAS № 140-29-4),
когато се използва като съставка на парфюмна композиция
425. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Цикламен алкохол (CAS № 4756-19-8),
когато се използва като съставка на парфюмна композиция
426. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Диетил малеат (CAS № 141-05-9),
когато се използва като съставка на парфюмна композиция
427. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Дихидрокумарин (CAS № 119-84-6),
когато се използва като съставка на парфюмна композиция
428. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) 2,4-Дихидрокси-3-метилбензалдехид
(CAS № 6248-20-0), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
429. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) 3,7-Диметил-2-октен-1-ол (6,
7-дихидрогераниол) (CAS № 40607-48-5), когато се използва като
съставка на парфюмна композиция
430. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) 4,6-Диметил-8-терт-бутилкумарин
(CAS № 17874-34-9), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
431. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Диметил цитраконат (CAS
№ 617-54-9), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
432. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) 7,11-Диметил-4,6,10-додекатриен-
3-он (CAS № 26651-96-7), когато се използва като съставка на
парфюмна композиция
433. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) 6,10-Диметил-3,5,9-ундекатриен-2-он
(CAS № 141-10-6), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
434. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Дифениламин (CAS № 122-39-4),
когато се използва като съставка на парфюмна композиция
435. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Етилакрилат (CAS № 140-88-5),
когато се използва като съставка на парфюмна композиция
436. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Абсолю от смокинови листа (Ficus
carica) (CAS № 68916-52-9), когато се използва като съставка на
парфюмна композиция
437. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Транс-2-Хептенал (CAS
№ 18829-55-5), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
438. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Транс-2-Хексенал диетил ацетал
(CAS № 67746-30-9), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
439. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Транс-2-Хексенал диметил ацетал
(CAS № 18318-83-7), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
440. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Хидроабиетил алкохол (CAS
№ 13393-93-6), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
441. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) 6-Изопропил-2-декахидронафталенол
(CAS № 34131-99-2), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
442. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) 7-Метоксикумарин (CAS № 531-59-9),
когато се използва като съставка на парфюмна композиция
443. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) 4-(4-Метоксифенил)-3-бутен-2-он)
(CAS № 943-88-4), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
444. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) 1-(4-Метоксифенил)-1-пентен-3-он
(CAS № 104-27-8), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
445. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Метил транс-2-бутеноат (CAS
№ 623-43-8), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
446. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) 7-Метилкумарин (CAS № 2445-83-2),
когато се използва като съставка на парфюмна композиция
447. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) 5-Метил-2,3-хександион (CAS
№ 13706-86-0), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
448. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) 2-Пентилиденциклохексанон (CAS
№ 25677-40-1), когато се използва като съставка на парфюмна
композиция
449. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) 3,6,10-Триметил-3,5,9-ундекатриен-
2-он (CAS № 1117-41-5), когато се използва като съставка на
парфюмна композиция
450. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Масло от вербена (Lippia citriodora
Kunth.) (CAS № 8024-12-2), когато се използва като съставка на
парфюмна композиция
451. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.) Метилевгенол (CAS № 95-15-2), освен
естественото съдържание в използващите се натурални етерични
съставки, при условие че концентрацията не надвишава:
(а) 0.01% в чисти парфюмни композиции
(б) 0.004% в тоалетни води
(в) 0.002% в парфюмиращи кремове
(г) 0.001% в продукти, които се отмиват
(д) 0.0002% в други продукти, които не се отмиват, и в продукти за
хигиена на устната кухина.
Част 1
(Предишен текст на приложение № 7 - ДВ, бр. 78 от 2003 г.)
Списък на веществата, които козметичните продукти не трябва да съдържат,
извън посочените концентрации при дадените ограничения и условия
_____________________________________________________________________________
№ ¦ Вещество¦ Ограничения ¦Условия за
¦ ¦________________________________________________¦употреба и
¦ ¦област на ¦максимална раз- ¦други ограничения ¦предупрежде-
¦ ¦приложение ¦решена концен- ¦и изисквания ¦ния, които
¦ ¦и/или ¦трация в готовия¦ ¦трябва да бъ-
¦ ¦употреба ¦козметичен ¦ ¦дат отпечата-
¦ ¦ ¦продукт ¦ ¦ни на етикета
_____________________________________________________________________________
1 ¦ 2 ¦ 3 ¦ 4 ¦ 5 ¦ 6
_____________________________________________________________________________
1а. ¦Борна ки-¦(а) Талк ¦(а) 5% (изразено¦(а) ¦(а)
¦селина, ¦ ¦като борна кисе-¦1. Да не се изпол-¦1. "Да не се
¦борати и ¦ ¦лина, тегло/тег-¦ва в продукти за ¦използва за
¦тетрабо- ¦ ¦ло) ¦деца под 3-годишна¦деца под 3-
¦рати ¦ ¦ ¦възраст ¦годишна въз-
¦ ¦ ¦ ¦2. Да не се изпол-¦раст"
¦ ¦ ¦ ¦зва върху възпале-¦2. "Да не се
¦ ¦ ¦ ¦на или увредена ¦използва вър-
¦ ¦ ¦ ¦кожа, ако концен- ¦ху възпалена
¦ ¦ ¦ ¦трацията на сво- ¦или увредена
¦ ¦ ¦ ¦бодния разтворим ¦кожа"
¦ ¦ ¦ ¦борат надвишава ¦
¦ ¦ ¦ ¦1,5 % (изразено ¦
¦ ¦ ¦ ¦като борна кисели-¦
¦ ¦ ¦ ¦на, тегло/тегло) ¦
¦ ¦(б) Продукти¦(б) 0.1% (изра- ¦(б) ¦(б)
¦ ¦за хигиена ¦зено като борна ¦Да не се използва ¦1. "Да не се
¦ ¦на устната ¦киселина, ¦в продукти за деца¦гълта"
¦ ¦кухина ¦тегло/тегло) ¦под 3-годишна въз-¦2. "Да не се
¦ ¦ ¦ ¦раст ¦използва за
¦ ¦ ¦ ¦ ¦деца под 3-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦годишна въз-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦раст"
¦ ¦(в) Други ¦(в) 3% (изразе- ¦(в) ¦(в)
¦ ¦продукти (с ¦но като борна ¦1. Да не се изпол-¦1. "Да не се
¦ ¦изключение ¦киселина, ¦зва в продукти за ¦използва за
¦ ¦на продукти ¦тегло/тегло) ¦деца под 3-годишна¦деца под 3-
¦ ¦за баня и за¦ ¦възраст ¦годишна въз-
¦ ¦къдрене на ¦ ¦2. Да не се изпол-¦раст"
¦ ¦коса) ¦ ¦зва върху възпале-¦2. "Да не се
¦ ¦ ¦ ¦на или увредена ¦използва вър-
¦ ¦ ¦ ¦кожа, ако концен- ¦ху възпалена
¦ ¦ ¦ ¦трацията на сво- ¦или увредена
¦ ¦ ¦ ¦бодния разтворим ¦кожа"
¦ ¦ ¦ ¦борат надвишава ¦
¦ ¦ ¦ ¦1,5 % (изразено ¦
¦ ¦ ¦ ¦като борна кисели-¦
¦ ¦ ¦ ¦на, тегло/тегло) ¦
_____________________________________________________________________________
1б. ¦Тетрабо- ¦(а) Продукти¦(а) 18 % (изра- ¦(а) Да не се из- ¦(а) "Да не се
¦рати ¦ за баня ¦зено като борна ¦ползва в продукти ¦използва за
¦ ¦ ¦киселина, ¦за деца под 3- ¦къпане при
¦ ¦ ¦тегло/тегло) ¦годишна възраст ¦деца под 3-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦годишна въз-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦раст"
¦ ¦(б) Продукти¦(б) 8% (изразено¦ ¦(б) "Да се
¦ ¦за къдрене ¦като борна кисе-¦ ¦изплаква
¦ ¦на коса ¦лина, ¦ ¦обилно"
¦ ¦ ¦тегло/тегло) ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
2а. ¦Тиоглико-¦(а) Продукти¦- 8% в готовия ¦(а) (б) (в) ¦(а) "Съдържа
¦лова ки- ¦за къдрене и¦продукт ¦Инструкциите за ¦тиогликолат"
¦селина и ¦изправяне на¦pH 7 - 9.5 ¦употреба, написани¦"Спазвайте
¦солите й ¦коса: обща ¦ ¦на български език ¦инструкциите"
¦ ¦употреба ¦ ¦трябва задължител-¦"Да се пази
¦ ¦ ¦ ¦но да съдържат ¦от деца"
¦ ¦ ¦ ¦следните текстове:¦
¦ ¦ ¦ ¦"Да се избягва ¦
¦ ¦ ¦ ¦контакт с очите" ¦
¦ ¦професионал-¦- 11% в готовия ¦"При попадане в ¦"Само за
¦ ¦на употреба ¦продукт ¦очите да се из- ¦професионална
¦ ¦ ¦рН 7 - 9.5 ¦плакнат незабавно ¦употреба"
¦ ¦ ¦ ¦обилно с вода и ¦
¦ ¦ ¦ ¦да се потърси ме- ¦
¦ ¦ ¦ ¦дицинска помощ" ¦
¦ ¦(б) Депила- ¦- 5% в готовия ¦Само за (а) и (в) ¦(б) и (в)
¦ ¦тоари ¦продукт ¦"Да се използват ¦"Съдържа
¦ ¦ ¦рН 7 - 12.7 ¦подходящи ръкави- ¦тиогликолат"
¦ ¦ ¦ ¦ци" ¦"Спазвайте
¦ ¦ ¦ ¦ ¦инструкциите"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Да се пази
¦ ¦ ¦ ¦ ¦от деца"
¦ ¦(в) Други ¦- 2% в готовия ¦ ¦
¦ ¦продукти за ¦продукт ¦ ¦
¦ ¦поддържане ¦рН 7 - 9.5 ¦ ¦
¦ ¦на косата, ¦Процентите са ¦ ¦
¦ ¦които се ¦са изчислени ка-¦ ¦
¦ ¦отстраняват ¦то тиогликолова ¦ ¦
¦ ¦след прила- ¦киселина ¦ ¦
¦ ¦гането им ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
2б. ¦Естери на¦Продукти за ¦с/у "обща ¦Инструкциите за ¦"Съдържа тио-
¦тиоглико-¦къдрене или ¦употреба" ¦употреба, написани¦гликолат"
¦ловата ¦изправяне на¦ ¦на български език ¦"Спазвайте
¦киселина ¦коса: ¦ ¦трябва задължител-¦инструкциите"
¦ ¦обща употре-¦ ¦но да съдържат ¦"Да се пази
¦ ¦ба ¦ ¦следните текстове:¦от деца"
¦ ¦ ¦ ¦"Може да предизви-¦
¦ ¦ ¦ ¦ка свръхчувстви- ¦
¦ ¦ ¦ ¦телност в случай ¦
¦ ¦ ¦ ¦на контакт ¦
¦ ¦професионал-¦- 11% в готовия ¦с кожата" ¦"Само за
¦ ¦на употреба ¦продукт ¦"Да се избягва ¦професионална
¦ ¦ ¦рH 6 - 9.5 ¦контакт с очите" ¦употреба"
¦ ¦ ¦Процентите са ¦"При попадане в ¦
¦ ¦ ¦изчислени като ¦очите да се из- ¦
¦ ¦ ¦тиогликолова ¦плакнат незабав- ¦
¦ ¦ ¦киселина ¦но обилно с вода ¦
¦ ¦ ¦ ¦и да се потърси ¦
¦ ¦ ¦ ¦медицинска помощ" ¦
¦ ¦ ¦ ¦"Да се използват ¦
¦ ¦ ¦ ¦подходящи ръка- ¦
¦ ¦ ¦ ¦вици" ¦
_____________________________________________________________________________
3. ¦Оксалова ¦Продукти за ¦5% ¦ ¦"Само за
¦киселина,¦поддържане ¦ ¦ ¦професионална
¦нейните ¦на косата ¦ ¦ ¦употреба"
¦естери и ¦ ¦ ¦ ¦
¦алкалните¦ ¦ ¦ ¦
¦й соли ¦ ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
4. ¦Амоняк ¦ ¦6% изчислен като¦ ¦Над 2%:
¦ ¦ ¦МН ¦ ¦"Съдържа
¦ ¦ ¦ 3 ¦ ¦амоняк"
_____________________________________________________________________________
5. ¦Натриев ¦ ¦0.2% ¦ ¦
¦тозил- ¦ ¦ ¦ ¦
¦хлор- ¦ ¦ ¦ ¦
¦амид (*) ¦ ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
6. ¦Хлорати ¦(а) Пасти за¦(а) 5% ¦ ¦
¦на алкал-¦зъби ¦(б) 3% ¦ ¦
¦ни метали¦(б) Друга ¦ ¦ ¦
¦ ¦употреба ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
7. ¦Дихлор- ¦ ¦35% (когато е ¦0.2% максимално ¦
¦метан ¦ ¦смесен с ¦съдържание на ¦
¦ ¦ ¦1,1,1-трихлор- ¦примеси ¦
¦ ¦ ¦етан, общата ¦ ¦
¦ ¦ ¦концентрация не ¦ ¦
¦ ¦ ¦трябва да ¦ ¦
¦ ¦ ¦надвишава 35% ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
8. ¦m- и ¦Окислител- ¦ 6% изчислени ¦ ¦(а)
¦р-фени- ¦ни оцветя- ¦като свободна ¦ ¦"Може да пре-
¦лен- ¦ващи аген- ¦база ¦ ¦дизвика
¦диамини, ¦ти за боя- ¦ ¦ ¦алергична
¦техните ¦дисване на ¦ ¦ ¦реакция"
¦N-замес- ¦коса ¦ ¦ ¦"Съдържа фе-
¦тени ¦(а) Обща ¦ ¦ ¦нилендиамини"
¦произ- ¦употреба ¦ ¦ ¦"Да не се
¦водни и ¦ ¦ ¦ ¦използва за
¦техните ¦(б) Профе- ¦ ¦ ¦боядисване на
¦соли; N- ¦сионална ¦ ¦ ¦мигли и веж-
¦замес- ¦употреба ¦ ¦ ¦ди"
¦тени ¦ ¦ ¦ ¦(б)
¦произ- ¦ ¦ ¦ ¦"Само за про-
¦водни ¦ ¦ ¦ ¦фесионална
¦на о-фе- ¦ ¦ ¦ ¦употреба"
¦нилен- ¦ ¦ ¦ ¦"Съдържа фе-
¦диами- ¦ ¦ ¦ ¦нилендиамини"
¦ни (1), ¦ ¦ ¦ ¦"Може да пре-
¦с изклю- ¦ ¦ ¦ ¦дизвика
¦чение на ¦ ¦ ¦ ¦алергична
¦производ-¦ ¦ ¦ ¦реакция"
¦ни, цити-¦ ¦ ¦ ¦"Да се носят
¦рани дру-¦ ¦ ¦ ¦подходящи
¦гаде в ¦ ¦ ¦ ¦ръкавици"
¦приложе- ¦ ¦ ¦ ¦
¦нието ¦ ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
9. ¦Метил- ¦Окислител- ¦10% изчислени ¦ ¦(а)
¦фенилен- ¦ни оцветя- ¦като свободна ¦ ¦"Може да пре-
¦диамини, ¦ващи аген- ¦база ¦ ¦дизвика
¦техните ¦ти за боя- ¦ ¦ ¦алергична
¦N-замес- ¦дисване на ¦ ¦ ¦реакция"
¦тени ¦коса: ¦ ¦ ¦"Съдържа фе-
¦производ-¦(а) Обща ¦ ¦ ¦нилендиамини"
¦ни и тех-¦употреба ¦ ¦ ¦"Да не се
¦ните соли¦ ¦ ¦ ¦използва за
¦(1), с ¦(б) Профе- ¦ ¦ ¦боядисване на
¦изключе- ¦сионална ¦ ¦ ¦мигли и веж-
¦ние на ¦употреба ¦ ¦ ¦ди"
¦вещество-¦ ¦ ¦ ¦(б)
¦то под ¦ ¦ ¦ ¦"Само за про-
¦№ 364 от ¦ ¦ ¦ ¦фесионална
¦Приложе- ¦ ¦ ¦ ¦употреба"
¦ние № 6 ¦ ¦ ¦ ¦"Съдържа фе-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦нилендиамини"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Може да пре-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦дизвика
¦ ¦ ¦ ¦ ¦алергична
¦ ¦ ¦ ¦ ¦реакция"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Да се изпол-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦зват подходя-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦щи ръкавици"
_____________________________________________________________________________
10. ¦Диамино- ¦Окислител- ¦10% изчислени ¦ ¦(а)
¦феноли ¦ни оцветя- ¦като свободна ¦ ¦"Може да пре-
¦(1) ¦ващи аген- ¦база ¦ ¦дизвика
¦ ¦ти за боя- ¦ ¦ ¦алергична
¦ ¦дисване на ¦ ¦ ¦реакция"
¦ ¦коса ¦ ¦ ¦"Съдържа ди-
¦ ¦(а) Обща ¦ ¦ ¦аминофеноли"
¦ ¦употреба ¦ ¦ ¦"Да не се
¦ ¦ ¦ ¦ ¦използва за
¦ ¦(б) Профе- ¦ ¦ ¦боядисване на
¦ ¦сионална ¦ ¦ ¦мигли и веж-
¦ ¦употреба ¦ ¦ ¦ди"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦(б)
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Само за про-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦фесионална
¦ ¦ ¦ ¦ ¦употреба"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Съдържа ди-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦аминофеноли"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Може да пре-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦дизвика
¦ ¦ ¦ ¦ ¦алергична
¦ ¦ ¦ ¦ ¦реакция"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Да се изпол-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦зват подходя-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦щи ръкавици"
_____________________________________________________________________________
11. ¦Дихлоро- ¦ ¦0,5% ¦ ¦"Съдържа ди-
¦фен(*) ¦ ¦ ¦ ¦хлорофен"
_____________________________________________________________________________
12. ¦Водоро- ¦(а) продук- ¦12% H O (40 ¦ ¦(а) (б) (в)
¦ден пре- ¦ти за под- ¦ 2 2 ¦ ¦"Съдържа во-
¦кис и ¦държане на ¦обема) налични ¦ ¦дороден пре-
¦други ¦косата ¦или освободени ¦ ¦кис"
¦съедине- ¦ ¦ ¦ ¦"Да се избяг-
¦ния или ¦(б) продук- ¦4% H O налични ¦ ¦ва контакт с
¦смеси, ¦ти за под- ¦ 2 2 ¦ ¦очите"
¦които ¦държане на ¦или освободени ¦ ¦"При попада-
¦освобож- ¦кожата ¦ ¦ ¦не в очите,
¦дават ¦ ¦ ¦ ¦те да се из-
¦водоро- ¦(в) продук- ¦2% H O налични ¦ ¦плакнат неза-
¦ден, ¦ти за втвър-¦ 2 2 ¦ ¦бавно"
¦прекис, ¦дяване на ¦или освободени ¦ ¦(а)
¦включи- ¦ноктите ¦ ¦ ¦"Да се изпол-
¦телно ¦ ¦ ¦ ¦зват подходя-
¦карба- ¦(г) продук- ¦0,1% H O на- ¦ ¦щи ръкавици"
¦миден ¦ти за хигие-¦ 2 2 ¦ ¦
¦прекис и ¦на на устна-¦лични или ¦ ¦
¦цинков ¦та кухина ¦освободени ¦ ¦
¦прекис ¦ ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
13. ¦Формал- ¦Втвърдители ¦5% изчислено ка-¦ ¦"Да се пред-
¦дехид ¦за нокти ¦то формалдехид ¦ ¦пазят око-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦лонокътните
¦ ¦ ¦ ¦ ¦кожички с
¦ ¦ ¦ ¦ ¦намазване с
¦ ¦ ¦ ¦ ¦мазнина или
¦ ¦ ¦ ¦ ¦масло"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Съдържа
¦ ¦ ¦ ¦ ¦формалдехид"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦(3)
_____________________________________________________________________________
14. ¦Хидрохи- ¦Окислително ¦0,3% ¦ ¦1. "Да не се
¦нон (2) ¦багрило за ¦ ¦ ¦използва за
¦ ¦боядисване ¦ ¦ ¦боядисване на
¦ ¦на косата: ¦ ¦ ¦вежди и
¦ ¦1. Обща ¦ ¦ ¦мигли"
¦ ¦употреба ¦ ¦ ¦"При попадане
¦ ¦ ¦ ¦ ¦в очите, да
¦ ¦ ¦ ¦ ¦се изплакнат
¦ ¦ ¦ ¦ ¦незабавно с
¦ ¦ ¦ ¦ ¦вода"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Съдържа хид-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦рохинон"
¦ ¦2. Професио-¦ ¦ ¦2. "Само за
¦ ¦нална упот- ¦ ¦ ¦професионална
¦ ¦реба ¦ ¦ ¦употреба"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Съдържа хид-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦рохинон"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"При попадане
¦ ¦ ¦ ¦ ¦в очите, да
¦ ¦ ¦ ¦ ¦се изплакнат
¦ ¦ ¦ ¦ ¦незабавно с
¦ ¦ ¦ ¦ ¦вода"
_____________________________________________________________________________
15а.¦Калиев ¦(а) Разтво- ¦(а) 5% по тегло ¦ ¦(а)
¦или нат- ¦рител за ¦(4) ¦ ¦"Съдържа ал-
¦риев хид-¦околонокът- ¦ ¦ ¦калии"
¦роксид ¦ните кожички¦ ¦ ¦"Да се из-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦бягва кон-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦такт с очи-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦те"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Може да
¦ ¦ ¦ ¦ ¦причини сле-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦пота"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Да се пази
¦ ¦ ¦ ¦ ¦от деца"
¦ ¦(б) За из- ¦(б) ¦ ¦(б)
¦ ¦правяне на ¦1. 2% по тегло ¦ ¦1. "Съдържа
¦ ¦коса ¦(4) ¦ ¦алкалии"
¦ ¦1. Обща ¦2. 4.5% по тег- ¦ ¦"Да се из-
¦ ¦употреба ¦ло (4) ¦ ¦бягва кон-
¦ ¦2. Професио-¦ ¦ ¦такт с очи-
¦ ¦нална упот- ¦ ¦ ¦те"
¦ ¦реба ¦ ¦ ¦"Може да
¦ ¦ ¦ ¦ ¦причини сле-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦пота"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Да се пази
¦ ¦ ¦ ¦ ¦от деца"
¦ ¦(в) регула- ¦(в) до рН 12.7 ¦ ¦2. "Само за
¦ ¦тор на рН- ¦ ¦ ¦професионал-
¦ ¦депилатоари ¦ ¦ ¦на употреба"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Да се из-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦бягва кон-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦такт с очи-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦те"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Може да
¦ ¦ ¦ ¦ ¦предизвика
¦ ¦ ¦ ¦ ¦слепота"
¦ ¦(г) друга ¦(г) до рН 11 ¦ ¦(в)
¦ ¦употреба ка-¦ ¦ ¦"Да се пази
¦ ¦то регулатор¦ ¦ ¦от деца"
¦ ¦на рН ¦ ¦ ¦"Да се из-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦бягва кон-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦такт с очи-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦те"
_____________________________________________________________________________
15б.¦Литиев ¦(а) За ¦(а) ¦ ¦(а)
¦хидроксид¦изправяне ¦1. 2 % по ¦ ¦1. "Съдържа
¦ ¦на коса: ¦тегло (4) ¦ ¦алкалии"
¦ ¦1. Обща ¦ ¦ ¦"Да се из-
¦ ¦употреба ¦ ¦ ¦бягва
¦ ¦ ¦ ¦ ¦контакт с
¦ ¦ ¦ ¦ ¦очите" "Може
¦ ¦ ¦ ¦ ¦да причини
¦ ¦ ¦ ¦ ¦слепота"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Да се пази
¦ ¦ ¦ ¦ ¦от деца"
¦ ¦2. Профе- ¦2. 4,5 % по ¦ ¦2. "Само за
¦ ¦сионална ¦тегло (4) ¦ ¦професио-
¦ ¦употреба ¦ ¦ ¦нална
¦ ¦ ¦ ¦ ¦употреба"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Да се
¦ ¦ ¦ ¦ ¦избягва
¦ ¦ ¦ ¦ ¦контакт
¦ ¦ ¦ ¦ ¦с очите"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Може да
¦ ¦ ¦ ¦ ¦причини
¦ ¦ ¦ ¦ ¦слепота"
¦ ¦(б) За регу-¦ ¦(б) Стойността на ¦(б) "Съдържа
¦ ¦лиране на ¦ ¦рН да не надвишава¦алкалии"
¦ ¦pH - за де- ¦ ¦12,7 ¦"Да се
¦ ¦пилатоари ¦ ¦ ¦избягва
¦ ¦ ¦ ¦ ¦контакт
¦ ¦ ¦ ¦ ¦с очите"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Пазете от
¦ ¦ ¦ ¦ ¦деца"
¦ ¦(в) Друга ¦ ¦(в) Стойността на ¦
¦ ¦употреба - ¦ ¦рН да не надвишава¦
¦ ¦за регули- ¦ ¦11 ¦
¦ ¦ране на рН ¦ ¦ ¦
¦ ¦(само за ¦ ¦ ¦
¦ ¦продукти, ¦ ¦ ¦
¦ ¦които се ¦ ¦ ¦
¦ ¦отмиват) ¦ ¦ ¦
____________________________________________________________________________
15в.¦Калциев ¦(а) За ¦(а) 7 % по тегло¦ ¦(а) "Съдържа
¦хидроксид¦изправяне на¦калциев хидрок- ¦ ¦алкалии" "Да
¦ ¦коса, с две ¦сид ¦ ¦се избягва
¦ ¦съдържащи се¦ ¦ ¦контакт с
¦ ¦съставки: ¦ ¦ ¦очите"
¦ ¦калциев ¦ ¦ ¦"Пазете от
¦ ¦хидроксид и ¦ ¦ ¦деца" "Може
¦ ¦гуанидинова ¦ ¦ ¦да причини
¦ ¦сол ¦ ¦ ¦слепота"
¦ ¦(б) За ¦ ¦(б) Стойността на ¦(б) "Съдържа
¦ ¦регулиране ¦ ¦pН да не надви- ¦алкалии"
¦ ¦на рН - за ¦ ¦шава 12,7 ¦"Да се
¦ ¦депилатоари ¦ ¦ ¦избягва
¦ ¦ ¦ ¦ ¦контакт
¦ ¦ ¦ ¦ ¦с очите"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Пазете от
¦ ¦ ¦ ¦ ¦деца"
¦ ¦(в) Друга ¦ ¦(в) Стойността на ¦
¦ ¦употреба ¦ ¦рН да не надвишава¦
¦ ¦(напри- ¦ ¦11 ¦
¦ ¦мер регу- ¦ ¦ ¦
¦ ¦латор на ¦ ¦ ¦
¦ ¦рН, под- ¦ ¦ ¦
¦ ¦помагащ ¦ ¦ ¦
¦ ¦обработ- ¦ ¦ ¦
¦ ¦ката) ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
16. ¦1-Нафтол ¦Окислителни ¦2,0 % ¦В комбинация с ¦"Може да
¦(CAS ¦оцветяващи ¦ ¦водороден ¦предизвика
¦№ 90-15- ¦агенти за ¦ ¦пероксид ¦алергична
¦3) и не- ¦боя за коса ¦ ¦максималната ¦реакция"
¦говите ¦ ¦ ¦използвана ¦
¦соли ¦ ¦ ¦концентрация ¦
¦ ¦ ¦ ¦при прилагане ¦
¦ ¦ ¦ ¦е 1,0 % ¦
_____________________________________________________________________________
17. ¦Натриев ¦Инхибитор на¦0.2% ¦Да не се използва ¦
¦нитрит ¦ръждата ¦ ¦с вторични и/или ¦
¦ ¦ ¦ ¦третични амини или¦
¦ ¦ ¦ ¦други вещества, ¦
¦ ¦ ¦ ¦образуващи ¦
¦ ¦ ¦ ¦нитрозамини ¦
_____________________________________________________________________________
18. ¦Нитроме- ¦Инхибитор на¦0.3% ¦ ¦
¦тан ¦ръждата ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
19. ¦Фенол и ¦Сапуни и ¦1% изчислено ¦ ¦"Съдържа
¦алкал- ¦шампоани ¦като фенол ¦ ¦фенол"
¦ните му ¦ ¦ ¦ ¦
¦соли ¦ ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
21. ¦Хинин и ¦(а) Шампоани¦(а) 0.5% ¦ ¦
¦солите му¦(б) Лосиони ¦изчислени като ¦ ¦
¦ ¦за коса ¦хинин ¦ ¦
¦ ¦ ¦(б) 0.2% ¦ ¦
¦ ¦ ¦изчислени като ¦ ¦
¦ ¦ ¦хинин ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
22. ¦Резорци- ¦(а) Окисли- ¦(а) 5% ¦ ¦(а)
¦нол (2) ¦телно ¦ ¦ ¦1. "Съдържа
¦ ¦багрило за ¦ ¦ ¦резорцинол"
¦ ¦боядисване ¦ ¦ ¦"Изплаквайте
¦ ¦на косата ¦ ¦ ¦добре косата
¦ ¦1. Обща ¦ ¦ ¦след приложе-
¦ ¦употреба ¦ ¦ ¦ние"
¦ ¦2. Профе- ¦ ¦ ¦"Не боядис-
¦ ¦сионална ¦ ¦ ¦вайте вежди
¦ ¦употреба ¦ ¦ ¦и мигли"
¦ ¦(б) Лосиони ¦(б) 0.5% ¦ ¦"Изплаквайте
¦ ¦и шампоани ¦ ¦ ¦незабавно
¦ ¦за коса ¦ ¦ ¦очите при
¦ ¦ ¦ ¦ ¦контакт с
¦ ¦ ¦ ¦ ¦продукта"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦2. "За профе-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦сионална
¦ ¦ ¦ ¦ ¦употреба"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Съдържа
¦ ¦ ¦ ¦ ¦резорцинол"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Изплаквайте
¦ ¦ ¦ ¦ ¦незабавно
¦ ¦ ¦ ¦ ¦очите при
¦ ¦ ¦ ¦ ¦контакт
¦ ¦ ¦ ¦ ¦с продукта"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦(б) "Съдържа
¦ ¦ ¦ ¦ ¦резорцинол"
_____________________________________________________________________________
23. ¦(а) Ал- ¦(а) Депила- ¦(а) 2% изчислени¦ ¦(а) "Да се
¦кални ¦тоари ¦като сяра, рН до¦ ¦пази от деца"
¦сулфиди ¦ ¦12.7 ¦ ¦"Да се избяг-
¦(б) Ал- ¦(б) Депила- ¦(б) 6% изчислени¦ ¦ва контакт с
¦калозем- ¦тоари ¦като сяра, рН до¦ ¦очите"
¦ни сулфи-¦ ¦12.7 ¦ ¦(б) "Да се
¦ди ¦ ¦ ¦ ¦пази от деца"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Да се избяг-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦ва контакт с
¦ ¦ ¦ ¦ ¦очите"
_____________________________________________________________________________
24. ¦Воднора- ¦ ¦1% изчислено ¦ ¦
¦зтворими ¦ ¦като цинк ¦ ¦
¦цинкови ¦ ¦ ¦ ¦
¦соли с ¦ ¦ ¦ ¦
¦изключе- ¦ ¦ ¦ ¦
¦ние на ¦ ¦ ¦ ¦
¦цинк-4- ¦ ¦ ¦ ¦
¦хидрокси-¦ ¦ ¦ ¦
¦бензен- ¦ ¦ ¦ ¦
¦сулфонат ¦ ¦ ¦ ¦
¦и цинк ¦ ¦ ¦ ¦
¦пиритион ¦ ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
25. ¦Цинк-4- ¦Дезодоранти,¦6% изчислено ¦ ¦"Да се избяг-
¦хидрокси-¦средства ¦като % сухо ¦ ¦ва контакт с
¦бензен- ¦против изпо-¦вещество ¦ ¦очите"
¦сулфонат ¦тяване и ¦ ¦ ¦
¦ ¦стягащи ¦ ¦ ¦
¦ ¦лосиони ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
26. ¦Амониев ¦Продукти за ¦0.15% изчислени ¦ ¦"Съдържа
¦моно- ¦хигиена на ¦като флуор. ¦ ¦амониев
¦флуоро- ¦устната ¦Когато е в смес ¦ ¦монофлуоро-
¦фосфат ¦кухина ¦с други флуорни ¦ ¦фосфат"
¦ ¦ ¦съединения, ¦ ¦
¦ ¦ ¦разрешени в това¦ ¦
¦ ¦ ¦Приложение, ¦ ¦
¦ ¦ ¦общата концен- ¦ ¦
¦ ¦ ¦трация на флуор ¦ ¦
¦ ¦ ¦не трябва ¦ ¦
¦ ¦ ¦да надвишава ¦ ¦
¦ ¦ ¦0.15% ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
27. ¦Натриев ¦Както по- ¦0.15% Както ¦ ¦"Съдържа
¦моно- ¦горе ¦по-горе ¦ ¦натриев
¦флуоро- ¦ ¦ ¦ ¦монофлуоро-
¦фосфат ¦ ¦ ¦ ¦фосфат"
_____________________________________________________________________________
28. ¦Калиев ¦Както по- ¦0.15% ¦ ¦"Съдържа
¦моно- ¦горе ¦Както по-горе ¦ ¦калиев
¦флуоро- ¦ ¦ ¦ ¦монофлуоро-
¦фосфат ¦ ¦ ¦ ¦фосфат"
_____________________________________________________________________________
29. ¦Калциев ¦Както по- ¦0.15% ¦ ¦"Съдържа
¦моно- ¦горе ¦Както по-горе ¦ ¦калциев
¦флуоро- ¦ ¦ ¦ ¦монофлуоро-
¦фосфат ¦ ¦ ¦ ¦фосфат"
_____________________________________________________________________________
30. ¦Калциев ¦Както по- ¦0.15% ¦ ¦"Съдържа
¦флуорид ¦горе ¦Както по-горе ¦ ¦калциев
¦ ¦ ¦ ¦ ¦флуорид"
_____________________________________________________________________________
31. ¦Натриев ¦Както по- ¦0.15% ¦ ¦"Съдържа
¦флуорид ¦горе ¦Както по-горе ¦ ¦натриев
¦ ¦ ¦ ¦ ¦флуорид"
_____________________________________________________________________________
32. ¦Калиев ¦Както по- ¦0.15% ¦ ¦"Съдържа
¦флуорид ¦горе ¦Както по-горе ¦ ¦калиев
¦ ¦ ¦ ¦ ¦флуорид"
_____________________________________________________________________________
33. ¦Амониев ¦Както по- ¦0.15% ¦ ¦"Съдържа
¦флуорид ¦горе ¦Както по-горе ¦ ¦амониев
¦ ¦ ¦ ¦ ¦флуорид"
_____________________________________________________________________________
34. ¦Алуминиев¦Както по го-¦0.15% ¦ ¦"Съдържа алу-
¦флуорид ¦ре ¦Както по-горе ¦ ¦миниев флуо-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦рид"
_____________________________________________________________________________
35. ¦Калаен ¦Както по го-¦0.15% ¦ ¦"Съдържа ка-
¦флуорид ¦ре ¦Както по-горе ¦ ¦лаен флуорид"
______________________________________________________________________________
36. ¦Хексаде- ¦Както по го-¦0.15% ¦ ¦"Съдържа хек-
¦цил амо- ¦ре ¦Както по-горе ¦ ¦садецил амо-
¦ниев ¦ ¦ ¦ ¦ниев флуорид"
¦флуорид ¦ ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
37. ¦3- (N- ¦Както по го-¦0.15% ¦ ¦"Съдържа 3-
¦хeкса- ¦ре ¦Както по-горе ¦ ¦(N-хексаде-
¦децил- ¦ ¦ ¦ ¦цил-N-2-хид-
¦N-2-хид- ¦ ¦ ¦ ¦роксиетилами-
¦роксие- ¦ ¦ ¦ ¦но) пропилбис
¦тиламино)¦ ¦ ¦ ¦(2-хидрокси-
¦пропилбис¦ ¦ ¦ ¦етил) амониев
¦(2-хид- ¦ ¦ ¦ ¦дихидрофлуо-
¦рокси- ¦ ¦ ¦ ¦рид"
¦етил) ¦ ¦ ¦ ¦
¦амониев ¦ ¦ ¦ ¦
¦дихидро- ¦ ¦ ¦ ¦
¦флуорид ¦ ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
38. ¦ , , ¦Както по го-¦0.15% ¦ ¦"Съдържа , ,
¦NN N - ¦ре ¦Както по-горе ¦ ¦ NN N
¦Трис (по-¦ ¦ ¦ ¦-Трис (поли-
¦лиокси- ¦ ¦ ¦ ¦оксиетилен)
¦етилен)- ¦ ¦ ¦ ¦N-хексадецил-
¦N-хекса- ¦ ¦ ¦ ¦пропилен диа-
¦децил- ¦ ¦ ¦ ¦миндихидро-
¦пропилен-¦ ¦ ¦ ¦флуорид"
¦диамин ¦ ¦ ¦ ¦
¦дихидро- ¦ ¦ ¦ ¦
¦флуорид ¦ ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
39. ¦Октадецe-¦Както по го-¦0.15% ¦ ¦"Съдържа Ок-
¦нил-амо- ¦ре ¦Както по-горе ¦ ¦тадецинил-
¦ ¦ниев ¦ ¦ ¦ ¦амониев флуо-
¦флуорид ¦ ¦ ¦ ¦рид"
_____________________________________________________________________________
40. ¦Натриев ¦Както по го-¦0.15% ¦ ¦"Съдържа нат-
¦флуоро_ ¦ре ¦Както по-горе ¦ ¦риев флуоро-
¦силикат ¦ ¦ ¦ ¦силикат"
_____________________________________________________________________________
41. ¦Калиев ¦Както по го-¦0.15% ¦ ¦"Съдържа ка-
¦флуоро_ ¦ре ¦Както по-горе ¦ ¦лиев флуоро-
¦силикат ¦ ¦ ¦ ¦силикат"
_____________________________________________________________________________
42. ¦Амониев ¦Както по го-¦0.15% ¦ ¦"Съдържа амо-
¦флуоро_ ¦ре ¦Както по-горе ¦ ¦ниев флуоро-
¦силикат ¦ ¦ ¦ ¦силикат"
_____________________________________________________________________________
43. ¦Магнезиев¦Както по го-¦0.15% ¦ ¦"Съдържа маг- ¦
¦флуоро_ ¦ре ¦Както по-горе ¦ ¦незиев флуо-
¦силикат ¦ ¦ ¦ ¦росиликат"
_____________________________________________________________________________
44. ¦1,3-Бис ¦(а) Препа- ¦(а) До 2% ¦(а) Забранен за ¦"Съдържа 1,3-
¦(хидро- ¦рати за под-¦ ¦употреба в аеро- ¦Бис (хидрок-
¦кси-ме- ¦държане на ¦ ¦золни опаковки ¦симетил) ими-
¦тил) ими-¦косата ¦ ¦(спрейове) ¦дазолидин-2-
¦дазо-ли- ¦ ¦ ¦ ¦тион"
¦дин-2- ¦ ¦ ¦ ¦
¦тион ¦(б) Препа- ¦(б) До 2% ¦(б) pH на продукта¦
¦ ¦рати за под-¦ ¦трябва да бъде по-¦
¦ ¦държане на ¦ ¦малко от 4 ¦
¦ ¦ноктите ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
45. ¦Бензилов ¦Разтворите- ¦ ¦ ¦
¦алкохол ¦ли, парфюми ¦ ¦ ¦
¦ ¦и ароматиза-¦ ¦ ¦
¦ ¦тори ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
46. ¦6-метил- ¦Продукти за ¦0.003% ¦ ¦
¦кумарин ¦хигиена на ¦ ¦ ¦
¦ ¦устната ку- ¦ ¦ ¦
¦ ¦хина ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
47. ¦Никоме- ¦Продукти за ¦0.15% изчислени ¦ ¦"Съдържа ни-
¦танол ¦хигиена на ¦като флуор. ¦ ¦кометанол
¦хидрофлу-¦устната ку- ¦Когато е в смес ¦ ¦хидрофлуорид"
¦орид ¦хина ¦с други флуорни ¦ ¦
¦ ¦ ¦съединения, ¦ ¦
¦ ¦ ¦разрешени в това¦ ¦
¦ ¦ ¦Приложение, ¦ ¦
¦ ¦ ¦общата концен- ¦ ¦
¦ ¦ ¦трация на флуор ¦ ¦
¦ ¦ ¦не трябва да ¦ ¦
¦ ¦ ¦надвишава 0.15% ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
48. ¦Сребърен ¦Само за ¦4% ¦ ¦"Съдържа
¦нитрат ¦продукти, ¦ ¦ ¦сребърен нит-
¦ ¦предназна- ¦ ¦ ¦рат"
¦ ¦чени за ¦ ¦ ¦"Изплакнете
¦ ¦оцветяване ¦ ¦ ¦незабавно
¦ ¦на вежди и ¦ ¦ ¦очите, ако
¦ ¦мигли ¦ ¦ ¦продукта по-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦падне в кон-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦такт с тях"
____________________________________________________________________________
49. ¦Селенов ¦Противо- ¦1% ¦ ¦"Съдържа се-
¦дисулфид ¦пърхотни ¦ ¦ ¦ленов ди-
¦ ¦шампоани ¦ ¦ ¦сулфид"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Да се избяг-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦ва контакт
¦ ¦ ¦ ¦ ¦с очите или
¦ ¦ ¦ ¦ ¦увредена
¦ ¦ ¦ ¦ ¦кожа"
____________________________________________________________________________
50. ¦Алуминиев¦Средства ¦20% като безво- ¦1. Съотношението ¦"Да не се
¦циркониев¦против ¦ден алуминиев ¦на броя на алуми- ¦прилага
¦хлорид- ¦изпотяване ¦циркониев хлорид¦ниевите атоми към ¦върху въз-
¦хидрок- ¦ ¦хидроксид ¦тези на цирконие- ¦палена или
¦сидни ¦ ¦ ¦вите атоми трябва ¦увредена
¦комплекси¦ ¦ ¦да бъде между 2 ¦кожа"
¦АL Zr ¦ ¦5.4% като ¦и 10 ¦
¦ x ¦ ¦цирконий ¦2. Съотношението ¦
¦(ОН) СL ¦ ¦ ¦на броя (АL + Zr) ¦
¦ y z ¦ ¦ ¦атоми към това на ¦
¦и алуми- ¦ ¦ ¦хлорните атоми ¦
¦ниев цир-¦ ¦ ¦трябва да бъде ¦
¦кониев ¦ ¦ ¦между 0.9 и 2.1 ¦
¦хлорид ¦ ¦ ¦3. Забранен за ¦
¦хидроксид¦ ¦ ¦аерозолни опаковки¦
¦глицин ¦ ¦ ¦(спрейове) ¦
¦комплекси¦ ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
51. ¦Хинолин- ¦Стабилизатор¦0.3% изчислено ¦ ¦
¦8-ол и ¦за водороден¦като база ¦ ¦
¦бис (8- ¦прекис в ¦ ¦ ¦
¦хидрокси-¦препарати за¦ ¦ ¦
¦хинолин) ¦поддържане ¦ ¦ ¦
¦сулфат ¦на косата, ¦ ¦ ¦
¦ ¦които се из-¦ ¦ ¦
¦ ¦плакват. ¦ ¦ ¦
¦ ¦Стабилизатор¦0.03% изчислено ¦ ¦
¦ ¦за водороден¦като база ¦ ¦
¦ ¦прекис в ¦ ¦ ¦
¦ ¦препарати за¦ ¦ ¦
¦ ¦поддържане ¦ ¦ ¦
¦ ¦на косата, ¦ ¦ ¦
¦ ¦които не се ¦ ¦ ¦
¦ ¦изплакват ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
52. ¦Метанол ¦Денатурант ¦5% изчислени ¦ ¦
¦ ¦за етанол и ¦като % от ета- ¦ ¦
¦ ¦изопропилов ¦нола и изопро- ¦ ¦
¦ ¦алкохол ¦пиловия алкохол ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
53. ¦Етидроно-¦(а) препара-¦1.5% (изразени ¦ ¦
¦ва кисе- ¦ти за под- ¦като етидронова ¦ ¦
¦лина и ¦държане на ¦киселина) ¦ ¦
¦нейните ¦косата ¦0.2% (изразени ¦ ¦
¦соли ¦(б) сапун ¦като етидронова ¦ ¦
¦(1-хид- ¦ ¦киселина) ¦ ¦
¦рокси- ¦ ¦ ¦ ¦
¦етилиден-¦ ¦ ¦ ¦
¦дифосфо- ¦ ¦ ¦ ¦
¦нова ки- ¦ ¦ ¦ ¦
¦селина и ¦ ¦ ¦ ¦
¦нейните ¦ ¦ ¦ ¦
¦соли) ¦ ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
54. ¦1-фенок- ¦- Само за ¦2% ¦Като консервант ¦
¦си-про- ¦продукти, ¦ ¦виж Приложение ¦
¦пан-2-ол ¦които се из-¦ ¦№ 4, част 1, № 43 ¦
¦ ¦плакват ¦ ¦ ¦
¦ ¦- Забранен ¦ ¦ ¦
¦ ¦за продукти ¦ ¦ ¦
¦ ¦за хигиена ¦ ¦ ¦
¦ ¦на устната ¦ ¦ ¦
¦ ¦кухина ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
55. ¦Оловен ¦Само за боя-¦0.6% изчислени ¦ ¦"Да се пази
¦ацетат ¦дисване на ¦като олово ¦ ¦от деца"
¦ ¦коса ¦ ¦ ¦"Да се из-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦бягва кон-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦такт с очи-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦те"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Ръцете да
¦ ¦ ¦ ¦ ¦се измиват
¦ ¦ ¦ ¦ ¦след употре-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦ба"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Съдържа
¦ ¦ ¦ ¦ ¦оловен
¦ ¦ ¦ ¦ ¦ацетат"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Да не се
¦ ¦ ¦ ¦ ¦използва за
¦ ¦ ¦ ¦ ¦боядисване
¦ ¦ ¦ ¦ ¦на мигли,
¦ ¦ ¦ ¦ ¦вежди и
¦ ¦ ¦ ¦ ¦мустаци"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Ако се поя-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦ви кожно
¦ ¦ ¦ ¦ ¦дразнене,
¦ ¦ ¦ ¦ ¦употребата
¦ ¦ ¦ ¦ ¦да се прек-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦рати"
_____________________________________________________________________________
56. ¦Магнезиев¦Продукти за ¦0.15% изчислени ¦ ¦"Съдържа
¦флуорид ¦хигиена на ¦като флуор. ¦ ¦магнезиев
¦ ¦зъбите ¦Когато е в смес ¦ ¦флуорид"
¦ ¦ ¦с други флуорни ¦ ¦
¦ ¦ ¦съединения, ¦ ¦
¦ ¦ ¦разрешени от ¦ ¦
¦ ¦ ¦това Приложе- ¦ ¦
¦ ¦ ¦ние, общата ¦ ¦
¦ ¦ ¦концентрация на ¦ ¦
¦ ¦ ¦флуор не трябва ¦ ¦
¦ ¦ ¦да надвишава ¦ ¦
¦ ¦ ¦0.15% ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
57. ¦Стронциев¦Пасти за ¦3.5% изчислени ¦ ¦"Съдържа
¦хлорид ¦зъби ¦като стронций. ¦ ¦стронциев
¦хекса- ¦ ¦При смесване с ¦ ¦хлорид"
¦хидрат ¦ ¦други разрешени ¦ ¦"Не се
¦ ¦ ¦стронциеви ¦ ¦препоръчва
¦ ¦ ¦продукти, общото¦ ¦честа
¦ ¦ ¦съдържание на ¦ ¦употреба
¦ ¦ ¦стронций не ¦ ¦от деца"
¦ ¦ ¦трябва да ¦ ¦
¦ ¦ ¦надвишава 3.5% ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
58. ¦Стронциев¦Пасти за ¦3.5% изчислени ¦ ¦"Съдържа
¦ацeтат ¦зъби ¦като стронций. ¦ ¦стронциев
¦хeми- ¦ ¦При смесване с ¦ ¦ацетат"
¦хидрат ¦ ¦други разрешени ¦ ¦"Не се
¦ ¦ ¦стронциеви ¦ ¦препоръчва
¦ ¦ ¦продукти, общото¦ ¦честа
¦ ¦ ¦съдържание на ¦ ¦употреба
¦ ¦ ¦стронций не ¦ ¦от деца"
¦ ¦ ¦трябва да ¦ ¦
¦ ¦ ¦надвишава 3.5% ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
59. ¦Талк: ¦а) Пудри, ¦ ¦ ¦(а) "Пудрата
¦хидриран ¦предназна- ¦ ¦ ¦да се държи
¦магнезиев¦чени за деца¦ ¦ ¦далече от
¦силикат ¦под ¦ ¦ ¦носа и устата
¦ ¦3-годишна ¦ ¦ ¦на детето"
¦ ¦възраст ¦ ¦ ¦
¦ ¦б) Други ¦ ¦ ¦
¦ ¦продукти ¦ ¦ ¦
_____________________________________________________________________________
60. ¦Диалкано-¦ ¦Максимално ¦- Да не се ¦
¦ламиди на¦ ¦съдържание на ¦използва с ¦
¦мастни ¦ ¦диалканоламин: ¦нитрозиращи ¦
¦киселини ¦ ¦- 0.5% ¦системи ¦
¦ ¦ ¦ ¦- Максимално ¦
¦ ¦ ¦ ¦съдържание на ¦
¦ ¦ ¦ ¦диалканоламин - ¦
¦ ¦ ¦ ¦5% (касае ¦
¦ ¦ ¦ ¦изходните ¦
¦ ¦ ¦ ¦суровини) ¦
¦ ¦ ¦ ¦- Максимално ¦
¦ ¦ ¦ ¦съдържание на ¦
¦ ¦ ¦ ¦N-нитрозо- ¦
¦ ¦ ¦ ¦диалканоламин: ¦
¦ ¦ ¦ ¦50 mг/кг ¦
¦ ¦ ¦ ¦- Да се съхранява ¦
¦ ¦ ¦ ¦в контейнери, ¦
¦ ¦ ¦ ¦несъдържащи ¦
¦ ¦ ¦ ¦нитрити ¦
_____________________________________________________________________________
61. ¦Моноал- ¦ ¦Максимално ¦- Да не се ¦
¦канол- ¦ ¦съдържание на ¦използва с ¦
¦амини ¦ ¦диалканоламин: ¦нитрозиращи ¦
¦ ¦ ¦0.5% ¦системи ¦
¦ ¦ ¦ ¦- Минимална ¦
¦ ¦ ¦ ¦чистота: 99% ¦
¦ ¦ ¦ ¦- Максимално ¦
¦ ¦ ¦ ¦съдържание на ¦
¦ ¦ ¦ ¦вторичен ¦
¦ ¦ ¦ ¦алканоламин: ¦
¦ ¦ ¦ ¦0.5% (касае ¦
¦ ¦ ¦ ¦изходните ¦
¦ ¦ ¦ ¦суровини) ¦
¦ ¦ ¦ ¦- Максимално ¦
¦ ¦ ¦ ¦съдържание на ¦
¦ ¦ ¦ ¦N-нитрозо- ¦
¦ ¦ ¦ ¦диалканоламин: ¦
¦ ¦ ¦ ¦50 mг/кг ¦
¦ ¦ ¦ ¦- Да се съхранява ¦
¦ ¦ ¦ ¦в контейнери, ¦
¦ ¦ ¦ ¦несъдържащи ¦
¦ ¦ ¦ ¦нитрити ¦
_____________________________________________________________________________
62.¦Триалка- ¦(а) продук- ¦(а) 2.5% ¦(а)(б) ¦
¦нол-амини¦ти, които не¦ ¦Да не се използва ¦
¦ ¦се изплакват¦ ¦с нитризиращи ¦
¦ ¦(б) други ¦ ¦системи ¦
¦ ¦продукти ¦ ¦- Минимална чисто-¦
¦ ¦ ¦ ¦та: 99% ¦
¦ ¦ ¦ ¦- Максимално съ- ¦
¦ ¦ ¦ ¦държание на втори-¦
¦ ¦ ¦ ¦чен алканоламин: ¦
¦ ¦ ¦ ¦0.5% (касае изход-¦
¦ ¦ ¦ ¦ните суровини) ¦
¦ ¦ ¦ ¦- Максимално съ- ¦
¦ ¦ ¦ ¦държание на N-нит-¦
¦ ¦ ¦ ¦розо-диалканола- ¦
¦ ¦ ¦ ¦мин: 50 mг/кг ¦
¦ ¦ ¦ ¦- Да се съхранява ¦
¦ ¦ ¦ ¦в контейнери, не- ¦
¦ ¦ ¦ ¦съдържащи нитрити ¦
_____________________________________________________________________________
63.¦Стронциев¦Регулатор на¦3.5% изчислени ¦ ¦"Да се пази
¦хидроксид¦рН в продук-¦като стронций, ¦ ¦от деца"
¦ ¦ти за депи- ¦максимално ¦ ¦"Да се
¦ ¦лиране ¦рН 12.7 ¦ ¦избягва
¦ ¦ ¦ ¦ ¦контакт с
¦ ¦ ¦ ¦ ¦очите"
_____________________________________________________________________________
64.¦Стронциев¦Продукти за ¦4.5% изчислени ¦Всички продукти ¦"Да се из-
¦прекис ¦поддържане ¦като стронций в ¦трябва да отгова- ¦бягва кон-
¦ ¦на косата, ¦готовия за упот-¦рят на изисквания-¦такт с очи-
¦ ¦които се ¦реба препарат ¦та за освобождава-¦те"
¦ ¦изплакват за¦ ¦не на водороден ¦"Да се из-
¦ ¦професионал-¦ ¦прекис ¦плакват не-
¦ ¦на употреба ¦ ¦ ¦забавно очи-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦те, ако про-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦дуктът по-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦падне в тях"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Само за
¦ ¦ ¦ ¦ ¦професионал-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦на употреба"
¦ ¦ ¦ ¦ ¦"Да се пол-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦зват подхо-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦дящи ръка-
¦ ¦ ¦ ¦ ¦вици"
_____________________________________________________________________________
65.¦Бензалко-¦(а) Продукти¦(а) 3% (изразено¦В готовия продукт,¦(а) "Да се
¦ниев хло-¦за коса, ¦като бензалкони-¦концентрацията на ¦избягва кон-
¦рид, бро-¦които се из-¦ев хлорид) ¦бензалкониевия ¦такт с очи-
¦мид и за-¦плакват ¦ ¦хлорид, бромид и ¦те"
¦харинат ¦ ¦ ¦захаринат, въгле- ¦
¦ ¦ ¦ ¦водородната верига¦
¦ ¦ ¦ ¦на които е равна ¦
¦ ¦ ¦ ¦или по-малка от ¦
¦ ¦ ¦ ¦С , не трябва да ¦
¦ ¦ ¦ ¦ 14 ¦
¦ ¦ ¦ ¦превишават 0,1% ¦
¦ ¦ ¦ ¦(изразено като ¦
¦ ¦ ¦ ¦бензалкониев ¦
¦ ¦ ¦ ¦хлорид) ¦
¦ ¦(б) Други ¦(б) 0.1% (изра- ¦ ¦(б) "Да се
¦ ¦продукти ¦зено като бен- ¦ ¦избягва кон-
¦ ¦ ¦залкониев хло- ¦ ¦такт с очи-
¦ ¦ ¦рид) ¦ ¦те"
_____________________________________________________________________________
66. (Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.)
Поли- (а) Продукти (а) Максимално
акрил- за грижа за остатъчно
амиди тялото, количество
които не се акриламид 0,1
отмиват mg/kg
(б) Други (б) Максимално
козметични остатъчно
продукти количество
акриламид 0,5
mg/kg
___________________________________________________________________________
(1) Тези вещества могат да бъдат използвани самостоятелно или в комбинация, при условие че сумата на съотношенията на нивата им в козметичния продукт, изразени като отнасяне към максималната разрешена стойност за всяко от тях, не надвишава 1. (2) Тези вещества могат да бъдат използвани самостоятелно или в комбинация, при условие че сумата на съотношенията на нивата им в козметичния продукт, изразени като отнасяне към максималната разрешена стойност за всяко от тях, не надвишава 2. (3) Само ако концентрацията надвишава 0,05%. (4) Количеството на натриев, калиев или литиев хидроксид се изразява като тегло на натриев хидроксид. При смеси сумата не трябва да надвишава границите от колона 4.
Част 2
(Нова - ДВ, бр. 78 от 2003 г.)
Списък на условно разрешените вещества
____________________________________________________________________________
№ ¦ Вещество¦ Ограничения ¦Условия за ¦Разрешен
¦ ¦______________________________________¦употреба и ¦ до
¦ ¦област на ¦максимал-¦други ограниче-¦предупрежде- ¦
¦ ¦приложение ¦но раз- ¦ния и изисква- ¦ния, които ¦
¦ ¦и/или ¦решена ¦ния ¦трябва да бъ-¦
¦ ¦употреба ¦концен- ¦ ¦дат отпечата-¦
¦ ¦ ¦трация в ¦ ¦ни на етикета¦
¦ ¦ ¦готовия ¦ ¦ ¦
¦ ¦ ¦козмети- ¦ ¦ ¦
¦ ¦ ¦чен ¦ ¦ ¦
¦ ¦ ¦продукт ¦ ¦ ¦
____________________________________________________________________________
1 ¦ 2 ¦ 3 ¦ 4 ¦ 5 ¦ 6 ¦ 7
____________________________________________________________________________
1 Основно Неокислител- 0,2 % "Може да 30.IX.
синьо 7 ни оцветя- предизвика 2004 г.
(CAS ващи агенти алергична
№ 2390- за боядис- реакция"
60-5) ване на
косата
_____________________________________________________________________________
2 2-Амино- (а) Окисли- (а) 3,0 % В комбинация с (а) (б) "Може 30.IX.
3-нитро- телни оцве- водороден да предизвика 2004 г.
фенол тяващи пероксид мак- алергична
(CAS агенти за сималната реакция"
№ 603- боядисване използвана
85-0) и на косата концентрация
солите при
му (б) Неокис- (б) 3,0 % приложение е
лителни 1,5 %
оцветяващи
агенти за
боядисване
на косата
_____________________________________________________________________________
3 4-Амино- (а) Окисли- (а) 3,0 % В комбинация с (а)(б) "Mоже 30.IX.
3-нитро- телни оцве- водороден пе- да предизви- 2004 г.
фенол тяващи роксид макси- ка алергична
(CAS агенти за малната реакция"
№ 610- боядисване използвана
81-1) и на косата концентрация
солите при
му (б) Неокис- (б) 3,0 % приложение е
лителни 1,5 %
оцветяващи
агенти за
боядисване
на косата
_____________________________________________________________________________
4 2,7-Наф- Окислителни 1,0 % В комбинация с 30.IX.
тален- оцветяващи водороден 2004 г.
диол агенти за пероксид мак-
(CAS боядисване сималната из-
№ 582- на косата ползвана кон-
17-2) и центрация при
солите приложение е
му 0,5 %
_____________________________________________________________________________
5 m-Амино- Окислителни 2,0 % В комбинация с "Може да 30.IX.
фенол оцветяващи водороден предиз- 2004 г.
(CAS агенти за пероксид мак- вика
№ 591- боядисване сималната алергична
27-5) на косата използвана реакция"
и солите концентрация
му при приложение
е 1,0 %
_____________________________________________________________________________
6 2,6-Дихи- Окислителни 2,0 % В комбинация с "Може да 30.IX.
дрокси- оцветяващи водороден предиз- 2004 г.
3,4-диме- агенти за пероксид мак- вика
тилпири- боядисване сималната алергична
дин (CAS на косата използвана реакция"
№ 84540- концентрация
47-6) и при приложение
солите му е 1,0 %
_____________________________________________________________________________
7 4-Хидрок- (а) Окисли- (а) 5,2 % В комбинация с (а)(б) "Mоже 30.IX.
сипро- телни оцве- водороден да предизви- 2004 г.
пиламино- тяващи пероксид мак- ка алергична
3-нитро- агенти за сималната реакция"
фенол боядисване използвана
(CAS № на косата концентрация
92952- при
81-3) и (б) Неокис- (б) 2,6 % приложение е
солите му лителни 2,6 %
оцветяващи
агенти за
боядисване
на косата
_____________________________________________________________________________
8 6-Нитро- Неокислител- 3,0 % "Може да 30.IX.
2,5- ни оцветя- предиз- 2004 г.
пиридин- ващи агенти вика
диамин за боядис- алергична
(CAS ване на реакция"
№ 69825- косата
83-8) и
солите му
_____________________________________________________________________________
9 НС Синьо (а) Окисли- (а) 3,0 % В комбинация с (а)(б) "Mоже 30.IX.
№ 11 (CAS телни оцве- водороден да предизви- 2004 г.
№ 23920- тяващи пероксид мак- ка алергична
15-2) и агенти за сималната реакция"
солите му боядисване използвана
на косата концентрация
при
(б) Неокис- (б) 2,0 % приложение е
лителни 1,5 %
оцветяващи
агенти за
боядисване
на косата
_____________________________________________________________________________
10 Хидрокси- (а) Окисли- (а) 2,0 % В комбинация с (а)(б) "Mоже 30.IX.
етил-2- телни оцве- водороден да предизви- 2004 г.
нитро-р- тяващи пероксид мак- ка алергична
толуидин агенти за сималната реакция"
(CAS № боядисване използвана
100418- на косата концентрация
33-5) и при
солите му (б) Неокис- (б) 1,0 % приложение е
лителни 1,0 %
оцветяващи
агенти за
боядисване
на косата
_____________________________________________________________________________
11 2-Хидрок- (а) Окисли- (а) 3,0 % В комбинация с (а)(б) "Mоже 30.IX.
сиетил- телни оцве- водороден да предизви- 2004 г.
пикрами- тяващи пероксид мак- ка алергична
нова агенти за сималната реакция"
киселина боядисване използвана
(CAS на косата концентрация
№ 99610- при
72-7) и (б) Неокис- (б) 2,0 % приложение е
солите й лителни 1,5 %
оцветяващи
агенти за
боядисване
на косата
_____________________________________________________________________________
12 р-Метил- Окислителни 3,0 % В комбинация с (а)(б) "Mоже 30.IX.
амино- оцветяващи водороден да предизви- 2004 г.
фенол агенти за пероксид мак- ка алергична
(CAS боядисване сималната реакция"
№ 150- на косата използвана
75-4) и концентрация
солите му при приложе-
ние е 1,5 %
_____________________________________________________________________________
13 2,4-Диа- Окислителни 3,0 % В комбинация с (а)(б) "Mоже 30.IX.
мино-5- оцветяващи водороден да предизви- 2004 г.
метилфе- агенти за пероксид мак- ка алергична
нокси- боядисване сималната реакция"
етанол на косата използвана
(CAS концентрация
№ 141614 при приложе-
-05-3) и ние е 1,5 %
солите му
_____________________________________________________________________________
14 НС виоле- Неокислите- 2,0 % 30.IX.
тово № 2 лен оцветя- 2004 г.
(CAS № ващ агент
104226- за боядис-
19-9) и ване на
солите му косата
_____________________________________________________________________________
15 Хидрокси- Неокислител- 3,0 % "Може да 30.IX.
етил-2,6- ни оцветя- предиз- 2004 г.
динитро- ващи агенти вика
р-анизи- за боядис- алергична
дин (CAS ване на реакция"
№ 122252 косата
-11-3) и
солите му
_____________________________________________________________________________
16 НС синьо (а) Окисли- (а) 1,5 % В комбинация с (а)(б) "Mоже 30.IX.
№ 12 (CAS телни оцве- водороден да предизви- 2004 г.
№ 104516- тяващи пероксид мак- ка алергична
93-0) и агенти за сималната реакция"
солите му боядисване използвана
на косата концентрация
при
(б) Неокис- (б) 1,5 % приложение е
лителни 0,75 %
оцветяващи
агенти за
боядисване
на косата
_____________________________________________________________________________
17 2,4-Диа- Окислителни 2,0 % В комбинация с "Може да 30.IX.
мино-5- оцветяващи водороден предиз- 2004 г.
метилфе- агенти за пероксид мак- вика
нетол боядисване сималната алергична
(CAS на косата използвана реакция"
№ 141614 концентрация
-04-2) и при приложение
солите му е 1,0 %
_____________________________________________________________________________
18 1,3-Бис- Окислителни 2,0 % В комбинация с "Може да 30.IX.
(2,4-ди- оцветяващи водороден предиз- 2004 г.
аминофе- агенти за пероксид мак- вика
нокси) боядисване сималната алергична
пропан на косата използвана реакция"
(CAS концентрация
№ 81892- при приложение
72-0) и е 1,0 %
солите му
_____________________________________________________________________________
19 3-Амино- Окислителни 2,0 % В комбинация с "Може да 30.IX.
2,4-ди- оцветяващи водороден предиз- 2004 г.
хлорфенол агенти за пероксид мак- вика
(CAS боядисване сималната алергична
№ 61693- на косата използвана реакция"
42-3) и концентрация
солите му при приложение
е 1,0 %
_____________________________________________________________________________
20 Фенил Окислителни 0,5 % В комбинация с 30.IX.
метил оцветяващи водороден 2004 г.
пиразолон агенти за пероксид мак-
(CAS № 89 боядисване сималната
-25-8) и на косата използвана
солите му концентрация
при приложение
е 0,25 %
_____________________________________________________________________________
21 2-Метил- Окислителни 2,0 % В комбинация с "Може да 30.IX.
5-хидрок- оцветяващи водороден предиз- 2004 г.
сиетил- агенти за пероксид мак- вика
амино- боядисване сималната алергична
фенол на косата използвана реакция"
(CAS концентрация
№ 55302 при приложение
-96-0) и е 1,0 %
солите му
_____________________________________________________________________________
22 Хидрокси- Окислителни 2,0 % В комбинация с "Може да 30.IX.
бензо- оцветяващи водороден предиз- 2004 г.
морфолин агенти за пероксид мак- вика
(CAS боядисване сималната алергична
№ 26021 на косата използвана реакция"
-57-8) и концентрация
солите му при приложение
е 1,0 %
_____________________________________________________________________________
23 1,7-Наф- Окислителни 1,0 % В комбинация с "Може да 30.IX.
тален- оцветяващи водороден предиз- 2004 г.
диол (CAS агенти за пероксид мак- вика
№ 575-38- боядисване сималната алергична
2) и со- на косата използвана реакция"
лите му концентрация
при приложение
е 0,5 %
_____________________________________________________________________________
24 НС Жълто Неокислител- 0,2 % 30.IX.
№ 10 ни оцветя- 2004 г.
(CAS ващи агенти
№ 109023- за боядис-
83-8) и ване на
солите му косата
_____________________________________________________________________________
25 2,6-Диме- Окислителни 0,5 % В комбинация с "Може да 30.IX.
токси- оцветяващи водороден предиз- 2004 г.
3,5-пири- агенти за пероксид мак- вика
диндиамин боядисване сималната алергична
(CAS № на косата използвана реакция"
85679-78 концентрация
-3) и со- при приложение
лите му е 0,25 %
_____________________________________________________________________________
26 НС Оран- Неокислител- 1,0 % 30.IX.
жево № 2 ни оцветя- 2004 г.
(CAS ващи агенти
№ 85765- за боядис-
48-6) и ване на
солите му косата
_____________________________________________________________________________
27 НС Виоле- (а) Окисли- (а) 0,5 % В комбинация с 30.IX.
тово № 1 телни оцве- водороден 2004 г.
(CAS тяващи пероксид мак-
№ 82576- агенти за сималната
75-8) и боядисване използвана
солите му на косата концентрация
при
(б) Неокис- (б) 0,5 % приложение е
лителни 0,25 %
оцветяващи
агенти за
боядисване
на косата
_____________________________________________________________________________
28 3-Метил- Неокислител- 1,0 % 30.IX.
амино-4- ни оцветя- 2004 г.
нитрофе- ващи агенти
ноксиета- за боядис-
нол (CAS ване на
№ 59820- косата
63-2) и
солите му
_____________________________________________________________________________
29 2-Хидрок- Неокислител- 1,0 % 30.IX.
сиетил- ни оцветя- 2004 г.
амино-5- ващи агенти
нитроани- за боядис-
зол (CAS ване на
№ 66095- косата
81-6) и
солите му
_____________________________________________________________________________
30 2-Хлоро- (а) Окисли- (а) 2,0 % В комбинация с 30.IX.
5-нитро- телни оцве- водороден 2004 г.
N-хидрок- тяващи пероксид мак-
сиетил- агенти за сималната
р-фени- боядисване използвана
лендиа- на косата концентрация
мин (CAS при
№ 50610- (б) Неокис- (б) 1,0 % приложение е
28-1) и лителни 1,0 %
солите му оцветяващи
агенти за
боядисване
на косата
_____________________________________________________________________________
31 НС Чер- (а) Окисли- (а) 2,5 % В комбинация с 30.IX.
вено телни оцве- водороден 2004 г.
№ 13 тяващи пероксид мак-
(CAS агенти за сималната
№ 29705- боядисване използвана
39-3) и на косата концентрация
солите му при
(б) Неокис- (б) 2,5 % приложение е
лителни 1,25 %
оцветяващи
агенти за
боядисване
на косата
_____________________________________________________________________________
32 1,5-Наф- Окислителни 1,0 % В комбинация с 30.IX.
тален- оцветяващи водороден 2004 г.
диол (CAS агенти за пероксид мак-
№ 83-56- боядисване сималната
7) и со- на косата използвана
лите му концентрация
при приложение
е 0,5 %
_____________________________________________________________________________
33 Хидрок- Окислителни 3,0 % В комбинация с "Може да 30.IX.
сипропил оцветяващи водороден предиз- 2004 г.
бис (N- агенти за пероксид мак- вика
хидрокси- боядисване сималната алергична
етил-р- на косата използвана реакция"
фенилен- концентрация
диамин при приложение
(CAS е 1,5 %
№ 128729
-30-6) и
солите му
_____________________________________________________________________________
34 о-Амино- Окислителни 2,0 % В комбинация с 30.IX.
фенол оцветяващи водороден 2004 г.
(CAS № агенти за пероксид мак-
95-55-6) боядисване сималната
и солите на косата използвана
му концентрация
при приложение
е 1,0 %
_____________________________________________________________________________
35 4-Амино- Окислителни 3,0 % В комбинация с 30.IX.
2-хидрок- оцветяващи водороден 2004 г.
сито- агенти за пероксид мак-
луен (CAS боядисване сималната
№ 2835- на косата използвана
95-2) и концентрация
солите му при приложение
е 1,5 %
_____________________________________________________________________________
36 2,4-Диа- Окислителни 4,0 % В комбинация с 30.IX.
минофе- оцветяващи водороден 2004 г.
ноксиета- агенти за пероксид мак-
нол (CAS боядисване сималната
№ 70643- на косата използвана
19-5) и концентрация
солите му при приложение
е 2,0 %
_____________________________________________________________________________
37 2-Метил- Окислителни 2,0 % В комбинация с 30.IX.
резор- оцветяващи водороден 2004 г.
цинол агенти за пероксид мак-
(CAS боядисване сималната
№ 608- на косата използвана
25-3) и концентрация
солите му при приложение
е 1,0 %
_____________________________________________________________________________
38 4-Амино- Окислителни 3,0 % В комбинация с 30.IX.
m-крезол оцветяващи водороден 2004 г.
(CAS агенти за пероксид мак-
№ 2835- боядисване сималната
99-6) и на косата използвана
солите му концентрация
при приложение
е 1,5 %
_____________________________________________________________________________
39 2-Амино- Окислителни 3,0 % В комбинация с 30.IX.
4-хидрок- оцветяващи водороден 2004 г.
сиети- агенти за пероксид мак-
ламино- боядисване сималната
анизол на косата използвана
(CAS концентрация
№ 83763- при приложение
47-7) и е 1,5 %
солите му
_____________________________________________________________________________
40 3,4-Диа- Окислителни 2,0 % В комбинация с 30.IX.
мино- оцветяващи водороден 2004 г.
бензоена агенти за пероксид мак-
киселина боядисване сималната
(CAS на косата използвана
№ 619- концентрация
05-6) и при приложение
солите му е 1,0 %
_____________________________________________________________________________
41 6-Амино- Окислителни 3,0 % В комбинация с 30.IX.
о-кре- оцветяващи водороден пе- 2004 г.
зол (CAS агенти за роксид макси-
№ 17672- боядисване малната използ-
22-9) и на косата вана концент-
солите му рация при
приложение е
1,5%
____________________________________________________________________________
42 2-Амино- Окислителни 3,0 % В комбинация с 30.IX.
метил- оцветяващи водороден пе- 2004 г.
р-амино- агенти за роксид макси-
фенол боядисване малната използ-
(CAS № на косата вана концент-
79352- рация при
72-0) и приложение е
солите му 1,5 %
____________________________________________________________________________
43 Хидрок- Окислителни 3,0 % В комбинация с 30.IX.
сиетила- оцветяващи водороден пе- 2004 г.
миноме- агенти за роксид макси-
тил-р- боядисване малната използ-
аминофе- на косата вана концент-
нол (CAS рация при
№ 110952- приложение е
46-0) и 1,5 %
солите му
____________________________________________________________________________
44 Хидрок- Окислителни 3,0 % В комбинация с 30.IX.
сиетил- оцветяващи водороден пе- 2004 г.
3,4-мети- агенти за роксид макси-
лендиок- боядисване малната използ-
сианилин на косата вана концент-
(CAS № рация при
81329- приложение е
90-0) и 1,5 %
солите му
____________________________________________________________________________
45 Кисело Окислителни 3,0 % В комбинация с 30.IX.
черно 52 оцветяващи водороден пе- 2004 г.
(CAS № агенти за роксид макси-
16279-54- боядисване малната използ-
2) и со- на косата вана концент-
лите му рация при
приложение е
1,0 %
____________________________________________________________________________
46 2-Нитро- (а) Окисли- (а) 0,3 % В комбинация с 30.IХ.
р-фени- телни оцве- водороден пе- 2004 г.
лендиамин тяващи роксид макси-
(CAS № агенти за малната използ-
5307-14- боядисване вана концент-
2) и со- на косата рация при
лите му (б) Неокис- (б) 0,3 % приложение е
лителни оц- 0,15 %
ветяващи
агенти за
боядисване
на косата
____________________________________________________________________________
47 НС Синьо Неокисли- 2,8 % 30.IX.
№ 2 (CAS телни оц- 2004 г.
№ 33229- ветяващи
34-4) и агенти за
солите му боядисване
на косата
____________________________________________________________________________
48 3-Нитро- (а) Окисли- (а) 6,0 % В комбинация с 30.IХ.
р-хид- телни оцве- водороден пе- 2004 г.
рокси- тяващи роксид макси-
етилами- агенти за малната използ-
нофенол боядисване вана концент-
(CAS № на косата рация при
65235- (б) Неокис- (б) 6,0 % приложение е
31-6) и лителни оц- 3,0 %
солите му ветяващи
агенти за
боядисване
на косата
____________________________________________________________________________
49 4-Нитро- (а) Окисли- (а) 0,5 % В комбинация с 30.IХ.
фенил- телни оцве- водороден пе- 2004 г.
амино- тяващи роксид макси-
етилуреа агенти за малната използ-
(CAS № боядисване вана концент-
27080- на косата рация при
42-8) и (б) Неокис- (б) 0,5 % приложение е
солите й лителни оц- 0,25 %
ветяващи
агенти за
боядисване
на косата
____________________________________________________________________________
50 НС Чер- (а) Окисли- (а) 2,0 % В комбинация с 30.IХ.
вено № 10 телни оцве- водороден пе- 2004 г.
+ НС чер- тяващи роксид макси-
вено № 11 агенти за малната използ-
(CAS № боядисване вана концент-
95576- на косата рация при
89-9 + (б) Неокис- (б) 1,0 % приложение е
+ 95576- лителни оц- 1,0 %
92-4) и ветяващи
солите му агенти за
боядисване
на косата
____________________________________________________________________________
51 Жълто № 6 (а) Окисли- (а) 2,0 % В комбинация с 30.IХ.
(CAS № телни оцве- водороден пе- 2004 г.
104333- тяващи роксид макси-
00-8) и агенти за малната използ-
солите му боядисване вана концент-
на косата рация при
(б) Неокис- (б) 1,0 % приложение е
лителни оц- 1,0 %
ветяващи
агенти за
боядисване
на косата
____________________________________________________________________________
52 НС Жълто (а) Окисли- (а) 1,0 % В комбинация с 30.IХ.
№ 12 (CAS телни оцве- водороден пе- 2004 г.
№ 59320- тяващи роксид макси-
13-7) и агенти за малната използ-
солите му боядисване вана концент-
на косата рация при
(б) Неокис- (б) 0,5 % приложение е
лителни оц- 0,5 %
ветяващи
агенти за
боядисване
на косата
____________________________________________________________________________
53 НС Синьо Окислителни 2,0 % В комбинация с 30.IX.
№ 10 (CAS оцветяващи водороден пе- 2004 г.
№ 173994- агенти за роксид макси-
75-7) и боядисване малната използ-
солите му на косата вана концент-
рация при
приложение е
1,0 %
____________________________________________________________________________
54 НС Синьо (а) Окисли- (а) 2,0 % В комбинация с 30.IХ.
№ 9 (CAS телни оцве- водороден пе- 2004 г.
№ 114087- тяващи роксид макси-
47-1) и агенти за малната използ-
солите му боядисване вана концент-
на косата рация при
(б) Неокис- (б) 1,0 % приложение е
лителни оц- 1,0 %
ветяващи
агенти за
боядисване
на косата
____________________________________________________________________________
55 2-Хлор-6- (а) Окисли- (а) 3,0 % В комбинация с 30.IХ.
етилами- телни оцве- водороден пе- 2004 г.
но-4-ни- тяващи роксид макси-
трофенол агенти за малната използ-
(CAS № боядисване вана концент-
131657- на косата рация при
78-8) и (б) Неокис- (б) 3,0 % приложение е
солите му лителни оц- 1,5 %
ветяващи
агенти за
боядисване
на косата
____________________________________________________________________________
56 2-Амино- (а) Окисли- (а) 2,0 % В комбинация с 30.IХ.
6-хлор-4- телни оцве- водороден пе- 2004 г.
нитрофе- тяващи роксид макси-
нол (CAS агенти за малната използ-
№ 6358- боядисване вана концент-
09-4) и на косата рация при
солите му (б) Неокис- (б) 2,0 % приложение е
лителни оц- 1,0 %
ветяващи
агенти за
боядисване
на косата
____________________________________________________________________________
57 Основно (а) Окисли- (а) 0,5 % В комбинация с 30.IХ.
синьо 26 телни оцве- водороден пе- 2004 г.
(CAS № тяващи роксид макси-
2580-56- агенти за малната използ-
5) (CI боядисване вана концент-
44045) и на косата рация при
солите му (б) Неокис- (б) 0,5 % приложение е
лителни оц- 0,25 %
ветяващи
агенти за
боядисване
на косата
____________________________________________________________________________
58 Кисело Неокисли- 2,0 % 30.IX.
червено телни оц- 2004 г.
33 (CAS ветяващи
№ 3567- агенти за
66-6) (CI боядисване
17200) и на косата
солите му
____________________________________________________________________________
59 Понсо SX Неокисли- 2,0 % 30.IX.
(CAS № телни оц- 2004 г.
4548-53- ветяващи
2) (CI агенти за
14700) и боядисване
солите му на косата
____________________________________________________________________________
60 Основно (а) Окисли- (а) 0,3 % В комбинация с 30.IХ.
виолето- телни оцве- водороден пе- 2004 г.
во 14 тяващи роксид макси-
(CAS № агенти за малната използ-
632-99-5) боядисване вана концент-
(CI на косата рация при
42510) и (б) Неокис- (б) 0,3 % приложение е
солите му лителни оц- 0,15 %
ветяващи
агенти за
боядисване
на косата
____________________________________________________________________________
61 Мускусен Всички коз- (а) 1,0 % 30.IX.
ксилен метични в парфюми 2004 г.
(CAS № продукти, (б) 0,4 %
81-15-2) с изключе- в тоалет-
ние на про- ни води
дукти за (в) 0,03 %
хигиена на в други
устната продукти
кухина
____________________________________________________________________________
62 Мускусен Всички коз- (а) 1,4 % 30.IX.
кетон метични в парфюми 2004 г.
(CAS № продукти, (б) 0,56 %
81-14-1) с изключе- в тоалет-
ние на про- ни води
дукти за (в) 0,042 %
хигиена на в други
устната продукти
кухина
____________________________________________________________________________
(Ново - ДВ, бр. 91 от 2002 г.)
Химични методи за проверка състава на козметичните продукти
I. Вземане на проби от козметични продукти
1. Област на приложение
Процедурата за вземане на проби от козметични продукти е описана от
гледна точка на техния анализ в различни лаборатории.
2. Дефиниция
2.1. Основна (базисна) проба - единица, взета от партида, предложена
за продажба.
2.2. Обща проба - сума от всички основни проби, имащи един и същ
партиден номер.
2.3. Лабораторна проба - представителна част от общата проба, която се
анализира в отделните лаборатории.
2.4. Част от пробата за изпитване (тест-порция) - типична част от
лабораторната проба, която се изисква за един анализ.
2.5. Опаковка - артикулът, който съдържа продукта и е в непрекъснат
директен контакт с него.
3. Изисквания при подбора на проби
3.1. Проба от козметичните продукти се взема в тяхната оригинална
опаковка. Пробите се предават в аналитичната лаборатория затворени.
3.2. За козметични продукти, които се представят на пазара в насипно състояние или се доставят на дребно в опаковка, различна от оригиналната опаковка на производителя, трябва да се издаде подходяща инструкция за вземане на проба на мястото на използване или на мястото за продажба.
3.3. Броят основни (базисни) проби, необходим за приготвяне на
лабораторна проба, се определя чрез аналитичния метод и броя на анализите, изпълнени от всяка лаборатория.
4. Идентификация на пробата
4.1. След като се вземат, пробите се затварят и идентифицират съгласно
правилата за вземане на проби.
4.2. Всяка взета и идентифицирана основна проба се маркира със
следната информация:
- наименование на козметичния продукт;
- дата, време и място на вземане на пробата;
- името на лицето, отговорно за вземане на пробата;
- наименование на контролното звено.
4.3. За вземането на пробата се съставя протокол.
5. Съхранение на пробата
5.1. Основните (базисните) проби се съхраняват в съответствие с
посочените инструкции на производителя върху етикета, ако има такъв.
5.2. Ако няма други специфицирани условия, лабораторните мостри се
съхраняват на тъмно между 10 и 25 oC.
5.3. Базисните проби не се отварят до започване на анализа.
II. Лабораторно приготвяне на частта от пробата за изпитване
1. Обща част
1.1. Когато е възможно, се анализира всяка базисна проба. Ако
базисната проба е много малка, се използва минималният брой базисни проби. Пробите трябва да са смесени много добре, преди да се вземе частта от пробата за изпитване.
1.2. Опаковката се отваря под инертен газ, ако така е препоръчано в
аналитичния метод, и се изтегля необходимата част от пробата за изпитване възможно най-бързо. След това анализът продължава с възможно най-малко забавяне. Ако пробата трябва да се запази, опаковката отново се затваря под инертен газ.
1.3. Козметичните продукти могат да са приготвени в течно, твърдо или
полутвърдо състояние. Ако настъпи разслоение в хомогенен продукт, той отново се хомогенизира, преди да се вземе част от пробата за изпитване.
1.4. Ако козметичният продукт се предлага за продажба по специален
начин, поради което той не може да се третира в съответствие с тези инструкции, и ако няма направена уговорка за съответни методи за изследване, може да се възприеме оригинална процедура, при условие че се представи в писмен вид като част от доклада от анализа.
2. Течности
2.1. Те могат да се представят под формата на продукти като разтвори в
масло, в алкохол, във вода, тоалетни води, лосиони или млека и може да са поставени във флакони, бутилки, ампули или туби.
2.2. Изтегляне на част от пробата за изпитване:
- опаковката с пробата енергично се разклаща, преди да се отвори;
- опаковката се отваря;
- отсипват се няколко милилитра от течността в епруветка за визуално
изследване;
- опаковката се затваря отново, или
- взема се необходимото количество за изпитване;
- опаковката се затваря внимателно.
3. Полутвърди продукти
3.1. Това са продукти като пасти, кремове, емулсии, гъсти емулсии и
гелове, напълнени в туби, пластмасови флакони или буркани.
3.2. Изтегляне на част от пробата за изпитване от:
3.2.1. опаковки с тесни отвори - отстранява се най-малко първият
сантиметър от продукта; изстисква се порцията и опаковката веднага се затваря;
3.2.2. съдове с широки гърла - повърхностният слой се отстранява
равномерно; взема се частта от пробата за изпитване и опаковката веднага се затваря.
4. Твърди продукти
4.1. Такива по отношение на формата са некомпактните пудри,
компактните пудри, щифтовете. Те могат да са поставени в най-разнообразни опаковки.
4.2. Вземане на част от пробата за изпитване от:
4.2.1. некомпактна пудра - разбърква се енергично, преди да се отвори;
отваря се и се взема частта от пробата за изпитване;
4.2.2. компактна пудра или щифт - повърхностният слой се отстранява
чрез равномерно изгребване; взема се част от пробата за изпитване от вътрешността.
5. Продукти в опаковки под налягане (аерозолни опаковки)
5.1. Вземане на част от пробата за изпитване
След енергично разклащане аликвотна част от съдържанието на аерозолната опаковка се прехвърля с помощта на подходящо свързващо устройство в стъклен флакон с пластмасово покритие (фиг. 1), снабден с аерозолен вентил, но без шлаух (сифонна тръбичка).
Фиг. 1. Преливен флакон с вместимост 50 до 100 ml
Примерна схема на свързващо устройство е показана на фиг. 2, но при
специфични изисквания на аналитичния метод могат да се използват и други. По време на прехвърлянето флаконът се държи с вентила надолу. Така съдържанието се вижда ясно. Възможни са следните четири случая:
Фиг. 2. Свързващо устройство (конектор) - Р1
5.1.1. аерозолен продукт под формата на хомогенен разтвор за директен
анализ;
5.1.2. аерозолен продукт, състоящ се от две фази; всяка фаза може да
се анализира, след като долната фаза се отдели във втори преливен флакон; тя предимно е водна и без съдържание на пропелант;
5.1.3. аерозолен продукт, съдържащ прахообразна съставка в суспензия;
течната фаза може да се анализира след отстраняване на прахообразната съставка;
5.1.4. продукт под форма на пяна или крем.
В преливния флакон се отмерва точно измерено количество (между 5 и
10 g) 2-метоксиетанол. Последният предпазва от образуване на пяна по време на дегазирането и тогава е възможно да се отстрани пропелантът без загуба на течност.
5.2. Спомагателни приспособления
Свързващото устройство - конектор (фиг. 2), е от дуралуминий или от
месинг. Конструкцията му е пригодна за различни вентилни системи чрез полиетиленов адаптор. Могат да се използват и други свързващи устройства (виж фиг. 3 и 4).
Фиг. 3. Свързващо устройство (конектор) - М2
Фиг. 4. Свързващо устройство (конектор) - М1
Преливният флакон (фиг. 4) е изготвен от бяло стъкло, обвито от
външната страна с предпазен слой от прозрачен пластмасов материал. Обемът му е от 50 до 100 куб. см (ml). Снабден е с аерозолен вентил без сифонна тръбичка.
5.3. Процедура
За да се прехвърли достатъчно количество проба, преливният флакон не
трябва да съдържа въздух. За тази цел чрез конектора се вкарват около 10 куб. см (ml) дихлордифлуорометан или бутан (в зависимост от вида на изследвания аерозолен продукт) и напълно се обезгазява. Свързващото устройство се отстранява. Претегля се преливната бутилка ("а" g). Енергично се разклаща аерозолната опаковка, от която ще се взема пробата. Прикачва се конекторът към вентила на аерозолната опаковка, от която ще се взема пробата (вентилът е нагоре), приспособява се преливният флакон (гърлото надолу) към конектора и се натиска. Напълва се преливният флакон до 2/3. Ако прехвърлянето се прекрати поради уеднаквяване на налягането, то може да се възстанови чрез охлаждане на преливния флакон.
Отстранява се конекторът, претегля се напълненият флакон ("b" g) и се определя теглото на прехвърлената аерозолна проба М1 (М1 = b - a).
Така получената проба може да се използва за:
- химичен анализ;
- анализ на летливи съставки чрез газова хроматография.
5.3.1. Подготовка на пробата за химичен анализ
Държейки преливния флакон с вентил нагоре, се извършват следните
операции:
- дегазиране; ако дегазирането доведе до образуване на пяна, се
използва преливен флакон, в който предварително се поставя точно претеглено количество (между 5 и 10 g) 2-метоксиетанол, въведен във флакона чрез конектора със спринцовка;
- завършва се отстраняването на летливите съставки без загуба чрез
разбъркване на пробата на водна баня при поддържане на температурата 40 oC; откачва се конекторът;
- претегля се отново преливният флакон ("с" g), за да се определи
теглото на остатъка М2 (М2 = c - a).
Когато се изчислява теглото на остатъка, се изважда теглото на използвания 2-метоксиетанол;
- отваря се преливният флакон чрез отстраняване на вентила;
- разтваря се напълно остатъкът в известно количество подходящ
разтворител;
- извършва се необходимото определяне на аликвотната част.
Формулите за изчисление са:
r х M
2 R х P
R = _______ Q = _____,
M 100
1
където: М1 e масата на аерозола, взет в преливния флакон, в g;
M2 - масата на остатъка след загряване до 40 oС в g;
r - специфичното вещество в M2 в % (определено съгласно подходящ метод);
R - специфичното вещество в аерозола в %, както е получен;
Q - общата маса на специфичното вещество в аерозолната опаковка в g;
P - нетната маса на първоначалната аерозолна опаковка (основна проба)
в g.
5.3.2. Подготовка на пробата за анализ на летливите съставки чрез
газова хроматография:
5.3.2.1. принцип - с газхроматографска спринцовка се изтегля подходящо
количество проба от преливния флакон, което се инжектира в газовия хроматограф;
5.3.2.2. спомагателни приспособления - газхроматографска спринцовка
(с точност на пробовземането серия А2) от 25 ml или 50 ml (фиг. 5) или еквивалентна; тази спринцовка е снабдена с ограничител в края на иглата. Спринцовката се свързва към преливния флакон чрез конектор и чрез полиетиленова тръбичка (дължина 8 mm, вътрешен диаметър 2,5 mm);
Фиг. 5. Газхроматографска спринцовка
5.3.2.3. процедура - от преливния флакон, в който е прехвърлено
необходимото количество продукт, съгласно т. 5.3 се взема проба с газхроматографска спринцовка; последната се свързва с преливния флакон, както е описано в 5.3.2.2; отваря се вентилът и се изтегля необходимият обем; газовите мехурчета се отстраняват чрез раздвижване на буталото, при което иглата на спринцовката е насочена вертикално нагоре; ако е необходимо, спринцовката се охлажда; когато спринцовката се напълни с необходимото количество проба без мехурчета, вентилът се затваря и спринцовката се отстранява от преливния флакон; иглата на спринцовката се вкарва в инжектора на газовия хроматограф, вентилът се отваря и пробата се инжектира;
5.3.2.4. вътрешен стандарт - ако се изисква вътрешен стандарт, той се
въвежда в преливния флакон посредством обикновена стъклена спринцовка с помощта на конектор.
III. Определяне и индентификация на свободните натриеви и калиеви
хидроксиди
1. Област на приложение
Методът се отнася за идентификация на козметични продукти, съдържащи
значителни количества свободни натриеви и/или калиеви хидроксиди и за определянето на такива свободни натриеви и/или калиеви хидроксиди в
препарати за заздравяване на косата и препарати за разтваряне на кожичките около ноктите.
2. Дефиниция
Свободните натриеви и калиеви хидроксиди се определят чрез обема на
стандартна киселина, необходима за неутрализирането на продукта при определени условия, като резултатът се изразява в % (М/М) свободен натриев хидроксид.
3. Принцип
Пробата се разтваря или разпръсква във вода и се титрува със
стандартна киселина. Стойността на рН се записва успоредно с прибавянето на киселината: за прост разтвор на натриеви или калиеви хидроксиди крайната точка е ясно изразената максимална степен на промяната на записаната рН стойност.
Кривата на простото титруване може да се повлияе от присъствието на:
- амоняк и други слаби органични основи, които имат доста равна крива
на титруване; амонякът се отстранява чрез изпаряване при намалено налягане и стайна температура;
- соли на слаби киселини, които могат да създадат много различни
точки на инфлексия на кривата на титруване; в такива случаи само първата
част на кривата до първите точки на инфлексия отговаря на неутрализацията на хидроксилния йон, идващ от свободния натриев или калиев хидроксид; представена е алтернативна процедура за титруване в алкохол, където се означава прекомерната интерференция от солите на слаби неорганични киселини.
Съществува теоретична възможност, че други разтворими силни основи,
напр. литиев хидроксид, четвъртичен амониев хидроксид, могат да присъстват, причинявайки високо рН, присъствието им в този вид козметичен продукт е твърде невероятно.
4. Идентификация
4.1. Реактиви - стандартен алкален буферен разтвор рН - 9,18 при 25 oC:
0,05 М натриев борат тетрахидрат.
4.2. Апаратура:
4.2.1. стандартно лабораторно оборудване;
4.2.2. рН метър;
4.2.3. стъклен мембранен електрод;
4.2.4. стандартен каломелов референтен електрод.
4.3. Процедура - калибрира се рН метърът с електродите, като се
използва стандартният буферен разтвор. Приготвя се 10 % воден разтвор
или дисперсия на продукта, който ще се анализира, и се филтрува. Измерва се рН. Ако рН е 12 или повече, трябва да се осъществи количествено определяне.
5. Определяне
5.1. Титруване във водна среда
5.1.1. Реактиви - стандартна 0,1 N солна киселина
5.1.2. Апаратура:
5.1.2.1. стандартно лабораторно оборудване;
5.1.2.2. рН метър, за предпочитане със записващо устройство;
5.1.2.3. стъклен мембранен електрод;
5.1.2.4. стандартен каломелов референтен електрод.
5.1.3. Процедура - претеглят се между 0,5 и 1,0 g с точност 0,001 g от
пробата за изпитване в 150 куб. см (ml) колба. Ако има амоняк, се прибавят няколко гранули против кипенето и се изпарява под вакуум, използвайки водна помпа, докато престане да се усеща миризмата на амоняк (около 3 h). Остатъкът се разтваря със 100 куб. см (ml) дестилирана вода и се титрува с 0,1 N разтвор на солна киселина (5.1.1), записвайки промяната на рН (5.1.2.2).
5.1.4. Изчисление - идентифицират се точките на инфлексия върху
кривите на титруване. Където се появи първата точка на инфлексия при рН под
7,0, там пробата е свободна от натриев или калиев хидроксид. Където има две или повече точки на инфлексия в кривата, само първата е валидна. Отбелязва се обемът на титранта при първата точка на инфлексия.
Съдържанието на натриев и/или калиев хидроксид (С) в пробата, изразено
като % (М/М) натриев хидроксид, се изчислява по формулата:
V
C% = 0,4 ___,
M
където:
V е обемът на титранта в куб. см (ml);
M - теглото на пробата в g.
Възможно е въпреки означенията за присъствие на значително количество
натриев и/или калиев хидроксид кривата на титруване да не покаже точката на инфлексия. В такъв случай определянето се повтаря в изопропанол.
5.2. Титруване в изопропанол
5.2.1. Реактиви:
5.2.1.1. изопропанол;
5.2.1.2. 1,0 N стандартен воден разтвор на солна киселина;
5.2.1.3. 0,1 N солна киселина в изопропанол, приготвена непосредствено
преди употреба чрез разреждане на 1,0 N воден разтвор на солна киселина с изопропанол.
5.2.2. Апаратура:
5.2.2.1. стандартно лабораторно оборудване;
5.2.2.2. рН метър, за предпочитане със записващо устройство;
5.2.2.3. стъклен мембранен електрод;
5.2.2.4. стандартен каломелов референтен електрод.
5.2.3. Процедура - претеглят се между 0,5 и 1,0 g с точност 0,001 g от
пробата за изпитване в 150 куб. см (ml) колба. Ако има амоняк, се прибавят няколко гранули против кипенето и се изпарява под вакуум, използвайки водна помпа, докато престане да се усеща миризмата на амоняк (около 3 h).
Остатъкът се разтваря със 100 куб. см (ml) изопропанол и се титрува с
0,1 N солна киселина в изопропанол (5.2.1.1), записвайки промяната в рН (5.2.2.2).
5.2.4. Изчисление - както в 5.1.4 първата точка на инфлексия е при рН
около 9,0.
5.3. Повторяемост (*1)
За съдържание на натриев или калиев хидроксид до 5 % (M/M) като
натриев хидроксид разликата между резултатите от две определения,
осъществени паралелно върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност от 0,25 %.
IV. Определяне и идентификация на оксалова киселина и нейните алкални
соли в продукти за поддържане на косата
1. Област на приложение
Методът се отнася за определяне и идентификация на оксалова киселина и
нейните алкални соли в продукти за поддържане на косата. Той може да се използва за безцветни водно/алкохолни разтвори и лосиони, които съдържат около 5 % оксалова киселина или еквивалентно количество алкален оксалат.
2. Дефиниция
Съдържанието на оксалова киселина и/или нейните алкални соли,
определено по този метод, се изразява като % (M/M) свободна оксалова киселина в пробата.
3. Принцип
След отстраняването на всякакви анионни повърхностноактивни вещества с
р-толуидин хидрохлорид оксаловата киселина и/или оксалатите се утаяват като калциев оксалат, след което разтворът се филтрува. Утайката се разтваря в сярна киселина и се титрува с калиев перманганат.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да бъдат с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.1. Разтвор на амониев ацетат - 5 % (М/М)
4.2. Разтвор на калциев хлорид - 10 % (М/М)
4.3. Етанол - 95 % (V/V)
4.4. Тетрахлорметан
4.5. Диетилов етер
4.6. Разтвор на р-толуидин дихидрохлорид - 6,8 % (М/М)
4.7. Калиев перманганат - 0,1 N разтвор
4.8. Сярна киселина - 20 % (М/М)
4.9. Солна киселина - 10 % (М/М)
4.10. Натриев ацетат трихидрат
4.11. Ледена оцетна киселина
4.12. Сярна киселина (1:1)
4.13. Наситен разтвор на бариев хидроксид
5. Апаратура
5.1. Делителни фунии - 500 куб. см (ml)
5.2. Стъклени чаши - 50 куб. см (ml) и 600 куб. см (ml)
5.3. Стъклени филтри - G-4
5.4. Мерителни цилиндри - 25 куб. см (ml) и 100 куб. см (ml)
5.5. Пипети - 10 куб. см (ml)
5.6. Смукателни колби - 500 куб. см (ml)
5.7. Водоструйна помпа
5.8. Термометър - градуиран от 0 до 100 oC
5.9. Магнитна бъркалка с нагревател
5.10. Магнитни разбъркващи пръчки - покрити с тефлон
5.11. Бюрета - 25 куб. см (ml)
5.12. Конусни колби - 250 куб. см (ml)
6. Процедура
6.1. Претеглят се 6 до 7 g от пробата с точност 0,001 g в 50 куб. см
(ml) стъклена чаша, довежда се рН до 3,0 с разредена солна киселина (4.9) и се прехвърля в делителна фуния със 100 куб. см (ml) дестилирана вода. Добавят се последователно 25 куб. см (ml) етанол (4.3), 25 куб. см (ml) разтвор на р-толуидин дихидрохлорид (4.6) и 25 до 30 куб. см (ml) тетрахлорметан (4.4) и сместа се разклаща енергично.
6.2. След разделянето на фазите долната (органична) фаза се
отстранява, повтаря се екстракцията, като се използват реактивите, посочени в 6.1, и отново се отстранява органичната фаза.
6.3. Водният разтвор се прехвърля в 600 куб. см (ml) стъклена чаша и се отстранява останалият тетрахлорметан чрез кипене на разтвора.
6.4. Добавят се 50 куб. см (ml) разтвор на амониев ацетат (4.1), довежда
се разтворът до кипене (5.9) и се добавя при разбъркване 10 куб. см (ml) горещ разтвор на калциев хлорид (4.2). Оставя се да се отдели утайката.
6.5. Проверява се дали е завършено утаяването чрез прибавяне на
няколко капки разтвор на калциев хлорид (4.2), оставя се да изстине на стайна температура и се разбърква с 200 куб. см (ml) етанол (4.3) с помощта на разбъркващи пръчки (5.10) и се оставя да престои 30 min.
6.6. Течността се филтрува през стъклен филтър (5.3), утайката се
пренася с малко количество гореща вода (50 до 60 oC) във филтъра и се промива със студена вода.
6.7. Утайката се промива пет пъти с малко етанол (4.3) и след това пет
пъти с малко диетилов етер (4.5). Утайката от стъкления филтър се прехвърля върху друга смукателна колба и се разтваря с 50 куб. см (ml) гореща сярна киселина (4.8) при изсмукване под вакуум.
6.8. Разтворът се пренася в конусна колба (5.12) и се титрува с
разтвор на кaлиев перманганат (4.7) до леко розово оцветяване.
7. Изчисления
Съдържанието на оксалова киселина в пробата (С), изразено като % (M/M), се изчислява по формулата:
A х 4,50179 х 100
C % = ___________________ ,
M х 1000
където:
А е изразходваното количество 0,1 N калиев перманганат при титруването
(6.8) в куб. см;
M - масата на пробата в g (6.1);
4,50179 - коефициент на превръщане за оксалова киселина.
8. Повторяемост (*1)
За съдържание на оксалова киселина до 5 % разликата между резултатите
от две определения, осъществени паралелно върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност от 0,15 %.
9. Идентификация
9.1. Принцип
Оксаловата киселина и/или нейните оксалати се утаяват като калциев
оксалат и се разтварят в сярна киселина. Към разтвора се прибавя разтвор на калиев перманганат, който се обезцветява и причинява образуването на
въглероден диоксид. Когато въглеродният диоксид преминава през разтвор на бариев хидроксид, се образува млечнобяла утайка от бариев карбонат.
9.2. Процедура
9.2.1. Част от пробата, която ще се анализира, се обработва, както е
описано в точки от 6.1 до 6.3, така че да се отстранят всякакви налични детергенти.
9.2.2. Към 10 куб. см (ml) от разтвора, получен в съответствие с 9.2.1,
се добавя шпатула с натриев ацетат (4.10) и разтворът се подкиселява с няколко капки студена оцетна киселина (4.11).
9.2.3. Добавя се 10 % разтвор на калциев хлорид (4.2) и се филтрува.
Утайката от калциев оксалат се разтваря в 2 куб. см (ml) сярна киселина
(1:1) (4.12).
9.2.4. Разтворът се пренася в колбата за изпитване и се добавят на
капки 0,5 куб. см (ml) 0,1 N разтвор на калиев перманганат (4.7). Ако има оксалат, разтворът се обезцветява първо постепенно, а след това бързо.
9.2.5. Веднага след добавянето на калиевия перманганат върху колбата
се поставя подходящ крюмер, нагрява се леко и образуваният въглероден диоксид се събира в наситен разтвор на бариев хидроксид (4.13). Появата на млечен облак от бариев карбонат след 3 до 5 min показва присъствие на
оксалова киселина.
V. Определяне на хлороформ в пасти за зъби
1. Област на приложение
Този метод се отнася за определяне на хлороформ в пасти за зъби чрез
газова хроматография в концентрация до 5 %.
2. Дефиниция
Съдържанието на хлороформ, определено с този метод, се изразява като %
(M/M).
3. Принцип
Пастата за зъби се суспендира в смес от диметилформамид/метанол, към
която се добавя известно количество ацетонитрил като вътрешен стандарт.
След центрофугиране част от течната фаза се хроматографира и се
изчислява съдържанието на хлороформ.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.).
4.1. Porapak Q, Chromosorb 101 или еквивалентни, 80 до 100 mesh
4.2. Ацетонитрил
4.3. Хлороформ
4.4. Диметилформамид
4.5. Метанол
4.6. Разтвор на вътрешен стандарт
В мерителна колба от 50 куб. см (ml) се отпипетират 5 куб. см (ml)
диметилформамид (4.4) и се добавят около 300 mg (M) ацетонитрил, претеглен с точност 1 mg. Долива се до марката с диметилформамид и се разбърква.
4.7. Разтвор за определяне на относителния отговор на сигнала
В мерителна колба от 10 куб. см (ml) се отпипетират точно 5 куб. см (ml)
вътрешен стандартен разтвор (4.6) и се добавят около 300 mg (M1 ) хлороформ,
претеглен с точност 1 mg. Долива се до марката с диметилформамид и се разбърква.
5. Апаратура
5.1. Аналитична везна
5.2. Газов хроматограф с пламъчно-йонизационен детектор
5.3. Микроспринцовка с вместимост от 5 до 10 ml и деления от 0,1 ml
5.4. Пипети с вместимост 1, 4 и 5 куб. см (ml)
5.5. Мерителни колби - 10 и 50 куб. см (ml)
5.6. Шишенца за изпитване, приблизително 20 куб. см (ml), с капачки на
винт, Sovirel France N20 или еквивалентни. Капачката на винт има вътрешно уплътнение за запечатване, покрито само от едната страна с тефлон.
5.7. Центрофуга
6. Процедура
6.1. Подходящи газхроматографски условия
6.1.1. Материал за колоната: стъкло
дължина - 150 cm
вътрешен диаметър - 4 mm
външен диаметър - 6 mm
6.1.2. Пълнеж на колоната: Porapak Q, Chromosorb 101 или еквивалентни,
с 80 до 100 меша (4.1), киселинно обработени.
6.1.3. Пламъчно-йонизационен детектор: чувствителността му се
нагласява така, че когато се инжектират 3 ml oт разтвор 4.7, височината на ацетонитриловия пик да бъде три четвърти от височината на цялата скала.
6.1.4. Газове:
Носител - азот, със скорост на потока 65 куб. см (ml)/min.
Допълнителни газове: потокът от газове към детектора се нагласява
така, че потокът от въздух или кислород да е 5 до 10 пъти повече от този на водорода.
6.1.5. Температури:
на инжекторния блок - 210 oC
на детекторния блок - 210 oC
на колонната пещ - 175 oC
6.1.6. Скорост на диаграмата - около 100 cm/h.
6.2. Подготовка на пробата
Пробата за анализ се взема от неотворена туба. Отстранява се една
трета от съдържанието, поставя се отново капачката на тубата, смесва се внимателно съдържанието, след което се взема пробата за изпитване.
6.3. Определяне
6.3.1. В шишенце с капак на винт (5.6) се претеглят 6 до 7 g (Mo ) с
точност 0,001 g от пастата за зъби, приготвена в съответствие с 6.2, и се прибавят три малки стъклени перли.
6.3.2. В шишенцето се отпипетирват точно 5 куб. см (ml) разтвор на
вътрешен стандарт (4.6), 4 куб. см (ml) диметилформамид (4.4) и 1 куб. см (ml) метанол (4.5). Шишенцето се затваря и разбърква.
6.3.3. Затвореното шишенце се разклаща за половин час на механична
клатачна машина и се центрофугира за 15 min при такава скорост, че да се получи отделяне на фазите.
Забележка: Възможно е след центрофугирането течната фаза да е все още
мътна. Избистряне може да се получи чрез прибавяне на 1 до 2 g натриев хлорид към течната фаза и повторно центрофугиране.
6.3.4. Инжектират се 3 ml от този разтвор (6.3.3) според условията,
описани в раздел 6.1. Тази операция се повтаря. При описаните условия времената на задържане имат следните характерни стойности:
метанол - приблизително 1 min;
ацетонитрил - приблизително 2,5 min;
хлороформ - приблизително 6 min;
диметилформамид - повече от 15 min.
6.3.5. Определяне на относителния отговор на сигнала
Инжектират се 3 ml от разтвор 4.7 двукратно. Относителният отговор на
сигнала се определя ежедневно.
7. Изчисления
7.1. Изчисление на относителния отговор на сигнала.
7.1.1. Измерва се височината и широчината на половината височина на
пиковете на ацетонитрила и хлороформа и се изчислява площта на двата пика, използвайки формулата: височината х широчината на половината височина на пика.
7.1.2. Определя се площта на пиковете на ацетонитрила и хлороформа в
хроматограмите, получени в съответствие с 6.3.5, и се изчислява относителният отговор на сигнала fs по следната формула:
As х Mi As х M
fs = ______________ х 100% = __________________ ,
fs х Ms х Ai fs х Ai х Mо х 100
където:
fs - относителният отговор на сигнала за хлороформа
As - площта на хлороформения пик (6.3.5);
Ai - площта на ацетонитриловия пик (6.3.5);
Ms - количеството хлороформ за 10 куб. см (ml) от разтвор 4.7 (=M1 ) в mg;
Mi - количеството ацетонитрил за 10 куб. см (ml) от разтвор 4.7 (1/10 M)
Изчисляват се средните стойности на получените резултати.
7.2. Изчисляване съдържанието на хлороформ.
7.2.1. Площта на пиковете на хлороформа и ацетонитрила от получените
хроматограми (6.3.4) се изчислява в съответствие със 7.1.1.
7.2.2. Съдържанието на хлороформ в % (X) в пастата за зъби се
изчислява по формулата:
As х Mi As х M
X % = _____________ х 100 % = ____________________ ,
fs х Ms х Ai fs х Ai х Mо х 100
където:
Х е съдържанието на хлороформ в пастата за зъби, в %;
Аs - площта на хлороформния пик (6.3.4);
Аi - площта на ацетонитрилния пик (6.3.4);
Мs - масата на пробата 6.3.1 (= 1000 Мо) в mg;
Mi - количеството ацетонитрил за 10 куб. см (ml) от разтвора, получен в
съответствие с 6.3.2 (1/10 М) в mg.
Средната стойност на получените резултати се изчислява с точност 0,1 %.
8. Повторяемост (*1)
За съдържание на хлороформ до 3 % разликата между резултатите на две
успоредни определения на една и съща проба не трябва да превишава абсолютната стойност 0,3 %.
VI. Определяне на цинк
1. Област на приложение
Този метод е подходящ за определяне съдържанието на цинк като хлорид,
сулфат или 4-хидроксибензолсулфонат, или като комбинация от някои от тези
цинкови соли в козметични продукти.
2. Дефиниция
Съдържанието на цинк в пробата се определя гравиметрично като бис
(2-метил-8-хинолил оксид) и се изчислява като цинк в % (М/М).
3. Принцип
Съдържащият се в разтвор цинк се утаява в кисела среда като цинк бис
(2-метил-8-хинолил оксид). След филтруване утайката се изсушава и претегля.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.1. Концентриран амоняк - 25 % (М/М)
4.2. Ледена оцетна киселина
4.3. Амониев ацетат
4.4. 2-метилхинолин-8-ол
4.5. Разтвор на амоняк - 6 % (М/V)
Претеглят се 240 g концентриран амоняк (4.1) в 1000 куб. см (ml)
мерителна колба, долива се с дестилирана вода до марката и се разбърква.
4.6. Разтвор на амониев ацетат - 0,2 М
Разтварят се 15,4 g амониев ацетат (4.3) с дестилирана вода в
1000 куб. см (ml) мерителна колба, долива се до марката и се разбърква.
4.7. Разтвор на 2-метилхинолин-8-ол
Разтварят се 5 g 2-метилхинолин-8-ол в 12 куб. см (ml) ледена оцетна
киселина и се прехвърлят с дестилирана вода в 100 куб. см (ml) мерителна колба. Долива се с дестилирана вода до марката и се разбърква.
5. Апаратура
5.1. Мерителни колби - 100 и 1000 куб. см (ml)
5.2. Бехерова чаша - 400 куб. см (ml)
5.3. Мерителни цилиндри - 50 и 150 куб. см (ml)
5.4. Градуирани пипети - 10 куб. см (ml)
5.5. Стъклен филтър G-4
5.6. Смукателни шишета - 500 куб. см (ml)
5.7. Водоструйна помпа
5.8. Термометър градуиран - от 0 до 100 oC
5.9. Ексикатор с подходящ сушител и индикатор за влажност, напр.
силикагел или еквивалентен такъв
5.10. Сушилен шкаф с регулиране на температурата до 150 y 2 oC
5.11. рН метър
5.12. Нагревателна плоча
5.13. Филтърна хартия Whatman № 4 или еквивалентна
6. Процедура
6.1. В бехерова чаша 400 куб. см (ml) се претеглят 5 до 10 g с точност
0,001 g от пробата (М g), която трябва да се анализира, съдържащи около 50 до 100 mg цинк, прибавят се 50 куб. см (ml) дестилирана вода и се разбърква.
6.1.1. Ако е необходимо, се филтрува на вакуумпомпа и филтратът се
запазва.
6.1.2. Екстракцията се повтаря с още 50 куб. см (ml) дестилирана вода.
Филтрува се и филтратите се събират.
6.2. За всеки 10 mg цинк, намиращ се в разтвора (6.1.2), се прибавят
2 куб. см (ml) разтвор на 2-метилхинолин-8-ол (4.7) и се разбърква.
6.3. Сместа се разрежда със 150 куб. см (ml) дестилирана вода, загрява
се до 60 oC (5.12) и се прибавят 45 куб. см (ml) 0,2 M разтвор на амониев ацетат (4.6) при непрекъснато разбъркване.
6.4. Нагласява се рН на разтвора до 5,7 - 5,9 с 6 % амонячен разтвор
(4.5) при непрекъснато разбъркване, използвайки рН метър.
6.5. Разтворът се оставя да престои 30 min. Филтрува се на водна помпа
през стъклен филтър G-4, предварително изсушен (150 oC) и претеглен след охлаждане (Моg). Утайката се промива със 150 куб. см (ml) гореща дестилирана
вода (95 oC).
6.6. Филтърът с утайката се поставя в сушилен шкаф и се суши при 150 oC
в продължение на 1 h.
6.7. Филтърът с утайката се изважда от сушилния шкаф, поставя се в
ексикатор (5.9) и след охлаждане до стайна температура се претегля (М1 g).
7. Изчисления
Съдържанието на цинк в пробата (С) се изчислява в % (М/М) по
формулата:
(М - Мо) х 17,12
1
C %= _________________ ,
М
където:
М е масата на пробата (6.1) в g;
Мо - масата на празния и изсушен стъклен филтър (6.5) в g;
М1 - масата на стъкления филтър с утайката (6.7) в g.
8. Повторяемост (*1)
За съдържание на цинк до 1 % (М/М), разликата в резултатите между две
паралелни определения върху една и съща проба не трябва да надвишава абсолютната стойност 0,1 %.
VII. Определяне и идентификация на 4-хидроксибензолсулфонова киселина
1. Област на приложение
Този метод е подходящ за идентификация и определяне на 4-
хидроксибензолсулфонова киселина в козметични продукти като аерозоли и лосиони за лице.
2. Дефиниция
Съдържанието на 4-хидроксибензолсулфонова киселина, определено в
съответствие с този метод, се изразява като процент безводен цинк 4- хидроксибензолсулфонат в продукта.
3. Принцип
Пробата се концентрира под намалено налягане, разтваря се във вода и
се пречиства чрез екстракция с хлороформ. Определянето на 4- хидроксибензолсулфонова киселина се извършва йодометрично върху аликвотна част от филтрирания воден разтвор.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да бъдат с квалификация "чист за анализ"
(ч.з.а), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.1. Концентрирана солна киселина - 36 % (М/М) (d420 = 1,18)
4.2. Хлороформ
4.3. Бутан-1-ол
4.4. Ледена оцетна киселина
4.5. Калиев йодид
4.6. Калиев бромид
4.7. Натриев карбонат
4.8. Сулфанилова киселина
4.9. Натриев нитрит
4.10. Калиев бромат - 0,1 N
4.11. Разтвор на натриев тиосулфат - 0,1 N
4.12. Воден разтвор на скорбяла - 1 % (М/V)
4.13. Воден разтвор на натриев карбонат - 2 % (M/V)
4.14. Воден разтвор на натриев нитрит - 4,5 % (M/V)
4.15. Разтвор на дитизон в хлороформ - 0,05 % (M/V)
4.16. Разтворител за проявяване на хроматограмата (подвижна фаза) - бутан-1-ол : ледена оцетна киселина : вода = 4:1:5. След смесване в делителна фуния долната фаза се изхвърля.
4.17. Реактив на Pauly:
4,5 g сулфанилова киселина (4.8) се разтваря в 45 куб. см (ml)
концентрирана солна киселина (4.1) при загряване и се разрежда с вода до 500 куб. см (ml). 10 куб. см (ml) от разтвора се изстудяват в съд с ледена вода и при разбъркване се добавят 10 куб. см (ml) студен разтвор на натриев нитрит (4.14). Разтворът се оставя да престои 15 min при 0 oC (при тази температура той остава стабилен за 1 до 3 дни) и непосредствено преди напръскването на хроматограмата (7.5) се добавят 20 куб. см (ml) разтвор на натриев карбонат (4.13).
4.18. Готови целулозни плаки за тънкослойна хроматография (20 х 20 cm),
дебелина на слоя адсорбент 0,25 mm.
5. Апаратура
5.1. Колби с кръгло дъно с шлифована стъклена запушалка - 100 куб. см
(ml);
5.2. Делителни фунии - 100 куб. см (ml);
5.3. Конусна колба с шлифована стъклена запушалка - 250 куб. см (ml);
5.4. Бюрета - 250 куб. см (ml);
5.5. Пипети - 1, 2 и 10 куб. см (ml);
5.6. Градуирана пипета - 5 куб. см (ml);
5.7. Микроспринцовка - 10 ml с 0,1 ml деления;
5.8. Термометър - градуиран от 0 до 100 oC;
5.9. Водна баня - оборудвана с нагряващ елемент;
5.10. Сушилен шкаф - добре вентилиран и регулиран до 80 oC;
5.11. Стандартна апаратура за тънкослойна хроматография.
6. Подготовка на пробата
В метода за идентификация и определяне на хидроксибензолсулфоновата
киселина в аерозоли се използва остатък, получен след освобождаването на аерозолната опаковка от разтворителите и пропелантите, които се изпаряват при нормално налягане.
7. Идентификация
7.1. С помощта на микроспринцовка (5.7) се нанасят по 5 ml от остатъка
(6) или пробата на всяка от шестте точки върху началната линия (старт) на разстояние 1 cm от долния край на тънкослойната плака (4.18).
7.2. Плаката се поставя в хроматографската вана, съдържаща
разтворителя за проявяване (подвижна фаза 4.16), и се хроматографира,
докато фронтът на разтворителя достигне 15 cm от началната линия.
7.3. Плаката се изважда от ваната и изсушава при 80 oC, докато
миризмата на оцетна киселина престане да се усеща. Плаката се напръсква с разтвор на натриев карбонат (4.13) и се изсушава на въздух.
7.4. Покрива се половината от плаката със стъклена плочка и се
напръсква непокритата част с 0,05 % разтвор на дитизон (4.15). Появата на червеноморави петна в хроматограмата показва наличие на цинкови йони.
7.5. Покрива се напръсканата половина на плаката със стъклена плочка и
се напръсква другата половина с реактива на Поли (4.17). Наличието на 4- хидроксибензолсулфонова киселина се доказва чрез появата на жълтеникаво- кафяво петно със стойност на Rf около 0,26, докато жълтото петно със стойност на Rf около 0,45 в хроматограмата показва наличие на 3- хидроксибензолсулфонова киселина.
8. Определяне
8.1. Претеглят се 10 g с точност 0,001 g от пробата или остатъка (6) в
100 куб. см (ml) колба с кръгло дъно и се изпарява почти до сухо на вакуумротационен изпарител на водна баня, поддържана при 40 oC.
8.2. Прибавят се 10 куб. см (ml) (V1) вода в колбата и се разтваря
остатъкът от изпаряването (8.1) чрез нагряване.
8.3. Разтворът се пренася количествено в делителна фуния и се екстрахира два пъти с по 20 куб. см (ml) хлороформ (4.2). След всяка екстракция хлороформната фаза се изхвърля.
8.4. Водният разтвор се филтрува през нагънат филтър. В зависимост от
очакваното съдържание на хидроксибензолсулфонова киселина се отпипетирват 1,0 или 2,0 куб. см3 (ml) (V ) от филтрата в 250 куб. см (ml) конусна колба
(5.3) и се разреждат с вода до 75 куб. см (ml).
8.5. Добавят се 2,5 куб. см (ml) 36 % солна киселина (4.1) и 2,5 g
калиев бромид (4.6), разбърква се и се нагласява температурата на разтвора до 50 oC на водна баня.
8.6. Добавя се 0,1 N калиев бромат (4.10) от бюрета, докато разтворът,
който е загрят до 50 oC, стане жълт.
8.7. Добавят се 3,0 куб. см (ml) разтвор на калиев бромат (4.10),
колбата се затваря и се оставя да престои 10 min на водна баня при 50 oC. Ако след 10 min разтворът загуби цвета си, добавят се още 2 куб. см (ml) от разтвора на калиев бромат (4.10), колбата се затваря и загрява за 10 min на водна баня при 50 oC. Записва се цялото количество на прибавения разтвор от калиев бромат (а).
8.8. Разтворът се изстудява при стайна температура, прибавят се 2 g калиев йодид (4.5) и се разбърква.
8.9. Отделеният йод се титрува с 0,1 N разтвор на натриев тиосулфат
(4.11).
В края на титруването се прибавят няколко капки от разтвор на скорбяла
(4.12) като индикатор. Записва се количеството на използвания натриев тиосулфат (b).
9. Изчисление
Съдържанието на цинк хидроксибензолсулфонат в пробата или остатъка (b)
като % (М/М) се изчислява по формулата:
(а - b) х V х 0,00514 х 100
1
%М/М цинк хидроксибензолсулфонат = ____________________________ ,
М х V
2
където:
а е общото количество на добавения 0,1 N разтвор от калиев бромат
(8.7) в куб. см (ml);
b - количеството на добавения 0,1 N разтвор от натриев тиосулфат,
използван при обратното титруване (8.9) в куб. см (ml);
M - количеството на анализирания продукт или остатък в g;
V1 - обемът на получения разтвор в съответствие с 8.2 в куб. см (ml);
V2 - обемът на разтворения изпарен остатък, използван за анализа (8.4),
в куб. см (ml).
Забележка: В случай на аерозоли резултатът от определянето в % (M/M)
на остатъка (b) трябва да се изрази спрямо оригиналния продукт. За целта на това превръщане трябва да се направи справка за правилата при пробовземане на аерозоли.
10. Повторяемост (*1)
За съдържание на цинк хидроксибензолсулфонат до около 5 % (M/M),
разликата между резултатите на две успоредни определения върху една и съща проба не трябва да превишава абсолютната стойност 0,5 %.
11. Интерпретация на резултатите
Съгласно Наредба № 26 от 2001 г. за изискванията към козметичните
продукти (ДВ, бр. 60 от 2001 г.) максимално допустимата концентрация на цинк 4-хидроксибензолсулфонат в лосиони за лице и дезодоранти е 6 % (M/M).
Това означава, че освен съдържанието на хидроксибензолсулфонова киселина трябва да се определи и съдържанието на цинк.
Умножението на изчисленото съдържание на цинк хидроксибензолсулфонат
(9) по коефициент 0,1588 дава минималното цинково съдържание в % (M/M), което трябва да се съдържа в продукта от гледна точка на измереното съдържание на хидроксибензолсулфонова киселина. Действителното цинково съдържание, измерено гравиметрично (виж съответните условия), може обаче да бъде по-високо, защото цинковият хлорид и цинковият сулфат могат също да бъдат използвани в козметичните продукти.
VIII. Идентификация на окислителни агенти и определяне на водороден
прекис в продукти за поддържане на косата
Област на приложение
Йодометричното определяне на водороден прекис в козметиката е възможно
само в отсъствие на други окислителни агенти, които образуват йод от йодиди. Ето защо преди йодометричното определение на водороден прекис е необходимо да се открият и идентифицират всички други налични окислителни агенти. Това определение се състои от два етапа; първият обхваща определяне на персулфати, бромати и водороден прекис, а вторият - на бариев прекис.
А. Идентификация на персулфати, бромати и водороден прекис
1. Принцип
Натриев персулфат, калиев персулфат и амониев персулфат; калиев
бромат, натриев бромат и водороден прекис - независимо дали произлизат или не от бариев прекис, се определят чрез низходяща хартиена хроматография, като се използват два проявяващи разтворителя (подвижни фази).
2. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
2.1. 0,5 % (М/V) водни стандартни разтвори на следните компоненти:
2.1.1. Натриев персулфат
2.1.2. Калиев персулфат
2.1.3. Амониев персулфат
2.1.4. Калиев бромат
2.1.5. Натриев бромат
2.1.6. Водороден прекис
2.2. Проявяващ разтворител А (подвижна фаза А) - 80 % (V/V) етанол
2.3. Проявяващ разтворител Б (подвижна фаза Б) - бензол : метанол :
метилбутан-1-ол : вода = 34 : 38 : 18 : 10 (V/V/V/V)
2.4. Детектор А (реактив за оцветяване А), 10 % (M/V) воден разтвор на
калиев йодид
2.5. Детектор Б (реактив за оцветяване Б), 1 % (M/V) воден разтвор на
скорбяла
2.6. Детектор В (реактив за оцветяване В), 10 % (M/М) солна киселина
2.7. Солна киселина, 4 N
3. Апаратура
3.1. Хроматографска хартия (Whatman хартия № 3 и № 4 или еквивалентна)
3.2. Микропипета - 1 ml
3.3. Мерителни колби - 100 куб. см (ml)
3.4. Нагънати филтри
3.5. Апаратура за низходяща хартиена хроматография
4. Процедура
4.1. Водоразтворими продукти
От всяка проба се приготвят по два разтвора чрез разтваряне на 1 g и
5 g от продукта в 100 куб. см (ml) вода. От всеки от тези разтвори се използва по 1 ml за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5.
4.2. Продукти, частично разтворими във вода
4.2.1. От всяка проба се претеглят по 1 g и 5 g и се диспергират в
50 куб. см (ml) вода. Доливат се до 100 куб. см (ml) и се разбърква. Двете дисперсии се филтруват през филтър (3.4). От всеки филтрат се използва по 1 ml за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5.
4.2.2. От всяка проба се приготвят още веднъж две дисперсии - 1 g и
5 g проба се диспергират в 50 куб. см (ml) вода, подкислява се с разредена солна киселина (2.7), долива се с вода до 100 куб. см (ml) и се хомогенизира. Филтрува се през нагънат филтър (3.4). От двата филтрата се използва по 1 ml за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5.
4.3. Кремове
5 g и 20 g от всеки продукт се диспергират в 100 куб. см (ml) вода.
Получените дисперсии се използват за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5.
5. Процедура
5.1. В две хроматографски вани се поставя достатъчно количество
подвижни фази А (2.2) и Б (2.3) за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография. Хроматографските вани се насищат най-малко 24 h с парите на подвижната фаза и плътно се затварят с подходящ капак.
5.2. Върху стартови точки от лентата на хроматографската хартия (Whatman № 3 или еквивалентна) с дължина 40 cm и широчина 20 cm (3.1) се нанасят по 1 ml от единия разтвор на анализираната проба и от стандартния разтвор, приготвени според т. 4 и т. 2.1. Изсушава се на въздуха.
5.3. Хроматографската лента (5.2) се поставя в хроматографската вана,
напълнена с подвижна фаза (5.1). Хроматографира се, докато фронтът на подвижната фаза се придвижи на 35 сm (около 5 h).
5.4. Процедурите по т. 5.2 и т. 5.3 се повтарят, като се използват
подвижна фаза Б и хроматографска хартия (Whatman № 4 или еквивалентна) (3.1). Хроматографира се до достигане на фронта (35 cm).
5.5. Хроматограмите се изваждат и се изсушават на въздуха.
5.6. Детектиране (оцветяване): хроматограмата се напръсква
последователно със:
5.6.1. детектор А (2.4), последван от детектор Б (2.5); петната на
персулфатите в пробата и в съответния стандартен разтвор (2.1) са по-близо до старта от тези на водородния прекис; петната се маркират с молив;
5.6.2. детектор В (2.6) върху хроматограмите, получени съгласно
т. 5.6.1; при наличие на бромати върху хроматограмата се появяват сиво-сини петна, идентични с тези на стандартния разтвор (2.1).
5.7. При посочените условия, отнасящи се до подвижни фази А (2.2) и Б (2.3), Rf-стойностите на стандартните вещества (2.1) са приблизително следните:
Подвижна фаза Подвижна фаза
А (2.2) Б (2.3)
Натриев персулфат 0.40 0.10
Калиев персулфат 0.40 0.02 + 0.05
Амониев персулфат 0.50 0.10 + 0.20
Натриев бромат 0.40 0.20
Калиев бромат 0.40 0.10 + 0.20
Водороден прекис 0.80 0.80
Б. Идентификация на бариев прекис
1. Принцип
Бариевият прекис се идентифицира след подкисляване на пробата (А.4.2)
чрез образуването на водороден прекис в присъствие на бариевия йон:
- при отсъствието на персулфати (А) (Б.4.1) - чрез добавяне на
разредена сярна киселина към една част от киселия разтвор на пробата (Б.4.1), в резултат на което се образува бяла утайка от бариев сулфат. Присъствието на бариев йон в пробата (Б.4.1) се доказва чрез хартиена
хроматография по описания по-долу начин (Б.5);
- при наличие на персулфати (Б.4.2) - последователно се извършва
следното: изваряване на остатъка от разтвора (Б.4.2) в алкална среда и разтваряне в солна киселина; в разтвора, получен от стопилката (Б.4.2) присъствието на бариеви йони се доказва чрез хартиена хроматография и/или чрез утаяване като бариев сулфат.
2. Реактиви - всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за
анализ" (ч.з.а.), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
2.1. Метанол
2.2. Концентрирана солна киселина - 36 % (M/M)
2.3. Солна киселина - 6 N
2.4. Сярна киселина - 4 N
2.5. Динатриева сол на родизониевата киселина
2.6. Бариев хлорид (BaCl2 .2H2 O)
2.7. Безводен натриев карбонат
2.8. Воден разтвор на бариев хлорид 1 % (М/V)
2.9. Проявяващ разтворител (подвижна фаза) - метанол : концентрирана
солна киселина (концентрация 36 %) : вода = 80:10:10 (V/V/V).
2.10. Детектор (реактив за оцветяване) - 0,1 % (M/V) воден разтвор на динатриева сол на родизониевата киселина, приготвени непосредствено преди употреба.
3. Апаратура
3.1. Микропипета - 5 ml
3.2. Платинени тигли
3.3. Мерителни колби - 100 куб. см (ml)
3.4. Хроматографска хартия Schleicher и Schull 2043b или еквивалентна.
Хартията се обработва предварително, като се поставя за една нощ в съд за нисходяща хроматография (А.3), съдържащ проявяващ разтворител (подвижна фаза) (Б.2.9.), след което се изсушава.
3.5. Нагънат филтър
3.6. Апаратура за осъществяване на възходяща хартиена хроматография
4. Подготовка на пробата
4.1. Проби, в които няма персулфати:
4.1.1. два грама от продукта се диспергират в 50 куб. см (ml) вода и се
довежда до pH на дисперсията приблизително 1 със солна киселина (Б.2.3);
4.1.2. дисперсията се прехвърля с вода в мерителна колба от 100 куб. см
(ml), долива се с вода до марката и се разбърква; приготвената дисперсия се
използва за анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5, за идентифициране на барий чрез утаяване на сулфата.
4.2. Проби, в които има персулфати:
4.2.1. два грама от продукта се диспергират в 100 куб. см (ml) вода и се
филтрува;
4.2.2. към изсушения остатък се прибавя натриев карбонат (Б.2.7) в
количество 7 до 10 пъти от неговото тегло, разбърква се и сместа се стапя в платинов тигел (Б.3.2) за 30 min;
4.2.3. охлажда се до стайна температура и стопилката се разтваря в
50 куб. см (ml) вода и се филтрува (Б.3.5);
4.2.4. остатъкът върху филтъра се разтваря в солна киселина (Б.2.3) и
се долива с вода до 100 куб. см (ml). Този разтвор се използва за анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5, и за определяне на барий чрез утаяване на сулфата.
5. Процедура
5.1. Подходящо количество от проявяващия разтворител (подвижната фаза)
(Б.2.9) сe поставя във ваната за възходяща хартиена хроматография. Последната се насища с парите на разтворителя минимум 15 h.
5.2. Върху три стартови точки на лист от хроматографската хартия,
предварително обработена, както е описано в т. Б.3.4, се накапва по 5 ml от приготвените разтвори съгласно т. Б.4.1.2. и т. Б.4.2.4 и от стандартния разтвор (Б.2.8).
5.3. Петната се изсушават на въздуха. Хроматографира се до достигане
на фронта (30 cm).
5.4. Хроматограмата се изважда от ваната и се изсушава на въздуха.
5.5. Детектиране (оцветяване) - хроматограмата се напръсква с детектор
(Б.2.10). При наличие на барий върху хроматограмата се появяват червени петна с R -стойност около 0,10.
f
В. Определяне на водороден прекис в козметични продукти за поддържане
на косата
1. Област на приложение
Йодометричното определяне на водороден прекис в козметични продукти е
възможно само при отсъствие на други окислителни агенти, които отделят йод от йодидите.
2. Принцип
Йодометричното определяне на водороден прекис се основава на следната
реакция:
+ -
Н О + 2Н + 2I -> I + 2Н О
2 2 2 2
Реакцията протича много бавно, но може да се ускори чрез прибавяне на
алуминиев молибдат. Отделеният йод се определя титриметрично с натриев тиосулфат и е еквивалентен на съдържанието на водороден прекис.
3. Дефиниция
Съдържанието на водороден прекис, определено по начина, описан по-долу,
се изразява като % (М/М) на продукта.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.1. Сярна киселина - 1 mol/куб. дм (2 N)
4.2. Калиев йодид
4.3. Амониев молибдат
4.4. Натриев тиосулфат - 0,1 mol/куб. дм (0,1 N)
4.5. Kалиев йодид - 10 % (M/V), приготвен непосредствено преди
използването
4.6. Амониев молибдат - 20 % (M/V)
4.7. Скорбелен разтвор - 1,0 % (M/V)
5. Апаратура
5.1. Бехерови чаши - 100 куб. см (ml).
5.2. Бюрета - 50 куб. см (ml)
5.3. Мерителни колби - 250 куб. см (ml)
5.4. Мерителни цилиндри - 25 и 100 куб. см (ml)
5.5. Пипети - 10 куб. см (ml)
5.6. Ерленмайерови колби - 250 куб. см (ml)
6. Процедура
6.1. В бехерова чаша 100 куб. см (ml) се претеглят 10 g (М) с точност
0,001 g от продукта, съдържащ около 0,6 g водороден прекис. Пробата се прехвърля с вода в 250 куб. см (ml) мерителна колба, долива се до марката с вода и се разбърква.
6.2. Отпипетирват се 10 куб. см (ml) от разтвора на пробата и се
прехвърлят в 250 куб. см (ml) ерленмайерова колба (5.6). Прибавят се последователно 100 куб. см (ml) разтвор на сярна киселина (4.1), 20 куб. см (ml) разтвор на калиев йодид (4.5) и три капки разтвор на амониев молибдат (4.6).
6.3. Отделеният йод се титрува веднага с разтвор на натриев тиосулфат
(4.4) и малко преди достигане на еквивалентния пункт се прибавят няколко куб. см (ml) скорбелен разтвор като индикатор (4.7). Отчита се изразходваното количество (V) разтвор на натриев тиосулфат (4.4) в куб. см (ml).
6.4. По начина, описан в т. 6.2 и 6.3, се титрува празна проба, като
се заместват 10 куб. см (ml) от разтвора на пробата с 10 куб. см (ml) вода. Отчита се изразходваното количество разтвор (Vо) на натриев тиосулфат за празната проба в куб. см (ml).
7. Изчисление
Съдържанието на водороден прекис в продукта като % (М/М) се изчислява
по формулата:
(V - Vо) x 1,7008 x 250 x 100 (V - Vо) x 4,252
% водороден прекис = ____________________________ = _________________,
М x 10 x 1000 M
където:
М е количеството от анализирания продукт (6.1) в g;
Vо - изразходваното количество разтвор на натриев тиосулфат за
титруването на празната проба (6.4) в куб. см (ml);
V - изразходваното количество разтвор на натриев тиосулфат за
титруването на пробата (6.3) в куб. см (ml).
8. Повторяемост (*1)
За продукти, съдържащи около 6 % (М/М) водороден прекис, разликата
между резултатите от две определения, проведени паралелно върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност 0,2 %.
IХ. Идентификация и полуколичествено определяне на някои окислителни
багрила в бои за коса
1. Област на приложение
Методиката се отнася за идентификация и полуколичествено определяне на
следните субстанции в бои за коса в течна и кремообразна форма:
2. Принцип
Окислителните багрила, съдържащи се в бои за коса в течна и
кремообразна форма, се екстрахират с 96 % етанол при рН 10 и се идентифицират с едно- и двупосочна тънкослойна хроматография.
За полуколичествено определяне на тези субстанции хроматограмата на
пробите се сравнява с тази на стандартни субстанции в 4 проявяващи системи (подвижни фази), получени едновременно и при същите условия.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
3.1. Етанол - безводен.
3.2. Ацетон.
3.3. Етанол - 96 % (V/V).
3.4. Амонячен разтвор - 25 % (d420 = 0,91).
3.5. L(+)-аскорбинова киселина.
3.6. Хлороформ.
3.7. Циклохексан.
3.8. Азот - технически.
3.9. Толуен.
3.10. Бензен.
3.11. н-Бутанол.
3.12. Бутан-2-ол.
3.13. Хипофосфорна киселина - 50 % (V/V).
3.14. Диазо реагент:
™ 3-нитро-1-бензендиазониев хлоробензенсулфонат (стабилизирана сол),
™ 2-хлоро-4-нитро-1-бензендиазониев нафталенбензоат (стабилизирана сол)
3.15. Сребърен нитрат.
3.16. п-Диметиламинобензалдехид.
3.17. 2,5-Диметилфенол.
3.18. Ферихлорид хексахидрат.
3.19. Солна киселина - 10 % (V/V).
3.20. Стандартни субстанции.
Стандартнитe субстанции са посочени в т. 1.
При аминосъединенията стандартната субстанция трябва да бъде или
хидрохлорид (моно- или ди-), или свободна основа.
3.21. Стандартни разтвори - 0,5 % (M/V)
Приготвя се 0,5 % (M/V) разтвор на всяка стандартна субстанция (3.20).
Претеглят се 50 mg y 1 mg от стандартната субстанция в мерителна колба
10 куб. см (ml).
Добавят се 5 куб. см (ml) 96 % етанол (3.3) и 250 mg аскорбинова
киселина (3.5).
Разтворът се алкализира с амонячен разтвор (3.4) до рН 10 (тест с
индикаторна хартия).
Долива се до 10 куб. см (ml) с 96 % етанол (3.3) и се разбърква.
Разтворите могат да се съхраняват до една седмица на студено и тъмно
място.
В някои случаи след добавянето на аскорбинова киселина и амоняк може
да се образува утайка.
Преди работа тези разтвори се оставят да се утаят.
3.22. Системи разтворители за хроматографско разделяне (подвижни фази)
3.22.1. Ацетон : хлороформ : толуен = 35:25:40 (V/V/V).
3.22.2. Хлороформ : циклохексан : абсолютен етилов алкохол : 25 %
амоняк = 80:10:10:1 (V/V/V/V).
3.22.3. Бензен : бутан-2-ол : вода = 50:25:25 (V/V/V).
Разклаща се добре след разделяне при стайна температура (20 oC до 25 oC) и се използва горната фаза.
3.22.4. н-Бутанол : хлороформ : реагент М = 7 : 70 : 23 (V/V/V).
Разделя се внимателно при стайна температура (20 oC до 25 oC) и се
използва долната фаза.
Реагент М:
Амонячен разтвор, 25 % (V/V) - 24 обемни части
Хипофосфорна киселина, 50 % (3.13) - 1 обемна част
Вода - 75 обемни части
Забележка: Подвижните фази, съдържащи амоняк, трябва да се разклащат
непосредствено преди употреба.
3.23. Индикаторни спрейове (проявяващи реактиви).
3.23.1. Diaso реагент.
От избрания реагент (3.14) се приготвя непосредствено преди
употреба 5 % (M/V) воден разтвор.
3.23.2. Реагент на Eрлих.
Разтварят се 2,0 g п-диметиламинобензалдехид (3.16) в 100 куб. cm (ml)
воден разтвор на солна киселина 10 % (M/V) (3.19).
3.23.3. 2,5-Диметилфенол-ферихлорид хексахидрат.
Разтвор 1: Разтваря се 1,0 g диметилфенол (3.17) в 100 куб. см (ml) 96 %
_________
етанол (3.3).
Разтвор 2: Разтварят се 4,0 g ферихлорид хексахидрат (3.18) в
_________
100 куб. см (ml) 96 % етанол (3.3).
За проявяване хроматограмата се пръска последователно с разтвор 1 и
после с разтвор 2.
3.23.4. Сребърен нитрат - амонячен разтвор
Към 5 % (M/V) воден разтвор на сребърен нитрат (3.15) се добавя 25 %
амоняк (3.4), докато утайката се разтвори. Приготвя се непосредствено преди употреба. Остатъкът от разтвора се изхвърля.
4. Апаратура
4.1. Стандартна апаратура за тънкослойна хроматография.
4.1.1. Пластмасов или стъклен капак с конструкция, която осигурява
хроматографската плака да бъде в азотна атмосфера при проявяване и сушене на петната. Тази предпазна мярка е необходима поради податливостта на някои багрила към окисление.
4.1.2. Микроспринцовка от 10 ml, градуирана през 0,2 ml, с игла с
квадратно сечение или препоръчително дозаторно устройство от 50 ml, монтирано върху скобата на статива, така че плаката да бъде под азот.
4.1.3. Тънкослойни силикагелни плаки 20 х 20 сm с дебелина на слоя
0,25 mm (Macherey and Nagel, Silica G-HR или еквивалентни).
4.2. Центрофуга - 4000 rpm.
4.3. Центрофужни епруветки - 10 куб. см (ml), с полиетиленови капачки на
винт или еквивалентни.
5. Процедура
5.1. Подготовка на пробите
При изстискване на тубата първите 2-3 cm се отстраняват. В центрофужна
епруветка (4.3), предварително продухана с азот, се поставят 300 mg аскорбинова киселина и 3,0 g кремообразна или хомогенизирана течна боя. Добавя се 25 % амоняк (3.4) на капки до рН 10. Долива се до 10 куб. см (ml) с 96 % етанол (3.3) и се хомогенизира под азот (3.8), ценрофугира се 10 min при 4000 rpm. Изследва се горният слой на течната фаза.
5.2. Хроматографски анализ
5.2.1. Нанасяне на разтворите върху плаките
На хроматографската плака (4.1.3) се маркира стартова линия на 1,5 cm
от ръба й. Върху 9 точки се нанасят по 1,0 ml от стандартните разтвори в
посочения ред:
Върху точки 10 и 11 се нанасят по 2,0 ml от разтвора на пробата (5.1).
Нанасянето на стандартите и пробите се извършва под азот (3.8) и
плаката се държи под азот до момента на хроматографирането.
5.2.2. Хроматографско разделяне
Хроматографската вана е предварително продухана с азот (3.8) и
наситена с една от четирите подвижни фази (3.22). Плаката се поставя във ваната при стайна температура (20 oC до 25 oC) на тъмно, докато фронтът достигне 15 сm от стартовата линия, след което се изважда и изсушава под азот (3.8) при стайна температура.
5.2.3. Проявяване на петната
Плаката се напръсква веднага с един от четирите разтвора, описани
в 3.23.
5.2.4. Идентифициране
Сравняват се Rf -стойностите и цветовете на получените петна от пробата
с тези на стандартните разтвори.
В таблица 1 са представени Rf -стойностите и цветовете на петната на
всички стандартни субстанции в съответните подвижни фази и използваните проявяващи реактиви.
По тази методика понякога може да се получи спорна идентификация при
сравняване на петната на съответните стандартни субстанции с тези на пробата.
5.2.5. Полуколичествено определяне
Сравнява се визуално интензивността на петната на всяко вещество,
идентифицирано съгласно т. 5.2.4, със серия от стандартни разтвори с подходяща концентрация.
Ако концентрацията на една или повече субстанции в пробата е много
висока, пробата се разрежда и определението се повтаря.
Таблица 1
Rf -стойности и цветове на петната, получени веднага след напръскването
Ако концентрацията на една или повече субстанции в пробата е много
висока, пробата се разрежда и определението се повтаря.
Забележки:
1. о-ФДА се проявява слабо; трябва да се използва подвижна фаза (3.22.3), за да се разграничи ясно от о-ТДА.
2. (*) показва най-добро развитие на цвета.
6. Изпитване с двупосочна тънкослойна хроматография
Двупосочната хроматографска процедура изисква употребата на
допълнителни стандарти и реактиви.
6.1. Допълнителни стандартни разтвори и субстанции
6.1.1. Ѓ-Нафтол (Ѓ-Н).
6.1.2. 2-Аминофенол (о-Аф).
6.1.3. 3-Аминофенол (м-Аф).
6.1.4. 4-Аминофенол (п-Аф).
6.1.5. 2-Нитро-1,4-фенилендиамин (2-НПФДА).
6.1.6. 4-Нитро-1,2-фенилендиамин (4-НОФДА).
Приготвят се 0,5 % (M/V) разтвори на всички допълнителни стандартни
субстанции, както е описано в 3.21.
6.2. Допълнителна подвижна фаза
6.2.1. Етилацетат : циклохексан : амонячен разтвор (25 %) = 65:30:0,5
(V/V/V).
6.3. Допълнителна индикаторна система за проявяване на петната
Във ваната за тънкослойна хроматография се поставя стъклен съд с 2,0 g йодни кристали и ваната се затваря с подходящ капак.
6.4. Хроматографиране
6.4.1. Върху абсорбиращата повърхност на плаката за тънкослойна
хроматография (4.1.3) се начертават две линии, както е показано на фиг. 1.
6.4.2. Под азотна атмосфера (4.1.1) се нанасят от 1 до 4 ml от
екстракта на пробата на стартова точка 1 на фигурата, която е на 2 сm от двете страни на плаката.
Количеството на нанесения екстракт зависи от интензивността на петната
върху хроматограмите 5.2.
6.4.3. Нанасят се на стартови точки 2 и 3 (фиг. 1) окислителните
багрила, които са идентифицирани или предстои да се идентифицират чрез 5.2 (разстоянието между точките е 1,5 cm). От всички стандартни разтвори се нанасят по 2,0 ml, с изключение на ДАФ - от него трябва да се нанесат 6,0 ml. Нанасянето се провежда под азот (6.4.2).
6.4.4. Повтаря се операция (6.4.3) за стартови точки 4 и 5 (фиг. 1) -
разстояние между точките 1,5 cm, и се оставя плаката под азот до момента на хроматографиране.
6.4.5. Хроматографската вана се продухва с азот (3.8) и се насища с
подвижна фаза (3.22.2).
Плаката (6.4.4) се поставя във ваната в първата посока (фиг. 1) на
тъмно.
Хроматографирането продължава, докато фронтът на подвижната фаза
достигне маркираната линия върху плаката (приблизително 13 cm).
6.4.6. Плаката се изважда от ваната и се поставя в друга,
предварително продухана с азот, където престоява поне за 60 min, за да се изпарят разтворителите.
6.4.7. В следваща хроматографска вана, също предварително продухана с
азот (3.8) и наситена с подвижна фаза (6.2), плаката се поставя обърната на 90o.
Хроматографира се във втората посока (също на тъмно), докато фронтът
на подвижната фаза достигне начертаната линия върху абсорбиращата повърхност (фиг. 1), след което се изважда от ваната и се оставя на въздух да се изпарят разтворителите.
6.4.8. Плаката се поставя за 10 min в хроматографската вана с йодни
пари (6.3). Двупосочната хроматограма се тълкува, като се използват R -стойностите и цвета на стандартните субстанции, хроматографирани по същото f
време. В таблица 2 са посочени цветовете на петната на стандартните субстанции.
Забележка: За да се получи максимално оцветяване на петната,
хроматограмата се оставя на въздух за половин час след проявяване на петната.
6.4.9. Наличието на окислителни багрила, открити в 6.4.8, може
окончателно да се потвърди с повторение на операциите, описани в 6.4.1 до 6.4.8, и добавяне в стартова точка 1, върху количеството нанесена проба (6.4.2), на 1 ml от стандартните разтвори, идентифицирани в т. 6.4.8.
Ако не се открие друго петно, сравнено с получената хроматограма в
6.4.8, тълкуването й е правилно.
Таблица 2
Цвят на петната на стандартните субстанции след
хроматографиране и проявяване с йодни пари.
Х. Идентификация и определяне на нитрити
А. Идентификация
1. Област на приложение
Методът се отнася за определяне на нитрити в козметични продукти, в
частност в кремове и пасти.
2. Принцип
Присъствието на нитрити се установява чрез образуване на цветни производни с 2-аминобензалдехид фенилхидразон (Nitrin(R)).
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
3.1. Разредена сярна киселина - 2 куб. см (ml) концентрирана сярна
киселина (d420 = 1,84) се разреждат с 11 куб. см (ml) дестилирана вода.
3.2. Разредена солна киселина - 2 куб. см (ml) концентрирана солна
киселина (d420 = 1,19) се разреждат с 11 куб. см (ml) дестилирана вода.
3.3. Метанол.
3.4. Разтвор на 2-аминобензалдехид фенилхидразон (реактив Nitrin(R)) в
метанол.
Претеглят се 2,0 g Nitrin(R) с точност 0,001 g и се прехвърлят
количествено в мерителна колба 100 куб. см (ml). На капки се прибавят 4,3 куб. см (ml) разредена солна киселина (3.2) и се разклаща. Долива се
до марката с метанол и се разбърква, докато разтворът стане напълно бистър. Разтворът се съхранява в тъмна стъклена бутилка (4.3).
4. Апаратура
4.1. Стъклени чаши - 50 куб. см (ml).
4.2. Мерителна колба - 100 куб. см (ml).
4.3. Тъмна стъклена бутилка - 125 куб. см (ml).
4.4. Стъклена плочка - 10 х 10 cm.
4.5. Пластмасова шпатула.
4.6. Филтърна хартия - 10 х 10 cm.
5. Процедура
5.1. Част от пробата за изследване се разстила равномерно върху
стъклената плочка (4.4), така че да покрие повърхността с дебелина на слоя не повече от 1 cm.
5.2. Филтърна хартия (4.6) се напоява с дестилирана вода. Разстила се
върху пробата и се притиска с пластмасова шпатула (4.5).
5.3. Изчаква се една min и в центъра на филтърната хартия се накапват:
- две капки разредена сярна киселина (3.1);
- две капки реактив на Nitrin(R) (3.4).
5.4. След 5 до 10 sec филтърната хартия се отстранява и се разглежда
на дневна светлина. Присъствието на нитрити се установява от червеникаво- пурпурно оцветяване.
Ако съдържанието на нитрити е ниско, след 5 до 15 sec червеникаво-
пурпурното оцветяване се променя в жълто. Тази промяна се наблюдава едва след 1 до 2 min, когато количеството на нитрити е голямо.
Интензивността на червеникаво-пурпурното оцветяване и времето, което
протича до промяната му в жълто, може да даде указание за съдържанието на нитрити в пробата.
Б. Определяне
1. Област на приложение
Методът се отнася за определяне на нитрити в козметични продукти.
2. Дефиниция
Съдържанието на нитрити в пробата, определено съгласно този метод, се
изразява в % (M/M) натриев нитрит.
3. Принцип
След разреждане с вода и избистряне присъстващите нитрити реагират със
сулфаниламид и N-1-нафтилетилендиамин и се измерва оптическата плътност на полученото цветно съединение при дължина на вълната 538 nm.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.1. Избистрящи реактиви - съхраняват се в хладилник и са устойчиви в
продължение на една седмица.
4.1.1. Реактив Carrez I:
Разтварят се 106 g калиев цианоферат (II),
/(K4 Fe(CN) 6 .3H2 O)/ в дестилирана вода до 1000 куб. см (ml).
4.1.2. Реактив Carrez II:
В мерителна колба 1000 куб. см (ml) се разтварят 219,5 g цинков ацетат
/(Zn(CH3 COO) 2 .2H2 O)/ и 30 куб. см (ml) ледена оцетна киселина и се долива до марката с дестилирана вода.
10 куб. см (ml) от този разтвор се разрежда до 500 куб. см (ml) с
дестилирана вода; 1,0 куб. см (ml) от последния разтвор = 10 mg NaNO2
4.2. Разтвор на натриев нитрит:
В мерителна колба 1000 куб. см (ml) се разтварят 0,500 g натриев нитрит
в дестилирана вода и се долива до марката с дестилирана вода. 10 куб. см (ml)
от този разтвор се разреждат до 500 куб. см (ml) с дестилирана вода; 1 куб. см (ml) от последния разтвор съдържа 10 mg NaNO2 .
4.3. Натриев хидроксид, 1 N
4.4. Сулфаниламид хидрохлорид, 0,2 % (M/V)
В 1000 куб. см (ml) колба се разтварят 2,0 g сулфаниламид в
800 куб. см (ml) вода при нагряване. Охлажда се и се добавят 100 куб. см (ml) концентрирана солна киселина при бъркане. Долива се до марката с дестилирана вода.
4.5. Солна киселина - 5 N
4.6. Реактив N-1-нафтил, приготвен непосредствено преди употреба.
В 100 куб. см (ml) мерителна колба се разтварят 0,1 g N-1-
нафтилетилендиамин дихидрохлорид в дестилирана вода и се долива до марката.
5. Апаратура
5.1. Аналитична везна.
5.2. Мерителни колби от 100, 250, 500 и 1000 куб. см (ml).
5.3. Градуирани пипети.
5.4. Мерителни цилиндри от 100 куб. см (ml).
5.5. Нагъната филтърна хартия, свободна от нитрити с диаметър 15 cm.
5.6. Водна баня.
5.7. Спектрофотометър с кювети с дебелина на слоя 1 cm.
5.8. рН-метър.
5.9. Микробюрета от 10 куб. см (ml).
5.10. Стъклени чаши от 250 куб. см (ml).
6. Процедура
6.1. Претеглят се около 0,5 g (M) с точност до 0,0001 g от
хомогенизираната проба, прехвърля се количествено с топла вода в стъклена чаша от 250 куб. см (ml) (5.10) и обемът се довежда приблизително до 150 куб. см (ml) с топла дестилирана вода. Чашата (5.10) се поставя във водна баня (5.6) при 80 oC за половин час и се разклаща периодично.
6.2. Охлажда се до стайна температура и последователно, при
разбъркване се добавят 2 куб. см (ml) реактив Carrez I (4.11) и 2 куб. см (ml) реактив Carrez II (4.12).
6.3. Прибавя се разтвор на натриев хидроксид (4.3) за довеждане на рН
до 8,3 с рН-метър (5.8). Съдържанието се прехвърля количествено в мерителна колба 250 куб. см (ml) и се долива до марката с дестилирана вода.
6.4. Съдържанието се разбърква и се филтрува през филтърна хартия
(5.5).
6.5. С помощта на пипета (5.3) се прехвърля в мерителна колба
100 куб. см (ml) (5.2) не повече от 25 куб. см (ml) от бистрия филтрат (V). Долива се с дестилирана вода до обем 60 куб. см (ml).
6.6. След разбъркване се добавят 10,0 куб. см (ml) разтвор на
сулфаниламид хидрохлорид (4.4) и след това 6,0 куб. см (ml) 5 N солна киселина (4.5). Разбърква се и се оставя да престои 5 min. Прибавят се 2,0 куб. см (ml) реактив N-1-нафтил (4.6), разбърква се и се оставя да престои 3 min. Долива се с вода до марката и се разбърква.
6.7. Приготвя се празна проба чрез повтаряне на операции 6.5 и 6.6 без
прибавяне на реактив N-1-нафтил (4.6).
6.8. Измерва се (5.7) оптическата плътност при 538 nm на разтвора,
получен съгласно 6.6 спрямо празната проба (6.7) като контрола.
6.9. По стандартна крива (6.10) се отчита съдържанието на натриев
нитрит в mg/100 куб. см (ml) разтвор (М1 ), което съответства на отчетената
оптическа плътност в 6.8.
6.10. Изготвя се стандартна крива, като се използва 10 mg/куб. см (ml)
разтвор на натриев нитрит (4.2) за концентрации 0, 20, 40, 60, 80 и 100 mg
натриев нитрит на 100 куб. см (ml).
7. Изчисление
Съдържанието на натриев нитрит в пробата в % (M/M) се изчислява с
помощта на следната формула:
M
250 -6 100 1
NaNO % = ___ х M х 10 х ____ = __________,
2 V 1 M V х M х 40
където:
M е масата на пробата, взета за анализ (6.1) в g;
M1 - съдържанието на натриев нитрит, определено съгласно 6.9 в mg;
V - филтратът, използван за измерването (6.5) в куб. см (ml).
8. Повторяемост (*1)
При съдържание на натриев нитрит около 0,2 % разликата между
резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да
надхвърля абсолютна стойност 0,005 %.
ХI. Идентификация и определяне на свободен формалдехид
1. Област на приложение
Този метод описва идентификация и два начина за определяне съобразно
присъствието или не на източници на формалдехид. Той е приложим за всички козметични продукти.
1.1. Идентификация
1.2. Общо колориметрично определяне с пентан-2,4-дион
Този метод е приложим, когато формалдехидът е използван самостоятелно
или с други консерванти, които не са източници на формалдехид.
Когато това не е изпълнено или резултатите надвишават максимално
допустимите концентрации, трябва да се използва следващият метод за потвърждение.
1.3. Определяне в присъствие на източници на формалдехид
В посочения в т. 1.2 метод по време на дериватизацията източниците на
формалдехид се разцепват и това води до твърде завишени резултати (свързан или полимеризиран формалдехид).
Необходимо е да се отдели свободният формалдехид чрез течна
хроматография.
2. Дефиниция
Съдържанието на свободен формалдехид в пробата, определено съгласно
този метод, се изразява в % (M/M).
3. Идентификация
3.1. Принцип
Свободният и свързаният формалдехид в сярнокисела среда променят цвета
на реактива на Schiff в розов или лилав.
3.2. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дейонизирана.
3.2.1. Фуксин
3.2.2. Нaтриев сулфит кристалохидрат (Na2 SO3 .7H2 O)
3.2.3. Концентрирана солна киселина (d420 = 1,19)
3.2.4. Сярна киселина - 1 М
3.2.5. Реактив на Schiff: 0,1 g фуксин (3.2.1) се претегля в чаша и се
разтваря в 75 куб. см (ml) вода при 75 oC. След охлаждане се прибавят 2,5 g
натриев сулфит (3.2.2). Долива се до 100 куб. см (ml). Използва се до две седмици.
3.3. Процедура
3.3.1. Претеглят се 2 g от пробата в стъклена чаша 10 куб. см (ml).
3.3.2. Прибавят се две капки сярна киселина (3.2.4) и 2 куб. см (ml)
реактив на Schiff (3.2.5). При използване този реактив трябва да е абсолютно безцветен. Разклаща се и се оставя да престои 5 min.
3.3.3. Ако се наблюдава розово или лилаво оцветяване в рамките на
5 min, формалдехидът присъства в количество, по-голямо от 0,01 %, и трябва да се определи по метода за свободен и свързан формалдехид (4) и, ако е необходимо - по метод (5).
4. Общо колориметрично определяне с пентан-2,4-дион
4.1. Принцип
Формалдехидът реагира с пентан-2,4-дион в присъствие на амониев
ацетат, като образува 3,5-диацетил-1,4-дихидротолуидин. Той се екстрахира с бутан-1-ол и абсорбцията на екстракта се измерва при 410 nm.
4.2. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дейонизирана.
4.2.1. Безводен амониев ацетат.
4.2.2. Концентрирана оцетна киселина, d420- = 1,05.
4.2.3. Пентан-2,4-дион, прясно дестилиран при намалено налягане
25 mm Hg, 25 oC - не трябва да има никаква абсорбция при 410 nm.
4.2.4. Бутан-1-ол.
4.2.5. Солна киселина - 1 М.
4.2.6. Солна киселина - 0,1 М.
4.2.7. Натриев хидроксид - 1 М.
4.2.8. Разтвор на скорбяла, приготвен непосредствено преди
употреба, съгласно Европейската фармакопея (1g/50 куб. см (ml) вода), второ издание 1980, част I-VII-I-1.
4.2.9. Формалдехид - 37 % до 40 % (M/V).
4.2.10. Стандартен разтвор на йод - 0,05 М.
4.2.11. Стандартен разтвор на натриев тиосулфат - 0,1 М.
4.2.12. Реактив пентан - 2,4-дион:
В мерителна колба 1000 куб. см (ml) се разтварят: 150 g амониев ацетат
(4.2.1), 2,0 куб. см (ml) пентан-2,4-дион (4.2.3) и 3,0 куб. см (ml) оцетна киселина (4.2.2). Обемът се довежда до марката с вода (рН на разтвора -
около 6,4). Този реагент трябва да бъде приготвен непосредствено преди употреба.
4.2.13. Реактив (4.2.12) без пентан-2,4-дион.
4.2.14. Формалдехид-стандарт: основен разтвор
В мерителна колба 1000 куб. см (ml) се наливат 5 g формалдехид (4.2.9) и
се долива с вода до марката.
Концентрацията на разтвора се определя, както следва:
Вземат се 10 куб. см (ml), прибавят се 25 куб. см (ml) от стандартния
разтвор на йод (4.2.10) и 10 куб. см (ml) разтвор на натриев хидроксид (4.2.7). Оставя се да престои 5 min.
Подкислява се с 11 куб. см (ml) HCl (4.2.5) и се определя излишъкът от
йод със стандартен разтвор на натриев тиосулфат (4.2.11), като се използва разтвор на скорбяла (4.2.8) като индикатор.
1,0 куб. см (ml) 0,05 M изразходван разтвор на йод (4.2.10) е
еквивалентен на 1,5 mg формалдехид.
4.2.15. Формалдехид-стандарт: работен разтвор
Основният разтвор на формалдехид се разрежда последователно 1/20 и
1/100 с вода.
1,0 куб. см (ml) от този разтвор съдържа около 1,0 mg формалдехид.
Изчислява се точното съдържание.
4.3. Апаратура
4.3.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.3.2. Филтър за разделяне на фазите, Whatman 1 PS (или еквивалентен).
4.3.3. Центрофуга.
4.3.4. Водна баня, нагласена на 60 oC.
4.3.5. Спектрофотометър.
4.3.6. Стъклени кювети с оптичен път 1,0 cm.
4.4. Процедура
4.4.1. Подготовка на пробата:
В мерителна колба 100 куб. см (ml) се претегля с точност до 0,001 g
количество от пробата (g), съответстващо на предполагаемо съдържание на формалдехид около 150 mg. Долива се с вода до марката и се разбърква (разтвор С).
(Проверява се дали рН е близко до 6; ако не е, се разрежда с разтвор
на солна киселина (4.2.6).
В ерленмайерова колба 50 куб. см (ml) се прибавят: 10 куб. см (ml) от
разтвор С, 5 куб. см (ml) реактив пентан-2,4-дион (4.2.12) и дейонизирана вода до краен обем 30 куб. см (ml).
4.4.2. Сравнителен разтвор
Възможното влияние, дължащо се на фоновото оцветяване на изпитваната
проба, се отстранява със следния сравнителен разтвор: в ерленмайерова колба 50 куб. см (ml) се прибавят: 10 куб. см (ml) от разтвор С, 5 куб. см (ml) реактив (4.2.13) и дейонизирана вода до краен обем 30 куб. см (ml).
4.4.3. Празна проба
В ерленмайерова колба 50 куб. см (ml) се прибавят: 5 куб. см (ml)
реактив пентан-2,4-дион (4.2.12) и дейонизирана вода до краен обем 30 куб. см (ml).
4.4.4. Определяне
4.4.4.1. Смесите от 4.4.1, 4.4.2 и 4.4.3 се разклащат. Ерленмайеровите
колби се потапят във водна баня при 60 oC точно за 10 min. Охлаждат се за 2 min в ледена баня.
4.4.4.2. Прехвърлят се в делителни фунии от 50 куб. см (ml), които
съдържат по 10 куб. см (ml) бутан-1-ол (4.2.4). Всяка колба се промива с 3 до 5 куб. см (ml) вода. Сместа се разбърква енергично в продължение на точно 30 sec. Оставя се да се разслои.
4.4.4.3. Бутан-1-ол - фазата се филтрува в кюветите на
спектрофотометъра през филтър за разделяне на фазите (4.3.2). Може да се
използва и центрофугиране (3000 rpm за 5 min).
4.4.4.4. Измерва се абсорбцията А1 на пробата (4.4.1) спрямо
стандарния разтвор (4.4.2) при 410 nm.
4.4.4.5. По същия начин се измерва абсорбцията А2 на празната проба
(4.4.3) срещу бутан-1-ол.
Забележка: Всички тези операции трябва да бъдат проведени в рамките на
25 min от момента, в който ерленмайеровите колби са поставени във водната баня при 60 oC.
4.4.5. Стандартна крива
4.4.5.1. В ерленмайерова колба 50 куб. см (ml) се прибавят:
5 куб. см (ml) от разредения стандартен разтвор (4.2.15), 5 куб. см (ml) реактив пентан-2,4-дион (4.2.12) и дейонизирана вода до краен обем 30 куб. см (ml).
4.4.5.2. Продължава се, както е описано в 4.4.4, и се измерва
абсорбцията срещу бутан-1-ол (4.2.4).
4.4.5.3. Процедурата се повтаря с 10, 15, 20 и 25 куб. см (ml) от
разредения стандартен разтвор (4.2.15).
4.4.5.4. За получаване на нулевата стойност (съответстваща на
оцветяването на реактивите) се процедира както в 4.4.4.5.
4.4.5.5. Построява се стандартна крива, след като от всяка от абсорбциите, получени в 4.4.5.1 и 4.4.5.3, се извади нулевата стойност.
Законът на Beer е валиден до 30 mg формалдехид.
4.5. Изчисления
4.5.1. Изважда се А2 от А1 и от стандартната крива (4.4.5.5) се отчита
количеството С на формалдехида в разтвора на пробата (4.4.1) в mg.
4.5.2. Изчислява се количеството на формалдехида в пробата (% М/М) с
помощта на следната формула:
C
Съдържание на формалдехид в % = _______ ,
3
10 x М
където:
М е масата на количеството за изпитване в g;
С - количеството на формалдехида в разтвора на пробата (4.4.1),
отчетено от стандартната крива (4.4.5.5) в mg.
4.6. Повторяемост (*1)
За съдържание на формалдехид 0,2 % разликата между две успоредни
определения, проведени с една и съща проба, не трябва да надхвърля 0,005 % за определянето по колориметричния метод с пентан-2,4-дион.
Ако определянето на свободен формалдехид води до резултати, по-високи
от концентрациите, предвидени в Директива 76/768/ЕЕС, например:
a) между 0,05 % и 0,2 % неозначени в етикета на продукта;
b) по-високи от 0,2 % в продукт, независимо означен или не в етикета
на продукта, трябва да бъде приложена процедурата съгласно т. 5.
5. Определяне в присъствието на източници на формалдехид
5.1. Принцип
Отделеният формалдехид се превръща в жълто лутидиново производно чрез
реакция с пентан-2,4-дион в реактор след колоната и полученото производно се определя по абсорбцията при 420 nm.
5.2. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация за ВЕТХ.
5.2.1. Вода с качество за ВЕТХ или с еквивалентно качество.
5.2.2. Безводен амониев ацетат.
5.2.3. Концентрирана оцетна киселина.
5.2.4. Пентан-2,4-дион (съхраняван при 4 oC).
5.2.5. Безводен динатриев фосфат.
5.2.6. Ортофосфорна киселина - 85 % (d420 = 1,7).
5.2.7. Метанол с качество за ВЕТХ.
5.2.8. Дихлорметан.
5.2.9. Формалдехид - 37 до 40 % (W/V).
5.2.10. Натриев хидроксид - 1 М.
5.2.11. Солна киселина - 1 М.
5.2.12. Солна киселина - 0,002 М.
5.2.13. Разтвор на скорбяла, приготвен непосредствено преди употреба
съгласно Европейската фармакопея (виж 4.2.8).
5.2.14. Стандартен разтвор на йод - 0,05 М.
5.2.15. Стандартен разтвор на натриев тиосулфат - 0,1 М.
5.2.16. Подвижна фаза: воден разтвор на динатриев фосфат (5.2.5),
0,006 М, доведен до рН 2,1 с ортофосфорна киселина (5.2.6).
5.2.17. Реактив за следколонна дериватизация: в мерителна колба
1000 куб. см (ml) се разтварят: 62,5 g амониев ацетат (5.2.2), 7,5 куб. см
(ml) оцетна киселина (5.2.3) и 5 куб. см (ml) пентан-2,4-дион (5.2.4). Долива се до марката с вода (5.2.1). Този реактив се съхранява на тъмно. Време за съхранение: максимум 3 дни при 25 oC. Не трябва да се наблюдават промени в цвета.
5.2.18. Формалдехид-стандарт: основен разтвор
В мерителна колба 1000 куб. см (ml) се наливат 10 g формалдехид (5.2.9)
и се долива с вода до марката. Концентрацията на разтвора се определя, както следва: вземат се 5 куб. см (ml) от разтвора, прибавят се 25 куб. см (ml) от стандартния разтвор на йод (5.2.14) и 10 куб. см (ml) разтвор на натриев хидроксид (5.2.10). Оставя се да престои 5 min. Подкислява се с 11 куб. см (ml) HCl (5.2.11) и се титрува излишъкът от стандартния разтвор на йод със стандартен разтвор на натриев тиосулфат (5.2.15), в присъствие на разтвор на скорбяла (5.2.13) като индикатор. 1 куб. см (ml) разтвор на йод (5.2.14) е еквивалентен на 1,5 mg формалдехид.
5.2.19. Формалдехид-стандарт: разреден разтвор
Основният разтвор се разрежда с подвижна фаза (5.2.16) до 1/100-на от
неговата първоначална концентрация. 1 куб. см (ml) от този разтвор съдържа около 37 mg формалдехид. Изчислява се точното съдържание.
5.3. Апаратура
5.3.1. Стандартно лабораторно оборудване.
5.3.2. Помпа за ВЕТХ, без пулсации.
5.3.3. Помпа без пулсации за ниско налягане за реактивите (или втора
ВЕТХ помпа).
5.3.4. Инжекционен дозаторен кран с 10 ml капиляра.
5.3.5. Следколонен реактор, състоящ се от следните компоненти:
- тригърлена колба от 1 куб. дм (l),
- нагревател за колби от 1 куб. дм (l),
- две колони Vigreux с минимум от 10 тарелки, с въздушно охлаждане,
- капиляра от неръждаема стомана (за топлообмен) 1,6 mm с вътрешен
диаметър 0,23 mm, дължина 400 mm,
- тефлонова капиляра 1,6 mm с вътрешен диаметър 0,30 mm, дължина 5 m
(френска плетка), виж допълнение 1,
- един Т-образен съединител без мъртъв обем (Valco или еквивалентен),
- три съединителя без мъртъв обем,
или: един следколонен модул Applied Biosystems PCRS 520 или
еквивалентен, снабден с реактор от 1 куб. см (ml).
5.3.6. Мембранен филтър с размер на порите 0,45 mm.
5.3.7. SEP-PAKR С18 cartridge (филтриращ патрон) или еквивалентен.
5.3.8. Готови колони:
- Bischoff hypersil RP 18 - type NC ref. C 25.46 1805 (5 mm, дължина
250 mm, вътрешен диаметър 4,6 mm)
- Dupont Zorbax ODS (5 mm, дължина 250 mm, вътрешен диаметър 4,6 mm)
- Phase SEP, spherisorb ODS 2 (5 mm, дължина 250 mm, вътрешен
диаметър 4,6 mm)
5.3.9. Предколона:
Bischoff К1 hypersil RP 18 - ref. К1 G 6301 1805 (5 mm, дължина 10 mm
или еквивалентна).
5.3.10. Колоната и предколоната са свързани посредством система
Ecotube (ref. A 15020508 Bischoff) или еквивалентна.
5.3.11. Апаратурата (5.3.5) се сглобява, както е показано на блок-
схемата в допълнение 2.
Връзките след дозатора трябва да са възможно най-къси. Стоманената
капиляра между изхода на реактора и входа на детектора е предназначена да охлажда реакционната смес преди измерването и температурата в детектора не
е известна, но е постоянна.
5.3.12. Детектор за УВ и видимата област.
5.3.13. Пишещо устройство.
5.3.14. Центрофуга.
5.3.15. Ултразвукова вана.
5.3.16. Вибрационна бъркалка (Vortex или еквивалентна).
5.4. Принцип
5.4.1. Стандартна крива
Тя се получава чрез нанасяне на височините на пиковете като функция от
концентрацията на разредения формалдехид-стандарт.
Приготвят се стандартни разтвори чрез разреждане на стандартния
разтвор на формалдехид (5.2.19) с подвижна фаза (5.2.16): 1 куб. см (ml) разтвор (5.2.19), разреден до 20 куб. см (ml) (около 185 mg/100 куб. см (ml), 2 куб. см (ml) разтвор (5.2.19), разреден до 20 куб. см (ml) (около 370 mg/ 100 куб. см (ml), 5 куб. см (ml) разтвор (5.2.19), разреден до 25 куб. см (ml) (около 740 mg/100 куб. см (ml) и 5 куб. см (ml) разтвор (5.2.19), разреден до 20 куб. см (ml) (около 925 mg/100 куб. см (ml). Стандартните разтвори се съхраняват до 1 h при лабораторна температура и трябва да бъдат приготвени непосредствено преди употреба. Линейността на стандартната
крива е добра за концентрации между 1 и 15 mg/куб. см (ml).
5.4.2. Приготвяне на пробите
5.4.2.1. Емулсии (кремове, база за гримове, очни линии)
В колба със запушалка 100 куб. см (ml) се претегля с точност до 0,001 g
количество от пробата (М), съответстващо на предполагаемо количество формалдехид 100 mg. Прибавят се 20 куб. см (ml) дихлорметан (5.2.8) и 20 куб. см (ml) солна киселина (5.2.12), точно измерени. Разбърква се с вибрационна бъркалка (5.3.16) и с помощта на ултразвукова вана (5.3.15). Двете фази се разделят чрез центрофугиране (3000 rpm/2 min). Междувременно филтруващият патрон (5.3.7) се промива с 2 куб. см (ml) метанол (5.2.7), след което с 5 куб. см (ml) вода (5.2.1). 4 куб. см (ml) от водната фаза се пропуска през филтруващия патрон, отделят се първите 2 куб. см (ml), а останалата фракция се събира.
5.4.2.2. Лосиони, шампоани
В колба със запушалка 100 куб. см (ml) се претегля с точност до 0,001 g
количество от пробата (М), съответстващо на предполагаемо количество формалдехид от 500 mg. Долива се с подвижна фаза (5.2.16) до 100 куб. см (ml). Разтворът се филтрува през филтър (5.3.6) и се инжектира или пропуска през филтруващия патрон (5.3.7), кондициониран както в 5.4.2.1. Всички разтвори трябва да се инжектират веднага след приготвянето им.
5.4.3. Хроматографски условия:
- Скорост на потока на подвижната фаза - 1 куб. см (ml)/min,
- Скорост на потока на реагента - 0,5 куб. см (ml)/min,
- Обща скорост на потока на изхода на детектора: 1,5 куб. см (ml)/min,
- Инжектиран обем - 10 ml,
- Температура на елуиране - в случай на трудно разделяне колоната се
потапя в баня с топящ се лед; изчаква се температурата да се стабилизира (15 - 20 min),
- Температура на следколонния реактор - 100 oC,
- Детектор - 420 nm.
Забележка: Цялата хроматографска система и възелът след колоната
трябва да са добре промити с вода след използване (5.2.1). Когато системата не се използва повече от два дни, тогава промиването с вода трябва да се последва от промиване с метанол (5.2.7). Преди рекондициониране на системата през нея се пропуска вода, за да се избегне кристализация.
5.5. Изчисления
Емулсии (5.4.2.1):
Съдържание на формалдехид в % (M/M):
-6 -4
C x 10 x 100 C x 10
_______________ = __________ .
5 x M 5 x M
Лосиони, шампоани:
В този случай формулата е:
-6 -4
C x 10 x 100 C x 10
_______________ = __________ ,
M M
където:
M e масата на анализираната проба (5.4.2.1) в g;
С - концентрацията на формалдехида, отчетена от стандартната крива
(5.4.1) в mg/100 куб. см (ml).
5.6. Повторяемост (*1)
За съдържание на формалдехид 0,05 % разликата между резултатите от две
успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надхвърля 0,001 %.
За съдържание на формалдехид 0,2 % разликата между резултатите от две
успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надхвърля 0,005 %.
ДОПЪЛНЕНИЕ 1
ИНСТРУКЦИИ ЗА "ФРЕНСКА ПЛЕТКА"
Необходими принадлежности:
- дървена бобина: външен диаметър 5 cm с централен канал с диаметър
1,5 cm, забиват се четири стоманени пирона (както е показано на фиг. 1 и 2); разстоянието между два пирона трябва да е 1,8 cm и те трябва да са забити на 0,5 cm от отвора на канала,
- твърда игла (тип кука за плетене) за правене на бримки с тефлонова
капиляра,
- 1,6 mm тефлонова капиляра с дължина 5 m и вътрешен диаметър 0,3 mm.
Процедура
За започване на "френска плетка" тефлоновата капиляра се прокарва през
централния канал на бобината от горния към долния край (около 10 cm от капилярата да се показват от долния край на бобината, като така се дава възможност веригата да се издърпва по време на процеса на "плетене"); след това капилярата се увива последователно около четирите пирона, както е показано на фиг. 3.
Горната и долната части на "френска плетка" могат да са защитени с
метални пръстени и затягащи винтове; трябва да се внимава да не се пречупи тефлоновата капиляра при силно издърпване. Капилярата се увива втори път
около пирона и се правят "бримките", както следва:
- долната част на капилярата се прехвърля върху горната с помощта на
куката (виж фиг. 4); този процес се повтаря за всеки пирон подред (1, 2, 3, 4 в посока, обратна на часовниковата стрелка) до получаване на 5 m или друга желана дължина на плетката.
Оставят се около 10 cm от капилярата за затваряне на веригата.
Капилярата се промушва през всяка от четирите бримки и леко се
издърпва, за да се затвори краят на веригата.
Забележка: "Френска плетка" за следколонни реактори се продава на
пазара (Supelco).
Фиг. 1
Фиг. 2
Фиг. 3. Първа капиляра
Фиг. 4. Втора капиляра
За получаване на "бримката" вдигнете долната капиляра (непрекъсната
линия) върху втората капиляра (пунктирната линия).
Фиг. 5
ДОПЪЛНЕНИЕ 2
1. НPLC-помпа 8. Тригърлена колба с кипяща вода
2. Инжектор 9. Нагревател на колбата
3. Колона с предколона 10. Хладник
4. Помпа за реагенти 11. Стоманена топлообменна капиляра
5. Т-разклонител без мъртъв обем 11y. Топлообменник
5. Т-разклонител (Vortex) 12. UV-VIS-детектор
6-6y. Съединител без мъртъв обем 13. Следколонен модул - PCRS
7. "Френска плетка"
7y. Реактор
ХII. Определяне на резорцинол в шампоани и лосиони за коса
1. Област на приложение
Методът се отнася за газхроматографско определяне на резорцинол в
шампоани и лосиони за коса. Методът е подходящ за концентрации в пробата от 0,1 % до 2,0 % (M/M).
2. Принцип
Резорцинол и 3,5-дихидрокситолуен (5-метилрезорцинол), добавени като
вътрешен стандарт, се разделят от пробата чрез тънкослойна хроматография. Двете съединения се изолират чрез изстъргване на техните петна от плаката за тънкослойна хроматография и се екстрахират с метанол. След това екстрахираните съединения се изсушават, силилират и определят чрез газова хроматография.
3. Дефиниция
Съдържанието на резорцинол в пробата, определено по този метод, се изразява в % (M/M).
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.1. Солна киселина - 25 % (V/V).
4.2. Метанол.
4.3. Етанол - 96 % (V/V).
4.4. Готови плаки за тънкослойна хроматография (пластмасови или
алуминиеви) със силикагел с флуоресцентен индикатор. Дезактивират се, както следва: обикновени плаки с покритие от силикагел се напръскват с вода, докато повърхността им стане лъскава. Напръсканите плаки се оставят да изсъхнат на въздух при стайна температура в продължение на един до три часа.
Забележка: Ако плаките не са дезактивирани, може да има загуби на
резорцинол поради необратимата му адсорбция върху силикагела.
4.5. Подвижна фаза: ацетон: хлороформ: оцетна киселина = 20:75:5
(V/V/V).
4.6. Стандартен разтвор на резорцинол - 400 mg резорцинол се разтварят
в 100 куб. см (ml) 96 % етанол (4.3).
1 куб. см (ml) съответства на 4000 mg резорцинол.
4.7. Разтвор на вътрешен стандарт - разтварят се 400 mg 3,5-
дихидрокситолуен (ДХТ) в 100 куб. см (ml) 96 % етанол (4.3). (1 куб. см (ml) съответства на 4000 mg ДХТ).
4.8. Стандартна смес - смесват се 10 куб. см (ml) разтвор 4.6 и
10 куб. см (ml) разтвор 4.7 в мерителна колба 100 куб. см (ml), долива се до марката с етанол (4.3) и се разбърква (1 куб. см от него съответства на 400 mg резорцинол и 400 mg ДХТ).
4.9. Силилиращи агенти:
4.9.1. N,O-бис-(триметилсилил)-трифлуорацетамид (БСТФАА).
4.9.2. Хексаметилдисилазан (ХMДС).
4.9.3. Триметилхлорсилан (TMХC).
5. Апаратура
5.1. Стандартно оборудване за тънкослойна и газова хроматография.
5.2. Стъклария.
6. Процедура
6.1. Приготвяне на пробата.
6.1.1. В стъклена чаша 150 куб. см (ml) се претегля проба за анализ, с
точност до 0,001 g, която съдържа приблизително 20 до 50 mg резорцинол.
6.1.2. Подкислява се със солна киселина (4.1), докато сместа стане
кисела (необходими са около 2 до 4 куб. см (ml), прибавят се 10 куб. см (ml) от разтвора на вътрешния стандарт (4.7) и се разбърква. Прехвърля се в мерителна колба 100 куб. см (ml) с етанол (4.3), долива се до марката с етанол и се разбърква.
6.1.3. Нанасят се 250 ml от разтвора (6.1.2) върху плаката с
дезактивиран силикагел (4.4) като непрекъсната линия с дължина около 8 cm. Внимава се линията да е възможно тънка.
6.1.4. Нанасят се 250 ml от стандартната смес (4.8) на същата плака по
същия начин (6.1.3).
6.1.5. На две точки от стартовата линия се накапват по 5 ml от всеки
от стандартните разтвори 4.6 и 4.7, за да се улесни локализирането след проявяването на плаката.
6.1.6. Хроматограмата се развива в ненаситена вана, заредена с
подвижна фаза (4.5). След достигане на фронта (12 cm), за около 45 min, плаката се изважда и изсушава на въздух. Локализира се зоната резорцинол/ДХТ на късовълнова УВ-светлина (254 nm). Двата компонента имат приблизително еднакви R -стойности. Ивиците се отбелязват с молив на 2 mm
f разстояние от тяхната външна тъмна гранична линия. Тези зони се изстъргват и адсорбентът от всяка ивица се събира в шише от 10 куб. см (ml).
6.1.7. Адсорбентът, съдържащ пробата, и адсорбентът, съдържащ
стандартната смес, се екстрахират по следния начин: прибавят се 2 куб. см (ml) метанол (4.2) и се екстрахира 1 h при непрекъснато бъркане. Сместа се филтрува и екстракцията се повтаря за още 15 min с 2 куб. см (ml) метанол.
6.1.8. Екстрактите се обединяват и разтворителят се изпарява чрез
изсушаване за една нощ във вакуумексикатор, зареден с подходящ сушител. Не се прилага никакво загряване.
6.1.9. Остатъците (6.1.8) се силилират, както е посочено в 6.1.9.1 или
в 6.1.9.2.
6.1.9.1. С помощта на микроспринцовка се прибавят 200 ml БСТФАА
(4.9.1) и сместа се оставя да престои в затворен съд в продължение на 12 h при стайна температура.
6.1.9.2. С помощта на микроспринцовка се прибавят последователно
200 ml ХMДС (4.9.2) и 100 ml TMХC (4.9.3) и сместа се загрява в продължение на 30 min при to = 60 oC в затворен съд. Сместа се охлажда.
6.2. Газова хроматография.
6.2.1. Хроматографски условия.
Колоната трябва да има разделителна способност R, равна или по-добра
от 1,5:
2 dy (r - r )
2 1
R = ________________,
w + w
1 2
където:
r1 и r2 са времената на задържане на двата пика в min;
w1 и w2 - широчините на същите пикове при половината от височината в mm;
dy - скоростта на хартията в mm/min.
Подходящи са следните газхроматографски условия:
- Колона материал неръждаема стомана
дължина 200 cm
вътрешен диаметър около 3 mm
пълнеж 10 % OV-17 върху
Chromosorb WAW,
100 до 120 mesh
- Пламъчно-йонизационен детектор
Температури:
колона: 185 градусаC (изотермичен режим)
детектор: 250 градусаC
инжектор: 250 градусаC
- Газ-носител азот
поток: 45 куб. см (ml)/min
Потокът на водорода и въздуха се съобразява съгласно Инструкцията към
апарата.
6.2.2. Инжектират се 1 до 3 ml от разтворите, получени съгласно 6.1.9.
За всеки разтвор (6.1.9) се правят по 5 инжектирания, измерват се площите на пиковете, данните се осредняват и се изчислява отношението между площите на пиковете:
S - площта на пика на резорцинола/площта на пика на ДХT.
7. Изчисление
Концентрацията на резорцинол в пробата се изчислява по следната
формула:
S
4 проба
% резорцинол = ___ х __________________ ,
M S
стандартна смес
където:
М e количество на пробата (6.1.1) в g;
S - средното съотношение на площите на пиковете съгласно 6.2.2 за
проба
разтвора на пробата;
S - средното съотношение на площите на пиковете
стандартна смес
съгласно 6.2.2 за стандартната смес.
8. Повторяемост (*1)
При съдържание на резорцинол около 0,5 % разликата между резултатите
от две успоредни определяния, проведени с една и съща проба, не трябва да надхвърля абсолютна стойност 0,025 %.
ХIII. Определяне на метанол във връзка с етанол и пропан-2-ол
1. Област на приложение
Методът се отнася за газхроматографско определяне на метанол във
всички козметични продукти (вкл. аерозоли).
Могат да се определят относителни количества до 10 %.
2. Дефиниция
Количеството метанол, определено по този метод, се изразява в % (M/M)
на метанола във връзка с етанол или пропан-2-ол.
3. Принцип
Определянето се извършва чрез газова хроматография.
4. Реактиви
Използват се реактиви с квалификация "за газова хроматография".
4.1. Метанол.
4.2. Етанол.
4.3. Пропан-2-ол.
4.4. Хлороформ, свободен от алкохоли чрез промиване с вода.
5. Апаратура
5.1. Газхроматограф с детектори:
5.1.1. Катарометричен детектор за аерозолни проби.
5.1.2. Пламъчно-йонизационен детектор за неаерозолни проби.
5.2. Мерителни колби - 100 куб. см (ml).
5.3. Пипети от 2 куб. см (ml), 20 куб. см (ml) от 0 до 1 куб. см (ml).
5.4. Микроспринцовки от 0 до 100 ml и от 0 до 5 ml и газови спринцовки
(само за аерозолни проби - виж процедурата за вземане на проби съгласно т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, фиг. 5).
6. Процедура
6.1. Подготовка на пробите
6.1.1. Проби от аерозолни продукти се приготвят в съответствие с
т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване и след това се анализират хроматографски при условията съгласно т. 6.2.1. от настоящия метод.
6.1.2. Проби от неаерозолни продукти се приготвят в съответствие с
т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, като се разреждат с вода до съдържание на етанол или пропан-2-ол в пробата около 1 - 2 % и след това се анализират газхроматографски при условията от 6.2.2.
6.2. Газхроматографски анализ
6.2.1. За аерозолни проби
6.2.1.1. Детектор-катарометър
6.2.1.2. Колоната с 10 % Hallcomid М18 върху Chromosorb WAW 100 до
200 mesh или еквивалентна. Колоната трябва да има разделителна способност (R), равна или по-голяма от 1,5.
Разделителната способност се изчислява по формулата:
dyr - dyr
2 1
R = 2 ____________ ,
w + w
1 2
където:
r1 и r2 са времената на задържане на двата пика в min;
w1 и w2 - широчините на същите пикове при половината от височината в mm;
dy - скоростта на хроматограмата в mm/min.
6.2.1.3. Условия на газхроматографското определяне:
- Колона: материал - неръждаема стомана
дължина - 3,5 m
диаметър - 3,0 mm
- Катарометричен мост - 150 mA
- Газ-носител - хелий
налягане - 2,5 бара
скорост на потока - 45 куб. см/min
- Температура на инжектора - 150 oC
- Температура на детектора - 150 oC
- Температура на колоната - 65 oC
Измерванията на пиковите площи могат да се подобрят чрез електронно
интегриране.
6.2.2. За неаерозолни проби:
6.2.2.1. Детектор - пламъчно-йонизационен.
6.2.2.2. Колона с Chromosorb 105 или Porapak QS. Колоната трябва да
има разделителна способност (R), равна или по-голяма от 1,5.
Разделителната способност се изчислява по формулата:
dxr - dxr
2 1
R = 2 ____________ ,
w + w
1 2
където:
r1 и r2 са времената на задържане на двата пика в min;
w1 и w1 - широчините на същите пикове при половината от височината в mm;
dx - скоростта на хроматограмата в mm/min.
6.2.2.3. Условия на газхроматографското определяне:
- Колона: материал - неръждаема стомана
дължина - 2,0 m
диаметър - 3,0 mm
- Чувствителност на електрометъра - 8 х 10-10 А
- Газ-носител - азот
налягане - 2,1 бара
скорост на потока - 40 куб. см/min
- Помощен (допълнителен) газ - водород
налягане - 1,5 бара
скорост на потока - 20 куб. см/min
- Температура на инжектора - 150 oC
- Температура на детектора - 230 oC
- Температура на колоната - 120 до 130 oC
7. Стандартна крива
7.1. За газхроматографска процедура 6.2.1 (колона Hallcomid М18) се
използват стандартни смеси, посочени в табл.1.
В мерителни колби 100 куб. см (ml) се отмерват по 20 куб. см (ml) етанол
и се добавя метанол, както е посочено в табл. 1.
Точното количество на метанола се определя чрез претегляне на пипетата
преди и след всяко дозиране.
Таблица 1
____________________________________________________________________________
Съдържание на метанол¦ Метанол ¦Етанол или пропан-¦ Хлороформ куб. см
в пробата (М/М %) ¦куб. см (ml)¦2-ол куб. см (ml) ¦(ml), добавен до обем
____________________________________________________________________________
Приблизително 2,5 % 0,5 20 100
____________________________________________________________________________
Приблизително 5,0 % 1,0 20 100
____________________________________________________________________________
Приблизително 7,5 % 1,5 20 100
____________________________________________________________________________
Приблизително 10,0 % 2,0 20 100
____________________________________________________________________________
От стандартните смеси се инжектират от 2 до 3 ml и хроматографският
анализ се провежда съгласно условията от 6.2.1.
Изчисляват се съотношенията на пиковите площи (метанол/етанол) или
(метанол/пропан-2-ол) на всяка смес. Начертава се стандартна крива при координати:
Х-ос: % метанол във връзка с етанол или пропан-2-ол.
У-ос: съотношение на пиковите площи (метанол/етанол) или
(метанол/пропан-2-ол).
7.2. За газхроматографска процедура 6.2.2 (Porapak QS или Chromosorb
105) се използват стандартни смеси, посочени в табл. 2.
Тези смеси се приготвят чрез измерване с микроспринцовка и пипета.
Точното количество се измерва чрез непосредствено претегляне на пипетата след всяко добавяне.
Таблица 2
____________________________________________________________________________
Съдържание на метанол ¦ Метанол ¦Етанол или пропан-¦Вода куб. см (ml),
в пробата (М/М %) ¦ (ml) ¦2-ол куб. см (ml) ¦добавена до обем
____________________________________________________________________________
Приблизително 2,5 % 50 2 100
Приблизително 5,0 % 100 2 100
Приблизително 7,5 % 150 2 100
Приблизително 10,0 % 200 2 100
____________________________________________________________________________
Инжектират се 2 до 3 ml в хроматографа, като се използват условията от
6.2.2.
Изчисляват се съотношенията на пиковите площи (метанол/етанол) или
(метанол/пропан-2-ол) на всяка смес. Начертава се стандартна графика:
Х-ос: % метанол във връзка с етанол или пропан-2-ол.
У-ос: съотношение на пиковите площи (метанол/етанол) или
(метанол/пропан-2-ол).
7.3. Стандартната крива трябва да има линеен характер.
8. Повторяемост
За 5 % съдържание на метанол, във връзка с етанол или пропан-2-ол,
разликата в резултатите от две паралелни определения, извършени с една и съща проба, не трябва да надвишават 0,25 %.
ХIV. Определяне на дихлорметан и 1,1,1-трихлоретан
1. Област на приложение
Методът се отнася за определянето на дихлорметан (метиленхлорид) и
1,1,1-трихлоретан (метилхлороформ) във всички козметични продукти, които вероятно могат да съдържат тези разтворители.
2. Дефиниция
Съдържанието на дихлорметан и 1,1,1-трихлоретан в пробата, определени
по този метод, се изразяват в % (M/M).
3. Принцип
Определянето се извършва чрез газова хроматография с хлороформ като
вътрешен стандарт.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация за "газова хроматография".
4.1. Хлороформ (CHCl3 ).
4.2. Тетрахлорметан (CCl4 ).
4.3. Дихлорметан (CH2 Cl2).
4.4. 1,1,1-трихлоретан (CH3 CCl3 ).
4.5. Ацетон.
4.6. Азот.
5. Апаратура
5.1. Стандартно лабораторно оборудване.
5.2. Газхроматограф с катарометър.
5.3. Бутилка за прехвърляне - 50 - 100 куб. см (ml) (виж т. II.
Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, 5.2).
5.4. Спринцовка за газ под налягане - 25 или 50 ml (виж т. II.
Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, 5.3.2.2).
6. Процедура
6.1. Проба, която не е под налягане: в конична колба със запушалка се
претегля проба с точност 0,001 g. Прибавя се точно претеглено количество хлороформ (4.1) като вътрешен стандарт, еквивалентно на предполагаемото количество дихлорметан или 1,1,1-трихлоретан, съдържащо се в пробата. Разбърква се добре.
6.2. Проба под налягане: използва се методът за взeмане на проби,
описан в т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, но със
следните уточнения:
6.2.1. След прехвърляне на пробата в бутилката за прехвърляне (5.3) в
нея се въвежда като вътрешен стандарт определен обем хлороформ (4.1), еквивалентен на предполагаемото количество дихлорметан или 1,1,1- трихлоретан, съдържащ се в пробата. Разбърква се добре. Мъртвият обем на вентила се промива с 0,5 куб. см (ml) тетрахлорметан (4.2). След изсушаване по разликата се определя точната маса на прибавения вътрешен стандарт.
6.2.2. След напълване на спринцовката с проба накрайникът на
спринцовката се продухва с азот (4.6), така че да няма остатъци преди инжектиране в хроматографа.
6.2.3. След вземане на всяка проба повърхността на вентила и съда за
прехвърляне трябва да се промият няколко пъти с ацетон (4.5) (използвайки, както се изисква, спринцовка за подкожни инжекции) и след това се подсушават напълно с азот (4.6).
6.2.4. За всеки анализ се правят измервания с използване на две
различни бутилки за прехвърляне и се правят по пет измервания за бутилка.
7. Хроматографски условия
7.1. Предколона
Тръба - неръждаема стомана.
Дължина - 300 mm.
Диаметър - 3 или 6 mm.
Пълнеж - същия материал, както в аналитичната колона.
7.2. Колона
Стационарната фаза е приготвена от Hallcomid M18 върху Chromosorb.
Колоната трябва да показва разделяне R, равно или по-голямо от 1,5,
като:
dx(r - r )
2 1
R = 2 ____________ ,
W + W
1 2
където:
r1 и r2 са времена на задържане на двата пика;
W1 и W2 - широчините на същите пикове при половината от височината;
dx - скоростта на хартията в mm/min.
Като примери следните колони дават желаните резултати:
Колона I II
Материал Стоманена тръба Стоманена тръба
Дължина 350 сm 400 сm
Диаметър 3 mm 6 mm
Носител
Chromosorb WAW WAW-ДМЦС-HP
Ситов анализ 100 - 120 mesh 60 - 80 mesh
Стационарна Hallcomid M18 Hallcomid M18, 20 %
фаза 10 %
Температурните условия могат да се различават в зависимост от апарата.
За горните примери те са нагласени, както следва:
Колона I II
Температури
Kолона 65 градусаC 75 oC
Инжектор 150 градусаC 125 oC
Детектор 150 градусаC 200 oC
Газ-носител
Дебит на потока от хелий 45 куб. см (ml)/min 60 куб. см (ml)/min
Налягане на входа 2,5 bar 2 bar
Инжектирана проба 15 ml 15 ml
8. Смес за определяне на корекционните коефициенти
В конична колба със запушалка се приготвя следната точно претеглена
смес:
Дихлорметан (4.3) - 30 % (М/М).
1,1,1-трихлоретан (4.4) - 35 % (М/М).
Хлороформ (4.1) - 35 % (М/М).
9. Изчисления
9.1. Изчисляване на корекционния коефициент на вещество "р" спрямо
вещество "а", избрано като вътрешен стандарт:
Нека първото вещество е "р", за което:
kp е неговият корекционен коефициент;
Мp - неговата маса в сместа;
Ap - площта на неговия пик.
Нека второто вещество е "а", за което:
ka - неговият корекционен коефициент (приравнява се на 1);
Ma - неговата маса в сместа;
Aa - площта на неговия пик.
Тогава:
М х A
p a
k = _________ .
p М х A
a p
Като пример бяха получени следните корекционни коефициенти (за
хлороформа k = 1):
Дихлорметан: k1 = 0,78 y 0,03
1,1,1-трихлоретан: k2 = 1,00 y 0,03
9.2. Изчисляване на % (М/М) на дихлорметан и 1,1,1-трихлоретан,
присъстващи в анализираната проба
Нека:
Мa е масата на въведения хлороформ в g;
Ms - масата на анализираната проба в g;
Aa - площта на пика на хлороформа;
A1 - площта на пика на дихлорметана;
A2 - площта на пика на 1,1,1-трихлоретана,
тогава:
М х A х k х 100
a 1 1
% (M/M) CH Cl = ____________________ ,
2 2 A x M
a s
М х A х k х 100
a 2 2
% (M/M) CH CCl = ____________________ .
3 3 A x M
a s
10. Повторяемост (*1)
За съдържание на дихлорметан и/или 1,1,1-трихлоретан от 25 % (М/М)
разликата между резултатите от две успоредни определения, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 2,5 % (М/М).
ХV. Идентификация и определяне на хинолин-8-ол и бис
(8-хидроксихинолиниев) сулфат
1. Област на приложение
Методът се отнася за идентификация и количествено определяне на
хинолин-8-ол и неговия сулфат.
2. Дефиниция
Съдържанието на хинолин-8-ол и бис (8-хидроксихинолиниев) сулфат в
пробата, определени по този метод, се изразява в % (M/M) като хинолин-8-ол.
3. Принцип
3.1. Идентификация
Идентификация чрез тънкослойна хроматография.
3.2. Определяне
Определянето се провежда чрез спектрофотометриране на комплекса, получен при реакция с Fehling разтвор, при 410 nm.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.1. Хинолин-8-ол.
4.2. Бензен.
Поради неговата токсичност трябва да се внимава много при работата с
бензен.
4.3. Хлороформ.
4.4. Натриев хидроксид - 50 % (M/M).
4.5. Меден сулфат пентахидрат.
4.6. Калиево-натриев тартарат.
4.7. Солна киселина - 1 М.
4.8. Сярна киселина - 0,5 М.
4.9. Натриев хидроксид - 1 М.
4.10. Етанол.
4.11. Бутан-1-ол.
4.12. Ледена оцетна киселина.
4.13. Солна киселина - 0,1 М.
4.14. Целит 545 или еквивалентен.
4.15. Стандартни разтвори.
4.15.1. В мерителна колба 100 куб. см (ml) се претеглят 0,1 g хинолин-
8-ол (4.1) с точност 0,001 g. Разтваря се в малко сярна киселина (4.8). Долива се до марката със сярна киселина (4.8) и се разбърква.
4.15.2. В мерителна колба 100 куб. см (ml) се претеглят 0,1 g хинолин-8-
ол (4.1) с точност 0,001 g. Разтваря се в етанол (4.10). Долива се до марката с етанол (4.10) и се разбърква.
4.16. Fehling разтвор
Разтвор А
В мерителна колба 100 куб. см (ml) се претеглят 7 g меден сулфат
пентахидрат (4.5). Разтваря се в малко вода. Долива се до марката с вода и се разбърква.
Разтвор Б
В мерителна колба 100 куб. см (ml) се претеглят 35 g калиево-натриев
тартарат (4.6). Разтваря се в 50 куб. см (ml) вода. Прибавят се 20 куб. см (ml) натриев хидроксид (4.4). Долива се до марката с вода и се разбърква.
Непосредствено преди работа с пипета се вземат 10 куб. см (ml) от
разтвор А и 10 куб. см (ml) от разтвор Б и се поставят в мерителна колба 100 куб. см (ml). Долива се до марката и се разбърква.
4.17. Подвижни фази за тънкослойна хроматография:
I. Бутан-1-ол (4.11) : оцетна киселина (4.12) : вода = 80:20:20
(V/V/V).
II. Хлороформ (4.13) : оцетна киселина (4.12) = 95:5 (V/V).
4.18. 2,6-дихлор-4-(хлоримино)циклохекса-2,5-диенон, 1 % (M/V) разтвор
в етанол (4.10).
4.19. Натриев карбонат - 1 % (M/V).
4.20. Етанол (4.10) - 30 % (V/V).
4.21. Динатриев дихидрогенетилендиаминтетраацетат - 5 % (M/V).
4.22. Буферен разтвор - рН 7.
В мерителна колба 1 куб. дм (l) се претеглят 27 g безводен калиев
дихидрогенортофосфат и 70 g дикалиев хидрогенортофосфат трихидрат. Долива се с вода до марката.
4.23. Готови плаки за тънкослойна хроматография.
Готови плаки за тънкослойна хроматография с дебелина 0,25 mm
(Kieselgel 60 "Merck" или еквивалентни). Преди употреба се напръскват с 10 куб. см (ml) реактив (4.21) и се сушат при 80 oC.
5. Апаратура
5.1. Облодънна колба с гърло на шлиф - 100 куб. см (ml).
5.2. Мерителни колби.
5.3. Градуирани пипети - 10 и 5 куб. см (ml).
5.4. Фол-пипети - 20, 15, 10 и 5 куб. см (ml).
5.5. Делителни фунии - 100, 50 и 25 куб. см (ml).
5.6. Нагъната филтърна хартия с диаметър 90 mm.
5.7. Ротационен изпарител.
5.8. Обратен хладник с шлиф.
5.9. Спектрофотометър.
5.10. Кювети с дебелина на слоя 10 mm.
5.11. Бъркалка с нагряване.
5.12. Стъклена хроматографска колона с размери: дължина 160 mm и
диаметър 8 mm, с тампон от стъклен памук в долния край и адаптер за прилагане на налягане в горния край.
6. Процедура
6.1. Идентификация
6.1.1. Течни проби
6.1.1.1. Довежда се рН на част от пробата за изпитване до 7, след
което от нея се нанасят 5 и 10 ml върху стартовата линия на предварително третираната плака за тънкослойна хроматография (4.23).
6.1.1.2. Накапват се 10 и 30 ml от стандартния разтвор (4.15.2) на още
две точки на стартовата линия, след което плаката се поставя в една от двете подвижни фази (4.17).
6.1.1.3. Когато фронтът на разтворителя се придвижи на 15 сm, плаката
се суши при 110 oC (за 15 min). Петната на хинолин-8-ол флуоресцират в жълт цвят при УВ-светлина (366 nm).
6.1.1.4. Плаката се напръсква с разтвор на натриев карбонат (4.19).
Изсушава се и се напръсква с разтвор на 2,6-дихлор-4-(хлоримино)циклохекса- 2,5-диенон (4.18). Хинолин-8-олът се проявява като синьо петно.
6.1.2. Твърди проби или кремове
6.1.2.1. Един грам от пробата се диспергира в 5 куб. см (ml) буферен
разтвор (4.22) и се разклаща. След това се прехвърля с 10 куб. см (ml) хлороформ (4.3) в делителна фуния и се разклаща. След отделяне на хлороформения слой водният слой се екстрахира още два пъти с по 10 куб. см (ml) хлороформ (4.3). Обединените и филтрувани хлороформени екстракти се изпаряват почти до сухо в облодънна колба 100 куб. см (ml) (5.1) на ротационен изпарител (5.7). Остатъкът се разтваря в 2 куб. см (ml) хлороформ
(4.3) и от получения разтвор се нанасят 10 и 30 ml върху плака за тънкослойна хроматография със силикагел (4.23) съгласно метода, описан в т. 6.1.1.1.
6.1.2.2. Нанасят се 10 и 30 ml от стандартния разтвор (4.15.2) на
плаката и се продължава по начина, описан от т. 6.1.1.2 до т. 6.1.1.4.
6.2. Определяне
6.2.1. Течни проби
6.2.1.1. В облодънна колба 100 куб. см (ml) се претеглят 5 g от пробата
с точност 0,001 g, прибавят се 5 куб. см (ml) разтвор на сярна киселина (4.8) и сместа се изпарява почти до сухо при понижено налягане и температура 50 oC.
6.2.1.2. Остатъкът се разтваря в 20 куб. см (ml) топла вода. Прехвърля
се в мерителна колба 100 куб. см (ml). Промива се три пъти с по 20 куб. см (ml) вода. Долива се до марката с вода и се разбърква.
6.2.1.3. С пипета се вземат 5 куб. см (ml) от разтвора и се поставят в
делителна фуния 50 куб. см (ml) (5.5). Прибавят се 10 куб. см (ml) Fehling разтвор (4.16). Медният комплекс на хинолин-8-ола [оксин мед (ISO)] се екстрахира три пъти с по 8 куб. см (ml) хлороформ (4.3).
6.2.1.4. В мерителна колба 25 куб. см (ml) (5.2) се събират обединените
и филтрирани хлороформени извлеци. Колбата се долива до марката с хлороформ (4.3) и се разклаща. Измерва се оптическата плътност на оцветения в жълт
цвят разтвор срещу хлороформ при 410 nm.
6.2.2. Твърди проби или кремове
6.2.2.1. В облодънна колба 100 куб. см (ml) (5.1) се претеглят 0,500 g
от пробата с точност 0,001 g. Прибавят се 30 куб. см (ml) бензен (4.2) и 20 куб. см (ml) солна киселина (4.7). Съдържанието на колбата се кипи 30 min на обратен хладник при разбъркване.
6.2.2.2. Съдържанието на колбата се прехвърля в делителна фуния
100 куб. см (ml) (5.5). Промива се с 5 куб. см (ml) 1 N солна киселина (4.7). Водната фаза се прехвърля в облодънната колба (5.1), а бензеновият слой се промива с 5 куб. см (ml) солна киселина (4.7).
6.2.2.3. В случай че се получи емулсия, която затруднява по-нататъшната
обработка, 0,500 g от пробата се смесва с 2 g целит 545 (4.14) за получаване на свободно сипещ се прах. Сместа се прехвърля на малки порции в стъклена хроматографска колона (5.12).
След всяко прибавяне пълнежът на колоната се набива. След като цялата
смес се прехвърли в колоната, тя се елуира със солна киселина (4.13), така че 10 куб. см (ml) елуат да се получат за около 10 min (ако е необходимо, елуирането може да се проведе под слабо налягане от азот). По време на елуирането трябва да е сигурно, че над пълнежа на колоната винаги има
известно количество солна киселина. Първите 10 куб. см (ml) от елуата се обработват по-нататък, както е описано в т. 6.2.2.4.
6.2.2.4. Събраните водни фази (6.2.2.2) или елуатът (6.2.2.3) се
изпаряват почти до сухо на ротационен вакуум изпарител.
6.2.2.5. Остатъкът се разтваря в 6 куб. см (ml) разтвор на натриев
хидроксид (4.9). Прибавят се 20 куб. см (ml) Fehling разтвор (4.16) и съдържанието се прехвърля от колбата в делителна фуния 50 куб. см (ml) (5.5). Колбата се промива с 8 куб. см (ml) хлороформ (4.3). Разклаща се и хлороформеният слой се филтрува в мерителна колба 50 куб. см (ml) (5.2).
6.2.2.6. Екстракцията се повтаря три пъти с по 8 куб. см (ml) хлороформ
(4.3). Хлороформените фази се филтруват и се събират в мерителната колба от 50 куб. см (ml). Допълва се до марката с хлороформ (4.3) и се разклаща. Измерва се оптическата плътност на оцветения в жълт цвят разтвор при 410 nm спрямо хлороформ (4.3).
7. Стандартна крива
В четири облодънни колби 100 куб. см (ml) (5.1), всяка от които съдържа
3 куб. см (ml) 30 % разтвор на етанол (4.20), се поставят с пипета 5, 10, 15 и 20 куб. см (ml) порции от стандартния разтвор (4.15.1), съответстващи на 5, 10, 15 и 20 mg хинолин-8-ол. Процедира се, както е описано в 6.2.1.
8. Изчисления
8.1. Течни проби
a
Съдържание на хинолин-8-ол %(М/М) = ___ х 100,
M
където:
a е хинолин-8-ол в mg, отчетено от стандартната крива (7);
М - масата на изпитваната проба (6.2.1.1) в mg.
8.2. Твърди проби или кремове
2a
Съдържание на хинолин-8-ол %(М/М) = ____ х 100,
M
където:
a е хинолин-8-ол в mg, отчетено от стандартната крива (7);
М - масата на изпитваната проба (6.2.2.1) в mg.
9. Повторяемост (*1)
За съдържание на хинолин-8-ол от около 0,3 % разликата между
резултатите от две успоредни изпитвания, проведени с една и съща проба, не трябва да надхвърля по абсолютна стойност 0,02 %.
ХVI. Определяне на амоняк
1. Област на приложение
Определяне на свободен амоняк в козметични продукти.
2. Дефиниция
Съдържанието на амоняк в анализираната проба, определено по този
метод, е изразено в % (M/M).
3. Принцип
Към разредената във водно-метанолова среда анализирана проба се добавя
разтвор на бариев хлорид. Утайката, която може да се образува, се филтрува или центрофугира. Така по време на парната дестилация се избягва загубата на амоняк от някои амониеви соли като карбонат и бикарбонат (хидроген карбонат) и тези на мастните киселини, с изключение на амониев ацетат. Амонякът се отделя от филтрата с парна дестилация. Определя се потенциометрично или чрез друго титруване.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.1. Метанол
4.2. Бариев хлорид дихидрат - 25 % (M/V)
4.3. Ортоборна киселина - 4 % (M/V)
4.4. Сярна киселина - 0,25 М
4.5. Антиразпенваща течност
4.6. Натриева основа - 0,5 М
4.7. Индикатор при обратно титруване: смесват се 5 куб. см (ml) 0,1 %
(M/V) разтвор на метилрот в етанол с 2 куб. см (ml) 0,1 % (M/V) воден разтвор на метиленово синьо
5. Апаратура
5.1. Стандартно лабораторно оборудване
5.2. Центрофуга с добре затварящи се епруветки 100 куб. см (ml)
5.3. Дестилационен апарат
5.4. Потенциометър
5.5. Измерващ стъклен електрод и сравнителен каломелов електрод
6. Процедура
6.1. В мерителна колба 100 куб. см (ml) се претегля с точност 0,001 g
проба (М), съответстваща на 150 mg максимално количество амоняк.
6.2. Прибавят се 10 куб. см (ml) вода, 10 куб. см (ml) метанол (4.1) и
10 куб. см (ml) разтвор на бариев хлорид (4.2). Долива се до 100 куб. см (ml) с метанол (4.1).
6.3. Разбърква се и се оставя за една нощ в хладилник (5 oC).
6.4. Все още студеният разтвор се филтрува или се центрофугира за 10
min в епруветки (5.2), за да се получи бистър филтрат.
6.5. В парния дестилатор (5.3) последователно се отпепетирват 40 куб. см
(ml) от този разтвор и 0,5 куб. см (ml) антиразпенваща течност (4.5).
6.6. Дестилирането продължава, докато се събере приблизително
200 куб. см (ml) дестилат в бехерова чаша 250 куб. см (ml), съдържаща 10 куб. см (ml) стандартна сярна киселина (4.4) и 0,1 куб. см (ml) индикатор (4.7).
6.7. Излишъкът от киселина се титрува със стандартен разтвор на
натриева основа (4.6).
6.8. Забележка: При потенциометричното определяне дестилирането се
извършва, като за приемник на дестилата се използва бехерова чаша 250 куб. см (ml), съдържаща 25 куб. см (ml) ортоборна киселина (4.3). Дестилирането продължава, докато се събере 200 куб. см (ml) дестилат. Титрува се с разтвора на сярна киселина (4.4), като се записва кривата на неутрализация (кривата на титруване).
7. Изчисления
7.1. Изчисления в случай на обратно титруване (остатъчно титруване)
(20М - V M ) х 17 х 100 (20М - V M ) х 4250
2 1 1 2 1 1
амоняк % (М/М) = _________________________ = _____________________ ,
0,4M M
където:
V1 е обемът натриева основа (4.6), изразходван при титруването в
куб. см (ml);
М1 - неговата моларност (4.6);
М2 - моларността на разтвора на сярната киселина (4.4);
М - масата на анализираната проба (6.1) в mg.
7.2. Изчисления в случай на директно потенциометрично титруване
V х M х 17 х 100 4250 V M
2 2 2 2
амоняк % (М/М) = ____________________ = ___________ ,
0,4M M
където:
V2 е обемът разтвор на сярна киселина, изразходвани при титруването в
куб. см (ml);
М2 - моларността на разтвора на сярната киселина, използвана при
титруването (4.4);
M - масата на анализираната проба в mg.
8. Повторяемост (*1)
При съдържание на амоняк около 6 % разликата между резултатите на две
паралелно извършени определения на една и съща проба не трябва да надвишават абсолютната стойност 0,6 %.
ХVII. Идентификация и определяне на нитрометан
1. Област на приложение
Този метод се отнася за идентификация и определяне на нитрометан до
около 0,3 % в козметични продукти в аерозолни опаковки.
2. Дефиниция
Съдържанието на нитрометан, определено по този метод, се изразява в
% (M/M) нитрометан в цялото съдържание на аерозолната опаковка.
3. Принцип
Нитрометанът се идентифицира чрез цветна реакция. Нитрометанът се
определя газхроматографски след добавяне на вътрешен стандарт.
4. Идентификация
4.1. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.1.1. Натриев хидроксид, 0,5 М разтвор.
4.1.2. Реактив на Folin
Разтварят се 0,1 g натриев 3,4-дихидро-3,4-диоксонафтален-1-сулфонат
във вода и се разрежда до 100 куб. см (ml).
4.2. Процедура
Към 1 куб. см (ml) от пробата се прибавят 10 куб. см (ml) от 4.1.1 и
1 куб. см (ml) от 4.1.2. Виолетово оцветяване показва наличието на нитрометан.
5. Определяне
5.1. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография".
5.1.1. Хлороформ (вътрешен стандарт 1).
5.1.2. 2,4-диметилхептан (вътрешен стандарт 2).
5.1.3. Етанол - 95 %.
5.1.4. Нитрометан.
5.1.5. Разтвор на хлороформ (вътрешен стандарт).
В тарирана мерителна колба 25 куб. см (ml) се претеглят около 0,65 g
хлороформ с точност 0,001 g (5.1.1). Долива се до 25 куб. см (ml) с 95 % етанол (5.1.3). Претегля се и се изчислява съдържанието на хлороформ в този разтвор в % (M/M).
5.1.6. Разтвор на 2,4-диметилхептан (вътрешен стандарт).
Приготвя се по същия начин както разтвора на хлороформ, като се
претеглят 0,27 mg 2,4-диметилхептан с точност 0,001 g (5.1.2) в мерителна колба 25 куб. см (ml).
5.2. Апаратура
5.2.1. Газхроматограф с пламъчно-йонизационен детектор.
5.2.2. Апаратура за вземане на проби от аерозолни опаковки (бутилка за
прехвърляне, микроспринцовки и др.), съгласно т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване.
5.2.3. Стандартно лабораторно оборудване.
5.3. Процедура
5.3.1. Приготвяне на пробата
В тарирана 100 куб. см (ml) бутилка за прехвърляне, почистена и
вакуумирана съгласно начина, описан в т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване (5.3), се поставят около 5 куб. см (ml) от разтворите на вътрешен стандарт (5.1.5 или 5.1.6). Използва се стъклена спринцовка от 10 или 20 куб. см (ml) без игла, приспособена към бутилката за прехвърляне, следвайки процедурата, описана в т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване (5). Претегля се отново, за да се определи поставеното количество. Използвайки същата процедура, в бутилката се прехвърлят около 50 g от съдържанието на пробата в аерозолната опаковка. Отново се претегля, за да се определи количеството на прехвърлената проба. Разбърква се добре.
Инжектират се около 10 ml с посочената микроспринцовка (5.2.2).
Правят се пет инжектирания.
5.3.2. Приготвяне на стандарта
В мерителна колба 50 куб. см (ml) се претеглят с точност 0,001 g около
0,5 g нитрометан (5.1.4), 0,5 g хлороформ (5.1.1) или 0,21 g 2,4-диметилхептан (5.1.2). Долива се до марката с 95 % етанол (5.1.3). Разбърква се добре. В мерителна колба 20 куб. см (ml) се поставят 5 куб. см (ml) от този разтвор. Долива се до марката с 95 % етанол (5.1.3).
Инжектират се около 10 ml с посочената микроспринцовка (5.2.2). Правят се пет инжектирания.
5.3.3. Газхроматографски условия
5.3.3.1. Колона
Състои се от две части: първата - с пълнеж от дидецилфталат върху Gas
Chrom Q, а втората - Ucon 50 HB 280X върху Gas Chrom Q. Приготвената комбинирана колона трябва да дава разделяне R, равно или по-добро от 1,5, като:
dx(r - r )
2 1
R = 2 _____________ ,
W + W
1 2
където:
r1 и r2 са времената на задържане на двата пика в min;
W1 и W2 - широчините на същите пикове при половината от височината в mm;
dx - скоростта на хартията в mm/min.
Като пример, следните две части дават желаното разделяне:
Колона А:
Материал - неръждаема стомана.
Дължина - 1,5 m.
Диаметър - 3 mm.
Пълнеж - 20 % дидецилфталат върху Gas Chrom Q (100 - 120 mesh).
Колона Б:
Материал - неръждаема стомана.
Дължина - 1,5 m.
Диаметър - 3 mm.
Пълнеж - 20 % Ucon 50 HB 280X върху Gas Chrom Q (100 - 120 mesh).
5.3.3.2. Детектор
Подходяща чувствителност за електрометъра на пламъчно-йонизационния
детектор е 8 х 10-10 А.
5.3.3.3. Температурни условия
Подходящи са следните условия:
Инжектор - 150 oC.
Детектор - 150 oC.
Колона - между 50 и 80 oC в зависимост от използваните колони и апарата.
5.3.4. Подаване на газове
Газ-носител - азот.
Налягане - 2,1 bar.
Дебит на потока - 40 куб. см (ml)/min.
Захранване на детектора - както е посочено от производителя на
детектора.
6. Изчисления
6.1. Корекционен коефициент на нитрометан, изчислен спрямо използвания
вътрешен стандарт
Ако с "n" се означи нитрометанът:
нека:
kn е неговият корекционен коефициент;
Мxn - неговата маса в сместа в g;
Sxn - площта на неговия пик.
Ако с "с" се означи вътрешният стандарт, хлороформ или 2,4- диметилхептан:
нека:
Мxc е неговата маса в сместа в g;
Sxc - площта на неговия пик,
тогава:
Мx Sx
n c
k = _____ х _____
n Мx Sx
c n
(kn - функцията от апарата).
6.2. Концентрация на нитрометан в пробата
Ако с "n" се означи нитрометанът:
нека:
kn е неговият корекционен коефициент;
Sn - площта на неговия пик.
Ако с "с" се означи вътрешният стандарт, хлороформ или 2,4-
диметилхептан:
нека:
Мc е неговата маса в сместа в g;
Sc - площта на неговия пик;
М - масата на прехвърления аерозол в g,
тогава % (M/M) на нитрометана в пробата е:
М K х S
c n n
____ х _________ х 100.
M S
c
7. Повторяемост (*1)
За съдържание на нитрометан от около 0,3 % (M/M) разликата между две
успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,03 % (M/M).
ХVIII. Идентификация и определяне на меркаптооцетна киселина в
продукти за къдрене и изправяне на косата и депилатоари
1. Област на приложение
Методът се отнася за идентификация и определяне на меркаптооцетна
киселина в продукти за къдрене и изправяне на косата и депилатоари, в които могат да присъстват и други редуциращи агенти.
2. Дефиниция
Съдържанието на меркаптооцетна киселина в пробата, определено съгласно
този метод, се изразява в % (М/М) меркаптооцетна киселина.
3. Принцип
Меркаптооцетната киселина се идентифицира чрез капков анализ и
тънкослойна хроматография и се определя чрез йодометрия или газхроматография.
4. Идентификация
4.1. Идентификация чрез капков анализ
4.1.1. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.1.1.1. Индикаторна хартия с оловен диацетат.
4.1.1.2. Разтвор на солна киселина 1:1 (V/V).
4.1.2.1. Идентификация на меркаптооцетна киселина чрез цветна реакция
с индикаторна хартия с оловен диацетат.
Една капка от пробата за анализ се поставя върху индикаторна хартия с
оловен диацетат (4.1.1.1.). Ако се появи интензивно жълто оцветяване, вероятно присъства меркаптооцетна киселина.
Чувствителност - 0,5 %.
4.1.2.2. Характеризиране на неорганични сулфиди чрез образуване на
сероводород при подкисляване.
В епруветка се поставят няколко mg от пробата за анализ. Прибавят се 2
куб. см (ml) дестилирана вода и 1 куб. см (ml) солна киселина (4.1.1.2). Отделеният сероводород, който се познава по миризмата, образува черна утайка от оловен сулфид върху индикаторна хартия с оловен диацетат (4.1.1.1).
Чувствителност - 50 ppm.
4.1.2.3. Характеризиране на сулфити чрез образуване на серен диоксид
при подкисляване.
Постъпва се, както е описано в 4.1.2.2. Довежда се до кипене. Серният
диоксид се разпознава по неговия мирис и чрез редукционните му свойства, например по отношение към перманганатни йони.
4.2. Идентификация с тънкослойна хроматография.
4.2.1. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.2.1.1. Меркаптооцетна киселина (тиогликолова киселина) - 98 %
минимална чистота, определена йодометрично.
4.2.1.2. 2,2y-дитиоди (оцетна) киселина - 99 % минимална чистота,
определена йодометрично.
4.2.1.3. 2-меркаптопропионова киселина (тиомлечна киселина) - 95 %
минимална чистота, определена йодометрично.
4.2.1.4. 3-меркаптопропионова киселина - 98 % минимална чистота,
определена йодометрично.
4.2.1.5. 3-меркаптопропан-1,2-диол (1-тиоглицерол) - 98 % минимална
чистота, определена йодометрично.
4.2.1.6. Готови плаки за тънкослойна хроматография със силикагел -
дебелина на слоя 0,25 mm.
4.2.1.7. Готови плаки за тънкослойна хроматография с алуминиев оксид,
Merck F254 или еквивалентни.
4.2.1.8. Солна киселина, концентрирана - d420 = 1,19 g/куб. см (ml)
4.2.1.9. Етилацетат.
4.2.1.10. Хлороформ.
4.2.1.11. Диизопропилов етер.
4.2.1.12. Тетрахлорметан.
4.2.1.13. Ледена оцетна киселина.
4.2.1.14. Калиев йодид - 1 % (М/V) разтвор във вода.
4.2.1.15. Платинов тетрахлорид - 0,1 % (М/V) разтвор във вода.
4.2.1.16. Подвижни фази.
4.2.1.16.1. Етилацетат (4.2.1.9) : хлороформ (4.2.1.10) :
диизопропилов етер (4.2.1.11): оцетна киселина (4.2.1.13) = 20:20:10:10 (V/V/V/V).
4.2.1.16.2. Хлороформ (4.2.1.10) : оцетна киселина (4.2.1.13) = 90:20
(V/V).
4.2.1.17. Реактиви за проявяване на петната.
4.2.1.17.1. Непосредствено преди употреба се смесват равни обеми от разтвор (4.2.1.14) и разтвор (4.2.1.15).
4.2.1.17.2. Разтвор на бром - 5 % (М/V) : 5 g бром се разтварят в
100 куб. см (ml) тетрахлорметан (4.2.1.12).
4.2.1.17.3. Разтвор на флуоресцеин - 0,1 % (М/V): 100 mg флуоресцеин
се разтварят в 100 куб. см (ml) етанол.
4.2.1.17.4. Хексаамониев хептамолибдат - 10 % (М/V) разтвор във вода.
4.2.1.18. Стандартни разтвори.
4.2.1.18.1. Меркаптооцетна киселина (4.2.1.1) - 0,4 % (М/V) разтвор
във вода.
4.2.1.18.2. 2,2y-дитиоди (оцетна киселина) (4.2.1.2) - 0,4 % (М/V)
разтвор във вода.
4.2.1.18.3. 2-меркаптопропионова киселина (4.2.1.3) - 0,4 % (М/V)
разтвор във вода.
4.2.1.18.4. 3-меркаптопропионова киселина (4.2.1.4) - 0,4 % (М/V)
разтвор във вода.
4.2.1.18.5. 3-меркаптопропан-1,2-диол (4.2.1.5) - 0,4 % (М/V) разтвор
във вода.
4.2.2. Апаратура.
Стандартна апаратура за тънкослойна хроматография.
4.2.3. Процедура
4.2.3.1. Подготовка на пробите
Пробата се подкислява с няколко капки солна киселина (4.2.1.8) до pH 1
и ако е необходимо, се филтрува.
В някои случаи може да се препоръча разреждане на пробата. Ако се
процедира по този начин, подкисляването със солна киселина се извършва преди разреждането.
4.2.3.2. Хроматографиране
Върху плаката се нанася 1 ml от разтвора на пробата (4.2.3.1) и по
1 ml от всеки от сравнителните разтвори (4.2.1.18). Внимателно се изсушава на слаб ток от азот и хроматограмата се развива в подвижната фаза (4.2.1.16.1 или 4.2.1.16.2). Плаката се изсушава възможно най-бързо, за да се избегне окислението на тиолите.
4.2.3.3. Проявяване на петната.
Плаката се напръсква с един от трите реактива (4.2.1.17.1, 4.2.1.17.3
или 4.2.1.17.4). Ако плаката се напръска с реактив 4.2.1.17.3, след това се обработва с бромни пари (например във вана, съдържаща малка чаша с реактив 4.2.1.17.2), докато петната станат видими. Оцветяването с реактива за
напръскване (4.2.1.17.4) ще бъде задоволително само ако времето за изсушаване на слоя не надхвърля 30 min.
4.2.3.4. Интерпретация
Сравняват се Rf -стойностите и цветът на петната на стандартните
разтвори и тези на пробата. Средните Rf -стойности, дадени по-долу, са за
груба ориентация и имат само сравнителна стойност. Те зависят от:
- степента на активност на тънкия слой по време на
хроматографирането,
- температурата на хроматографската вана.
Примерни Rf -стойности, получени на слой силикагел
5. Определяне
Определянето винаги трябва да започва с йодометричния метод.
Забележка: Определянето на меркаптооцетна киселина трябва да бъде
проведено на неизползван продукт от прясно отворени опаковки, за да се предотврати окислението.
5.1. Йодометрично определяне.
5.1.1. Принцип
Определянето се осъществява чрез окисление на "-SH" групата с йод в
кисела среда съгласно уравнението:
2HOOC - CH2 SH + J2 (r) (HOOC - CH2 - S) 2 + 2J + 2H .
5.1.2. Реактиви
Йод - 0,05 М стандартен разтвор.
5.1.3. Апаратура
Стандартно лабораторно оборудване.
5.1.4. Процедура
Претегля се 0,5 до 1 g от пробата с точност 0,001 g в конична колба
150 куб. см (ml) със запушалка, съдържаща 50 куб. см (ml) дестилирана вода. Прибавят се 5 куб. см (ml) солна киселина (4.1.1.2) (pH на разтвора - около 0) и се титрува с разтвор на йод (5.1.2) до поява на жълто оцветяване. Ако е необходимо, се използва индикатор (например разтвор на скорбяла или тетрахлорметан).
5.1.5. Изчисления
Съдържанието на меркаптооцетната киселина се изчислява по формулата:
92 х n х 100 0,92 х n
% (M/M) = _______________ = __________ ,
1000 х 10 х M M
където: М е масата на пробата за анализ в g;
n - използваният обем от разтвор на йод в куб. см (ml).
5.1.6. Забележки:
Ако резултатът, изчислен като меркаптооцетна киселина, е 0,1 % или
повече под разрешената максимална концентрация, тогава не е необходимо да се провеждат по-нататъшни определяния.
Ако резултатът е равен или е над разрешения максимум на концентрацията
и идентификацията е показала присъствие на няколко редуциращи агента, тогава е необходимо да се проведе газхроматографско определяне.
5.2. Газова хроматография.
5.2.1. Принцип
Меркаптооцетната киселина се отделя от другите съставки на продукта
чрез утаяване с разтвор на кадмиев диацетът. След метилиране с диазометан, приготвен in situ или предварително в разтвор на диетилов етер, метиловото производство на меркаптооцетната киселина се определя чрез газотечна хроматография при използване на метилоктаноат като вътрешен стандарт.
5.2.2. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография",
а водата - бидестилирана.
5.2.2.1. Меркаптооцетна киселина - 98 %.
5.2.2.2. Солна киселина - d420 = 1,19 g/куб. см (ml)
5.2.2.3. Метанол.
5.2.2.4. Кадмиев диацетат дихидрат - 10 % (М/V).
5.2.2.5. Метилоктаноат - 2 % (М/V) разтвор в метанол.
5.2.2.6. Ацетатен буферен разтвор (pH 5):
Натриев ацетат трихидрат - 77 g.
Ледена оцетна киселина - 27,5 g.
Деминерализирана вода за получаване на краен обем от 1 l.
5.2.2.7. Солна киселина - 3 М разтвор в метанол (5.2.2.3), приготвен
непосредствено преди употреба.
5.2.2.8. 1-метил-3-нитро-1-нитрозогуанидин.
5.2.2.9. Натриев хидроксид - 5 М разтвор.
5.2.2.10. Йод - 0,05 М стандартен разтвор.
5.2.2.11. Диетилов етер.
5.2.2.12. Разтвор на диазометан, приготвен от н-метил-н-нитрозотолуен-
4-сулфонамид (Fieser, Reagents for Organic Synthesis (Wiley), 1967).
Полученият разтвор съдържа около 1,5 g диазометан в 100 куб. см (ml)
диетилов етер. Тъй като диазометанът е токсичен и твърде нестабилен газ,
всички експерименти трябва да се провеждат в мощна камина и да се избягва използването на стъклария на шлиф (има специални комплекти за тази цел).
5.2.3. Апаратура
5.2.3.1. Стандартно лабораторно оборудване.
5.2.3.2. Апарат за получаване на диазометан за метилиране in situ (виж
Fales, Н.М., Jaouni,Т.М. and Babashak, J.F., Analyt. Chem. 1973, 45,2302).
5.2.3.3. Апаратура за предварително получаване на диазометан (Fieser).
5.2.4. Приготвяне на пробата
В центрофужна епруветка 50 куб. см (ml) се претегля достатъчно
количество от пробата с точност 0,001 g, което да съдържа предполагаемо количество от 0,05 до 0,007 g меркаптооцетна киселина.
Подкислява се с няколко капки солна киселина (5.2.2.2), за да се
получи pH около 3.
Прибавят се 5 куб. см (ml) деминерализирана вода и 10 куб. см (ml)
ацетатен буферен разтвор (5.2.2.6).
Проверява се дали pH е около 5 с хартиен pH-индикатор. След това се
прибавят 5 куб. см (ml) разтвор на кадмиев диацетат (5.2.2.4).
Изчакват се 10 min и след това се центрофугира поне 15 min при 4000 rpm.
Отстранява се бистрата течност, която може да съдържа неразтворими мазнини (в случай на кремообразни продукти). Тези мазнини не трябва да се бъркат с тиолите, които се събират като компактна маса на дъното на епруветката. Проверява се да няма утаяване при прибавяне на няколко капки разтвор на кадмиев диацетат (5.2.2.4) към бистрата течност.
Ако при предварителната идентификация не е открито присъствие на
редуциращи агенти, различни от тиолите, йодометрично се проверява дали присъстващите в бистрата течност тиоли не надхвърлят 6 до 8 % от първоначалното количество.
В центрофужната епруветка, съдържаща утайката, се поставят 10 куб. см
(ml) метанол (5.2.2.3) и утайката се диспергира фино чрез разбъркване със стъклена пръчка. Отново се центрофугира поне 15 min при 4000 rpm. Бистрата течност се отлива и се проверява за отсъствие на тиоли.
Утайката се промива втори път по същия начин.
В същата епруветка се добавят:
- 2 куб. см (ml) разтвор на метилоктаноат (5.2.2.5),
- 5 куб. см (ml) солна киселина в метанол (5.2.2.7).
Тиолите се разтварят напълно (малко неразтворимо вещество от пълнителя
може да остане). Това е разтвор "С".
С аликвотна част от този разтвор се проверява йодометрично дали
съдържанието на тиоли е поне 90 % от това, получено по т. 5.1.
5.2.5. Метилиране
Метилирането се провежда или чрез процедура in situ (5.2.5.1), или с
предварително приготвен разтвор на диазометан (5.2.5.2).
5.2.5.1. Метилиране in situ
В апарата за метилиране (5.2.3.2), съдържащ 1 куб. см (ml) етер
(5.2.2.11), се въвеждат 50 ml разтвор "С" и се метилира по методика (5.2.3.2) с около 300 mg 1-метил-3-нитро-1-нитрозогуанидин (5.2.2.8). След 15 min (етерният разтвор трябва да е жълт, което показва излишък от диазометан) разтворът на пробата се прехвърля в шишенце 2 куб. см (ml) с херметична запушалка. Оставя се в хладилник за една нощ. Едновременно се метилират две проби.
5.2.5.2. Метилиране с предварително приготвен разтвор на диазометан.
В колба 5 куб. см (ml) със запушалка се поставя 1 куб. см (ml) разтвор
на диазометан (5.2.2.12) и след това 50 ml разтвор "С". Оставя се за една нощ в хладилник.
5.2.6. Приготвяне на стандарта
Приготвя се стандартен разтвор от меркаптооцетна киселина (5.2.2.1) с
позната концентрация, съдържащ около 0,06 g чиста меркаптооцетна киселина
(5.2.2.1) в 2 куб. см (ml).
Това е разтвор "Е".
Утаява се, проверява се и се метилира, както е описано в 5.2.4 и
5.2.5.
5.2.7. Газхроматографски условия
5.2.7.1. Колона
Тип - неръждаема стомана.
Дължина - 2 m.
Диаметър - 3 mm.
5.2.7.2. Пълнеж 20 % дидецилфталат/хромосорб WAW, 80 до 100 mesh.
5.2.7.3. Детектор
Пламъчно-йонизационен. Подходяща чувствителност за електрометъра на
-10
пламъчно-йонизационния детектор е 8 х 10 А.
5.2.7.4. Газове
Газ-носител - азот.
Налягане - 2,2 bar.
Дебит на потока - 35 куб. см (ml)/min.
Допълнителен газ - водород.
Налягане - 1,8 bar.
Дебит на потока - 15 куб. см (ml)/min.
Захранване на детектора - както е посочено от производителите на
апарата.
5.2.7.5. Температурни условия
Инжектор - 200 oC
Детектор - 200 oC
Колона - 90 oC.
5.2.7.6. Скорост на хартията на самописеца - 5 mm/min.
5.2.7.7. Количество за инжектиране - 3 ml. Правят се пет инжектирания.
5.2.7.8. Хроматографските условия са дадени като указание. Те
осигуряват разделяне R, равно или по-добро от 1,5, като:
dx(r - r )
2 1
R = 2 _____________ ,
W - W
1 2
където: r2 и r1 са времена на задържане в min;
W2 и W2 - широчините на пиковете при половината от височините им в mm;
dx - скорост на хартията в mm/min.
Препоръчва се хроматографирането да завърши с повишаване на
температурата от 90 до 150 oC при скорост 10 oC/min, за да се елиминира възможността за влияние на лабилните вещества при следващите хроматографирания.
5.2.8. Изчисления
5.2.8.1. Коефициент на пропорционалност на меркаптооцетната киселина.
Той е изчислен по отношение на метилоктаноат на базата на стандартна смес.
Ако с "t" се означи меркаптооцетната киселина:
нека:
kt е нейният корекционен коефициент;
Мyt - нейната маса в сместа в g;
Syt - площта на нейния пик.
Ако с "с" се означи метилоктаноата:
нека:
Мyc е неговата маса в сместа в mg;
Syc - площта на неговия пик,
тогава:
Sx
Мx c
k = _____ х _____ .
t Мx Sx
c t
Този коефициент варира според използваната апаратура.
5.2.8.2. Концентрация на меркаптооцетната киселина в пробата.
Ако с "t" се означи меркаптооцетната киселина:
нека:
kt е нейният корекционен коефициент;
St - площта на нейния пик.
Ако с "с" се означи метилоктаноата:
нека:
Мc е неговата маса в сместа в mg;
Sc - площта на неговия пик;
М - масата на първоначалната проба за изпитване в mg,
тогава % (М/М) на меркаптооцетната киселина в пробата е:
Мy k х S
c t t
____ х _________ х 100.
M S
c
7. Повторяемост (*1)
За съдържание на меркаптооцетна киселина 8 % (М/М) разликата между две
успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,8 % (М/М).
ХIХ. Идентификация и определяне на хексахлорофен
A. Идентификация
1. Област на приложение
Методът е подходящ за всички козметични продукти.
2. Принцип
Хексахлорофенът се екстрахира с етилацетат и се идентифицира чрез
тънкослойна хроматография.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
3.1. Сярна киселина - 4 М.
3.2. Целит AW.
3.3. Етилацетат.
3.4. Подвижна фаза - бензен, съдържащ 1 % (V/V) ледена оцетна
киселина.
3.5. Реактив за проявяване на петната I:
Разтвор на родамин В: разтварят се 0,1 g родамин B в смес от 150 куб. см
(ml) диетилов етер, 70 куб. см (ml) абсолютен етанол и 16 куб. см (ml) вода.
3.6. Реактив за проявяване на петната II:
Разтвор на 2,6-дибром-4-(хлоримино)циклохекса-2,5-диенон: разтварят се
0,4 g 2,6-дибром-4-(хлоримино)циклохекса-2,5-диенон в 100 куб. см (ml) метанол, приготвен непосредствено преди употреба.
Разтвор на натриев карбонат - разтварят се 10 g натриев карбонат в 100 куб. см (ml) деминерализирана вода.
3.7. Стандартен разтвор:
Хексахлорофен - 0,05 % (M/V) разтвор в етилацетат.
4. Апаратура
4.1. Плаки за тънкослойна хроматография Кизелгел F254 , 20 х 20 сm или
еквивалентни.
4.2. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.
4.3. Термостатирана при 26 oC водна баня, в която се слага
хроматографската вана.
5. Приготвяне на пробата за изпитване
5.1. Смесват се добре 1 g от хомогенизираната проба с 1 g целит AW
(3.2) и 1 куб. см (ml) сярна киселина (3.1).
5.2. Суши се 2 h при 100 oC.
5.3. Охлажда се и сухият остатък се стрива на фин прах.
5.4. Екстрахира се двукратно с по 10 куб. см (ml) етилацетат (3.3),
центрофугира се след всяка екстракция и етилацетатните слоеве се обединяват.
5.5. Изпарява се при 60 oC.
5.6. Остатъкът се разтваря в 2 куб. см (ml) етилацетат (3.3).
6. Процедура
6.1. Върху плаката за тънкослойна хроматография се нанасят 2 ml от
разтвора на пробата за изпитване и 2 ml от сравнителния разтвор.
6.2. Хроматографската вана се насища с подвижната фаза (3.4).
6.3. Плаката за тънкослойна хроматография се поставя във ваната и
хроматограмата се развива, докато фронтът на разтворителя се придвижи на 15 сm.
6.4. Плаката се изважда и се суши в сушилня с вентилатор при около
105 oC.
6.5. Проявяване на петната
Петната от хексахлорофена се оцветяват, както е посочено в 6.5.1 или в
6.5.2.
6.5.1. Плаката се напръсква равномерно с проявяващ реактив I (3.5).
След 30 min плаката се разглежда на УВ-лампа при ламбда = 254 nm.
6.5.2. Плаката се напръсква равномерно с разтвор на 2,6-дибром-4-
(хлоримино) циклохекса-2,5-диенон - проявяващ реактив II (3.6). След това плаката се напръсква с разтвор на натриев карбонат (3.6). Плаката се суши
10 min при стайна температура, след което се разглежда на дневна светлина.
7. Интерпретация
7.1. Проявяващ реактив I (3.5):
Хексахлорофенът се наблюдава като синкаво петно на жълто-оранжев
флуоресциращ фон и има Rf -стойност около 0,5.
7.2. Проявяващ реактив II (3.6):
Хексахлорофенът се наблюдава като небесносиньо до тюркоазено петно на
бял фон и има Rf -стойност около 0,5.
Б. Определяне
1. Област на приложение
Този метод е приложим за всички козметични продукти.
2. Дефиниция
Съдържанието на хексахлорофен в пробата, определено по този метод, се
изразява като % (M/M) хексахлорофен.
3. Принцип
След превръщане в метилово производно хексахлорофенът се определя чрез
газова хроматография с електрон-улавящ детектор.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография".
4.1. Етилацетат.
4.2. н-метил-н-нитрозо-п-толуенсулфонамид (diazald).
4.3. Диетилов етер.
4.4. Метанол.
4.5. 2-(2-етоксиетокси) етанол (карбитол).
4.6. Мравчена киселина.
4.7. Калиев хидроксид - 50 % (M/M) воден разтвор. Приготвя се
непосредствено преди употреба.
4.8. Хексан, за спектроскопия.
4.9. Бромхлорофен (стандарт № 1).
4.10. 4,4y,6,6y-тетрахлор-2,2y-тиодифенол (стандарт № 2).
4.11. 2,4,4y-трихлор-2-хидрокси-дифенилов етер (стандарт № 3).
4.12. Ацетон.
4.13. Сярна киселина - 4 М.
4.14. Целит AW.
4.15. Мравчена киселина/етилацетат - 10 % (V/V) разтвор.
4.16. Хексахлорофен.
5. Апаратура
5.1. Стандартно лабораторно оборудване.
5.2. Миниапарат за получаване на диазометан (Analyt. Chem., 1973, 45,
2302-2).
63
5.3. Газов хроматограф с електрон-улавящ детектор, с Ni -източник.
6. Процедура
6.1. Приготвяне на стандартен разтвор
Стандартът се подбира така, че да не взаимодейства с никое вещество,
съдържащо се в пълнителя на анализирания продукт. Обикновено най-подходящ е стандарт № 1 (4.9).
6.1.1. В мерителна колба 100 куб. см (ml) се претеглят с точност 0,001 g
около 50 mg от стандарт № 1, 2 или 3 (4.9, 4.10 или 4.11) и 0,05 g хексахлорофен (4.16) от 100 куб. см (ml). Долива се до марката с етилацетат (4.1) (разтвор А). 10 куб. см (ml) от разтвор А се разрежда до 100 куб. см (ml) с етилацетат (4.1) (разтвор Б).
6.1.2. В мерителна колба 100 куб. см (ml) се претеглят с точност 0,001 g
около 0,05 g от стандарт № 1, 2 или 3 (4.9, 4.10 или 4.11). Долива се до марката с етилацетат (4.1) (разтвор В).
6.2. Приготвяне на пробата (*2)
Претегля се 1 g от хомогенизираната проба с точност 0,001 g и се смесва напълно с 1 куб. см (ml) сярна киселина (4.13), 15 куб. см (ml) ацетон (4.12) и 8 g целит AW (4.14). Сместа се суши до въздушно сухо състояние на парна баня за 30 min, след което се суши за 1 h и 30 min в сушилня с вентилатор. Охлажда се, остатъкът се стрива на фин прах и се прехвърля в стъклена колона. Елуира се с етилацетат (4.1) и се събират 100 куб. см (ml). Прибавят се 2 куб. см (ml) от разтвора на вътрешния стандарт (разтвор Б) (6.1.2).
6.3. Метилиране на пробата
Апаратчето и всички реактиви за получаване на диазометан се охлаждат
до 0 o - 4 oC в продължение на 2 h. Във външното отделение на апаратчето се поставят 1,2 куб. см (ml) от разтвора, получен в 6.2, и 0,1 куб. см (ml) метанол (4.4). В централния резервоар се поставят около 0,2 g диазалд (4.2) и се разтваря чрез добавяне на 1 куб. см (ml) карбитол (4.5) и 1 куб. см (ml) диетилов етер (4.3).
Апаратчето се сглобява, потапя се наполовина в ледена баня при 0 oC и
в централния резервоар се впръсква със спринцовка 1 куб. см (ml) охладен разтвор на калиев хидроксид (4.7). Трябва да се провери дали полученото жълто оцветяване от образуващия се диазометан е трайно. Ако жълтото
оцветяване не е трайно, метилирането се повтаря с нови 0,2 g диазалд (4.2) (*3).
Апаратчето се изважда от банята след 15 min, след което се оставя
затворено 12 h при стайна температура. Апаратчето се отваря, излишъкът от диазометан реагира с прибавените няколко капки разтвор на мравчена киселина в етилацетат (4.15) и органичният разтвор се прехвърля в мерителна колба 25 куб. см (ml). Долива се до марката с хексан (4.8).
1,5 ml от този разтвор се инжектира в хроматографа.
6.4. Метилиране на стандарта.
Апаратчето и всички реактиви за получаване на диазометан се охлаждат
до 0 o - 4 oC в продължение на 2 h. Във външното отделение на апаратчето се поставят:
0,2 куб. см (ml) разтвор В (6.1.1),
1 куб. см (ml) етилацетат (4.1),
0,1 куб. см (ml) метанол (4.4).
Метилирането продължава, както е описано в 6.3.
1 ml от получения разтвор се инжектира в хроматографа.
7. Газова хроматография
Колоната трябва да дава разделяне R, равно или по-добро от 1,5, като:
dx(r - r )
2 1
R = 2 ____________,
W + W
1 2
където:
r1 и r2 са времената на задържане в min;
W1 и W2 - широчините на пиковете при половината от височините им в mm;
dx - скоростта на хартията в mm/min.
Като подходящи са установени следните условия на хроматографиране:
Колона - неръждаема стомана.
Дължина - 1,7 m.
Диаметър - 3 mm.
Носител - Chromosorb WAW - 80 до 100 mesh.
Стационарна фаза - 10 % OV 17.
Температури:
колона - 280 oС,
инжектор - 280 oС,
детектор - 280 oС.
Газ-носител - азот, свободен от кислород.
Налягане - 2,3 bar.
Дебит на потока - 30 куб. см (ml)/min.
8. Изчисления
8.1. Корекционен коефициент на хексахлорофена
Изчислява се спрямо избрания стандарт във връзка със стандартната смес.
Нека:
h е хексахлорофен;
kh - неговият корекционен коефициент;
Мyh - неговата маса в сместа в g;
Ayh - площта на неговия пик;
s - избраният стандарт;
Мy - неговата маса в сместа в g;
Аys - площта на неговия пик,
тогава:
Мy Ay
h s
k = ______ x _____ .
h Мy Ay
s h
8.2. Количество на хексахлорофена в пробата
Нека:
h е хексахлорофен;
kh - неговият корекционен коефициент;
Ah - площта на неговия пик;
s - избраният стандарт;
Ms - неговата маса в сместа в g;
As - площта на неговия пик;
М - масата на взетата проба в g,
тогава % (M/M) на хексахлорофена в пробата е:
M x k x A x 100
s h h
__________________ .
M x A
s
9. Повторяемост (*1)
За съдържание на хексахлорофен 0,1 % (M/M) разликата между две
успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,005 % (M/M).
ХХ. Количествено определяне на натриев тозилхлорамид (хлорамин-Т)
1. Област на приложение
Методът се отнася за количествено определяне чрез тънкослойна
хроматография на натриев тозилхлорамид (хлорамин-Т) в козметични продукти.
2. Дефиниция
Съдържанието на хлорамин-Т в пробата, определено по този метод, се изразява като % (M/M).
3. Принцип
Хлорамин-Т се хидролизира напълно до 4-толуенсулфонамид чрез кипене
със солна киселина.
Количеството на образувания 4-толуенсулфонамид се определя
фотоденситометрично чрез тънкослойна хроматография.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.1. Натриев тозилхлорамид (хлорамин-Т).
4.2. Стандартен разтвор на 4-толуенсулфонамид: 0,05g 4-толуенсулфонамид
в 100 куб. см (ml) етанол (4.5).
4.3. Солна киселина - 37,7 % (M/M), d420 = 1,18 g/куб. см (ml).
4.4. Диетилов етер.
4.5. Етанол, 96 % (V/V).
4.6. Подвижна фаза
4.6.1. 1-бутанол : етанол (4.5) : вода = 40 : 4 : 9 (V/V/V) или
4.6.2. хлороформ : ацетон = 6 : 4 (V/V).
4.7. Готови плаки за тънкослойна хроматография със силикагел 60, без
флуоресцентен индикатор.
4.8. Калиев перманганат.
4.9. Солна киселина - 15 % (M/M).
4.10. Реактив за напръскване: 2-толуидин, 1 % (M/V) разтвор в етанол
(4.5).
5. Апаратура
5.1. Стандартна лабораторна апаратура.
5.2. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.
5.3. Фотоденситометър.
6. Процедура
6.1. Хидролиза
В облодънна колба 50 куб. сm (ml) се претегля около 1 g от пробата (М) с
точност 0,001 g. Прибавят се 5 куб. см (ml) вода и 5 куб. см (ml) солна киселина (4.3) и се кипи на обратен хладник в продължение на 1 h. Топлата суспензия веднага се прехвърля с вода в мерителна колба 50 куб. см (ml). Оставя се да се охлади и се долива до марката с вода. Центрофугира се минимум 5 min при 3000 rpm и се филтрува бистрата течност.
6.2. Екстракция
6.2.1. Вземат се 30 куб. см (ml) от филтрата и се екстрахира три пъти с
по 15 куб. см (ml) диетилов етер (4.4). Ако е необходимо, етерните фази се сушат и се обединяват в мерителна колба 50 куб. см (ml). Долива се до марката с диетилов етер.
6.2.2. Вземат се 25 куб. см (ml) от изсушения етерен екстракт и се
изпарява до сухо с ток от азот. Остатъкът се разтваря в 1 куб. см (ml) етанол (4.5).
6.3. Тънкослойна хроматография
6.3.1. Върху плаката за тънкослойна хроматография (4.7) се нанасят 20 ml
от етанолния остатък (6.2) и същевременно 8, 12, 16 и 20 ml от стандартния разтвор на 4-толуенсулфонамид (4.2).
6.3.2. Хроматограмата се развива докато фронтът на разтворителя
достигне 15 сm с подвижната фаза (4.6.1 или 4.6.2).
6.3.3. След пълно изпаряване на подвижната фаза плаката се поставя за
2 - 3 min в атмосфера на хлорни пари, които се получават чрез заливане на 2 g калиев перманганат (4.8) със 100 куб. см (ml) солна киселина (4.9) в затворен съд. Излишъкът от хлор се отстранява чрез загряване на плаката до 100 oC за 5 min. След това плаката се напръсква с реактив (4.10).
6.4. Измерване
След около 1 h се измерват виолетовите петна с помощта на
фотоденситометър при ламбда = 525 nm.
6.5. Построяване на стандартната крива
На графика на ординатата се нанасят стойностите на максималната
височина на пиковете в mm, установени за четирите петна на 4-толуенсулфонамида, на абсцисата - съответните количества на 4-толуенсулфонамида (т.е. съответно 4, 6, 8 и 10 mg на петно).
7. Забележка
Методиката може да се контролира чрез използване на 0,1 или 0,2 %
(M/V) разтвори на хлорамин-Т (4.1), обработени по същия начин както пробата (6).
8. Изчисления
Съдържанието на хлорамин-Т в пробата, изразено в % (M/M), се изчислява
както следва:
1,33 x a
%(M/M) натриев тозилхлорамид = ________,
60 x М
където:
1,33 е фактор за превръщане на 4-толуенсулфонамид в хлорамин-Т;
а - количеството на 4-толуенсулфонамид в пробата в mg, отчетено по
стандартната крива;
М - масата на взетата проба в g.
9. Повторяемост (*1)
За съдържание на хлорамин-Т около 0,2 % (M/M) разликата между две
успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,03 % (M/M).
ХХI. Определяне на общ флуор в пасти за зъби
1. Област на приложение
Методът се отнася за определяне на общ флуор в пасти за зъби, при
количества на флуор не повече от 0,25 %.
2. Дефиниция
Количеството флуор в пробата, определено по този метод, се изразява в
% (M/M).
3. Принцип
Определянето се извършва чрез газова хроматография. Флуорът от
флуорсъдържащи съединения се превръща в кисела среда с хлортриетилсилан (TECS) в триетилфлуорcилан (TEFS) и същевременно се екстрахира с ксилен,
съдържащ като вътрешен стандарт циклохексан.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография".
4.1. Натриев флуорид - изсушен при 120 oC до постоянна маса.
4.2. Вода - бидестилирана.
4.3. Солна киселина - d420 = 1,19 g/куб. см (ml).
4.4. Циклохексан (СН).
4.5. Ксилен, който не дава върху хроматограмата пикове, разположени
преди пика на разтворителя, когато последният се хроматографира при същитe условия като пробата (6.1). Ако е необходимо, се пречиства чрез дестилация (5.8).
4.6. Хлортриетилсилан (TECS Merck или с еквивалентна чистота).
4.7. Стандартни разтвори на флуор.
_
4.7.1. Изходен стандартен разтвор - 0,250 mg F /куб. см (ml).
Претеглят се точно 138,1 mg натриев флуорид (4.7) с точност 0,001 g и
се разтварят във вода (4.2). Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба 250 куб. см (ml) (5.5). Долива се до марката с вода (4.2) и
се разбърква.
_
4.7.2. Разреден стандартен разтвор 0,050 mg F /куб. см (ml).
В мерителна колба 100 куб. см (ml) (5.5) се прехвърлят с помощта на пипета 20 куб. см (ml) от изходния разтвор (4.7.1). Долива се до марката с вода и се разбърква.
4.8. Разтвор на вътрешен стандарт:
Смесват се 1 куб. см (ml) циклохексан (4.4) и 5 куб. см (ml) ксилен
(4.5).
4.9. Хлортриетилсилан - разтвор на вътрешен стандарт:
В мерителна епруветка 10 куб. см (ml) се поставят с пипета (5.7)
0,6 куб. см (ml) от TECS (4.6) и 0,12 куб. см (ml) от разтвор на вътрешен стандарт (4.8). Долива се до марката с ксилен (4.5) и се разбърква. Разтворът трябва да бъде приготвен непосредствено преди употреба.
4.10. Перхлорна киселина - 70 % (M/V).
4.11. Перхлорна киселина - 20 % (M/V).
5. Апаратура
5.1. Стандартно лабораторно оборудване.
5.2. Газов хроматограф с пламъчно-йонизационен детектор.
5.3. Хомогенизатор или подобен апарат.
5.4. Клатачна машина (Buhler) - тип SMB1 или еквивалентна.
5.5. Полипропиленови мерителни колби - 100 и 250 куб. см (ml).
5.6. Центофужни епруветки (стъклени) - 20 куб. см (ml) със запушалки на
винт и тефлоново уплътнение, тип Sovirel 611-56 или еквивалентни. Епруветките и запушалките се почистват чрез потапяне в перхлорна киселина (4.11), последвано от петкратно изплакване с вода (4.2) и изсушаване при 100 oC.
5.7. Автоматични пипети с обхват от 50 до 200 ml с накрайници за
еднократна употреба.
5.8. Апаратура за дестилация с дестилационна приставка Schneider с три
кълба или еквивалентна колона Vigreux.
6. Процедура
6.1. Подготовка на пробата
6.1.1. Избира се неотваряна туба с паста за зъби, разрязва се и цялото
съдържание се изстисква в пластмасов съд. Разбърква се добре и се съхранява
така, че да не настъпи влошаване на качеството.
6.1.2. В центрофужна епруветка (5.6) се претеглят точно 150 mg (М) от
пробата, добавят се 5 куб. см (ml) вода (4.2) и се хомогенизира (5.3).
6.1.3. Добавя се 1 куб. см (ml) ксилол (4.5).
6.1.4. Прибавят се на капки 5 куб. см (ml) солна киселина (4.3) и се
хомогенизира (5.3).
6.1.5. В центрофужна епруветка (5.6) с помощта на пипета се прибавят
0,5 куб. см (ml) от разтвор (4.9), състоящ се от хлортриетилсилан и разтвор на вътрешен стандарт.
6.1.6. Епруветката се затваря с капачка на винт (5.6) и се разклаща в
продължение на 45 min в клатачна машина (5.4) при 150 удара (разклащания) за min.
6.1.7. Центрофугира се за 10 min при скорост, при която се получава
ясно разделяне на фазите. Епруветката се отваря, отделя се органичният слой. 3 ml от органичната фаза се инжектира в колоната на газовия хроматограф (5.2).
Забележка: Елуирането на всички компоненти продължава около 20 min.
6.1.8. Инжектирането се повтаря, изчислява се съотношението на
средната площ на пиковете (A /A ) и от стандартната крива (6.3) се
TEFS CH отчита съответното количество флуор в mg (M1 ).
6.1.9. Общото съдържание на флуор в пробата се изчислява в % спрямо
масата на флуора, както е отбелязано в т. 7.
6.2. Хроматографски условия
6.2.1. Колона - от неръждаема стомана
Дължина - 1,8 m
Диаметър - 3,0 mm
Носител - Gaschrom Q 80 - 100 mesh
Неподвижна фаза - силиконово масло DC 200 или еквивалентно, 20 %.
Колоната се кондиционира при 100 oC за около 12 h (поток на газа-
носител (азот), 25 куб. сm/min). Процедурата се повтаря през 12 h.
След всяко четвърто или пето инжектиране колоната се рекондиционира
чрез загряване до 100 oC за 30 min.
Температури на:
Колона - 70 oC
Инжектор - 150 oC
Детектор - 250 oC
Газ-носител - азот
Скорост на газа-носител - 35 куб. см (ml)/min.
6.3. Построяване на стандартна крива
6.3.1. В серия от 6 центрофужни епруветки (5.6) се поставят с пипети
по 0, 1, 2, 3, 4 и 5 куб. см (ml) от разредения стандартен разтвор на флуор (4.7.2). Обемът на всяка епруветка се довежда до 5 куб. см (ml) с вода (4.2).
6.3.2. По-нататък се извършва процедура, описана от 6.1.3 до 6.1.6
включително.
6.3.3. Инжектират се по 3 ml от органичната фаза в газовия хроматограф
(5.2).
6.3.4. Инжектирането се повтаря и се изчислява средното съотношение на
пиковете (ATEFS/ACH).
6.3.5. Начертава се стандартната крива, корелираща с масата на флуора
(mg) в стандартния разтвор (6.3.1), и съотношението на площите на пиковете
(A /A ), изчислени съгласно 6.3.4. Точките върху графиката се свързват
TEFS CH
помежду си с най-подходящата права линия, получена чрез използване на регресионен анализ.
7. Изчисления
Общото съдържание на флуор в пробата в % (M/M) F се изчислява по формулата:
M
1
%F = ____ x 100 %,
M
където:
М е претеглената проба за анализ (6.1.2) в mg
М1 - количеството флуор, отчетено от стандартната крива (6.1.8) в mg.
8. Повторяемост (*1)
За съдържанието на флуор около 0,15 % (M/M) разликата между
резултатите от две паралелно проведени определения на една и съща мостра не трябва да надвишава абсолютната стойност от 0,012 % (M/M).
ХХII. Идентификация и определяне на органоживачни съединения
Област на приложение
Методът се отнася за идентификация и определяне на органоживачни
съединения, използвани като консерванти в козметични продукти за очи.
Приложима е за тиомерсал (INN) (натриев 2-(етилмеркуритио)бензоат) и фенилмеркури и неговите соли.
А. Идентифициране
1. Принцип
Органоживачните съединения образуват комплекс с 1,5-дифенил-3-
тиокарбазон. След екстракция на дитизоната с тетрахлорметан се провежда тънкослойна хроматография върху силикагел. Петната на дитизонатите имат оранжев цвят.
2. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ", а
водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
2.1. Сярна киселина - 25 % (V/V).
2.2. 1,5-дифенил-3-тиокарбазон (дитизон) : 0,8 mg в 100 куб. сm (ml)
тетрахлорметан (2.4).
2.3. Азот.
2.4. Тетрахлорметан.
2.5. Подвижна фаза : хексан : ацетон = 90 : 10 (V/V).
2.6. Стандартен разтвор - 0,001 % във вода на:
натриев 2-(етилмеркуритио) бензоат,
етилмеркурихлорид или метилмеркурихлорид,
фенилмеркуринитрат или фенилмеркуриацетат,
меркури дихлорид или меркури диацетат.
2.7. Готови плаки за тънкослойна хроматография със силикагел (напр.
Merck или еквивалентни).
5721
2.8. Натриев хлорид.
3. Апаратура
3.1. Стандартно лабораторно оборудване.
3.2. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.
3.3. Филтър за разделяне на фазите.
4. Процедура
4.1. Екстракция
4.1.1. Един грам от пробата се разрежда чрез титруване с 20 куб. см (ml)
дестилирана вода в центрофужна епруветка. Постига се максимално диспергиране и се загрява до 60 oC на водна баня. Прибавят се 4 g натриев хлорид (2.8). Разклаща се. Оставя се да се охлади.
4.1.2. Центрофугира се поне 20 min при 4500 rpm, за да се отдели
по-голямата част от твърдата фаза от течността. Филтрува се в делителна фуния
и се добавят 0,25 куб. см (ml) разтвор на сярна киселина (2.1).
4.1.3. Екстрахира се няколко пъти с 2 или 3 куб. см (ml) разтвор на
дитизон (2.2), докато при последната екстракция органичната фаза остава зелена.
4.1.4. Последователно се филтрува всяка органична фаза през филтъра за
разделяне на фазите (3.3).
4.1.5. Изпарява се до сухо с ток от азот.
4.1.6. Разтваря се с 0,5 куб. см (ml) тетрахлорметан (2.4). Този разтвор
се третира веднага, както е посочено в 4.2.1.
4.2. Разделяне и идентификация
4.2.1. 50 ml от получения в 4.1.6 тетрахлорметанов разтвор се нанасят
незабавно върху плаката със силикагел (2.7). Едновременно с това се обработват 10 куб. см (ml) от стандартния разтвор (2.6), както е посочено в 4.1 и върху същата плака се нанасят 50 ml от разтвора, получен в 4.1.6.
4.2.2. Плаката се поставя в подвижната фаза (2.5) и хроматограмата се
развива, докато фронтът достигне 15 сm височина. Органоживачните съединения се идентифицират като оцветени петна, чийто цвят е стабилен, ако веднага след изпаряване на разтворителите слоят се покрие със стъклена пластина.
Получават се примерно следните Rf -стойности:
Б. Определяне
1. Дефиниция
Съдържанието на органоживачни съединения, определено по този метод, се
изразява като % (M/M) живак в пробата.
2. Принцип
Методът се състои в измерване количеството на присъстващия общ живак.
Поради това е необходимо първо да се установи, че в пробата не присъства живак в неорганично състояние и да се идентифицират органоживачните производни, съдържащи се в пробата. След минерализация освободеният живак се измерва чрез безпламъкова атомно-абсорбционна спектрометрия.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.).
3.1. Концентрирана азотна киселина - d420 = 1,41 g/куб. см (ml)
3.2. Концентрирана сярна киселина - d420 = 1,84 g/куб. см (ml)
3.3. Бидестилирана вода
3.4. Калиев перманганат - 7 % (M/V)
3.5. Хидроксиламин хидрохлорид - 1,5 % (M/V)
3.6. Дикалиев пероксодисулфат - 5 % (M/V)
3.7. Калаен дихлорид - 10 % (M/V)
3.8. Концентрирана солна киселина - d420 = 1,18 g/куб. см (ml)
3.9. Стъклена вата, импрегнирана с паладиев дихлорид - 1 % (M/M).
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.2. Апарат за безпламъково атомно-абсорбционно определяне на живак
(техника на студените пари), включително необходимата стъклария. Оптичен път на кюветата - минимум 10 сm.
5. Процедура
Вземат се обичайните предпазни мерки за анализ на следи от живак.
5.1. Разлагане на пробата
5.1.1. Претеглят се 0,15 g от пробата (М) с точност 0,001 g. Прибавят
се 10 куб. см (ml) азотна киселина (3.1) и се оставя да се разлага 3 h в херметично затворена колба на водна баня при 55 oC, като се разклаща често. Едновременно се разработва и празна проба на реактивите.
5.1.2. След охлаждане се прибавят 10 куб. см (ml) сярна киселина (3.2)
и се връща на водната баня при 55 oC за 30 min.
5.1.3. Колбата се поставя в ледена баня и внимателно се прибавят
20 куб. см (ml) вода (3.3).
5.1.4. На порции се прибавят по 2 куб. см (ml) от 7 % калиев перманганат
(3.4), докато разтворът остане оцветен. Връща се във водната баня при 55 oC за 15 min.
5.1.5. Прибавят се 4 куб. см (ml) разтвор на дикалиев пероксидисулфат
(3.6). Продължава се загряването на водна баня при 55 oC за 30 min.
5.1.6. Оставя се да се охлади и съдържанието на колбата се прехвърля в
мерителна колба 100 куб. см (ml). Колбата се промива с 5 куб. см (ml) хидроксиламинхидрохлорид (3.5) и след това се промива 4 пъти с по 10 куб. см (ml) вода (3.3). Полученият разтвор трябва да бъде напълно безцветен. Долива се до марката с вода (3.3).
5.2. Определяне
5.2.1. 10 куб. см (ml) от разтвора за изпитване (5.1.6) се поставят в
стъкления съд за определяне на студени пари живак (4.2). Разрежда се със 100 куб. см (ml) вода (3.3) и последователно се прибавят 5 куб. см (ml) сярна киселина (3.2) и 5 куб. см (ml) калаен дихлорид (3.7). Разбърква се след всяко добавяне. Изчакват се 30 sec, за да се редуцират всички живачни йони до метално състояние, и се отчита резултатът (n).
5.2.2. Поставя се известно количество стъклен памук, импрегниран с
паладиев дихлорид (3.9) между съда за редукция на живака и проточната кювета на инструмента (4.2). Повтаря се процедурата 5.2.1 и се записва резултатът. Ако резултатът не е нула, минерализацията е непълна и анализът трябва да се повтори.
6. Изчисления
Нека:
М е масата на пробата за изпитване в mg;
n - количеството живак, отчетено на апарата в mg.
Количеството живак, изразено като % (M/M) живак, се изчислява по
формулата:
n
% живак = __ .
М
7. Забележки
7.1. За подобряване на минерализацията може да се започне с разреждане
на пробата.
7.2. Ако се предполага абсорбция на живак от субстрата, трябва да се
проведе количествено определяне по метода на стандартните добавки.
8. Повторяемост (*1)
За съдържание на живак около 0,007 % разликата между две успоредни
определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,00035 %.
ХХIII. Определяне на алкални и алкалоземни сулфиди
1. Област на приложение
Методът се отнася за определяне на сулфиди, присъстващи в козметични продукти. Присъствието на тиоли и други редуциращи агенти (вкл. сулфити) не пречи.
2. Дефиниция
Концентрацията на сулфиди, определена по този метод, се изразява в
% (M/M) сяра.
3. Принцип
След подкисляване на средата сероводородът се увлича с ток от азот и
се свързва под формата на кадмиев сулфид. Последният се филтрува, промива и след това се определя йодометрично.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.1. Концентрирана солна киселина - d420 = 1,19 g/куб. см (ml).
4.2. Натриев тиосулфат - 0,1 М стандартен разтвор.
4.3. Йод - 0,05 М стандартен разтвор.
4.4. Динатриев сулфид.
4.5. Кадмиев диацетат.
4.6. Концентриран разтвор на амоняк - d420 = 0,90 g/куб. см (ml).
4.7. Амонячен разтвор на кадмиев диацетат: разтварят се 10 g кадмиев
диацетат в около 50 куб. см (ml) вода. Добавя се амоняк (4.6), докато първоначално получената утайка отново се разтвори (примерно около 20 куб. см (ml). Долива се с вода до общ обем 100 куб. см (ml).
4.8. Азот.
4.9. Амоняк - 1 М.
5. Апаратура
5.1. Стандартно лабораторно оборудване.
5.2. Облодънна тригърлена колба на шлиф 100 куб. см (ml).
5.3. Две конични колби 100 куб. см (ml) на шлиф, снабдени с приставка,
съдържаща потапяща се тръба за подвеждане на газ и странична тръба за неговото отвеждане.
5.4. Фуния с дълга опашка.
6. Процедура
6.1. Увличане и фиксиране на сероводорода
6.1.1. Работи се с опаковка на продукта, която не е била отваряна
преди това. В тригърлена колба (5.2) се претегля с точност 0,001 g такава
маса (М) от продукта, изразена в g, която да съответства на не повече от 30 mg сулфидни йони. Прибавят се 60 куб. см (ml) вода и няколко капки пеногасител.
6.1.2. Във всяка от двете конични колби (5.3) се поставят по 50 куб. см
(ml) от разтвор (4.7).
6.1.3. Към облодънната колба (5.2) се присъединяват: фуния с кран,
потапяща се в течността тръба и тръба за отвеждане на газа. Отвеждащата тръба се свързва с конични колби, свързани последователно, с помощта на тръби от PVC.
Забележка: Посочената апаратура трябва да се провери за липса на
утечки по следния начин: симулирайки условията на изпитването, изпитваният продукт се замества с 10 куб. см (ml) разтвор на натриев сулфид (приготвен от 4.4), който съдържа "Х" mg сулфид (определен йодометрично). Нека "Y" mg е сулфидът, определен в края на тази операция. Разликата между количество "Х" и количество "Y" не трябва да е повече от 3 %.
6.1.4. В продължение на 15 min през облодънната колба (5.2) се
продухва азот (4.8) със скорост 2 мехурчета/sec, за да се измести съдържащият се в нея въздух.
6.1.5. Облодънната колба се нагрява до 85 y 5 oC.
6.1.6. Спира се подаването на азот (4.8) и през фунията се прибавят капка по капка 40 куб. см (ml) солна киселина (4.1).
6.1.7. Когато е прибавена почти всичката киселина, се пуска отново
токът от азот (4.8), като във фунията се оставя минимален слой течност, за да се избегне излитане на сероводород.
6.1.8. Нагряването се прекратява след 30 min. Колбата (5.2) се оставя
да се охлади, като подаването на азот продължава поне още 1 h и 30 min.
6.2. Титруване
6.2.1. Кадмиевият сулфид се филтрува през фуния с дълга опашка (5.4).
6.2.2. Коничните колби (5.3) се промиват първо с амонячен разтвор
(4.9), който се излива върху филтъра. След това се промиват с дестилирана вода, която се използва за промиване на утайката върху филтъра.
6.2.3. Промиването на утайката завършва с още 100 куб. см (ml) вода.
6.2.4. Хартиеният филтър се поставя в първата конична колба, която
съдържа утайката. Добавят се 25 куб. см (ml) (n1 ) разтвор на йод (4.3), около
20 куб. см (ml) солна киселина (4.1) и 50 куб. см (ml) дестилирана вода.
6.2.5. Определя се излишъкът на йод, като се титрува с разтвор на
натриев тиосулфат (n2 ) (4.2).
7. Изчисления
Съдържанието на сулфиди в пробата, изразено като сяра в % (M/M), се
изчислява по следната формула:
32(n x - n x )
1 1 2 2
% сяра = _______________,
20М
където:
n1 е използваният стандартен разтвор на йод (4.3) в куб. см (ml);
x1 - моларността на този разтвор;
n2 - стандартен разтвор на натриев тиосулфат (4.2) в куб. см (ml);
x2 - моларността на този разтвор;
М - масата на пробата за изпитване в g.
8. Повторяемост (*1)
За съдържание на сулфиди около 2 % (M/M) разликата между две успоредни
определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,2 % (M/M).
ХХIV. Идентификация и определяне на глицерол 1-(4-аминобензоат)
А. Идентификация
1. Област на приложение
Методът се отнася за откриване на алфа-моноглицерил 4-аминобензоат
(глицерол 1-(4-аминобензоат). Определя се и етил 4-аминобензоат (бензокаин INN), който може да присъства като онечистване.
2. Принцип
Идентификацията се извършва чрез тънкослойна хроматография на
силикагел с флуоресцентен индикатор и откриване на свободна първична аминогрупа чрез образуване на диазо багрило върху плаката.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
3.1. Смес от разтворители: циклохексан : пропан-2-ол : стабилизиран
дихлорметан = 48:64:9 (V/V/V).
3.2. Подвижна фаза: петролеев етер (40-60) : бензен : ацетон : разтвор на амониев хидроксид (min 25 % NH3 ) = 35:35:35:1 (V/V/V/V).
3.3. Реактив за проявяване:
а) натриев нитрит: 1 g в 100 куб. см (ml) 1 М солна киселина (приготвя
се непосредствено преди употреба);
б) 2-нафтол: 0,2 g в 100 куб. см (ml) 1 М калиев хидроксид.
3.4. Стандартни разтвори:
- алфа-моноглицерил 4-аминобензоат: 0,05 g в 100 куб. см (ml) смесен
разтворител 3.1;
- етил 4-аминобензоат: 0,05 g в 100 куб. см (ml) смесен разтворител
(3.1).
3.5. Плаки със силикагел 60 F254 с дебелина на слоя 0,25 mm, 20 x
20 сm.
4. Апаратура
4.1. Стандартна апаратура за тънкослойна хроматография.
4.2. Ултразвукова вана.
4.3. Филтър Мillipore FH 0,5 mm или еквивалентен.
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
В мерителна колба 10 куб. см (ml) се претеглят 1,5 g с точност 0,001 g
от изпитвания продукт. Долива се до марката с разтворител (3.1). Колбата се затваря и се оставя поне един час при стайна температура в ултрaзвукова вана (4.2). Филтрува се през филтър Мillipore (4.3) и филтратът се използва за хроматографиране.
5.2. Тънкослойна хроматография
Върху плаката (3.5) се нанасят по 10 ml от разтвора на пробата (5.1) и
стандартните разтвори (3.4).
Хроматограмата се развива до 15 сm височина във вана, предварително
наситена с подвижната фаза (3.2). Изсушава се при стайна температура.
5.3. Проявяване на петната
5.3.1. Плаката се наблюдава на УВ-светлина с дължина на вълната
254 nm.
5.3.2. Напълно изсушената плака се напръсква с реактив 3.3 (а).
Подсушава се при стайна температура за 1 min и веднага се напръсква с
реактив 3.3 (б).
Плаката се изсушава в сушилня при 60 oC. Появяват се оранжеви петна на
алфа-моноглицерил 4-аминобензоат с R - 0,07 и на етил 4-аминобензоат с
f R - 0,55. f
Б. Определяне
1. Област на приложение
Методът се отнася за определяне на алфа-моноглицерил 4-аминобензоат.
Определя се също и етил 4-аминобензоат. Не може да се определя съдържание, по-голямо от 5 % (M/M) алфа-моноглицерил 4-аминобензоат и 1 % (M/M) етил 4-аминобензоат.
2. Дефиниция
Съдържанието на алфа-моноглицерил 4-аминобензоат и етил 4-аминобензоат,
определени по този метод, се изразява в % (М/M) от масата на пробата.
3. Принцип
Изпитваният продукт се суспендира в метанол и след подходяща обработка
на пробата се определя чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ).
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация за "ВЕТХ", а водата -
бидестилирана.
4.1. Метанол.
4.2. Калиев дихидрогенортофосфат (KH2 PO4 ).
4.3. Цинков диацетат (Zn(CH3 COO2) .2H2 O).
4.4. Оцетна киселина (d420 = 1,05).
4.5. Тетракалиев хексацианоферат (K4 (Fe6 (CN) ).3H2 O).
4.6. Етил 4-хидроксибензоат.
4.7. алфа-моноглицерил 4-аминобензоат.
4.8. Етил 4-аминобензоат.
4.9. Разтвор на фосфатен буфер - 0,02 М: разтварят се 2,72 g калиев
дихидрогенортофосфат (4.2) в един литър вода.
4.10. Подвижна фаза: фосфатен буфер (4.9) : метанол (4.1) = 61:39
(V/V).
Съставът на подвижната фаза може да бъде променен, така че да се
постигне разделяне R y 1,5.
dyR - dyR
2 1
R = 2 ___________,
W + W
1 2
където:
R1 и R2 са времената на задържане на пиковете в min;
W1 и W2 - широчините на пиковете при половината на височината им в mm;
dy - скоростта на хартията в mm/min.
4.11. Основен разтвор на алфа-моноглицерил 4-аминобензоат: претеглят се
около 0,04 g с точност 0,001 g алфа-моноглицерил 4-аминобензоат и се поставят в мерителна колба 100 куб. см (ml). Разтварят се в 40 куб. см (ml) метанол (4.1). Долива се до марката с буферен разтвор (4.9) и се разбърква.
4.12. Основен разтвор на етил 4-аминобензоат: претеглят се около
0,04 g с точност 0,001 g етил 4-аминобензоат и се поставят в мерителна колба 100 куб. см (ml). Разтваря се в 40 куб. см (ml) метанол (4.1). Долива се до марката с буферен разтвор (4.9) и се разбърква.
4.13. Разтвор на вътрешен стандарт: претегля се около 0,05 g с точност
0,001 g етил 4-хидроксибензоат (4.6) и се поставя в мерителна колба 100 куб. см (ml). Разтваря се в 40 куб. см (ml) метанол (4.1). Долива се до марката с буферен разтвор (4.9) и се разбърква.
4.14. Стандартни разтвори: приготвят се четири стандартни разтвора
чрез прибавяне в 100 куб. см (ml) подвижна фаза (4.10) на горните разтвори съгласно следната таблица:
(*) Тези стойности са дадени за сведение и съответстват на точните
маси от 4.11, 4.12 и 4.13.
Забележка: Тези разтвори могат да бъдат приготвени по различен начин.
4.15. Разтвор на Carrez I: 26,5 g тетракалиев хексацианоферат (4.5) се
разтварят във вода и обемът се довежда до 250 куб. см (ml).
4.16. Разтвор на Carrez II: 54,9 g цинков диацетат (4.3) и 7,5 куб. см
(ml) оцетна киселина (4.4) се разтварят във вода и обемът се довежда до 250 куб. см (ml).
4.17. Lichrosorb RP-18 на Merck или еквивалентен, със среден размер на
частиците 5 mm.
5. Апаратура
5.1. Стандартно лабораторно оборудване.
5.2. ВЕТХ апарат, снабден с UV-детектор с променлива дължина на
вълната, и термостат, нагласен на 45 oC.
5.3. Колона от неръждаема стомана: дължина - 25 сm; вътрешен
диаметър - 4,6 mm; пълнеж - Lichrosorb RP-18 (4.17).
5.4. Ултразвукова вана.
6. Процедура
6.1. Приготвяне на пробата
6.1.1. Претегля се около 1,0 g от пробата с точност 0,001 g в стъклена
чаша 100 куб. см (ml) и се прибавят 10 куб. см (ml) метанол (4.1).
6.1.2. Чашата се поставя в ултразвукова вана (5.4) за 20 min за
получаване на суспензия. Така получената суспензия се прехвърля количествено в мерителна колба 100 куб. см (ml), използвайки не повече от 75 куб. см (ml) подвижна фаза (4.10). Последователно се прибавят 1,0 куб. см (ml) разтвор на Carrez I (4.15) и 1,0 куб. см (ml) разтвор на Carrez II (4.16), като се разбърква след всяко прибавяне. Долива се до марката с подвижна фаза (4.10), разбърква се отново и се филтрува през нагънат хартиен филтър.
6.1.3. В мерителна колба 50 куб. см (ml) се прехвърлят с пипета
3,0 куб. см (ml) от получения в 6.1.2 филтрат и 5 куб. см (ml) от разтвора на вътрешен стандарт (4.13). Долива се до марката с подвижната фаза (4.10) и се разбърква. Така полученият разтвор се използва за провеждане на хроматографския анализ съгласно т. 6.2.
6.2. Хроматографиране
6.2.1. Скоростта на потока на подвижната фаза (4.10) се нагласява на
1,2 куб. см (ml)/min, а температурата на колоната на 45 oC.
6.2.2. Детекторът (5.2) се настройва на 274 nm.
6.2.3. С микроспринцовка в хроматографа се дозират най-малко два пъти
20 ml от разтвора (6.1.3) и се измерват площите на пиковете.
6.3. Стандартна крива
6.3.1. Инжектират се 20 ml от всеки стандартен разтвор (4.14) и се
измерват площите на пиковете.
6.3.2. За всяка концентрация се изчислява отношението между площите на
пиковете на алфа-моноглицерил 4-аминобензоата и площите на пиковете на вътрешния стандарт. На графиката тези отношения се нанасят по абсцисата, а по ординатата се нанасят отношенията на съответните маси.
6.3.3. По същия начин се процедира и за етил 4-хидроксибензоата.
7. Изчисления
7.1. От стандартната крива, получена съгласно 6.3, се отчитат
съотношенията на масите (RP1 , RP2 ), съответстващи на отношенията между
площите на пиковете, изчислени в 6.2.3,
където:
RP1 е масата на алфа-моноглицерил 4-аминобензоат към масата на етил
4-хидроксибензоата в g;
RP2 е масата на етил 4-аминобензоата към масата на етил
4-хидроксибензоата в g.
7.2. От получените отношения на масите се изчислява съдържанието на
алфа-моноглицерил 4-аминобензоат и етил 4-аминобензоат, изразено в % (M/M), съгласно формулите:
My
Rp % (M/M) алфа-моноглицерил 4-аминобензоат = RP х __
1 6M
My
Rp % (M/M) етил 4-аминобензоат = RP х ___,
2 6M
където:
My е количеството на етил 4-хидроксибензоат (вътрешен стандарт),
4.12 в g;
M - количеството на пробата, (6.1.1) в g.
8. Повторяемост (*1)
За съдържание на алфа-моноглицерил 4-аминобензоат от 5 % (M/M) разликата
между резултатите от две успоредни определения, извършени на една съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 0,25 % (M/M).
За съдържание на етил 4-аминобензоат от 1 % (M/M) разликата между
резултатите от две успоредни определения, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 0,1 % (M/M).
9. Забележки
9.1. Преди провеждане на анализите се проверява дали пробата съдържа
вещества, които се застъпват с пика на вътрешния стандарт (етил 4-хидроксибензоат) на хроматограмата.
9.2. За да се провери отсъствието на всякакво застъпване, определянето
се повтаря при променено относително съотношение на метанола в подвижната фаза с 10 %.
ХХV. Определяне на хлорбутанол
1. Област на приложение
Методът се отнася за определяне на хлорбутанол (INN) до максимална
концентрация от 0,5 % (M/M) във всички козметични продукти, с изключение на аерозолите.
2. Дефиниция
Съдържанието на хлорбутанол, определено по този метод, се изразява в %
(M/M) на пробата.
3. Принцип
След подходяща обработка на продукта, който ще се анализира,
определянето се провежда с газова хроматография, като се използва 2,2,2- трихлоретанол за вътрешен стандарт.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография".
4.1. Хлорбутанол (1,1,1-трихлор-2-метилпропан-2-ол).
4.2. 2,2,2-трихлоретанол.
4.3. Абсолютен етанол.
4.4. Стандартен разтвор на хлорбутанол: 0,025 g в 100 куб. см (ml)
етанол (4.3) (M/V).
4.5. Стандартен разтвор на 2,2,2-трихлоретанол: 4 mg в 100 куб. см (ml)
етанол (4.3) (M/V).
5. Апаратура
5.1. Стандартно лабораторно оборудване.
63
5.2. Газхроматограф с електрон-улавящ детектор - Ni .
6. Процедура
6.1. Приготвяне на пробата
Претеглят се между 0,1 и 0,3 g от пробата с точност 0,001 g (М).
Поставят се в мерителна колба 100 куб. см (ml). Разтваря се в етанол (4.3), прибавя се 1 куб. см (ml) от разтвора на вътрешен стандарт (4.5) и се долива до марката с етанол (4.3).
6.2. Газхроматографски условия
6.2.1. Работните условия трябва да дават разделяне R y 1,5.
dyR - dyR
2 1
R = 2 ____________ ,
W + W
1 2
където:
R1 и R2 са времената на задържане на пиковете в min;
W1 и W2 - широчини на пиковете при половината на височината им в mm;
dy - скорост на хартията в mm/min.
6.2.2. Като пример, следните работни условия дават желаното разделяне:
____________________________________________________________________________
Колона ¦ I ¦ II
____________________________________________________________________________
Материал стъкло неръждаема стомана
Дължина 1,80 m 3 m
Диаметър 3 mm 3 mm
Стационарна фаза 10 % Carbowax 20M 5 % OV 17 върху
TPA върху Gaschrom Chromosorb WAW
Q 80 - 100 mesh DMCS 80 - 100 mesh
Кондициониране 2 до 3 дни при 190 oC
Температура:
- инжектор 200 oC 150 oC
- колона 150 oC 100 oC
- детектор 200 oC 150 oC
Газ-носител азот аргон/метан = 95:5
(V/V)
Скорост на потока 35 куб. см (ml)/min 35 куб. см (ml)/min
____________________________________________________________________________
6.3. Стандартна крива
В пет мерителни колби по 100 куб. см (ml) се поставя по 1 куб. см (ml) от стандартния разтвор (4.5) и съответно 0,2; 0,3; 0,4; 0,5 и 0,6 куб. см (ml) от разтвор 4.4, доливат се до марката с етанол (4.3) и се разбъркват. В хроматографа се инжектира по 1 ml от всеки от тези разтвори, съобразно работните условия, описани в 6.2.2, и се построява стандартна крива, като на абсцисата се нанася отношението на масата на хлорбутанола към масата на 2,2,2-трихлоретанола, а на ординатата - отношението между съответните площи на пиковете.
6.4. Инжектира се 1 ml от разтвора, получен в 6.1, и се процедира
съгласно условията, описани в 6.2.2.
7. Изчисления
7.1. От стандартната крива (6.3) се отчита количеството "а" на
хлорбутанола в разтвор 6.1, изразено в mg.
7.2. Съдържанието на хлорбутанол в пробата се изчислява съгласно
формулата:
a x 10ќ a
% хлорбутанол (M/M) = _______ = ______
6 4
M x 10 M x 10
8. Повторяемост (*1)
За съдържание на хлорбутанол от 0,5 % (M/M) разликата между
резултатите от две успоредни определения, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 0,01 % (M/M).
Забележка: Ако резултатът е равен или надвишава максимално допустимата
концентрация, е необходимо да се провери за отсъствие на пречещи вещества.
ХХVI. Идентификация и определяне на хинин
А. Идентификация
1. Област на приложение
Методът се отнася за откриване на хинин в шампоани и лосиони за коса.
2. Принцип
Идентификацията се извършва чрез тънкослойна хроматография върху
силикагел. Хининът се доказва чрез неговата синя флуоресценция в кисела среда при 360 nm.
За допълнително потвърждение може да се използва изчезването на
флуоресценцията при насищане с бромни пари. При насищане на същата плака с амонячни пари петната се появяват повторно с жълтеникава флуоресценция.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
3.1. Плаки със силикагел без флуоресцентен индикатор, дебелина на слоя
0,25 mm, 20 x 20 сm.
3.2. Подвижна фаза: толуен : диетилов етер : дихлорметан : диетиламин =
20:20:20:8 (V/V/V/V).
3.3. Метанол.
3.4. Сярна киселина - 96 % (d420 = 1,84).
3.5. Диетилов етер.
3.6. Реактив за проявяване на петната: внимателно се добавят 5 куб. см
(ml) сярна киселина (3.4) към 95 куб. см (ml) диетилов етер в охладен съд.
3.7. Бром.
3.8. Разтвор на амониев хидроксид - 28 % (d420 = 0,90).
3.9. Хинин, безводен.
3.10. Стандартен разтвор: претеглят се около 0,1 g безводен хинин
(3.9) с точност 0,001 g и се разтварят в мерителна колба до 100 куб. см (ml)
с метанол (3.3).
4. Апаратура
4.1. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.
4.2. Ултразвукова вана.
4.3. Филтър Millipore - FH 0,5 mm или еквивалентен, с подходящо
оборудване за филтруване.
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
В мерителна колба 100 куб. см (ml) се претегля точно такова количество
от пробата, което да съдържа около 100 mg хинин, разтваря се и се долива до марката с метанол (3.3).
Колбата се запушва и се поставя за 1 h в ултразвуковата вана (4.2) при
стайна температура. Филтрува се (4.3) и филтратът се използва за хроматография.
5.2. Тънкослойна хроматография
Върху плака със силикагел (3.1) се нанасят 1,0 ml от стандартния
разтвор (3.10) и 1,0 ml от разтвора на пробата (5.1). Хроматограмата се развива, докато фронтът на разтворителите достигне 15 сm, като се използва подвижна фаза (3.2) в предварително наситена вана.
5.3. Проявяване на петната
5.3.1. Плаката се изсушава на стайна температура.
5.3.2. Напръсква се с реактив 3.6.
5.3.3. Плаката се оставя да изсъхне 1 h при стайна температура.
5.3.4. Наблюдава се на УВ-светлина с дължина на вълната 360 nm.
Хининът се вижда като петно с интензивна синя флуоресценция.
Като пример на таблицата по-долу са дадени Rf -стойностите в същата
подвижна фаза на главните алкалоиди, свързани с хинина:
____________________________________________________________________________
Алкалоид R
f
____________________________________________________________________________
Хинин 0,20
Хинидин 0,29
Цинхонин 0,33
Цинхонидин 0,27
Хидрохинидин 0,17
____________________________________________________________________________
5.3.5. За допълнително потвърждение на присъствието на хинин плаката
се насища около 1 h с бромни пари (3.7). Флуоресценцията изчезва. Когато
същата плака се насити с амонячни пари (3.8), петната отново се появяват с кафяв цвят и когато плаката отново се разгледа на УВ-светлина при 360 nm, може да се наблюдава жълтеникава флуоресценция.
Откриваем минимум - 0,1 mg хинин.
Б. Определяне
1. Област на приложение
Методът се отнася за определянето на хинин. Може да бъде използван за
определяне на максимално допустимата концентрация 0,5 % (M/M) в шампоани и 0,2 % в лосиони за коса.
2. Дефиниция
Съдържанието на хинин, определено по този метод, се изразява в % (M/M)
на продукта.
3. Принцип
След подходяща обработка на продукта, който ще се анализира,
определянето се извършва чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ).
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "за ВЕТХ", а водата -
бидестилирана.
4.1. Ацетонитрил.
4.2. Калиев дихидрогенортофосфат (KH2 PO4 ).
4.3. Ортофосфорна киселина - 85 % (d420 = 1,7).
4.4. Тетраметиламониев бромид.
4.5. Хинин, безводен.
4.6. Метанол.
4.7. Разтвор на ортофосфорна киселина, 0,1 М: претеглят се 11,53 g
ортофосфорна киселина (4.3) и се разтварят в 1000 куб. см (ml) вода в мерителна колба.
4.8. Разтвор на калиев дихидрогенортофосфат, 0,1 М: претеглят се 13,6 g
калиев дихидрогенортофосфат (4.2) и се разтварят в 1000 куб. см (ml) вода в мерителна колба.
4.9. Разтвор на тетраметиламониев бромид: разтварят се 15,40 g
тетраметиламониев бромид (4.4) в 1000 куб. см (ml) вода в мерителна колба.
4.10. Подвижна фаза: ортофосфорна киселина (4.7) : калиев
дихидрогенортофосфат (4.8) : тетраметиламониев бромид (4.9) : вода : ацетонитрил (4.1) = 10:50:100:340:90 (V/V/V/V/V).
Съставът на подвижната фаза може да бъде променен, така че да се постигне разделяне R y 1,5.
dyR - dyR
2 1
R = 2 ___________ ,
W + W
1 2
където:
R1 и R2 са времената на задържане на пиковете в min;
W1 и W2 - широчините на пиковете при половината на височините им в mm;
dy е скоростта на хартията в mm/min.
4.11. Силикагел, обработен с октадецилсилан, 10 mm.
4.12. Стандартни разтвори: претеглят се около 0,005; 0,01; 0,015 и
0,02 g безводен хинин (4.5) с точност 0,001g и се поставят съответно в мерителни колби 100 куб. см (ml). Долива се до марката с метанол (4.6) и съдържанието на колбите се разклаща до разтваряне на хинина. Всяка проба се филтрува през 0,5 mm филтър.
5. Апаратура
5.1. Стандартно лабораторно оборудване.
5.2. Ултразвукова вана.
5.3. Течен хроматограф с УВ детектор с променлива дължина на вълната.
5.4. Колона: дължина - 25 сm, вътрешен диаметър - 4,6 mm, пълнеж -
силикагел (4.11).
5.5. Филтър Millipore - FH 0,5 mm или еквивалентен, с подходящо
оборудване за филтруване.
6. Процедура
6.1. Приготвяне на пробата
В мерителна колба 100 куб. см (ml) се претегля проба с точност 0,001 g,
която съдържа около 0,01 g безводен хинин. Прибавят се 20 куб. см (ml) метанол и колбата се поставя в ултразвукова вана (5.2) за 20 min. Долива се до марката с метанол (4.6). Разтворът се разбърква и след това се филтрува (5.5).
6.2. Хроматографиране
Скорост на потока - 1,0 куб. см (ml)/min.
Дължина на вълната на детектора (5.3) - 332 nm.
Обем на дозиране - 10 ml филтруван разтвор (6.1).
Измерване - площ на пика.
6.3. Стандартна крива
Най-малко три пъти се дозират 10 ml от всеки стандартен разтвор (4.12), измерва се площта на пиковете и се изчислява средната площ за всяка концентрация.
Построява се стандартната крива и се проверява нейната линейност.
7. Изчисления
7.1. От стандартната крива (6.3) се определя количеството в mg на
безводен хинин, присъстващ в дозирания обем (6.2).
7.2. Концентрацията на безводен хинин в пробата, изразена като % (M/M),
се получава по следната формула:
B
% (M/M) безводен хинин = ___,
M
където:
В е количеството безводен хинин, определено в 10 ml филтруван
разтвор(6.1) в mg;
М - масата на пробата (6.1) в g.
8. Повторяемост (*1)
За съдържание на безводен хинин от 0,5 % (M/M) разликата между
резултатите от две успоредни определения, извършени на една и съща проба,
не трябва да превишава 0,02 % (M/M).
За съдържание на безводен хинин от 0,2 % (M/M) разликата между
резултатите от две успоредни определения, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава 0,01 % (M/M).
ХХVII. Идентификация и определяне на неорганични сулфити и
хидрогенсулфити
Област на приложение
Методът се отнася за идентификация и определяне на неорганични сулфити
и хидрогенсулфити в козметични продукти. Той е приложим само за продукти, които имат водна или алкохолна фаза, и за концентрации до 0,2 % серен диоксид.
А. Идентификация
1. Принцип
Пробата се нагрява в солна киселина и отделеният серен диоксид се
идентифицира или по неговия мирис, или по действието му върху индикаторна хартия.
2. Реактиви
Всички реактиви са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата -
дестилирана или с еквивалентна чистота.
2.1. Солна киселина - 4 М.
2.2. Индикаторна хартия с калиев йодат и скорбяла или друга подходяща.
3. Апаратура
3.1. Стандартно лабораторно оборудване.
3.2. Колба 25 куб. см (ml), снабдена с къс обратен хладник.
4. Процедура
4.1. Около 2,5 g от пробата се поставят в колба (3.2) с 10 куб. см (ml)
солна киселина (2.1).
4.2. Разбърква се и се нагрява до кипене.
4.3. Изпитва се за отделяне на серен диоксид или по миризмата, или с
индикаторна хартия (2.2).
Б. Определяне
1. Дефиниция
Съдържанието на сулфити или хидрогенсулфити в пробата, определени по
този метод, се изразява в % (М/М) като серен диоксид.
2. Принцип
Отделеният серен диоксид след подкисляване на пробата се дестилира в
разтвор на водороден пероксид. Образуваната сярна киселина се титрува със стандартен разтвор на натриев хидроксид.
3. Реактиви
Всички реактиви са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата -
дестилирана или с еквивалентна чистота.
3.1. Водороден пероксид - 0,2 % (M/V). Приготвя се непосредствено
преди анализа.
3.2. Ортофосфорна киселина (d425 = 1,75).
3.3. Метанол.
3.4. Натриев хидроксид - 0,01 М стандартен разтвор.
3.5. Азот.
3.6. Индикатор: смес 1:1 (V/V) от метилово червено, 0,03 % (M/V) в
етанол и метиленово синьо, 0,05 % (M/V) в етанол. Разтворът се филтрува.
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.2. Дестилационна апаратура (виж фигурата).
5. Процедура
5.1. Претегля се около 2,5 g от пробата с точност 0,001g в
дестилационната колба А (виж фигурата).
5.2. Прибавят се 60 куб. см (ml) вода и 50 куб. см (ml) метанол (3.3) и се разбърква.
5.3. В дестилационния приемник D (виж фигурата) се поставят 10 куб. см
(ml) водороден пероксид (3.1), 60 куб. см (ml) вода и няколко капки индикатор (3.6). Прибавят се няколко капки натриев хидроксид (3.4), докато индикаторът промени цвета си в зелен.
5.4. За промивния съд Е (виж фигурата) се повтаря процедура 5.3.
5.5. Апаратурата се сглобява и се нагласява потокът от азот (3.5) на
около 60 мехурчета в min.
5.6. Посредством фунията в дестилационната колба А се прибавят
15 куб. см (ml) ортофосфорна киселина (3.2).
5.7. Нагрява се бързо до кипене и след това се поддържа слабо кипене
за общо 30 min.
5.8. Отделя се дестилационният приемник D. Тръбата се промива и след
това се титрува с разтвор на натриев хидроксид (3.4) до промяна на индикатора (3.6) в зелено.
6. Изчисления
Съдържанието на сулфит или хидрогенсулфит се изчислява като % (М/М) в
пробата чрез израза:
3,2МyV
%(M/M) серен диоксид = _______ ,
М
където:
Мy е моларната концентрация на разтвора на натриевия хидроксид (3.4);
V - обемът на натриевия хидроксид (3.4), използван при титруването
(5.8), в куб. см (ml);
М - масата на пробата (5.1) в g.
7. Повторяемост (*1)
За съдържание на серен диоксид от 0,2 % (M/M) разликата между
резултатите от две успоредни определения, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава 0,006 %.
Апарат за дестилация на серен диоксид по Tanner
Всички размери са в mm
ХХVIII. Идентификация и определяне на хлорати на алкални метали
Област на приложение
Методът се отнася за идентификация и определяне на хлорати в пасти за зъби и други козметични продукти.
А. Идентификация
1. Принцип
Хлоратите се отделят от другите халогенати чрез тънкослойна
хроматография и се идентифицират чрез окисление на йодид до йод.
2. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
2.1. Стандартни разтвори: водни разтвори на калиев хлорат, бромат и
йодат, 0,2 % (M/V), приготвени непосредствено преди употреба.
2.2. Подвижна фаза: разтвор на амоняк, 28 % (M/V) : ацетон : бутанол =
60:130:30 (V/V/V).
2.3. Калиев йодид, воден разтвор - 5 % (M/V).
2.4. Разтвор на скорбяла - 1 до 5 % (M/V).
2.5. Солна киселина - 1 М.
2.6. Готови плаки за тънкослойна хроматография със слой целулоза
0,25 mm.
3. Апаратура
Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.
4. Процедура
4.1. Около 1 g от пробата се екстрахира с вода, филтрува се и се
разрежда до около 25 куб. см (ml).
4.2. Върху плаката (2.6) се нанасят 2 ml от разтвор (4.1) и по 2 ml от
стандартните разтвори (2.1).
4.3. Плаката се поставя в хроматографската вана и се развива възходящо
до 3/4 от височината на плаката (2.6) с подвижната фаза 2.2.
4.4. Плаката се изважда от ваната и се оставя да се изпари
разтворителят. (Забележка: това може да отнеме до 2 h.)
4.5. Плаката се напръсква с калиев йодид (2.3) и се оставя да се
изсуши за около 5 min.
4.6. Плаката се напръсква с разтвор на скорбяла (2.4) и се оставя да
се изсуши за около 5 min.
4.7. Плаката се напръсква със солна киселина (2.5).
5. Оценка на хроматограмата
Ако присъства хлорат, се наблюдава синьо петно (възможно е петното да
бъде кафяво), което се появява след 30 min с Rf стойност приблизително
0,7 - 0,8.
_____________________________________________________________________________
Халогенати ¦ R
¦ f
_____________________________________________________________________________
Йодат 0 до 0,2
Бромат 0,5 до 0,6
Хлорат 0,7 до 0,8
_____________________________________________________________________________
Трябва да се отбележи, че броматите и йодатите реагират веднага.
Да се внимава да не се объркат петната на броматите и хлоратите!
Б. Определяне
1. Дефиниция
Съдържанието на хлорат, определено по този метод, се изразява като
% (M/M) хлорат.
2. Принцип
Хлоратът се редуцира с цинков прах в кисела среда. Образуваният хлорид
се измерва чрез потенциометрично титруване с разтвор на сребърен нитрат. Такова определяне, извършено преди редукцията, дава възможност да се
установи възможно присъствие на халогениди.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
3.1. Оцетна киселина, 80 % (M/M).
3.2. Цинков прах.
3.3. Стандартен разтвор 0,1 М.
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.2. Потенциометър, снабден със сребърен индикаторен електрод.
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
Претегля се около 2 g от пробата с точност 0,001 g (M) в центрофужна
епруветка. Прибавят се около 15 куб. см (ml) оцетна киселина (3.1) и внимателно се разбърква. Изчакват се 30 min и се центрофугира 15 min при 2000 rpm. Бистрият филтрат се прехвърля в мерителна колба 50 куб. см (ml). Центрофугирането се повтаря още два пъти, като към остатъка се прибавят по 15 куб. см (ml) оцетна киселина (3.1). Разтворите, съдържащи хлората, се събират в същата мерителна колба. Долива се до марката с оцетна киселина
(3.1).
5.2. Редуциране на хлоратите
Вземат се 20 куб. см (ml) от разтвор 5 1 и се прибавя 0,6 g цинков прах
(3.2). Сместа се довежда до кипене в колба, снабдена с обратен хладник. Кипи се в продължение на 30 min, охлажда се и се филтрува. Колбата се изплаква с вода. Промивните води след филтруване се прибавят към първия филтрат.
5.3. Определяне на хлориди
20 куб. см (ml) от разтвор 5.2 се титрува със сребърен нитрат (3.3),
като се използва потенциометър (4.2). По същия начин се титруват 20 куб. см (ml) от разтвор 5.1 със сребърен нитрат (3.3).
Забележка: Ако продуктът съдържа бромни или йодни производни, които
могат да дадат бромиди и йодиди при редукцията, кривата на титруване ще има няколко инфлексни точки. В такъв случай обемът на титруващия разтвор (3.3), съответстващ на хлоридите, се получава като разлика между предпоследната и последната инфлекснa точкa.
6. Изчисления
Съдържанието на хлорати в пробата % (M/M) се изчислява по формулата:
където:
V е обемът на разтвора на сребърен нитрат (3.3), използван за
титруване на разтвор 5.2, в куб. см (ml);
Vy - обемът на разтвора на сребърен нитрат (3.3), използван за
титруване на разтвор 5.1, в куб. см (ml);
My - моларността на стандартния разтвор на сребърен нитрат (3.3);
M - масата на пробата в g.
7. Повторяемост (*1)
За съдържание на хлорат от 3 до 5 % разликата между резултатите от две
успоредни определения, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава 0,07 % (M/M).
ХХIХ. Идентификация и определяне на натриев йодат
Област на приложение
Методът се отнася за идентификация и определяне на натриев йодат в
козметични продукти.
А. Идентификация
1. Принцип
Натриевият йодат се отделя от другите халогенати чрез тънкослойна
хроматография и се идентифицира чрез окисление на йодид до йод.
2. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
2.1. Стандартни разтвори: водни разтвори на калиев хлорат, бромат и
йодат, 0,2 % (M/V), приготвени непосредствено преди употреба.
2.2. Подвижна фаза: разтвор на амоняк, 28 % (M/V) : ацетон : бутанол =
60:130:30 (V/V/V).
2.3. Калиев йодид - 5 % (M/V).
2.4. Разтвор на скорбяла - 1 до 5 % (M/V).
2.5. Солна киселина - 1 М.
3. Апаратура
3.1. Готови плаки за тънкослойна хроматография със слой целулоза
0,25 mm.
3.2. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.
4. Процедура
4.1. Около 1 g от пробата се екстрахира с вода, филтрува се и се разрежда до около 10 куб. см (ml).
4.2. На стартовата линия върху плаката се нанасят 2 ml от този разтвор
и по 2 ml от всеки от трите стандартни разтвора (2.1).
4.3. Плаката се поставя в хроматографската вана и се развива възходящо
до 3/4 от височината на плаката с подвижната фаза (2.2).
4.4. Плаката се изважда от ваната и се оставя да се изпари
разтворителят при стайна температура. (Забележка: това може да отнеме до 2 h.)
4.5. Плаката се напръсква с калиев йодид (2.3) и се оставя да се
изсуши за около 5 min.
4.6. Плаката се напръсква с разтвор на скорбяла (2.4) и се оставя да
изсъхне за около 5 min.
4.7. Накрая се напръсква със солна киселина (2.5).
5. Оценка на хроматограмата
При наличие на йодат се наблюдава синьо петно (цветът може да бъде
кафяв или да стане кафяв при престояване) с Rf стойност приблизително от
0 до 0,2.
Трябва да се отбележи, че броматите дават веднага положителна реакция
при Rf приблизително от 0,5 до 0,6, а хлоратите - след около 30 min при Rf
от 0,7 до 0,8.
Б. Определяне
1. Дефиниция
Съдържанието на натриев йодат, определено по този метод, се изразява
като % (M/M) натриев йодат.
2. Принцип
Натриевият йодат се разтваря във вода и се определя чрез
високоефективна течна хроматография с използване на последователно свързани
колони с С обърната фаза и анионобменна колона.
18
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "за ВЕТХ", а водата -
бидестилирана.
3.1. Солна киселина - 4 М.
3.2. Натриев сулфит - 5 % (M/V).
3.3. Основен разтвор на натриев йодат.
Приготвя се основен разтвор, който съдържа 50 mg натриев йодат в
100 куб. см (ml) вода.
3.4. Калиев дихидрогенортофосфат.
3.5. Динатриев хидрогенортофосфат 2Н О.
2
3.6. Подвижна фаза за ВЕТХ: разтварят се 3,88 g калиев
дихидрогенортофосфат (3.4) и 1,19 g динатриев хидрогенортофосфат. 2Н2 О
(3.5) в 1 куб. дм (l) вода. рН на получения разтвор трябва да бъде 6,2.
3.7. Хартиен универcален индикатор, рН 1-11.
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.2. Кръгове филтърна хартия с диаметър 11 сm, Schleicher and Schull
№ 575 или еквивалентна.
4.3. Високоефективен течен хроматограф с детектор с променлива дължина
на вълната.
4.4. Колони: дължина - 12 сm, вътрешен диаметър - 4,6 mm, брой - две,
свързани последователно; първа колона - NucleosilR 5 C18 или еквивалентна;
втора колона - VydacTM 301-SB или еквивалентна.
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
5.1.1. Течни проби (шампоани)
Претегля се около 1 g от пробата за изпитване с точност 0,001 g в
стъклена градуирана епруветка със запушалка или в мерителна колба 10 куб. см (ml). Долива се до марката с вода и се разбърква. Ако е необходимо, разтворът се филтрува.
Определя се съдържанието на йодат в разтвора чрез ВЕТХ по начина,
описан в 5.2.
5.1.2. Твърди проби (сапуни)
Внимателно се отделя част от пробата и се претегля около 1,0 g с
точност 0,001 g в стъклен мерителен цилиндър от 100 куб. см (ml) със запушалка. Напълва се до 50 куб. см (ml) с вода и енергично се разбърква в продължение на една минута. Центрофугира се и се филтрува през филтърна хартия (4.2) или сместа се оставя да престои една нощ.
Желеобразният разтвор се разклаща енергично и се филтрува през
филтърна хартия (4.2).
Определя се съдържанието на йодат в разтвора чрез ВЕТХ по начина,
описан в 5.2.
5.2. Хроматография
- Скорост на потока - 1 куб. см (ml)/min.
- Дължина на вълната на детектора (4.3) - 210 nm.
- Обем за дозиране - 10 ml.
- Измерване - площ на пика.
5.3. Стандартна крива
В мерителни колби 50 куб. см (ml) се поставят с пипета съответно 1,0;
2,0; 5,0; 10,0 и 20,0 куб. см (ml) от основния разтвор на натриев йодат (3.3). Доливат се до марката и се разбъркват.Така получените разтвори съдържат съответно 0,01; 0,02; 0,05; 0,10 и 0,20 mg/куб. см (ml) натриев йодат.
В течния хроматограф (4.3) се дозират по 10 ml от всеки стандартен
разтвор на йодат и се получава хроматограма. Определя се площта на пика на йодата и се построява стандартна крива от площите на пиковете спрямо концентрациите на натриевия йодат.
6. Изчисления
Съдържанието на натриев йодат в % (M/M) се изчислява по формулата:
V x c
% (M/M) натриев йодат = _____,
10M
където:
М е масата на пробата в g;
V - общият обем на пробата, получен съгласно 5.2, в куб. см (ml);
с - концентрацията на натриевия йодат, отчетена от стандартната крива
(5.3), в mg/куб. см (ml).
7. Повторяемост (*1)
За съдържание на натриев йодат от 0,1 % (M/M) разликата между
резултатите от две успоредни определения, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава 0,002 %.
8. Потвърждаване
8.1. Принцип
В подкислен разтвор на козметичния продукт йодатът (IO-3 ) се
редуцира до йодид (I - ) със сулфит и полученият разтвор се изследва с
ВЕТХ. Ако пикът, който има време на задържане, отговарящо на времето на
задържане на йодата, изчезне след третиране със сулфит, то твърде вероятно е оригиналният пик да се дължи на йодат.
8.2. Процедура
От разтвора на пробата, получен както е описано в 5.1, се вземат с
пипета 5 куб. см (ml) и се поставят в конична колба.
рН на разтвора се довежда до стойност 3 или по-ниска със солна
киселина (3.1); използва се хартиен универсален индикатор (3.7).
Прибавят се 3 капки разтвор на натриев сулфит (3.2) и се разбърква.
Дозират се 10 ml от получения разтвор в течния хроматограф (4.3).
Сравнява се тази хроматограма с хроматограмата, получена както е
описано в т. 5 за същата проба.
ХХХ. Идентификация и определяне на сребърен нитрат в козметични
продукти
А. Идентификация
1. Област на приложение
Методът се отнася за идентификацията на сребърен нитрат като сребро
във водни козметични продукти.
2. Принцип
Среброто се идентифицира като характерна бяла утайка, образувана с
хлорни йони.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
3.1. Солна киселина - 2 М.
3.2. Амоняк: концентриран разтвор на амониев хидроксид
(d20 = 0,88 g/куб. см (ml) се разрежда с равен обем вода и се разбърква.
3.3. Азотна киселина - 2 М.
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.2. Центрофуга.
5. Процедура
5.1. Към около 1 g от пробата в центрофужна епруветка се добавя на
капки 2 М разтвор на солна киселина (3.1) до пълно утаяване; разбърква се и се центрофугира.
5.2. Отстранява се бистрият разтвор и утайката се промива еднократно с
пет капки студена вода. Промивната вода се изхвърля.
5.3. В центрофужната епруветка се добавя количество вода, равно на
обема на утайката. Нагрява се до кипене при разбъркване.
5.4. Горещата смес се центрофугира; отстранява се бистрият разтвор.
5.5. Към утайката се прибавят няколко капки амонячен разтвор (3.2);
разбърква се и се центрофугира.
5.6. Една капка от бистрия разтвор се поставя върху стъклена плочка и
към нея се прибавят няколко капки азотна киселина (3.3).
5.7. Бяла утайка показва наличието на сребро.
Б. Определяне
1. Област на приложение
Този метод се отнася за определяне на сребърен нитрат като сребро в
козметични продукти, предназначени за оцветяване на мигли и вежди.
2. Принцип
Среброто в продукта се определя чрез атомно-абсорбционна
спектрометрия.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - бидестилирана.
3.1. Азотна киселина - 0,02 М.
3.2. Стандартни разтвори на сребро.
3.2.1. Основен стандартен разтвор на сребро - 1000 mg/куб. см (ml) в 0,5 М разтвор на азотна киселина (Spectrosol или еквивалентен).
3.2.2. Работен стандартен разтвор на сребро - 100 mg/куб. см (ml); с
пипета се прехвърлят 10 куб. см (ml) от основния стандартен разтвор на сребро (3.2.1) в мерителна колба от 100 куб. см (ml). Долива се до марката с 0,02 М разтвор на азотна киселина (3.1) и се разбърква. Този стандартен разтвор трябва да е приготвен непосредствено преди употреба и да се съхранява в бутилка от тъмно стъкло.
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.2. Атомно-абсорбционен спектрометър със сребърна лампа
(кухокатодна).
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
Претегля се около 0,1 g (М) с точност 0,001 g от хомогенна проба на
продукта. Прехвърля се количествено в мерителна колба от 1 куб. дм (l) и се долива до марката с 0,02 М разтвор на азотна киселина (3.1) и се разбърква.
5.2. Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия
Пламък - въздух - ацетилен
Дължина на вълната - 338,3 nm
Процеп - 0,7 nm
Корекция на фона - не
Условия на горене - окислителен пламък; за максимална абсорбция е
необходимо оптимизиране на височината на горелката и подаването на газовата смес.
5.3. Стандартна крива
5.3.1. В мерителни колби 100 куб. см (ml) се поставят с пипета 1,0; 2,0;
3,0; 4,0 и 5,0 куб. см (ml) от работния стандартен разтвор на сребро (3.2.2). Всяка колба се долива до марката с 0,02 М разтвор на азотна киселина (3.1) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 mg/куб. см (ml) сребро.
5.3.2. Измерва се абсорбцията на 0,02 М разтвор на азотна киселина
(3.1) и тази стойност се използва като нулева концентрация на сребро за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на сребро (5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на сребро.
5.4. Определяне.
Измерва се абсорбцията на пробата (5.1). От стандартната крива се
отчита концентрацията на сребро, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.
6. Изчисления
Съдържанието на сребърен нитрат в пробата се изчислява в % (М/М) по
формулата:
1,5748 x c
% (M/M) сребърен нитрат = __________ ,
10 x М
където:
M е масата на пробата, взета за анализ (5.1), в g;
с - концентрацията на сребро в разтвора на пробата (5.1), отчетена от
стандартната крива, в mg/куб. см (ml).
8. Повторяемост (*1)
За съдържание на сребърен нитрат 4 % (М/М) разликата между резултатите
от две успоредни определения, извършени на една и съща проба, не трябва да надвишава 0,05 % (М/М).
ХХХI. Идентификация и определяне на селенов дисулфид в противопърхотни
шампоани
А. Идентификация
1. Област на приложение
Методът се отнася за идентифицикацията на селенов дисулфид като селен
в противопърхотни шампоани.
2. Принцип
Селенът се идентифицира като характерно жълто оцветяване, което се
получава при реакция с карбамид и калиев йодид.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
3.1. Азотна киселина - концентрирана (d20 = 1,42 g/куб. см (ml).
3.2. Карбамид.
3.3. Калиев йодид - 10 % (М/V): разтварят се 10 g калиев йодид в
100 куб. см (ml) вода.
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.2. Епруветка за разлагане с обем 100 куб. см (ml).
4.3. Нагревателен блок за разлагане.
4.4. Филтърна хартия (Whatman № 42 или еквивалентна) или мембранен
филтър 0,45 mm.
5. Процедура
5.1. Към около 1 g от шампоана, поставен в епруветка (4.2) се прибавят
2,5 куб. см (ml) концентрирана азотна киселина (3.1) и се разлагат в блока (4.3) при температура 150 oC в продължение на 30 min.
5.2. Разложената проба се разрежда до 25 куб. см (ml) с вода и се
филтрува през филтърна хартия или мембранен филтър (4.4).
5.3. Към 2,5 куб. см (ml) от филтрата се прибавя 1 куб. см (ml) вода,
2,5 g карбамид и се кипи. Охлажда се и се прибавя 1 куб. см (ml) разтвор на калиев йодид (3.3).
5.4. Жълто до оранжево оцветяване, което бързо потъмнява при
престояване, показва наличието на селен.
Б. Определяне
1. Област на приложение
Този метод е подходящ за определяне на селенов дисулфид като селен в
противопърхотни шампоани, съдържащи до 4,5 % (М/М) селенов дисулфид.
2. Принцип
Пробата се разлага с азотна киселина и селенът се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - бидестилирана.
3.1. Азотна киселина - концентрирана (d20 = 1,42 g/куб. см (ml).
3.2. Азотна киселина - 5 % (V/V): 50 куб. см (ml) концентрирана азотна
киселина се прибавят към 500 куб. см (ml) вода в стъклена чаша при непрекъснато разбъркване. Този разтвор се прехвърля в мерителна колба от 1 куб. дм (l) и се долива до марката с вода.
3.3. Основен стандартен разтвор на селен - 1000 mg/куб. см (ml) в 0,5 М
азотна киселина (Spectrosol или еквивалентна).
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.2. Епруветка за разлагане с обем 100 куб. см (ml).
4.3. Нагревателен блок за разлагане.
4.4. Филтърна хартия (Whatman № 42 или еквивалентна) или мембранен
филтър 0,45 mm.
4.5. Атомно-абсорбционен спектрометър със селенова лампа (безелектродна).
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
5.1.1. Претегля се около 0,2 g (M) с точност 0,001 g от хомогенна
проба на продукта в епруветката (4.2).
5.1.2. Прибавят се 5 куб. см (ml) концентрирана азотна киселина (3.1) и
се разлага в блока (4.3) при температура 150 oC в продължение на 1 h.
5.1.3. Разтворът се оставя да се охлади и се прибавят 100 куб. см (ml)
вода. Филтрува се през филтърна хартия или през мембранен филтър 0,45 mm (4.4) и филтрираният разтвор се запазва за определянето.
5.2. Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия
Пламък - въздух - ацетилен
Дължина на вълната - 196,0 nm
Процеп - 0,7 nm
Корекция на фона - да
Условия на горене - окислителен пламък; за максимална абсорбция е
необходимо оптимизиране на височината на горелката и газовата смес.
5.3. Стандартна крива
5.3.1. В мерителни колби 100 куб. см (ml) се поставят с пипета 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 куб. см (ml) от основния стандартен разтвор на селен (3.3). Всяка колба се долива до марката с 5 % (V/V) разтвор на азотна киселина (3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 10; 20; 30; 40 и 50 mg/куб. см (ml) селен.
5.3.2. Измерва се абсорбцията на 5 % (V/V) разтвор на азотна киселина
(3.2) и тази стойност се използва като нулева концентрация на селен за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на селен (5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на селен.
5.4. Определяне.
Измерва се абсорбцията на пробата (5.1.3). От стандартната крива се
отчита концентрацията на селен, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.
6. Изчисления
Съдържанието на селенов дисулфид в пробата се изчислява в % (М/М) по
формулата:
1,812 x c
% (M/M) селенов дисулфид = _________ ,
100 x М
където:
М е масата на пробата, взета за анализ (5.1.1), в g;
с - концентрацията на селен в разтвора на пробата (5.1.3), отчетена от
стандартната крива, в mg/куб. см (ml).
8. Повторяемост (*1)
За съдържание на селенов дисулфид 1 % (M/M) разликата между
резултатите от две успоредни определения, извършени на една и съща проба, не трябва да надвишава 0,05 % (M/M).
ХХХII. Определяне на разтворими барий и стронций в твърди и течни
пигменти
А. Определяне на разтворим барий
1. Област на приложение
Методът се отнася за извличане и определяне на разтворим барий от
твърди и течни пигменти.
2. Принцип
Пигментът се екстрахира с 0,07 М разтвор на солна киселина при
определени условия и количеството на бария в екстракта се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - бидестилирана.
3.1. Етанол, абсолютен.
3.2. Солна киселина - 0,07 М.
3.3. Солна киселина - 0,5 М.
3.4. Калиев хлорид - 8 % (М/V): 16 g калиев хлорид се разтварят в
200 куб. см (ml) 0,07 М солна киселина (3.2).
3.5. Стандартни разтвори на барий
3.5.1. Основен стандартен разтвор на барий - 1000 mg/куб. см (ml) в
0,5 М азотна киселина (Spectrosol или равностоен).
3.5.2. Работен стандартен разтвор на барий, 200 mg/куб. см (ml): в
мерителна колба от 100 куб. см (ml) се прехвърлят с пипета 20,0 куб. см (ml) от основния стандартен разтвор на барий (3.5.1). Долива се до марката с 0,07 М разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква.
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.2. рН-метър с точност y 0,02 единици.
4.3. Клатачна машина за колби.
4.4. Мембранен филтър с големина на порите 0,45 mm.
4.5. Атомно-абсорбционен спектрометър с бариева лампа (кухокатодна).
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
5.1.1. Претегля се около 0,5 g (М) с точност 0,001 g от пигмента в
конична колба. За да се осигури достатъчен обем за ефективно разбъркване, не трябва да се използва колба с обем, по-малък от 150 куб. см (ml).
5.1.2. С пипета се прибавя 1,0 куб. см (ml) етанол (3.1) и колбата се
разклаща с кръгови движения така, че да се получи пълно омокряне на пигмента. С бюрета се прибавя такова точно количество 0,07 М солна киселина, че да се получи съотношение между обема на киселината и масата на пигмента точно 50 куб. см (ml)/g. Общият обем на сместа, вкл. етанолът, е V куб. см (ml). Съдържанието на колбата се разклаща 5 sec, за да се осигури пълно смесване на компонентите.
5.1.3. Измерва се рН на получената суспензия с помощта на рН-метър
(4.2) и ако е над 1,5, се прибавя на капки 0,5 М солна киселина (3.3) до рН в интервала 1,4 до 1,5.
5.1.4. Колбата се запушва и незабавно се поставя на клатачна машина (4.3) за разклащане в продължение 60 min. Клатачната машина трябва да работи с достатъчна скорост, така че да се образува пяна. Филтрува се през мембранен филтър с размер на порите 0,45 mm (4.4) и филтратът се събира. Екстрактът преди филтруването не се центрофугира. С пипета се прехвърлят 5 куб. см (ml) от филтрата в мерителна колба от 50 куб. см (ml);
обемът се довежда до марката с 0,07 М солна киселина (3.2) и се
разбърква. Този разтвор се използва и за определянето на стронций (част Б).
5.1.5. С пипета се прехвърлят 5,0 куб. см (ml) разтвор на калиев хлорид
(3.4) в мерителна колба 100 куб. см (ml) и аликвотно количество (W Ba куб. см
(ml) от разредения филтрат (5.1.4), така че да се получи предполагаема концентрация на барий между 3 и 10 mg/куб. см (ml) (аликвотна част от 10 куб. см (ml) е добра отправна точка). Долива се до марката с 0,07 М солна киселина (3.2) и се разбърква.
5.1.6. Концентрацията на барий в разтвора (5.1.5) се определя чрез
атомно-абсорбционна спектрометрия в деня на анализа.
5.2. Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия
Пламък - азотен оксид/ацетилен
Дължина на вълната - 553,5 nm
Процеп - 0,2 nm
Корекция на фона - не
Условия на горене - редукционен пламък; за максимална абсорбция е
необходимо оптимизиране на височината на горелката и газовата смес.
5.3. Стандартна крива
5.3.1. В мерителни колби 100 куб. см (ml) се поставят с пипета 1,0; 2,0;
3,0; 4,0 и 5,0 куб. см (ml) от работния стандартен разтвор на барий (3.5.2). Във всяка колба с пипета се прибавят 5,0 куб. см (ml) разтвор на калиев хлорид (3.4), обемът се долива до марката с 0,07 М солна киселина (3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 2,0; 4,0; 6,0; 8,0 и 10,0 mg/куб. см (ml) барий.
По същия начин се приготвя празна проба, без да се използва стандартен
разтвор на барий.
5.3.2. Измерва се абсорбцията на празната проба (5.3.1) и получената
стойност се използва като нулева концентрация на барий за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на барий (5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на барий.
5.4. Определяне.
Измерва се абсорбцията на пробата (5.1.5). От стандартната крива се отчита концентрацията на барий, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.
6. Изчисления
Съдържанието на разтворим барий в пигмента се изчислява в % (M/M) по
формулата:
c x V
% (M/M) разтворим барий = ____________,
10 x W x M
Ba
където:
М е масата на пробата, взета за анализ (5.1.1), в g;
с - концентрацията на барий в разтвора на пробата (5.1.5), отчетена от
стандартната крива, в mg/куб. см (ml);
V - общият обем на извлека (5.1.2) в куб. см (ml);
W Ba - обемът на екстракта, (взет в 5.1.5) в куб. см (ml).
7. Повторяемост (*1).
Най-добрата възможна повторяемост за този метод е 0,3 % при съдържание
на разтворим барий 2 % (M/M).
8. Забележки
8.1. При определени условия абсорбцията на бария може да бъде завишена
от присъствието на калций. Това може да бъде предотвратено чрез прибавяне на магнезиев йон с концентрация 5 g/куб. дм (l) (*4).
8.2. Като алтернативен метод на пламъковата атомно-абсорбционна
спектрометрия се допуска атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-AES).
Б. Определяне на разтворим стронций
1. Област на приложение
Този метод описва процедура за извличане и определяне на разтворим
стронций от твърди и течни пигменти.
2. Принцип
Пигментът се екстрахира с 0,07 М разтвор на солна киселина при
определени условия и количеството на стронция в екстракта се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - бидестилирана.
3.1. Етанол - абсолютен.
3.2. Солна киселина - 0,07 М.
3.3. Калиев хлорид - 8 % (М/V): 16 g калиев хлорид се разтварят в
200 куб. см (ml) 0,07 М разтвор на солна киселина (3.2).
3.4. Стандартни разтвори на стронций
3.4.1. Основен стандартен разтвор на стронций - 1000 mg/куб. см (ml)
в 0,5 М разтвор на азотна киселина (Spectrosol или еквивалентен).
3.4.2. Работен стандартен разтвор на стронций - 100 mg/куб. см (ml): в
мерителна колба 100 куб. см (ml) се прехвърлят с пипета 10,0 куб. см (ml) от основния стандартен разтвор на стронций (3.4.1). Долива се до марката с 0,07 М разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква.
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.2. Мембранен филтър с големина на порите 0,45 mm.
4.3. Атомно-абсорбционен спектрометър със стронциева лампа
(кухокатодна).
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
Разтворът, получен в А.5.1.4, се използва за определянето на разтворим
стронций.
5.1.1. В мерителна колба 100 куб. см (ml) с пипета се прехвърлят
5,0 куб. см (ml) разтвор на калиев хлорид (3.3) и аликвотно количество
(W куб. см (ml) от разредения филтрат (A.5.1.4), така че да се получи
Sr
предполагаема концентрация на стронций между 2 и 5 mg/куб. см (ml) (аликвотна част от 25 куб. см (ml) е добра отправна точка). Долива се до марката с 0,07 М разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква.
5.1.2. Концентрацията на стронций в разтвора (5.1.1) се определя чрез
атомно-абсорбционна спектрометрия същия ден.
5.2. Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия.
Пламък - азотен оксид/ацетилен
Дължина на вълната - 460,7 nm
Процеп - 0,2 nm
Корекция на фона - не
Условия на горене - редукционен пламък; за максимална абсорбция е
необходимо оптимизиране на височината на горелката и газовата смес.
5.3. Стандартна крива
5.3.1. В мерителни колби 100 куб. см (ml) се поставят с пипета 1,0; 2,0;
3,0; 4,0 и 5,0 куб. см (ml) от работния стандартен разтвор на стронций (3.4.2). Във всяка колба с пипета се прибавят 5,0 куб. см (ml) разтвор на калиев хлорид (3.3), обемът се долива до марката с 0,07 М разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 1,0; 2,0; 3,0; 4,0 и 5,0 mg/куб. см (ml) стронций. По същия начин се приготвя празна проба, без да се прибавя стандартен разтвор на стронций.
5.3.2. Измерва се абсорбцията на празната проба (5.3.1) и получената
стойност се използва като нулева концентрация на стронций за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на стронций (5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на стронций.
5.4. Определяне.
Измерва се абсорбцията на пробата (5.1.1). От стандартната крива се
отчита концентрацията на стронций, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.
6. Изчисления
Съдържанието на разтворим стронций в пигмента се изчислява в % (M/M)
по формулата:
c x V
% (M/M) разтворим стронций = ____________ ,
10 x W x M
Sr
където:
M е масата на пробата, взета за анализ (А.5.1.1), в g;
с - концентрацията на стронций в разтвора на пробата (5.1.1),
отчетена от стандартната крива, в mg/куб. см (ml);
V - общият обем на извлека (А.5.1.2) в куб. см (ml);
W - обемът на екстракта (взет в Б.5.1.1) в куб. см (ml).
Sr
7. Повторяемост (*1)
Най-добрата възможна повторяемост за този метод е 0,09 % при
съдържание на разтворим стронций 0,6 % (M/M).
8. Забележка
Като алтернативен метод на пламъковата атомно-абсорбционна
спектрометрия се допуска атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-AES).
ХХХIII. Идентификация и определяне на бензилов алкохол в козметични
продукти
А. Идентификация
1. Област на приложение
Методът се отнася за идентификация на бензилов алкохол в козметични
продукти.
2. Принцип
Бензиловият алкохол се идентифицира чрез тънкослойна хроматография
на плаки със силикагел.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.).
3.1. Бензилов алкохол.
3.2. Хлороформ.
3.3. Етанол, абсолютен.
3.4. n-Пентан.
3.5. Подвижна фаза: диетилов етер.
3.6. Стандартен разтвор на бензилов алкохол: в мерителна колба
100 куб. см (ml) се претегля 0,1 g бензилов алкохол (3.1) и се долива до марката с етанол (3.3). Разбърква се.
3.7. Плаки за тънкослойна хроматография, стъклени, 10 x 20 сm или
20 x 20 сm, покрити със слой от силикагел 60 F 254 с дебелина 0,25 mm.
3.8. Реактив за проявяване на петната: 12-молибденофосфорна киселина,
10 % (M/V) в етанол (3.3).
4. Апаратура
4.1. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.
4.2. Хроматографска вана с две отделения, с размери приблизително
8 x 23 x 24 сm.
4.3. Хроматографска хартия Whatman или еквивалентна.
4.4. УВ лампа с дължина на вълната 254 nm.
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
В мерителна колба 100 куб. см (ml) се претегля 1,0 g от продукта, който
ще се анализира. Прибавят се 3 куб. см (ml) хлороформ (3.2) и се разклаща енергично за диспергиране на продукта. Долива се до марката с етанол (3.3) и се разклаща енергично до получаване на бистър или почти бистър разтвор.
5.2. Тънкослойна хроматография
5.2.1. Хроматографската вана (4.2) се насища с n-пентан (3.4), както
следва: стената на ваната, съседна на задното отделение, се облицова с хроматографска хартия (4.3), така че долният край на хартията да влиза в това отделение. В задното отделение се наливат 25 куб. см (ml) n-пентан (3.4), като последният се сипва по откритата повърхност на облицоващата хроматографска хартия. Веднага се поставя капакът и ваната се оставя да престои 15 min.
5.2.2. На подходящи точки на стартовата линия на хроматографската
плака (3.7) се нанасят 10 ml от разтвора на пробата (5.1) и 10 ml от стандартния разтвор на бензилов алкохол (3.6). Оставя се да изсъхне.
5.2.3. В предното отделение на ваната с пипета се поставят
10 куб. см (ml) диетилов етер (3.5) и веднага след това в същото отделение се поставя плаката. Бързо се поставя капакът и хроматограмата се развива до разстояние 15 сm от стартовата линия. Плаката се изважда от хроматографската вана и се суши при стайна температура.
5.2.4. Плаката (5.2.3) се разглежда под ултравиолетова светлина и се
отбелязват местата на виолетовите петна. Плаката се напръсква с проявяващ реактив (3.8) и след това се нагрява в продължение на 15 min при 120 oC.
Бензиловият алкохол се появява като тъмносиньо петно.
5.2.5. Изчислява се получената Rf-стойност за стандартния разтвор на
бензилов алкохол. Тъмносиньо петно със същата Rf-стойност, получено от разтвора на пробата, показва присъствие на бензилов алкохол.
Откриваем минимум - 0,1 mg бензилов алкохол.
Б. Определяне
1. Област на приложение
Този метод се отнася за определянето на бензилов алкохол в козметични
продукти.
2. Дефиниция
Количеството на бензиловия алкохол, определено по този метод, се
изразява в % (М/М).
3. Принцип
Пробата се екстрахира с метанол и количеството на бензиловия алкохол в
екстракта се определя чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ).
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "за ВЕТХ", а водата -
бидестилирана.
4.1. Метанол.
4.2. 4-етоксифенол.
4.3. Бензилов алкохол.
4.4. Подвижна фаза: метанол (4.1)/вода = 45 : 55 (V/V).
4.5. Основен разтвор на бензилов алкохол: в мерителна колба 100 куб. см
(ml) се претеглят около 0,1g бензилов алкохол (4.3) с точност 0,001 g. Долива се до марката с метанол (4.1) и се разбърква.
4.6. Основен разтвор на вътрешен стандарт: в мерителна колба 100 куб. см
(ml) се претеглят около 0,1 g 4-етоксифенол (4.2) с точност 0,001 g. Долива се до марката с метанол (4.1) и се разбърква.
4.7. Стандартни разтвори: в серия от мерителни колби от 25 куб. см (ml)
се поставят съответни количества от основния разтвор на бензилов алкохол (4.5) и от основния разтвор на вътрешен стандарт (4.6) съгласно таблицата, дадена по-долу. Доливат се до марката с метанол (4.1) и разтворите се разбъркват.
Тези стойности са дадени за информация и съответстват на
концентрациите на стандартните разтвори, приготвени с използване на разтвори на бензилов алкохол (4.5) и на 4-етоксифенол (4.6), които съдържат съответно точно 0,1 % (M/V) бензилов алкохол и 0,1 % (M/V) 4-етоксифенол.
____________________________________________________________________________
Стандартен¦Концентрация на бензилов алкохол¦Концентрация на 4-етоксифенол
разтвор ¦_________________________________________________________________
¦ добавени ¦ ¦ добавени ¦
¦ куб. см (ml) ¦ mg/куб. см (ml) ¦ куб. см (ml) ¦ mg/куб. см (ml)
¦ (4.5) ¦ ¦ (4.6) ¦
____________________________________________________________________________
I 0,5 20 2,0 80
II 1,0 40 2,0 80
III 2,0 80 2,0 80
IV 3,0 120 2,0 80
V 5,0 200 2,0 80
_____________________________________________________________________________
5. Апаратура
5.1. Стандартно лабораторно оборудване.
5.2. Течен хроматограф (ВЕТХ) с УВ детектор с променлива дължина на
вълната и 10 ml дозаторна капиляра.
5.3. Аналитична колона: 250 mm x 4,6 mm, от неръждаема стомана, с
пълнеж Spherisorb ODS 5 mm или еквивалентен.
5.4. Водна баня.
5.5. Ултразвукова вана.
5.6. Центрофуга.
5.7. Центрофужни епруветки с обем 15 куб. см (ml).
6. Процедура
6.1. Приготвяне на пробата
6.1.1. В центрофужна епруветка (5.7) се претегля около 0,1 g (М) с
точност 0,001 g от пробата и се прибавят 5 куб. см (ml) метанол (4.1).
6.1.2. Загрява се 10 min на водна баня (5.4) при температура 50 oC,
след което епруветката се поставя в ултразвукова вана (5.5), където престоява до пълно диспергиране на пробата.
6.1.3. Охлажда се и след това се центрофугира при 3500 rрm в
продължение на 5 min.
6.1.4. Бистрата течност се прехвърля в мерителна колба от
25 куб. см (ml).
6.1.5. Пробата се екстрахира повторно с 5 куб. см (ml) метанол (4.1).
Екстрактите се обединяват в мерителната колба от 25 куб. см (ml).
6.1.6. В мерителната колба 25 куб. см (ml) се прибавят с пипета
2,0 куб. см (ml) от основния разтвор на вътрешен стандарт (4.6). Долива се
до марката с метанол (4.1) и се разбърква. Този разтвор се използва за определянето, описано в 6.4.
6.2. Хроматографиране
6.2.1. Течният хроматограф (5.2) се настройва по обичайния начин.
Потокът на подвижната фаза се нагласява на 2,0 куб. см (ml)/min.
6.2.2. Дължината на вълната на УВ детектора се нагласява на 210 nm.
6.3. Стандартна крива
6.3.1. Дозират се по 10 ml от всеки от стандартните разтвори на
бензилов алкохол (4.7) и се измерват площите на пиковете на бензиловия алкохол и на 4-етоксифенола.
6.3.2. За всеки от стандартните разтвори на бензилов алкохол (4.7) се
изчислява отношението на площта на пика на бензиловия алкохол към този на 4-етоксифенола. Построява се стандартна крива, като тези отношения се нанасят по ординатата, а съответните концентрации на бензилов алкохол в mg/куб. см (ml) - по абсцисата.
6.4. Определяне
6.4.1. Инжектират се 10 ml от разтвора на пробата (6.1.6) и се
измерват площите на пиковете на бензиловия алкохол и на 4-етоксифенола. Изчислява се отношението между площите на пиковете на бензиловия алкохол и
на 4-етоксифенола. Тази процедура се повтаря с нови 10 ml порции от разтвора на пробата, докато се получат стабилни резултати.
6.4.2. От стандартната крива (6.3.2) се отчита концентрацията на
бензиловия алкохол, съответстваща на полученото отношение на площите на бензиловия алкохол към 4-етоксифенола.
7. Изчисления
Съдържанието на бензилов алкохол в пробата, като % (M/M), се изчислява
по следната формула:
c
% (M/M) бензилов алкохол = _________,
400 x M
където:
М е масата на пробата, взета за анализ (6.1.1), в g;
с - концентрацията на бензилов алкохол в разтвора на пробата (6.1.6),
определена по стандартната крива в mg/куб. см (ml).
8. Повторяемост (*1)
За съдържание на бензилов алкохол от 1 % (M/M) разликата между две
успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,10 %.
ХХХIV. Идентификация на цирконий и oпределяне на цирконий, алуминий и
хлор в неаерозолни антиперспиранти
Методът включва пет етапа:
А. Идентификация на цирконий
Б. Определяне на цирконий
В. Определяне на алуминий
Г. Определяне на хлор
Д. Изчисляване на съотношенията на алуминиеви към циркониеви атоми и
алуминиеви плюс циркониеви атоми към хлорни атоми.
А. Идентификация на цирконий
1. Област на приложение
Този метод се отнася за идентификацията на цирконий в неаeрoзолни
антиперспиранти. Не е направен опит за описване на методи, подходящи за идентификация на алуминиево-циркониевия хлоридно-хидроксиден комплекс [Al x Zr(OH) y Cl z .nH 2 O].
2. Принцип
Цирконият се идентифицира по характерната червено-виолетова утайка,
която се образува с ализариново червено S в силно кисела среда.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
3.1. Солна киселина - концентрирана (d 20 = 1,18 g/куб. см (ml).
3.2. Разтвор на ализариново червено S (CI 58005) : 2 % (М/V) воден
разтвор на натриев ализарин сулфонат.
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
5. Процедура
5.1. Към около 1 g от пробата се прибавят 2 куб. см (ml) вода в
епруветка. Епруветката се запушва и се разклаща.
5.2. Прибавят се три капки разтвор на ализариново червено S (3.2) и
след това - 2 куб. см (ml) концентрирана солна киселина (3.1). Епруветката се запушва и се разклаща.
5.3. Оставя се да престои около 2 min.
5.4. Червено-виолетовото оцветяване на разтвора и утайката показва
присъствие на цирконий.
Б. Определяне на цирконий
1. Област на приложение
Този метод се отнася за определяне на цирконий в алуминиево-циркониеви
хлоридно-хидроксидни комплекси до максимална концентрация 7,5 % (M/M) цирконий в неаерозолни антиперспиранти.
2. Принцип
Цирконият се екстрахира от продукта в силно кисела среда и се определя
чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - бидестилирана.
3.1. Солна киселина - концентрирана (d 20 = 1,18 g/куб. см (ml).
3.2. Солна киселина - 10 % (V/V): в стъклена чаша се наливат 500 куб. см
(ml) вода и се прибавят 100 куб. см (ml) концентрирана солна киселина (3.1) при непрекъснато разбъркване. Този разтвор се прехвърля в мерителна колба от 1 куб. дм (l) и се долива до марката с вода.
3.3. Основен стандартен разтвор на цирконий - 1000 mg/куб. см (ml) в
0,5 М разтвор на солна киселина (Spectrosol или еквивалентен).
3.4. Разтвор на алуминиев хлорид (хидратиран) (AlCl 3 .6H 2 O): 22,6 g
алуминиев хлорид хексахидрат се разтварят в 250 куб. см (ml) 10 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2).
3.5. Разтвор на амониев хлорид: 5,0 g амониев хлорид се разтварят в
250 куб. см (ml) 10 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2).
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.2. Магнитна бъркалка с нагревател.
4.3. Филтърна хартия (Whatman № 41 или еквивалентна).
4.4. Атомно-абсорбционен спектрометър с циркониева лампа
(кухокатодна).
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
5.1.1. Претегля се около 1,0 g (М) с точност 0,001g от
хомогенизираната проба от продукта в стъклена чаша от 150 куб. см (ml). Прибавят се 40 куб. см (ml) вода и 10 куб. см (ml) концентрирана солна киселина (3.1).
5.1.2. Чашата се поставя на магнитната бъркалка (4.2) и започва
разбъркване и нагряване до кипене. За да се избегне бързото изсушаване, чашата се покрива с часовниково стъкло. След кипене 5 min, чашата се сваля от бъркалката и се охлажда до стайна температура.
5.1.3. Съдържанието на чашата се филтрува през филтърна хартия (4.3) в
мерителна колба 100 куб. см (ml). Чашата се промива два пъти с по 10 куб. см (ml) вода и промивните води, след филтруване, се прибавят в колбата. Долива се до марката с вода и се разбърква. Този разтвор се използва и за определяне на алуминий (част В).
5.1.4. 20,00 куб. см (ml) от разтвора на пробата (5.1.3) се прехвърлят с
пипета в мерителна колба 50 куб. см (ml). Прибавят се 5,00 куб. см (ml) разтвор на алуминиев хлорид (3.4) и 5,00 куб. см (ml) разтвор на амониев хлорид (3.5). Долива се до марката с 10 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква.
5.2. Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия
Пламък - азотен оксид/ацетилен
Дължина на вълната - 360,1 nm
Корекция на фона - не
Процеп - 0,2 nm
Условия на горене - редукционен пламък; за максимална абсорбция е
необходимо оптимизиране на височината на горелката и газовата смес.
5.3. Стандартна крива
5.3.1. В серия мерителни колби 50 куб. см (ml) се поставят с пипета
5,00; 10,00; 15,00; 20,00 и 25,00 куб. см (ml) от основния стандартен разтвор на цирконий (3.3). Във всяка колба с пипета се прибавят 5,0 куб. см (ml) разтвор на алуминиев хлорид (3.4) и 5,00 куб. см (ml) разтвор на амониев хлорид (3.5). Долива се до марката с 10 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 100; 200; 300; 400 и 500 mg/куб. см (ml) цирконий.
По същия начин се приготвя празна проба, без да се прибавя стандартен
разтвор на цирконий.
5.3.2. Измерва се абсорбцията на празната проба (5.3.1) и получената
стойност се използва като нулева концентрация на цирконий за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на цирконий (5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на цирконий.
5.4. Определяне.
Измерва се абсорбцията на пробата (5.1.4). От стандартната крива се
отчита концентрацията на цирконий, съответстваща на абсорбцията, получена
за разтвора на пробата.
6. Изчисления
Съдържанието на цирконий в пробата се изчислява в % (M/M) по
формулата:
c
% (M/M) цирконий = _______,
40 x M
където:
M е масата на пробата, взета за анализ (5.1.1), в g;
с - концентрацията на цирконий в разтвора на пробата (5.1.4),
отчетена от стандартната крива, в mg/куб. см (ml).
7. Повторяемост (*1)
За съдържание на цирконий 1,00 % (M/M) разликата между две успоредни
определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,10 % (M/M).
8. Забележка
Като алтернативен метод на пламъковата атомно-абсорбционна
спектрометрия се допуска атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно
свързана плазма (ICP-AES).
В. Определяне на алуминий
1. Област на приложение
Този метод е подходящ за определяне на алуминий в алуминиево-
циркониеви хлоридно-хидроксидни комплекси до максимална концентрация 12 % (M/M) алуминий в неаерозолни антиперспиранти.
2. Принцип
Алуминият се екстрахира от продукта в силно кисела среда и се определя
чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - бидестилирана.
3.1. Солна киселина - концентрирана (d 20 = 1,18 g/куб. см (ml).
3.2. Разтвор на солна киселина - 1 % (V/V): в стъклена чаша се наливат
500 куб. см (ml) вода и се прибавят 10 куб. см (ml) концентрирана солна киселина (3.1) при непрекъснато разбъркване. Този разтвор се прехвърля в мерителна колба от един литър и се долива до марката с вода.
3.3. Основен стандартен разтвор на алуминий - 1000 mg/куб. см (ml) в
0,5 М разтвор на солна киселина (Spectrosol или еквивалентен).
3.4. Реактив калиев хлорид: 10,0 g калиев хлорид се разтварят в
250 куб. см (ml) 1 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2).
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.2. Атомно-абсорбционен спектрометър с алуминиева лампа
(кухокатодна).
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
Разтворът, приготвен във В.5.1.3, се използва за определяне
съдържанието на алуминий.
5.1.1. 5,00 куб. см (ml) от разтвора на пробата (В.5.1.3) се прехвърлят
с пипета в мерителна колба 100 куб. см (ml) и се прибавят 10,00 куб. см (ml) реактив калиев хлорид (3.4). Долива се до марката с 1 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква.
5.2. Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия
Пламък - азотен оксид/ацетилен
Дължина на вълната - 309,3 nm
Процеп - 0,7 nm
Корекция на фона - не
Условия на горене - редукционен пламък; за максимална абсорбция е
необходимо оптимизиране на височината на горелката и подаването на газовата смес.
5.3. Стандартна крива
5.3.1. В серия мерителни колби 100 куб. см (ml) се поставят с пипета
1,00; 2,00; 3,00; 4,00 и 5,00 куб. см (ml) от основния стандартен разтвор на алуминий (3.3). Във всяка колба с пипета се прибавят по 10,00 куб. см (ml) реактив калиев хлорид (3.4), долива се до марката с 1 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 10; 20; 30; 40 и 50 mg/куб. см (ml) алуминий.
По същия начин се приготвя празна проба, без да се прибавя стандартен
разтвор на алуминий.
5.3.2. Измерва се абсорбцията на празната проба (5.3.1) и получената
стойност се използва като нулева концентрация на алуминий за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на алуминий (5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на алуминий.
5.4. Определяне.
Измерва се абсорбцията на пробата (5.1.1). От стандартната крива се отчита концентрацията на алуминий, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.
6. Изчисления
Съдържанието на алуминий в пробата се изчислява в % (M/M) по
формулата:
c
% (M/M) = _______,
5 x M
където:
M е масата на пробата, взета за анализ (Б.5.1.1), в g;
с - концентрацията на алуминий в разтвора на пробата (5.1.1),
отчетена от стандартната крива, в mg/куб. см (ml).
7. Повторяемост (*1)
За съдържание на алуминий 3,5 % (M/M) разликата между две успоредни
определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,10 % (M/M).
8. Забележка
Като алтернативен метод на пламъковата атомно-абсорбционна спектрометрия се допуска атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-AES).
Г. Определяне на хлор
1. Област на приложение
Този метод се отнася за определяне на хлор, присъстващ като хлорен йон
в алуминиево-циркониеви хлоридно-хидроксидни комплекси в неаерозолни антиперспиранти.
2. Принцип
Хлорният йон в продукта се определя чрез потенциометрично титруване
със стандартен разтвор на сребърен нитрат.
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
3.1. Азотна киселина - концентрирана (d 20 = 1,42 g/куб. см (ml).
3.2. Азотна киселина - 5 % (V/V): 25 куб. см (ml) концентрирана азотна
киселина (3.1) се прибавят към 250 куб. см (ml) вода в стъклена чаша при непрекъснато разбъркване. Този разтвор се прехвърля в мерителна колба от
500 куб. см (ml) и се долива до марката с вода.
3.3. Ацетон.
3.4. Сребърен нитрат - 0,1 М стандартен разтвор (AnalaR или
еквивалентен).
4. Апаратура
4.1. Стандартно лабораторно оборудване.
4.2. Магнитна бъркалка с нагревател.
4.3. Сребърен електрод.
4.4. Каломелов сравнителен електрод.
4.5. рН-миливолтметър, подходящ за потенциометрично титруване.
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
5.1.1. В стъклена чаша 250 куб. см (ml) се претегля около 1,0 g (М) с
точност 0,001 g от хомогенизираната проба на продукта. Прибавят се 80 куб. см (ml) вода и 20 куб. см (ml) 5 % (V/V) разтвор на азотна киселина (3.2).
5.1.2. Чашата се поставя на магнитната бъркалка (4.2). Започва
разбъркване и нагряване до кипене. За да се избегне бързото изсушаване, чашата се покрива с часовниково стъкло. Кипи се 5 min, чашата се сваля от бъркалката и се охлажда до стайна температура.
5.1.3. Прибавят се 10 куб. см (ml) ацетон (3.3), потапят се електродите (4.3 и 4.4) под повърхността и се започва разбъркване. Титрува се потенциометрично с 0,1 М разтвор на сребърен нитрат (3.4) и се построява диференциална крива за определяне на еквивалентния пункт (V куб. см (ml).
6. Изчисления
Съдържанието на хлор в пробата в % (M/M) се изчислява по формулата:
0,3545 x V
% (M/M) хлор = ___________,
M
където:
M е масата на пробата, взета за анализ (5.1.1), в g;
V - обемът на 0,1 М разтвор на сребърен нитрат, изразходван до
еквивалентния пункт (5.1.3), в куб. см (ml).
7. Повторяемост (*1)
За съдържание на хлор 4 % (M/M) разликата между две успоредни
определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,10 % (M/M).
Д. Изчисляване на отношенията на алуминиеви атоми към циркониеви атоми
и алуминиеви плюс циркониеви атоми към хлорни атоми
1. Изчисляване на отношението алуминиеви атоми към циркониеви атоми
Отношението Al : Zr се изчислява по формулата:
Al %(M/M) x 91,22
Отношение Al : Zr = _______________
Zr %(M/M) x 26,98
2. Изчисляване на отношението алуминиеви плюс циркониеви атоми към
хлорни атоми
Отношението (Al + Zr) : Cl се изчислява по формулата:
ХХХV. Идентификация и определяне на хексамидин, дибромохексамидин,
дибромопропамидин и хлорхексидин
1. Област на приложение
Методът се отнася за качественото и количественото определяне на:
- хексамидин и неговите соли, вкл. изетионат и 4-хидрокси бензоат,
- дибромохексамидин и негови соли, вкл. изетионат,
- дибромопропамидин и негови соли, вкл. изетионат,
- хлорхексидин диацетат, диглюконат и дихидрохлорид в козметични
продукти.
2. Дефиниция
Концентрациите на хексамидин, дибромохексамидин, дибромопропамидин и
хлорхексидин, определени по този метод, се изразяват в % (M/M).
3. Принцип
Идентифицикацията и определянето се извършва чрез обратнофазова високо
ефективна течна хроматография (ВЕТХ) c УВ детектор. Хексамидин, дибромохексамидин, дибромопропамидин и хлорхексидин се идентифицират по техните времена на задържане в хроматографската колона.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "за ВЕТХ", а водата -
бидестилирана.
4.1. Метанол
4.2. 1-Хептансулфонова киселина, натриева сол, монохидрат
4.3. Оцетна киселина, ледена (d 20 = 1,05 g/куб. см (ml)
4.4. Натриев хлорид
4.5. Подвижни фази
4.5.1. Разтворител I: 0,005 М разтвор на 1-хептансулфонова киселина,
натриева сол, монохидрат (4.2) в метанол (4.1), доведен до рН 3,5 с ледена оцетна киселина (4.3).
4.5.2. Разтворител II: 0,005 М разтвор на 1-хептансулфонова киселина,
натриева сол, монохидрат (4.2) във вода, доведен до рН 3,5 с ледена оцетна киселина (4.3).
Забележка: Ако е необходимо да се подобри формата на пиковете,
подвижните фази могат да се модифицират и приготвят, както следва:
- Разтворител I: разтварят се 5,84 g натриев хлорид (4.4) и 1,1013g
1-хептансулфонова киселина, натриева сол, монохидрат (4.2) в 100 куб. см (ml) вода. Прибавят се 900 куб. см (ml) метанол (4.1) и се довежда до рН 3,5 с ледена оцетна киселина (4.3).
- Разтворител II: разтварят се 5,84 g натриев хлорид (4.4) и 1,1013 g
1-хептансулфонова киселина, натриева сол, монохидрат (4.2) в 1 куб. см (l) вода и се довежда до рН 3,5 с ледена оцетна киселина (4.3).
4.6. Хексамидин диизетионат [C 20 H 26 N 4 O 2 .2C 2 H 6 O 4 S]
4.7. Дибромохексамидин диизетионат [C 20 H 26 Br 2 N 4 O 2 .2C 2 H 6 O 4 S]
4.8. Дибромопропамидин диизетионат [C 17 H 18 Br 2 N 4 O 2 .2C 2 H 6 O 4 S]
4.9. Хлорхексидин диацетат [C 22 H 30 Cl 2 N 10 .2C 2 H 4 O 2 ]
4.10. Стандартни разтвори: приготвят се 0,05 % (М/V) разтвори на всеки
от четирите консерванта (4.6 до 4.9) в разтворител I (4.5.1).
4.11. 3,4,4y-Трихлорокарбанилид /триклокарбан/
4.12. 4,4y-Дихлоро-3-/трифлуорометил/карбанилид/халокарбан/
5. Апаратура
5.1. Стандартно лабораторно оборудване
5.2. Високо ефективен течен хроматограф с УВ детектор с варираща
дължина на вълната
5.3. Аналитична колона: неръждаема стомана, дължина - 30 сm; вътрешен
диаметър - 4 mm; напълнена с m-Bondapack С 18 , 10 mm или подобен.
5.4. Ултразвукова вана
6. Идентификация
6.1. Подготовка на пробата: претеглят се около 0,5 g от пробата с
точност 0,001 g в 10 куб. см (ml) мерителна колба и се долива до марката с разтворител I (4.5.1). Колбата се поставя в ултразвукова вана (5.4) за 10 min. Разтворът се филтрува или центрофугира. Филтратът се отделя за хроматографски анализ.
6.2. Хроматография
6.2.1. Градиент на подвижната фаза
6.2.2. Скорост на потока на подвижната фаза (6.2.1) до 1,5 куб. см
(ml)/min и температура на колоната до 35 oC.
6.2.3. Дължина на вълната на детектора - 264 nm.
6.2.4. Инжектират се 10 ml от всеки стандартен разтвор (4.10) и се
записват хроматограмите им.
6.2.5. Инжектират се 10 ml от разтвора на пробата (6.1) и се записва
хроматограмата.
6.3. Идентифицира се присъствието на хексамидин, дибромохексамидин,
дибромопропамидин или хлорхексидин, като се сравняват времената на задържане на записаните пикове в 6.2.5 с тези, получени от стандартните разтвори в 6.2.4.
7. Определяне
7.1. Подготовка на стандартни разтвори. Използва се един от
консервантите (4.6 до 4.9), който липсва в мострата, като вътрешен стандарт. Ако това не е възможно, препоръчва се да се използва триклокарбан (4.11) или халокарбан (4.12).
7.1.1. Изходен разтвор на консерванта - 0,05 % (М/V), идентифициран в 6.3, в разтворител I (4.5.1).
7.1.2. Изходен разтвор на консерванта - 0,05 % (М/V), избран като
вътрешен стандарт, в разтворител I (4.5.1).
7.1.3. За всеки идентифициран консервант се приготвят 4 стандартни
разтвора, като се отмерват в серия от 10 куб. см (ml) мерителни колби подходящи количества от изходния разтвор на идентифицирания консервант (7.1.1) и подходящи количества от изходния разтвор на вътрешния стандарт (7.1.2) според долната таблица. Всяка колба се долива до необходимия обем с разтворител I (4.5.1) и се разбърква.
_____________________________________________________________________________
¦ Вътрешен ¦ Изходен разтвор на
Стандартен ¦ стандартен ¦ идентифицирания
разтвор ¦ изходен разтвор ¦ консервант
¦___________________________________________________________
¦ добавени куб. см ¦добавени куб. см ¦mg/куб. см (ml)
¦ (ml) (7.1.2) ¦ (ml) (7.1.1) ¦ (*)
_____________________________________________________________________________
I 1,0 0,5 25
_____________________________________________________________________________
II 1,0 1,0 50
_____________________________________________________________________________
III 1,0 1,5 75
_____________________________________________________________________________
IV 1,0 2,0 100
_____________________________________________________________________________
(*) Тези стойности са дадени като индикация и отговарят на
концентрациите на идентифицираните консерванти в приготвените стандартни разтвори, изхождайки от изходния разтвор, съдържащ точно 0,05 % от идентифицирания консервант.
7.2. Подготовка на пробата
7.2.1. Претегля се около 0,5 g (р) с точност 0,001 g от пробата в
мерителна колба 10 куб. см (ml), добавят се 1,0 куб. см (ml) от вътрешния стандартен разтвор (7.1.2) и 6 куб. см (ml) от разтворител I (4.5.1) и се разбърква.
7.2.2. Колбата се поставя в ултразвукова вана (5.4) за 10 min. Охлажда
се. Долива се до необходимия обем с разтворител I и се разбърква. Центрофугира се или се филтрува през нагъната филтърна хартия. Събира се
горната фаза или филтратът за хроматографиране.
7.3. Хроматография
7.3.1. Градиентът на подвижната фаза, скоростта на потока,
температурата на колоната и дължината на вълната на детектора на HPLC (5.2), са както е препоръчано при етап идентификация (6.2.1 до 6.2.3).
7.3.2. Инжектират се 10 ml от разтвора на пробата (7.2.2) и се
измерват пиковите площи. Повтаря се процесът с инжектиране на 10 ml от разтвора на пробата, докато се получат постоянни резултати. Изчислява се съотношението на пиковата площ, получена от анализираната проба, с пиковата площ, получена от вътрешния стандарт.
7.4. Калибриране
7.4.1. Инжектират се 10 ml от всички стандартни разтвори (7.1.3) и се
измерват пиковите площи.
7.4.2. За всеки стандартен разтвор (7.1.3) се изчислява съотношението
на пиковите площи на хексамидина, дибромохексамидина, дибромопропамидина или хлорхексидина спрямо пиковата площ на вътрешния стандарт. Начертава се стандартна крива, като на ординатата се нанасят тези съотношения, а на абсцисата - съответните концентрации на идентифицираните консерванти в стандартните разтвори, в mg/куб. см (ml).
7.4.3. От стандартната крива (7.4.2) се отчитат концентрациите на идентифицираните консерванти, съответстващи на изчислените пикови площи в 7.3.2.
8. Изчисления
8.1.1. Съдържанието на хексамидин, дибромохексамидин, дибромопропамидин
или хлорхексидин в пробата като % (M/M) се изчислява по следната формула:
МW
c 1
% (M/M)= ________ x ____,
1000 x p МW
2
където:
р е масата на анализираната проба (7.2.1) в g;
с - концентрацията на консерванта в разтвора на пробата, отчетена от
стандартната крива, в mg/куб. см (ml);
МW 1 - молекулното тегло на основната форма присъстващ консервант;
МW 2 - молекулното тегло на съответната сол (виж т. 10).
9. Повторяемост (*1)
За концентрация 0,1 % (М/М) на хексамидина, дибромохексамидина,
дибромопропамидина или хлорхексидина разликата в резултатите на две паралелно проведени определения на една и съща проба не трябва да надвишава 0,005 %.
10. Таблица на консервантите със съответните формули и молекулни
тегла:
_____________________________________________________________________________
Хексамидин C H N O 354,45
20 26 4 2
_____________________________________________________________________________
Хексамидин диизетионат C H N O .2C H O S 606,72
20 26 4 2 2 6 4
_____________________________________________________________________________
Хексамидин ди-р-хидроксибензоат C H N O .2C H O 630,71
20 26 4 2 7 6 3
_____________________________________________________________________________
Дибромохексамидин C H Br N O 512,24
20 24 2 4 2
_____________________________________________________________________________
Дибромохексамидин диизетионат C H Br N O .2C H O S 764,51
20 24 2 4 2 2 6 4
_____________________________________________________________________________
Дибромопропамидин C H Br N O 470,18
17 18 2 4 2
_____________________________________________________________________________
Дибромопропамидин диизетионат C H Br N O. 2C H O S 722,43
17 18 2 4 2 2 6 4
_____________________________________________________________________________
Хлорхексидин C H Cl N . 505,45
22 30 2 10
_____________________________________________________________________________
Хлорхексидин диацетат C H Cl N .2C H O 625,56
22 30 2 10 2 4 2
_____________________________________________________________________________
Хлорхексидин диглюконат C H Cl N .2C H O 897,76
22 30 2 10 6 12 7
_____________________________________________________________________________
Хлорхексидин дихидрохлорид C H Cl N .2HCl 578,37
22 30 2 10
_____________________________________________________________________________
ХХХVI. Идентификация и определяне на бензоена киселина, 4-
хидроксибензоена киселина, сорбинова киселина, салицилова киселина и пропионова киселина в козметични продукти
1. Област на приложение
Методът се отнася за идентификация и определяне на бензоена киселина,
4-хидроксибензоена киселина, сорбинова киселина, салицилова киселина и пропионова киселина в козметични продукти. Отделни процедури описват идентификацията на тези консерванти; определянето на пропионова киселина, 4-хидроксибензоена киселина, салицилова киселина, сорбинова киселина и бензоена киселина.
2. Дефиниция
Количествата на бензоена киселина, 4-хидроксибензоена киселина,
сорбинова киселина, салицилова киселина и пропионова киселина, определени по този метод, се изразяват като % (M/M) на свободните киселини.
А. Идентификация
1. Принцип
След киселинно-основна екстракция на консервантите екстрактът се анализира чрез тънкослойна хроматография (ТСХ), използвайки непосредствена дериватизация. В зависимост от резултатите идентификацията се потвърждава чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ) или за пропионовата киселина чрез газова хроматография.
2. Реактиви
2.1. Общо изискване
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
2.2. Ацетон.
2.3. Диетилов етер.
2.4. Ацетонитрил.
2.5. Толуен.
2.6. n-Хексан.
2.7. Парафин, течен.
2.8. Солна киселина - 4 М.
2.9. Калиев хидроксид - 4 М.
2.10. Калциев хлорид, CaCl 2 .2H 2 O.
2.11. Литиев карбонат, Li 2 CO 3 .
2.12. 2-Бром-2y-ацетонафтон.
2.13. 4-Хидроксибензоена киселина.
2.14. Салицилова киселина.
2.15. Бензоена киселина.
2.16. Сорбинова киселина.
2.17. Пропионова киселина.
2.18. Сравнителни разтвори
Приготвят се 0,1 % (M/V) разтвори (100 mg/100 куб. см (ml) от всеки от
петте консерванта (2.13 до 2.17) в диетилов етер.
2.19. Реактив за дериватизация
0,5 % (M/V) разтвор на 2-бром-2y-ацетонафтон (2.12) в ацетонитрил (2.4)
(50 mg/10 куб. см (ml). Този разтвор се приготвя непосредствено преди употреба.
2.20. Разтвор на катализатор
0,3 % (M/V) разтвор на литиев карбонат (2.11) във вода (300 mg/100 куб.
см (ml). Този разтвор се приготвя непосредствено преди употреба.
2.21. Подвижна фаза
Толуен (2.5) : ацетон (2.2) = 20 : 0,5 (V/V).
2.22. Течен парафин (2.7) : n-хексан (2.6) = 1 : 2 (V/V).
3. Апаратура
Стандартно лабораторно оборудване.
3.1. Водна баня, която може да поддържа температура 60 рС.
3.2. Хроматографска вана.
3.3. Източник на УВ светлина, 254 и 366 nm.
3.4. Плаки за тънкослойна хроматография Kieselgel 60 - без
флуоресцентен индикатор, 20 x 20 cm, дебелина на слоя 0,25 mm, с концентрираща зона 2,5 x 20 cm (Merck 11845 или еквивалентни).
3.5. Микроспринцовка - 10 ml.
3.6. Микроспринцовка - 25 ml.
3.7. Сушилня, която може да поддържа температура 105 oC.
3.8. Стъклени епруветки 50 куб. см (ml) със запушалки на винт.
3.9. Филтърна хартия - диаметър 90 mm, Schleicher & Schull, № 5892,
бяла лента или еквивалентна.
3.10. Универсална рН-индикаторна хартия - рН 1-11.
3.11. Стъклени шишенца за проби 5 куб. см (ml).
3.12. Ротационен изпарител (Rotavapor или еквивалентен).
3.13. Нагревателна плоча.
4. Процедура
4.1. Приготвяне на пробата
В стъклена епруветка 50 куб. см (ml) (3.8) се претегля около 1 g от
пробата. Прибавят се 4 капки 4 M солна киселина (2.8) и 40 куб. см (ml) ацетон (2.2). За силно алкални продукти като тоалетни сапуни е необходимо да се прибавят 20 капки 4 М солна киселина (2.8). Проверява се стойността на рН дали е около 2 с индикаторна хартия (3.10). Епруветката се запушва и се разклаща енергично в продължение на 1 min.
Ако е необходимо да се улесни екстрахирането на консервантите в
ацетоновата фаза, сместа се нагрява леко до около 60 oC за стопяване на течната фаза.
Разтворът се охлажда до стайна температура и се филтрува през филтърна
хартия (3.9) в конична колба.
20 куб. см (ml) от филтрата се прехвърлят в конична колба 200 куб. см
(ml), прибавят се 20 куб. см (ml) вода и се разбърква. рН на сместа се довежда до около 10 с 4 М калиева основа (2.9), като за измерване на рН се използва индикаторна хартия (3.10).
Прибавя се 1 g калциев хлорид (2.10) и се разклаща енергично. Филтрува
се през филтърна хартия (3.9) в делителна фуния от 250 куб. см (ml), съдържаща 75 куб. см (ml) диетилов етер и се разклаща енергично в продължение на 1 min. Оставя се да се разделят слоевете и водният слой се излива в конична колба 250 куб. см (ml). Етерният слой се отстранява.
Като се използва индикаторна хартия (3.10), рН на водния слой се
довежда до около 2 с помощта на 4 М солна киселина (2.8). Прибавят се 10 куб. см (ml) диетилов етер (2.3), колбата се запушва и се разбърква енергично в продължение на 1 min. Оставя се да се разделят слоевете и етерният слой се прехвърля в ротационен изпарител (3.12). Водният слой се изхвърля.
Етерният слой се изпарява почти до сухо и остатъкът се разтваря в
1 куб. см (ml) диетилов етер (2.3). Разтворът се прехвърля в шишенце за проби (3.11).
4.2. Тънкослойна хроматография
За всички стандартни разтвори и от проби, които ще се хроматографират,
се нанасят със спринцовка (3.5) по около 3 ml от разтвора на литиев карбонат (2.20) на еднакви разстояния върху стартовата линия на концентриращата зона на плаката за ТСХ (3.4) и тя се изсушава в поток от студен въздух.
Плаката се поставя върху нагревателната плоча (3.13), загрята до 40 oC,
за да остават петната колкото е възможно по-малки. С микроспринцовка (3.5) точно върху петната от литиев карбонат се нанасят по 10 ml от стандартните разтвори (2.18) и от разтвора на пробата (4.1) върху стартовата линия на плаката.
Накрая се нанасят по около 15 ml от реактива за дериватизация (2.19)
(2-бром-2y-ацетонафтон), отново точно върху петната, където са нанесени стандартните разтвори и разтворът на пробата, както и разтворът на литиев карбонат.
Плаката се нагрява в сушилня (3.7) при температура 80 oC в продължение
на 45 min. След охлаждане плаката се поставя в хроматографската вана (3.2), която предварително е доведена до равновесие за 15 min (без да се прилага облицоване с филтърна хартия) с подвижната фаза (2.21). Плаката престоява, докато фронтът на елуента достигне разстояние 15 cm от стартовата линия (това може да отнеме приблизително 80 min).
Плаката се изсушава в ток от студен въздух и получените петна се
разглеждат под УВ светлина (3.3). За засилване на флуоресценцията на бледите петна плаката може да се потопи в сместа течен парафин/n-хексан (2.22).
5. Отчитане на резултатите
Изчислява се R f -стойността на всяко петно.
Сравнява се R f -стойността и поведението при УВ облъчване на петната от
пробата и петната от стандартните разтвори.
Прави се предварително заключение относно присъствието и идентичността
на наличните консерванти. Провежда се ВЕТХ, описана в част Б, или ако се докаже пропионова киселина - газова хроматография, описана в част Б. Сравняват се получените времена на задържане с тези на стандартните разтвори.
Обобщават се резултатите от ТСХ, ВЕТХ или ГХ и на тази база се
определя окончателната идентификация на присъстващите в пробата консерванти.
Б. Определяне на бензоена киселина, 4-хидроксибензоена киселина,
сорбинова киселина и салицилова киселина
1. Принцип
След подкисляване пробата се екстрахира със смес от етанол и вода.
След филтруване консервантите се определят посредством високоефективна течна хроматография (ВЕТХ).
2. Реактиви
2.1. Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ"
(ч.з.а.), а където е необходимо с чистота "за ВЕТХ".
Използваната вода трябва да бъде бидестилирана или с еквивалентна
чистота.
2.2. Етанол, абсолютен.
2.3. 4-хидроксибензоена киселина.
2.4. Салицилова киселина.
2.5. Бензоена киселина.
2.6. Сорбинова киселина.
2.7. Натриев ацетат (CH 3 COONa.3H 2 O).
2.8. Оцетна киселина (d 420 = 1,05 g/куб. см (ml).
2.9. Ацетонитрил.
2.10. Сярна киселина - 2 М.
2.11. Калиев хидроксид - 0,2 М.
2.12. 2-метоксибензоена киселина.
2.13. Смес етанол-вода: смесват се девет обема етанол (2.2) и един
обем вода (2.1).
2.14. Разтвор на вътрешен стандарт
Приготвя се разтвор, който съдържа около 1 g с точност 0,001 g
2-метоксибензоена киселина (2.12) в 500 куб. см (ml) смес етанол-вода (2.13).
2.15. Подвижна фаза за ВЕТХ.
2.15.1. Ацетатен буфер: към 1 куб. дм (l) вода се прибавят 6,35 g
натриев ацетат (2.7) и 20,0 куб. см (ml) оцетна киселина (2.8) и се разбърква.
2.15.2. Подвижната фаза се приготвя чрез смесване на 9 обема ацетатен
буфер (2.15.1) и един обем ацетонитрил (2.9).
2.16. Основен разтвор на консервантите
Претеглят се с точност 0,001 g около 0,05 g 4-хидроксибензоена
киселина (2.3), 0,2 g салицилова киселина (2.4), 0,2 g бензоена киселина (2.5) и 0,05 g сорбинова киселина (2.6) в мерителна колба от 50 куб. см (ml) и се долива до марката със смес етанол-вода (2.13). Разтворът се съхранява в хладилник и е стабилен в продължение на една седмица.
2.17. Стандартни разтвори на консервантите
В серия от мерителни колби от 20 куб. см (ml) се поставят съответно
8,00; 4,00; 2,00; 1,00 и 0,50 куб. см (ml) от основния разтвор (2.16). Във
всяка колба се прибавят по 10,00 куб. см (ml) от разтвора на вътрешен стандарт (2.14) и по 0,5 куб. см (ml) 2 М сярна киселина (2.10). Допълва се до марката със смес етанол-вода (2.13). Тези разтвори се приготвят непосредствено преди употреба.
3. Апаратура
Стандартно лабораторно оборудване.
3.1. Водна баня, нагласена на 60 oC.
3.2. Високоефективен течен хроматограф с УВ детектор с променлива
дължина на вълната и 10 ml дозираща капиляра.
3.3. Аналитична колона
Неръждаема стомана: дължина - 12,5 до 25 cm, вътрешен диаметър - 4,6 mm,
пълнеж - Nucleosil 5C18 или еквивалентен.
3.4. Филтърна хартия - диаметър 90 mm, Schleicher & Schull, № 5892,
бяла лента или еквивалентна.
3.5. Стъклени епруветки от 50 куб. см (ml) със запушалки на винт.
3.6. Стъклени шишенца за проби от 5 куб. см (ml).
3.7. Парченца карборунд за кипене, размер 2 до 4 mm или еквивалентни.
4. Процедура
4.1. Приготвяне на пробата
4.1.1. Приготвяне на проба без добавяне на вътрешен стандарт
В стъклена епруветка (3.5) 50 куб. см (ml) се претегля 1 g от пробата с
точност 0,001 g. С пипета в епруветката се прибавя 1,00 куб. см (ml) 2 М сярна киселина (2.10) и 40 куб. см (ml) смес етанол-вода (2.13). Прибавя се около 1 g карборунд (3.7), епруветката се затваря и се разклаща енергично поне 1 min, докато се получи хомогенна суспензия. За улесняване на екстракцията на консервантите в етанолната фаза епруветката се поставя във водна баня (3.1), нагласена на 60 oC, точно за 5 min.
Епруветката незабавно се охлажда със студена вода и екстрактът
престоява 1 h при температура 5 oC и се филтрува през филтърна хартия (3.4). Около 2 куб. см (ml) от екстракта се прехвърля в шишенце за проби (3.6). Екстрактът се съхранява при 5 oC и се анализира чрез ВЕТХ в рамките на 24 h от приготвянето.
4.1.2. Приготвяне на проба с добавяне на вътрешен стандарт
В стъклена епруветка от 50 куб. см (ml) (3.5) се претегля 1 g от пробата
с точност 0,001 g. С пипета в епруветката се прибавя 1,00 куб. см (ml) 2 М сярна киселина (2.10) и 30 куб. см (ml) смес етанол-вода (2.13). Прибавя се около 1 g карборунд (3.7) и 10,00 куб. см (ml) разтвор на вътрешен стандарт (2.14), епруветката се затваря и се разклаща енергично поне 1 min, докато се
получи хомогенна суспензия. За улесняване на екстракцията на консервантите в етанолната фаза епруветката се поставя във водна баня при 60 oC точно за 5 min.
Епруветката незабавно се охлажда със студена вода и екстрактът
престоява 1 h при температура 5 oC и се филтрува през филтърна хартия (3.4). Около 2 куб. см (ml) от екстракта се прехвърля в шишенце за проби (3.6). Екстрактът се съхранява при 5 oC и се анализира чрез ВЕТХ в рамките на 24 h от приготвянето.
4.2. Високоефективна течна хроматография
Подвижна фаза - ацетонитрил/ацетатен буфер (2.15).
Скоростта на подвижната фаза през колоната се нагласява на 2,0 y 0,5
куб. см (ml)/min. Детекторът се настройва на 240 nm.
4.2.1. Стандартна крива
В течния хроматограф (3.2) се дозират по 10 ml от всеки от
стандартните разтвори на консервантите (2.17). За всеки разтвор се определя отношението между височината на пиковете на изследваните консерванти към височината на пика на вътрешния стандарт, получени от хроматограмите. Построява се графика за всеки консервант, като се нанасят отношенията на височините на пика спрямо съответните концентрации на всеки стандартен
разтвор.
Проверява се дали получените зависимости за всеки стандартен разтвор
са линейни.
4.2.2. Определяне
В течния хроматограф се дозират 10 ml от екстракта на пробата (4.1.1)
и се записва хроматограмата. Дозират се 10 ml от стандартния разтвор на консерванти (2.17) и се записва хроматограмата. Сравняват се получените хроматограми. Ако в хроматограмата на екстракта на пробата (4.1.1) няма пик с приблизително същото време на задържане както това на 2- метоксибензоената киселина (препоръчвания вътрешен стандарт), в течния хроматограф се дозират 10 ml от екстракта на пробата с добавен вътрешен стандарт (4.1.2) и се записва хроматограмата.
Ако на хроматограмата на екстракта от пробата (4.1.1) се наблюдава
пречещ пик, който има време на задържане като на 2-метоксибензоената киселина, трябва да се избере друг подходящ вътрешен стандарт. (Ако един от изследваните консерванти отсъства от хроматограмата, този консервант може да бъде използван като вътрешен стандарт.)
Получените хроматограми на стандартния разтвор и на разтвора на
пробата трябва да отговарят на следните изисквания:
- Разделянето на пиковете в най-лошо разделената двойка трябва да
бъде не по-малко от 0,90 (за дефиниция на коефициента на разделяне виж фиг. 1).
Ако не е постигнато необходимото разделяне, трябва да се използва по-
ефективна колона или друга по състав подвижна фаза, чийто подбор продължава до задоволяване на изискванията.
- Коефициентът на асиметрия (A s ) на всички получени пикове трябва да
бъде в интервала от 0,9 до 1,5 (за дефиниция на коефициента на асиметрия виж фиг. 2). Препоръчва се хроматограмата за определяне коефициента на асиметрия да се записва при скорост най-малко 2 cm/min.
- Базовата линия трябва да бъде стабилна.
5. Изчисления
За изчисляване на концентрацията на киселините-консерванти в разтвора
на пробата се използват отношенията на височините на пиковете на изследваните консерванти към височината на пика на вътрешния стандарт (2-метоксибензоена киселина) от стандартната крива.
Фиг. 1. Коефициент на разделяне на пиковете
Фиг. 2. Коефициент на асиметрия на пика
Съдържанието на бензоена киселина, 4-хидроксибензоена киселина,
сорбинова киселина или салицилова киселина се изчислява в % (M/M) (xi ) по
формулата:
100 x 20 x Мy Мy
x % (M/M) = _____________ = ________,
i 6 500 x M
10 x M
където:
М е масата на изпитваната проба (4.1.2) в g;
Мy - концентрацията на консерванта в екстракта на пробата (4.1.2),
получена от стандартната крива, в mg/куб. см (ml).
6. Повторяемост (*1)
За съдържание на 4-хидроксибензоена киселина 0,40 % разликата между
резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надхвърля по абсолютна стойност 0,035 %.
За съдържание на бензоена киселина 0,50 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надхвърля по абсолютна стойност 0,050 %.
За съдържание на салицилова киселина 0,50 % разликата между
резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надхвърля по абсолютна стойност 0,045 %.
За съдържание на сорбинова киселина 0,60 % разликата между резултатите
от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надхвърля по абсолютна стойност 0,035 %.
7. Забележки
7.1. Резултатите от проведения тест за допустими отклонения от
методиката показват, че количеството сярна киселина, която се добавя при екстракцията на киселините от пробата, е критично и границите за количеството на обработваната проба трябва да се поддържат в посочения интервал.
7.2. По желание може да се използва подходяща предколона.
В. Определяне на пропионова киселина
1. Област на приложение
Този метод е подходящ за определяне на пропионова киселина с
максимална концентрация 2 % (M/M) в козметични продукти.
2. Дефиниция
Концентрацията на пропионова киселина, измерена по този метод, се
изразява като % (M/M) от масата на продукта.
3. Принцип
След екстракция на пропионовата киселина от продукта определянето се
извършва чрез газова хроматография с използване на 2-метилпропионова киселина като вътрешен стандарт.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография".
4.1. Етанол - 96 % (V/V).
4.2. Пропионова киселина.
4.3. 2-Метилпропионова киселина.
4.4. Ортофосфорна киселина - 10 % (M/V).
4.5. Стандартен разтвор на пропионова киселина
В мерителна колба 50 куб. см (ml) се претегля около 1,00 g (p) с точност
0,001 g пропионова киселина и се долива до марката с етанол (4.1).
4.6. Разтвор на вътрешен стандарт
В мерителна колба 50 куб. см (ml) се претегля около 1,00 g (Мy) с
точност 0,001 g 2-метилпропионова киселина и се долива до марката с етанол (4.1).
5. Апаратура
5.1. Стандартно лабораторно оборудване.
5.2. Газов хроматограф с пламъчно-йонизационен детектор.
5.3. Стъклена епруветка (2 x 15 сm) със запушалка на винт.
5.4. Водна баня, нагласена на 60 oC.
5.5. Стъклена спринцовка 10 куб. см (ml) с мембранен филтър (диаметър на
порите 0,45 mm).
6. Процедура
6.1. Приготвяне на пробата
6.1.1. Приготвяне на проба без вътрешен стандарт
В стъклена епруветка (5.3) се претегля около 1 g с точност 0,001 g от
пробата (M). Прибавят се 0,5 куб. см (ml) фосфорна киселина (4.4) и 9,5 куб. см (ml) етанол (4.1).
Епруветката се затваря и се разклаща енергично. Ако е необходимо,
епруветката се поставя на водна баня, нагрята до 60 oC (5.4) за 5 min за пълно разтваряне на липидната фаза. Охлажда се бързо на течаща вода. Част от разтвора се филтрува през мембранен филтър (5.5). Филтратът се
хроматографира същия ден.
6.1.2. Приготвяне на проба с вътрешен стандарт
В стъклена епруветка (5.3) се претегля 1 g с точност 0,001 g от
пробата (M). Прибавят се 0,5 куб. см (ml) фосфорна киселина (4.4), 0,50 куб. см (ml) от разтвора на вътрешен стандарт (4.6) и 9,0 куб. см (ml) етанол (4.1).
Епруветката се затваря и се разклаща енергично. Ако е необходимо,
епруветката се поставя на водна баня, нагрята до 60 oC (5.4), за 5 min за разтваряне на липидната фаза. Охлажда се бързо на течаща вода. Част от разтвора се филтрува през мембранен филтър (5.5). Филтратът се хроматографира същия ден.
6.2. Условия за газова хроматография
Препоръчват се следните работни условия:
Колона:
тип - неръждаема стомана
дължина - 2 m
диаметър - 1/8 "
TM
пълнеж - 10 % SP 1000 (или еквивалентна) + 1 % H3 PO4 върху Хромосорб
WAW 100 до 120 mesh.
Температура:
инжектор - 200 oC
колона - 120 oC
детектор - 200 oC
газ-носител - азот
скорост на потока - 25 куб. см (ml)/min.
6.3. Хроматография
6.3.1. Стандартна крива
В серия мерителни колби от 20 куб. см (ml) се поставят съответно 0,25;
0,50; 1,00; 2,00 и 4,00 куб. см (ml) разтвор на пропионова киселина (4.5). Във всяка колба се добавя с пипета 1,00 куб. см (ml) от разтвора на вътрешен стандарт (4.6), доливат се до марката с етанол (4.1) и се разбъркват.
Приготвените по този начин разтвори съдържат Мy mg/куб. см (ml)
2-метилпропионова киселина като вътрешен стандарт (т.е. 1 mg/куб. см (ml) и р/4, р/2, р, 2р и 4р mg/куб. см (ml) пропионова киселина (т.е. 0,25; 0,50; 1,00; 2,00 и 4,00 mg/куб. см (ml).
Инжектират се по 1 ml от всеки от тези разтвори и се построява
стандартна крива, като на абсцисата се нанасят отношенията на масите на
пропионовата киселина към 2-метилпропионовата киселина, а по ординатата - отношенията на съответните площи на пиковете им.
За всеки разтвор се правят по три инжектирания и се изчислява средната
площ на пиковете.
6.3.2. Определяне
Инжектира се 1 ml от филтрата на пробата 6.1.1. Получената
хроматограма се сравнява с тези на стандартните разтвори (6.3.1). Ако пикът има приблизително същото време на задържане както 2-метилпропионовата киселина, се сменя вътрешният стандарт. Ако не се наблюдава пречене, се инжектира 1 ml от филтрата на пробата 6.1.2 и се измерват площите на пика на пропионовата киселина и на пика на вътрешния стандарт.
Правят се три инжектирания за всеки разтвор и се изчислява средната
площ на пиковете.
7. Изчисления
7.1. От стандартната крива, получена в 6.3.1, се отчита отношението на
масите К, съответстващо на отношението на площите на пиковете, получени в 6.3.2.
7.2. От така полученото отношение на масите се изчислява съдържанието
на пропионова киселина (x) в % (M/M), като се използва формулата:
0,5 x 100 x Мy Мy
x % (M/M) = К ______________ = К _____ ,
50 x M M
където:
К е съотношение, изчислено в 7.1;
Мy - масата на вътрешния стандарт, 4.6, в g;
М - масата на пробата, претеглена в 6.1.2, в g.
Резултатът се закръглява до втория знак.
8. Повторяемост (*1)
За съдържание на пропионова киселина 2 % (M/M) разликата между
резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,12 %.
ХХХVII. Идентификация и определяне на хидрохинон, хидрохинон
монометилов етер, хидрохинон моноетилов етер и хидрохинон монобензилов етер в козметични продукти
А. Идентификация
1. Област на приложение
Методът се отнася за откриване и идентификация на хидрохинон,
хидрохинон монометилов етер, хидрохинон моноетилов етер и хидрохинон
монобензилов етер (монобензон) в козметични продукти за осветляване на кожата.
2. Принцип
Хидрохинонът и неговите етери се идентифицират чрез тънкослойна
хроматография (ТСХ).
3. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
3.1. Етанол - 96 % (V/V).
3.2. Хлороформ.
3.3. Диетилов етер.
3.4. Подвижна фаза - хлороформ : диетилов етер = 66 : 33 (V/V).
3.5. Амоняк - 25 % (M/M) (d420 = 0,91 g/куб. см (ml).
3.6. Аскорбинова киселина.
3.7. Хидрохинон.
3.8. Хидрохинон монометилов етер.
3.9. Хидрохинон моноетилов етер.
3.10. Хидрохинон монобензилов етер (монобензон).
3.11. Стандартни разтвори
Стандартните разтвори трябва да бъдат приготвени непосредствено преди
употреба и са стабилни един ден.
3.11.1. В градуирана епруветка от 10 куб. см (ml) се претеглят 0,05 g
хидрохинон (3.7) с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 куб. см (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН достигне 10, и се долива до обем 10 куб. см (ml) с етанол (3.1).
3.11.2. В градуирана епруветка от 10 куб. см (ml) се претеглят 0,05 g
хидрохинон монометилов етер (3.8) с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 куб. см (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН достигне 10, и се долива до обем 10 куб. см (ml) с етанол (3.1).
3.11.3. В градуирана епруветка от 10 куб. см (ml) се претеглят 0,05 g
хидрохинон моноетилов етер (3.9) с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 куб. см (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН достигне 10, и се долива до обем 10 куб. см (ml) с етанол (3.1).
3.11.4. В градуирана епруветка от 10 куб. см (ml) се претеглят 0,05 g
хидрохинон монобензилов етер (3.10) с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 куб. см (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН достигне 10, и се долива до обем 10 куб. см (ml) с етанол (3.1).
3.12. Сребърен нитрат.
3.13. 12-Молибденфосфорна киселина.
3.14. Калиев ферицианид хексахидрат.
3.15. Ферихлорид хексахидрат.
3.16. Реактиви за проявяване на петната:
3.16.1. Към 5 % (M/V) воден разтвор на сребърен нитрат (3.12) се
прибавя амоняк (3.5), докато образувалата се утайка се разтвори.
Внимание: Разтворът става експлозивно нестабилен при престояване и
след употреба трябва да се изхвърли.
3.16.2. 10 % (M/V) разтвор на 12-молибденфосфорна киселина (3.13) в
етанол (3.1).
3.16.3. Приготвя се 1 % (M/V) воден разтвор на калиев ферицианид
(3.14) и 2 % (M/V) воден разтвор на ферихлорид (3.15). Преди употреба се смесват равни части от двата разтвора.
4. Апаратура
Стандартно лабораторно оборудване.
4.1. Стандартно оборудване за ТСХ.
4.2. Готови плаки за ТСХ - силикагел GHR/UV254 ; 20 x 20 cm (Machery, Nagel или еквивалентни); дебелина на слоя: 0,25 mm.
4.3. Ултразвукова вана.
4.4. Центрофуга.
4.5. Ултравиолетова лампа - 254 nm.
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
В градуирана епруветка от 10 куб. см (ml) се претеглят 3,0 g от пробата
с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 куб. см (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН достигне 10, и се долива до обем 10 куб. см (ml) с етанол (3.1). Епруветката се затваря със запушалка и се хомогенизира в ултразвукова вана за 10 min. Филтрува се през филтърна хартия или се центрофугира при 3000 rpm.
5.2. Тънкослойна хроматография
5.2.1. Хроматографската вана се насища с подвижна фаза (3.4).
5.2.2. Върху плаката се нанасят по 2 ml от стандартните разтвори
(3.11) и 2 ml от разтвора на пробата (5.1). Хроматограмата се развива на тъмно при стайна температура, докато фронтът на разтворителя достигне разстояние 15 cm от стартовата линия.
5.2.3. Плаката се изважда и се изсушава при стайна температура.
5.3. Проявяване на петната
5.3.1. Плаката се разглежда под УВ светлина при 254 nm и се отбелязва
разположението на петната.
5.3.2. Плаката се напръсква с един от следните реактиви:
- сребърен нитрат (3.16.1);
- 12-молибденфосфорна киселина (3.16.2); нагрява се до 120 oC;
- разтвор на калиев ферицианид и разтвор на ферихлорид (3.16.3).
6. Отчитане на резултатите
Изчислява се Rf -стойността на всяко петно.
Сравняват се петната, получени от разтвора на пробата, с петната на
стандартните разтвори по отношение на: техните Rf -стойности, цвета на
петната при УВ облъчване и цвета на петната след оцветяване с реактивите за напръскване.
Прилага се ВЕТХ, описана в раздел (Б), и се сравняват времената на задържане на пика (пиковете) на пробата с тези на стандартните разтвори.
Обобщават се резултатите от ТСХ и ВЕТХ, за да се потвърди присъствието
на хидрохинон и/или неговите етери.
7. Забележки
При описаните условия се наблюдават следните Rf -стойности:
хидрохинон - 0,32
хидрохинон монометилов етер - 0,53
хидрохинон моноетилов етер - 0,55
хидрохинон монобензилов етер - 0,58
Б. Определяне
1. Област на приложение
Методът се отнася за определяне на хидрохинон, хидрохинон монометилов
етер, хидрохинон моноетилов етер и хидрохинон монобензилов етер в козметични продукти за осветляване на кожата.
2. Принцип
Пробата се екстрахира със смес вода/метанол при слабо нагряване до
стопяване на всички липидни материали. Всички търсени вещества се определят
посредством течна хроматография с обърнати фази и УВ детектор.
3. Реактиви
3.1. Всички реактиви трябва да са с квалификация "за ВЕТХ", а водата -
бидестилирана.
3.2. Метанол.
3.3. Хидрохинон.
3.4. Хидрохинон монометилов етер.
3.5. Хидрохинон моноетилов етер.
3.6. Хидрохинон монобензилов етер (монобензон).
3.7. Тетрахидрофуран, "ВЕТХ" чистота.
3.8. Смес вода : метанол = 1:1 (V/V). Смесват се един обем вода с един
обем метанол (3.2).
3.9. Подвижна фаза - смес: тетрахидрофуран : вода = 45:55 (V/V).
Смесват се 45 обема тетрахидрофуран (3.7) и 55 обема вода.
3.10. Стандартен разтвор
В мерителна колба 50 куб. см (ml) се претеглят с точност 0,001 g 0,06 g
хидрохинон (3.3), 0,08 g хидрохинон монометилов етер (3.4), 0,10 g хидрохинон моноетилов етер (3.5) и 0,12 g хидрохинон монобензилов етер (3.6). Разтварят се и се долива до марката с метанол (3.2).
Стандартният разтвор се приготвя чрез разреждане на 10,00 куб. см (ml) от този разтвор до 50,00 куб. см (ml) със смес вода: метанол (3.8). Тези разтвори се приготвят непосредствено преди употреба.
4. Апаратура
Стандартно лабораторно оборудване.
4.1. Водна баня, поддържаща температура 60 oC.
4.2. Високоефективен течен хроматограф с УВ детектор с променяща се
дължина на вълната и дозатор с 10 ml капиляра.
4.3. Аналитична колона
Хроматографска колона от неръждаема стомана, дължина 250 mm, вътрешен
диаметър 4,6 mm, пълнеж Zorbax фенил (химически свързан фенетилсилан върху Zorbax SIL, допълнително дезактивиран (end-capped) с триметилхлорсилан), размер на частиците 6 mm или еквивалентна. Да не се използва предколона, различна от "phenyl guard" или еквивалентна.
4.4. Филтърна хартия, диаметър 90 mm, Schleicher & Schull, бяла лента
№ 5892, или еквивалентна.
5. Процедура
5.1. Приготвяне на пробата
В мерителна колба 50 куб. см (ml) се претегля 1 g от пробата (M) с
точност 0,001 g. Пробата се диспергира в 25 куб. см (ml) смес вода/метанол (3.8). Колбата се запушва и се разклаща енергично до получаване на хомогенна суспензия. Разклаща се поне 1 min. Колбата се поставя във водна баня (4.1) при 60 oC за улесняване на екстракцията. Колбата се охлажда и се долива до марката със смес вода/метанол (3.8). Екстрактът се филтрува с филтърна хартия (4.4). ВЕТХ определянето трябва да се извърши в рамките на 24 h от приготвянето на екстракта.
5.2. Високоефективна течна хроматография
5.2.1. Скоростта на подвижната фаза (3.9) се нагласява на 1,0 куб. см
(ml)/min, а детекторът се настройва на 295 nm.
5.2.2. Дозират се 10 ml от разтвора на пробата, получен както е
описано в 5.1, и се записва хроматограмата. Измерва се площта на пиковете. Извършва се калибриране, както е описано в 5.2.3. Сравняват се хроматограмите, получени за пробата и за стандартния разтвор. Използват се площите на пиковете и коефициентите на детектора (RF), получени съгласно 5.2.3, за изчисляване на концентрациите на анализираните вещества в разтвора на пробата.
5.2.3. Стандартна крива
Инжектират се 10 ml от стандартния разтвор (3.10) и се записва хроматограмата. Инжектира се няколко пъти, докато се получи постоянна площ на пика.
Определя се коефициентът на детектора RFi :
P
i
RF = ____,
i С
i
където:
Pi e площта на пика на хидрохинона, хидрохинон монометиловия етер,
хидрохинон моноетиловия етер или хидрохинон монобензиловия етер;
Сi - концентрацията на стандартния разтвор (3.10) на хидрохинона,
хидрохинон монометиловия етер, хидрохинон моноетиловия етер или хидрохинон монобензиловия етер в g/50 куб. см (ml).
Получените хроматограми на стандартния разтвор и на разтвора на
пробата трябва да отговарят на следните изисквания:
- Разделянето на пиковете в най-лошо разделената двойка трябва да
бъде не по-малко от 0,90 (за дефиниция на коефициента на разделяне виж фиг. 1).
Ако не е постигнато необходимото разделяне, трябва да се използва
по-ефективна колона или друга по състав подвижна фаза до получаване на добро разделяне.
- Коефициентът на асиметрия (AS) на всички получени пикове трябва да
бъде в интервала от 0,9 до 1,5 (за дефиниция на коефициента на асиметрия виж фиг. 2). Препоръчва се хроматограмата за определяне коефициента на асиметрия да се записва при скорост най-малко 2 cm/min.
- Базовата линия трябва да е стабилна.
6. Изчисления
За изчисляване на концентрацията (концентрациите) на анализираното
вещество (вещества) в пробата се използват площите на пиковете на анализираните вещества. Концентрацията на анализираното вещество в пробата се изчислява като % (M/M) (xi ) по формулата:
b x 100
i
x %(M/M) = ________,
i RF x М
i
където:
M е масата на пробата в g;
bi - площта на пика на анализираното вещество в пробата.
7. Повторяемост (*1)
7.1. За съдържание на хидрохинон 2,0 % разликата между резултатите от
две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,13 %.
Фиг. 1. Коефициент на разделяне на пиковете
Фиг. 2. Коефициент на асиметрия на пика
7.2. За съдържание на хидрохинон монометилов етер 1,0 % разликата
между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,1 %.
7.3. За съдържание на хидрохинон моноетилов етер 1,0 % разликата между
резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,11 %.
7.4. За съдържание на хидрохинон монобензилов етер 1,0 % разликата
между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,11 %.
8. Възпроизводимост (*1)
8.1. За съдържание на хидрохинон 2,0 % разликата между резултатите от
две успоредни определяния на една и съща проба при различни условия (различни лаборатории, различни аналитици, различни апарати и/или различно време) не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,37 %.
8.2. За съдържание на хидрохинон монометилов етер 1,0 % разликата
между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба при
различни условия (различни лаборатории, различни аналитици, различни апарати и/или различно време) не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,21 %.
8.3. За съдържание на хидрохинон моноетилов етер 1,0 % разликата между
резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба при различни условия (различни лаборатории, различни аналитици, различни апарати и/или различно време) не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,19 %.
8.4. За съдържание на хидрохинон монобензилов етер 1,0 % разликата
между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба при различни условия (различни лаборатории, различни аналитици, различни апарати и/или различно време) не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,11 %.
9. Забележки
9.1. Когато е установено съдържание на хидрохинон значително по-голямо
от 2 % и се изисква по-точна оценка на съдържанието му, екстрактът от пробата (5.1) трябва да се разреди до концентрация, която би се получила от проба, съдържаща 2 % хидрохинон, и определянето се повтаря.
(При някои апарати абсорбцията може да бъде извън интервала на
линейност на детектора при високи концентрации на хидрохинон.)
9.2. Пречещи фактори
Описаният метод дава възможност за определяне на хидрохинон и негови
етери при единично изократично хроматографиране. Използването на "фенил" колона осигурява достатъчно време на задържане на хидрохинона, което не
може да се гарантира, когато се използва С18 колона с описаната подвижна
фаза.
Освен това този метод е податлив на влиянието на пречещи вещества,
като редица парабени. В такива случаи определянето трябва да бъде повторено с използване на различни системи подвижна/неподвижна фаза. Подходящи методи могат да бъдат намерени в публикациите 1 и 2, а именно:
Колона: Zorbax ODS, 4,6 mm x 25 сm, или еквивалентна:
Температура - 36 oC
Скорост - 1,5 куб. см (ml)/min
Подвижна фаза:
за хидрохинон - метанол : вода = 5 : 95 (V/V)
за хидрохинон монометилов етер - метанол : вода = 30 : 70 (V/V)
за хидрохинон монобензилов етер - метанол : вода = 80 : 20 (V/V) (*5).
Колона: Spherisorb S5-ODS, или еквивалентна:
подвижна фаза - вода : метанол = 90 : 10 (V/V)
скорост: 1,5 куб. см (ml)/min
Тези условия са подходящи за хидрохинон (*6).
ХХХVIII. Идентификация и определяне на 2-феноксиетанол, 1-
феноксипропан-2-ол, метил, етил, пропил, бутил и бензил 4-хидроксибензоат в козметичните продукти
А. Идентификация
1. Област на приложение
Методът се отнася до тънкослойно-хроматографска процедура, която в
комбинация с методиката за определяне, описана в част Б, позволява идентификацията на 2-феноксиетанол, 1-феноксипропан-2-ол, метил, етил, пропил, бутил и бензил 4-хидроксибензоат в козметичните продукти.
2. Принцип
Консервантите се извличат от подкислена козметична проба с ацетон.
След филтруване ацетоновият разтвор се смесва с вода и мастните киселини се утаяват в алкална среда като техни калциеви соли. Алкалната смес (ацетон/вода) се обработва с диетилов етер за отстраняване на липофилните вещества. След подкисляване консервантите се екстрахират с диетилов етер. Аликвотна част от диетилетерния екстракт се накапва върху плака, покрита с тънък слой силикагел. След проявяване плаката се наблюдава под УВ светлина
и петната се оцветяват с реактива на Millon.
3. Реактиви
3.1. Общи положения
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.),
а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.
3.2. Ацетон
3.3. Диетилов етер
3.4. н -Пентан
3.5. Метанол
3.6. Оцетна киселина, ледена
3.7. Солна киселина (HCI), разтвор 4 mol/куб. дм. (mol/l)
3.8. Калиев хидроксид (КОН), разтвор 4 mol/куб. дм. (mol/l)
3.9. Калциев дихлорид дихидрат (CaCI2 .2H2 O)
3.10. Реактив за оцветяване на Millon. Реактивът на Millon (живачен II
нитрат) е в наличност в търговската мрежа (Fluka 69820).
3.11. 2-Феноксиетанол
3.12. 1-Феноксипропан-2-ол
3.13. Метил 4-хидроксибензоат (метилпарабен)
3.14. Етил 4-хидроксибензоат (етилпарабен)
3.15. н-Пропил 4-хидроксибензоат (пропилпарабен)
3.16. н-Бутил 4-хидроксибензоат (бутилпарабен)
3.17. Бензил 4-хидроксибензоат (бензилпарабен)
3.18. Стандартни разтвори
За всяко от стандартните вещества (3.11, 3.12, 3.13, 3.14, 3.15, 3.16
и 3.17) се приготвя 0,1 % (М/V) разтвор в метанол.
3.19. Разтворител за проявяване на хроматограмата (подвижна фаза).
Смесват се 88 обема n-пентан (3.4) и 12 обема ледена оцетна киселина (3.6).
4. Апаратура
Стандартно лабораторно оборудване и:
4.1. Водна баня с възможност за поддържане на температура 60 oC.
4.2. Съд за проявяване на хроматограмата (хроматографска вана).
4.3. Източник на УВ светлина, 254 nm.
4.4. Плаки за тънкослойна хроматография, 20 х 20 cm, покрити с 0,25 mm
силикагел 60F254 с концентрирана зона (Merck № 11798, Darmstadt или еквивалентни).
4.5. Пещ с възможност за поддържане на температура 105 oC.
4.6. Сешоар за коса със сух въздух.
4.7. Ролка за нанасяне на реактива на Millon с дължина около 10 cm,
външен диаметър около 3,5 cm и дебелина на вълнения пласт 2 до 3 mm (виж забележката под т. 5.2).
4.8. Колби стъклени със запушалки и обем 50 куб. см (ml).
4.9. Електрическа плоча с терморегулатор и настройка на температурата
около 80 oC. За получаване на равномерно разпределение на температурата плочата се покрива с алуминиева пластина с размери 20 x 20 cm и дебелина около 6 mm.
5. Процедура
5.1. Подготовка на пробата
В колба (4.8) се претегля 1 g от пробата с точност 0,001 g. Прибавят
се четири капки разтвор на солна киселина (3.7) и 40 куб. см (ml) ацетон. За силно алкалните козметични продукти, като тоалетен сапун, се добавят 20 капки разтвор на солна киселина. Колбата се запушва и съдържанието й се нагрява внимателно до около 60 oC, с което се улеснява екстракцията на консервантите в ацетоновата фаза. Разклаща се в продължение на 1 min, рН на разтвора се измерва с индикаторна хартия, коригира се до рН “ 3 със солна киселина (3.7), повторно се разклаща 1 min и след охлаждане до стайна
температура се филтрува през книжен филтър. От филтрата се пипетират 20 куб. см (ml) и се разреждат с 60 куб. см (ml) вода в конусна колба от 200 куб. см (ml). Разтворът се алкализира с калиев хидроксид (3.8) до рН 10 (по индикаторна хартия), добавя се 1 g калциев дихлорид дихидрат (3.9) и се разклаща енергично. Филтрува се през книжен филтър в делителна фуния от 250 куб. см (ml), съдържаща 75 куб. см (ml) диетилов етер. Фунията се разклаща силно 1 min и след отделяне на фазите водният слой се събира в конусна колба от 200 куб. см (ml). Разтворът се подкислява до рН около 2 с разтвор на солна киселина (3.7) (по индикаторна хартия), добавят се 10 куб. см (ml) диетилов етер и отново се разклаща енергично 1 min. Изчаква се двете фази да се разделят и 2 куб. см (ml) от етерния слой се прехвърлят в епруветка от 5 куб. см (ml) със запушалка.
5.2. Тънкослойна хроматография
Хроматографската плака (4.4) се поставя върху загрятата плоча (4.9) и
на стартовата линия в концентрационната зона се нанасят по 10 ml от стандартните разтвори (3.18) и 100 ml от пробата (5.1). Изпаряването на разтворителя се ускорява с въздушна струя. Изсушената хроматографска плака се оставя да се охлади до стайна температура, след което се поставя в хроматографска вана (4.2) със 100 куб. см (ml) подвижна фаза.
Хроматографският процес се провежда при стайна температура и продължава, докато фронтът на разтворителя стигне на 15 cm от стартовата линия. Плаката се изважда от ваната, суши се с горещ въздух от сешоар (4.6) и се наблюдава под ултравиолетова светлина (4.3). Местата на петната се отбелязват. За отстраняване на излишната оцетна киселина плаката се нагрява 30 min в сушилня (4.5) при 100 oC. Петната на консервантите се оцветяват с реактива на Millon (3.10), който се нанася с ролка (4.7), докато плаката се навлажни равномерно.
Забележка: Петната могат да се оцветят и чрез внимателно накапване на
капка от реактива на Millon върху всяко едно петно, маркирано под ултравиолетовата светлина. Естерите на 4-хидроксибензоената киселина се появяват като червени петна, 2-феноксиетанол и 1-феноксипропан-2-ол като жълти, 4-хидроксибензоената киселина, която може да се открие в пробите като консервант или като продукт от разлагането на парабените, се появява под формата на червено петно (виж 7.3 и 7.4).
6. Идентификация
Идентификацията се извършва по Rf -стойностите на петната от пробите с
тези на стандартите, както и чрез сравняване на поведението им под ултравиолетова светлина и на цвета им след нанасяне на реактива на Millon.
Тези данни дават предварителна информация за идентичността на консервантите. Ако се появят парабени, трябва да се проведе разделяне с високоефективна течна хроматография (ВЕТХ), описана в раздел Б. Получените резултати се комбинират с тези от тънкослойната хроматография за потвърждаване на присъствието на 2-феноксиетанол, 1-феноскипропан-2-ол и парабените.
7. Забележка:
7.1. Реактивът на Millon е токсичен, поради което се прилага чрез една
от описаните процедури. Не се препоръчва пръскането.
7.2. Други съединения, съдържащи хидроксилни групи, могат също да се
оцветят с реактива на Millon. Таблица с цветовете и Rf -стойностите,
получени за някои консерванти, използвайки тънкослойнохроматографската процедура, е публикувана в N. De Kruijf, M.A.H. Rijk, L.A. Pranato - Soetardhi и А. Schouten (1987): Определяне на консерванти в козметични продукти. Тънкослойнохроматографска процедура за идентификацията на консерванти в козметични продукти (J. Chromatography 410, 395-411).
7.3. В следващата таблица са посочени Rf -стойностите за някои
консерванти, които могат да се използват ориентировъчно при идентифициране на изследваните проби.
7.4. Не се разделят 4-хидроксибензоената киселина и метилпарабенът.
Идентификацията на тези съединения трябва да се потвърди чрез метода на високоефективна течна хроматография (ВЕТХ), описан в част Б, и сравняване на времената на задържане, получени от пробата, с тези на стандартите.
Б. Определяне
1. Област на приложение
Методът се отнася за определяне на 2-феноксиетанол, 1-феноскипропан-2- ол, метил 4-хидроксибензоат, етил 4-хидроксибензоат, пропил 4- хидроксибензоат, бутил 4-хидроксибензоат и бензил 4-хидроксибензоат в козметични продукти.
2. Дефиниция
Количествата на консервантите, определени с този метод, се изразяват
като % (M/M).
3. Принцип
Пробата се подкислява чрез добавяне на сярна киселина и суспендира в
смес от етанол и вода. След леко загряване на сместа за втечняване на липидната фаза и подобряване на количествената екстракция сместа се филтрува. Консервантите във филтрата се определят чрез обратнофазова ВЕТХ. Като вътрешен стандарт се използва 4-хидроксибензоат.
4. Реактиви
4.1. Основни положения
Всички реактиви трябва да са с квалификация "за ВЕТХ", а водата -
бидестилирана.
4.2. Етанол, абсолютен
4.3. 2-Феноксиетанол
4.4. 1-Феноксипропан-2-ол
4.5. Метил 4-хидроксибензоат (метилпарабен)
4.6. Етил 4-хидроксибензоат (етилпарабен)
4.7. н-Пропил 4-хидроксибензоат (пропилпарабен)
4.8. Изопропил 4-хидроксибензоат (изопропилпарабен)
4.9. н -Бутил 4-хидроксибензоат (бутилпарабен)
4.10. Бензил 4-хидроксибензоат (бензилпарабен)
4.11. Тетрахидрофуран
4.12. Метанол
4.13. Ацетонитрил
4.14. Сярна киселина (Н2 SO4 ) разтвор 2 mol/куб. дм (mol/l)
4.15. Смес етанол/вода. Смесват се 9 обема етанол (4.2) и 1 обем вода.
4.16. Разтвор на вътрешен стандарт. Претеглят се около 0,25 g с
точност 0,001 g изопропилпарабен (4.8), прехвърлят се в мерителна колба от 500 куб. см (ml) и след разтваряне се долива до марката със смес етанол/вода (4.15)
4.17. Подвижна фаза: тетрахидрофуран/вода/метанол/ацетонитрил.
Смесват се 5 обема тетрахидрофуран, 60 обема вода, 10 обема метанол и
25 обема ацетонитрил.
4.18. Изходни стандартни разтвори на консервантите. Претеглят с точност 0,001 g 0,2 g 2-феноксиетанол, 0,2 g 1-феноксипропан-2-ол, 0,05 g метилпарабен, 0,05 g етилпарабен, 0,05 g бутилпарабен и 0,025 g бензилпарабен в мерителни колби от 100 куб. см (ml) и разтворите се доливат до марката със смес етанол/вода (4.15).
Разтворите са стабилни до една седмица при съхраняване в хладилник.
4.19. Стандартни разтвори на консервантите. От изходните стандартни
разтвори (4.18) се прехвърлят съответно 20 куб. см (ml), 10 куб. см (ml) 5,00 куб. см (ml), 2,00 куб. см (ml) и 1,00 куб. см (ml) в мерителни колби от 50 куб. см (ml). Във всяка колба се прибавят по 10 куб. см (ml) разтвор на вътрешния стандарт (4.16) и 1,0 куб. см (ml) разтвор на сярна киселина (4.14) и се долива до марката със смес етанол/вода (4.15). Разтворите трябва да са приготвени непосредствено преди употреба.
5. Апаратура
Стандартно лабораторно оборудване и:
5.1. Водна баня с възможност за поддържане на температура 60 oC y 1 oC
5.2. Хроматограф за високоефективна течна хроматография с УВ детектор,
дължина на вълната 280 nm.
5.3. Аналитична колона от неръждаема стомана 25 cm х 4,6 mm (или 12,5 cm
х 4,6 mm), съдържаща Nucleosil 5С18 или еквивалент (виж 10.1).
5.4. Стъклени колби от 100 куб. см (ml) със запушалки.
5.5. Пемза с размери на зърната от 2 mm до 4 mm.
6. Процедура
6.1. Подготовка на пробата
6.1.1. Подготовка на пробата без добавяне на вътрешен стандарт.
Претегля се около 1,0 g от пробата с точност 0,001 g в стъклена колба
100 куб. см (ml) със запушалка (5.4). Добавят се 1,0 куб. см (ml) разтвор на сярна киселина (4.14), 50 куб. см (ml) етанол/водна смес (4.15) и около 1,0 g пемза (5.5). Колбата се запушва и се разклаща силно, докато се получи хомогенна суспензия. За улесняване екстракцията на консервантите в етаноловата фаза колбата се нагрява 5 min на водна баня (5.1) при температура 60 oC y 1 oC. След това се охлажда бързо на течаща студена вода и престоява в хладилник 1 h. Филтрува се през книжен филтър и около 2 куб. см (ml) от филтрата се прехвърлят в епруветка от 5 куб. см. (ml) със запушалка. Екстрактът се съхранява в хладилник. ВЕТХ определянето трябва да се извърши до 24 h.
6.1.2. Подготовка на пробата с добавяне на вътрешен стандарт
Претегля се около 1,0 g y 0,1 от пробата с точност 0,001 g и се
прехвърля в колба 100 куб. см (ml). Добавят се 1,0 куб. см (ml) разтвор на сярна киселина (4.14) и 40 куб. см (ml) смес етанол/вода (4.15), около 1,0 g пемза (5.5) и точно 10,0 куб. см (ml) разтвор на вътрешен стандарт (4.16). Колбата се запушва и се разклаща силно най-малко 1 min, докато се получи хомогенна емулсия. За улесняване екстракцията на консервантите в етаноловата фаза колбата се загрява 5 min на водна баня при температура 60 oC y 1 oC, след което се охлажда бързо на течаща студена вода и престоява в хладилник 1 h. Филтрува се през книжен филтър. Около 2 куб. см (ml) от филтрата се прехвърлят в епруветка от 5 куб. см (ml) със запушалка. Съхранява се в хладилник до провеждане на ВЕТХ определянето.
6.2. Високоефективна течна хроматография (ВЕТХ)
6.2.1. Хроматографски условия:
- Подвижна фаза: тетрахидрофуран/вода/метанол/ацетонитрил (4.17)
- Скорост на потока: 1,5 куб. см/min (ml/min)
- Дължина на вълната: 280 nm
6.2.2. Стандартна крива
Инжектират се по 10 ml от стандартните разтвори на консервантите
(4.19). От получените хроматограми се определят съотношенията на височината на пиковете на стандартните разтвори на консервантите към височината на
пика на вътрешния стандарт. Построява се крива за всеки консервант, свързваща тези съотношения с концентрацията на стандартните разтвори.
6.2.3. Определяне
Инжектират се последователно по 10 ml от разтвора на пробата без
вътрешен стандарт (6.1.1) и на един от стандартните разтвори на консерванта (4.19) и получените хроматограми се сравняват. Ако в хроматограмата на пробата (6.1.1) не се появи пик с приблизително същото време на задържане като това на изопропилпарабена (препоръчан като вътрешен стандарт), се инжектират 10 ml разтвор на пробата с вътрешен стандарт (6.1.2). Хроматограмата се изписва и се измерват височините на пиковете. Ако в хроматограмата на пробата се появи пречещ пик, с приблизително същото време на задържане като това на изопропилпарабена, трябва да се избере друг вътрешен стандарт.
Когато пикът на някои от изследваните консерванти не присъства в
хроматограмата на пробата, този консервант може да се използва като алтернативен вътрешен стандарт.
Изчисляват се съотношенията на височината на пика на изследваните
консерванти към тези на вътрешния стандарт и се проверява дали за стандартните разтвори, използвани в процедурата за калибриране, се получава
линейна зависимост.
Получените хроматограми на стандартния разтвор и на разтвора на
пробата трябва да отговарят на следните изисквания:
- Разделянето на пиковете (р) на най-лошо разделената двойка трябва
да бъде не по-малко от 0,90 (за дефиниция на пиково разделяне виж фиг. 1).
Ако не е постигнато необходимото разделяне, трябва да се използва по-
ефективна колона или друга по състав подвижна фаза.
- Коефициентът на асиметрия (As) на всички получени пикове трябва да
бъде в интервала от 0,9 до 1,5 (за дефиницията на коефициент на асиметрия виж фиг. 2).
Препоръчва се хроматограмата за определяне коефициента на асиметрия да
се записва при скорост най-малко 2 cm/min.
- Базовата линия трябва да е стабилна.
7. Изчисление
Изчисляването на концентрациите на консервантите в разтвора на пробата
се извършва по стандартната крива (6.2.2) и съотношенията на височините на пиковете на изследваните консерванти към тази на вътрешния стандарт. Съдържанието на 2-феноксиетанол, 1-феноксипропан-2-ол, метил 4- хидроксибензоат, етил 4-хидроксибензоат, пропил 4-хидроксибензоат, бутил 4-
хидроксибензоат и бензил 4-хидроксибензоат (Wi) се изчисляват като % (М/М) по формулата:
b
i
% W (M/M) = _________ ,
i 200 х M
където:
bi е концентрацията на консерванта i в разтвора на пробата, отчетена
по стандартната крива, в mg/куб. дм. (mg/l);
М - масата на изпитваната проба в g.
8. Повторяемост (*1)
Виж 10.5
Фиг. 1. Коефициент на разделяне на пиковете
Фиг. 2. Коефициент на асиметрия на пика
9. Възпроизводимост (*1)
Виж 10.5.
10. Забележки:
10.1. Стационарна фаза
При ВЕТХ определянето на задържането на веществата от пробата зависи в
голяма степен от вида, марката и предварителната подготовка на неподвижната фаза. Изборът на колоната, която ще се използва за разделяне на изследваните консерванти, се решава от получените резултати за стандартните разтвори (виж 6.2.3). Други подходящи неподвижни фази за пълнеж на колоната са Hypersil ODS и Zorbax ODS. Препоръчаният състав на подвижната фаза също може да се оптимизира, за да се получи необходимото разделяне.
10.2. Дължина на вълната, при която се извършва определянето.
Проверката за годността на описаната методика показва, че известна
промяна в дължината на вълната на определяне може да окаже значителен ефект върху резултата, поради което при провеждане на анализа този параметър внимателно се контролира.
10.3. Пречещи влияния
При посочените условия от пробата се елуират и много други съединения, като консерванти и козметични добавки. Времената на задържане на голям брой консерванти, описани в приложение № 4, са цитирани в N.de Kruijf, M.A.H. Rijk, L.A.Pranato-Soetardhi и A.Schouten. Определяне на консерванти в козметични продукти. II Високоефективна течнохроматографска процедура за идентифициране на консерванти в козметични продукти (J.Chromatography 1989, 469, 317-318).
10.4. За да се избере подходяща аналитична колона, може да се използва
подходяща колона гард.
10.5. Методът е изпитан от девет лаборатории участници, всяка от
които е анализирала по три проби. Средните стойности от всички лаборатории в % М/М (m) повторяемост (r) и възпроизводимост (R) за трите проби са посочени в таблицата:
(*1) виж ISO 5725
(*2) Поради широката гама на типовете продукти, които могат да задържат
хексахлорофен, важно е да се провери чрез тази процедура извличането на хексахлорофена от пробата, преди да се отчитат резултати. Ако извличането е лошо, трябва да се направят модификации като смяна на разтворителя (бензен вместо етилацетат) и други със съгласието на заинтересованите страни.
(*3) Трайността на жълтото оцветяване е указание за излишък на
диазометан, който е необходим, за да се осигури пълно метилиране на пробата.
(*4) "Magnesium as modifier for the determination of barium by flame
atomic emission spectrometry". Jerrow, M. et al., Analytical Proceedings, 1991, 28, 40.
(*5) M.Herpol-Boremans et M.-O.Masse, Identification et dosage de
lyhydroquinone et de ses ethers methylique et benzylique dans les produits cosmetiques pour blanchir la peau. Int. J. Cosmet. Sci. 8-203-214 (1986).
(*6) J.Firth and I.Rix, Determination of hydroquinone in skin toning
creams, Analyst (1986), 111, p. 129.
Изх. № ______/_________ г. ДО
ДИРЕКТОРА
НА ХИГИЕННО-ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА
Вх. № ______/_________ г. ИНСПЕКЦИЯ
гр. .......................
УВЕДОМЛЕНИЕ
за пускане на пазара на козметичен продукт (продукти) от
местно производство, нов за производителя
от ........................................................................,
(име, презиме, фамилия, ЕГН (ЕНЧ))
производител (упълномощен представител) ....................................
............................................................................
(наименование, седалище, адрес на управление, телефон, факс, e-mail)
Уведомявам Ви, че считано от ................................
(ден, месец, година)
предстои пускане на пазара на нов козметичен продукт (продукти):
Търговско наименование на продукта (продуктите):
1. .........................................................................
2. .........................................................................
3. .........................................................................
Категория и вид на козметичния продукт (продукти) съгласно приложение № 1 към
Наредба № 26 от 2001 г.
1. .........................................................................
2. .........................................................................
3. .........................................................................
Информацията (документацията) за продукта (продуктите) съгласно чл. 10,
ал. 1 към Наредба № 26 от 2001 г. е на Ваше разположение на ...................
.........................................................
(точен адрес)
Запознат съм с Наредба № 26 от 2001 г. за изискванията към козметичните
продукти.
Прилагам копие от съдебното решение за регистрация съгласно Търговския закон
(удостоверение за актуално състояние) на фирмата производител (упълномощения представител).
.......................... .........................
(ден, месец, година) (подпис, печат)
_____________________________________________________________________________
Забележка: Когато производителят пуска на пазара няколко козметични продукта едновременно, той подава едно уведомление, в което вписва всички козметични продукти.
Изх. № ______/_________ г. ДО
ДИРЕКТОРА
НА ХИГИЕННО-ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА
Вх. № ______/_________ г. ИНСПЕКЦИЯ
гр. .......................
УВЕДОМЛЕНИЕ
за пускане на пазара на козметичен продукт (продукти),
който вносителят внася за първи път
от ........................................................................,
(име, презиме, фамилия, ЕГН (ЕНЧ))
вносител (упълномощен представител) ........................................
............................................................................
(наименование, седалище, адрес на управление, телефон, факс, e-mail)
производител ...............................................................
(наименование, адрес, държава)
Уведомявам Ви, че считано от ................................
(ден, месец, година)
предстои пускане на пазара на нов козметичен продукт (продукти):
Търговско наименование на продукта (продуктите):
1. .........................................................................
2. .........................................................................
3. .........................................................................
Категория и вид на козметичния продукт (продукти) съгласно приложение
№ 1 към Наредба № 26 от 2001 г.:
1. .........................................................................
2. .........................................................................
3. .........................................................................
Място на първия внос в страната .......................................
(митница, гр. (с.))
Информацията (документацията) за продукта (продуктите) съгласно чл. 10,
ал. 1 към Наредба № 26 от 2001 г. е на Ваше разположение на ................
............................................................
(точен адрес)
Запознат съм с Наредба № 26 от 2001 г. за изискванията към козметичните
продукти.
Прилагам копие от съдебното решение за регистрация съгласно Търговския
закон (удостоверение за актуално състояние) на българската фирма вносител
(упълномощения представител).
............................ .............................
(ден, месец, година) (подпис, печат)
____________________________________________________________________________
Забележка: Когато вносителят пуска на пазара няколко козметични продукта
едновременно, той подава едно уведомление, в което вписва всички козметични продукти.
